Решение по дело №851/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3592
Дата: 4 май 2016 г.
Съдия: Зорница Венциславова Хайдукова
Дело: 20121100500851
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. София, 04.05.2016г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ “В” въззивен състав, на осми април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:                   

          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

                                                          мл. с-я  ФИЛИП САВОВ

 

секретар А.Л.,

като разгледа докладваното от съдия Хайдукова гр.д. № 851 по описа за 2012 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 193 ГПК /отм./ и чл. 192, ал. 2 и ал. 4 ГПК/отм./, вр. параграф 2 ГПК.

Образувано е по молба на ищците В.В.М. и С.В.Т. за допълване на постановеното по делото решение от 22.12.2015г. по гр.д. 851/2012г. по описа на СГС, II В въззивен състав, с изрично произнасяне по заявеното оспорване от ищците истинността на приетия по делото като писмено доказателство документ – протокол от 13.12.2007г. за демонтаж на електромери в частта му за положен подпис от В.Д.. Поддържат оспорването им да е доказано по делото и молят съдът да се произнесе по същото с изричен диспозитив в решението си. Молят съдът да измени решението си в частта за разноските като им присъди сторения разход от 140 лв. за депозит за СТЕ във връзка с оспорването на последния документ. Заявено е искане за допълване на решението в частта за уважени искове по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД с посочен период и видна  търпените вреди, през който им се присъждат обезщетенията, както и с присъждане на законни лихви върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба в съда. С молбата се поддържа и искане за допълване на решението чрез изписване на сумите освен цифром и словом, и за посочване на съдебния адрес на страните.

 В дадения срок за писмен отговор от насрещните страни „Ч.Е.Б.“ АД и „Ч.Р.Б.“ АД не са депозирани писмени отговори и не е взето становище по молбата.

Молбата е допустима като подадена от легитимирани страни и в законоустановения срок, а по същество е частично основателна.

С определение от закрито заседание на 18.12.2014г. въззивният съд е открил процедура по чл. 154 ГПК/отм./ по оспорване авторството на писмено доказателство – протокол от 13.12.2007г., приложен на л. 109 от преписката пред СРС, в частта за автор на изявлението в долната част на документа – дали подписът след текста „за аб.н. 074,078 – В. Д. съгласен със смяната“ принадлежи на и е изписан от сочения автор В.Д.. В откритата процедура по чл. 154 ГПК/отм./ е събрана СПЕ, която дава заключение подписът положен от името на В.Д. след последния текст на документа да не е положен от В.П. Д., а за писмения текст с оглед липсата на сравнителен материал да не може да даде заключение.

Предвид нормата на чл. 156 ГПК /отм./ съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението си по съществото на спора като изрично признава документа за неистински или че оспорването е недоказано.

В конкретния случай при кредитиране заключението по СПЕ по делото се установява документът  - протокол от 13.12.2007г., приложен на л. 109 от преписката пред СРС, в частта за автор на изявлението в долната част на документа и положен подпис след текста „за аб.н. 074,078 – В. Д. съгласен със смяната“ от името на В.Д. да  е неистински, доколкото подписът се установява да не е на сочения автор В.П. Д.. Документът няма да бъде изключен от доказателствата по делото, доколкото се установява неистинността му само в едната му част, не и за останалите изявления и положени подписи по същия документ.

Доколкото стореният разход от 140 лв. за СПЕ е единствено във връзка със заявеното оспорване от ищеца В.М. на истинността на документът протокол от 13.12.2007г. на последната страна – В.М., следва да бъде присъден целия сторен от нея разход във връзка с оспорването, като съдът съобрази и последният да не е присъждан на страните с постановеното решение, доколкото няма отношение към крайните изводи на съда. За разходът следва да бъде осъдена представилата документа страна – „Ч.Р.Б.“ АД.

Видно от цялостното изложение по подробните мотиви по решение от  22.12.2015г. на СГС, II В въззивен състав по гр.д. 851/2012г., съдът е прел за частично основателен предявеният от ищците иск по чл. 79 ЗЗД за претендорано обезщетение за търпени неимуществени вреди от монтираното на фасадата на сградата им съоръжение и в частност необезопасени кабели на същото, като е приел за справедлив размерът на обезщетение от 100 лв. за всеки от ищците, вкл. като е отчел, че периодът, за който обезщетението се присъжда е от 12.12.2007г. до 14.01.2008г. Последната ясно формирана от съда воля не е намерила точен израз в диспозитива на съдебното решение като съдът не е посочил периода, за който се присъжда претендираното от ищците обезщетение. Последната допусната от съда грешка при писменото изразяване в диспозитива на съдебното решение на формираната от съда воля за уважаване на иска по чл. 79 ЗС за неимуществени вреди за периода 12.12.2007г. до 14.01.2008г., съдът намира, че следва да квалифицира като очевидна фактическа грешка и да отстрани същата по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, вр. параграф 2 от ПЗР на ГПК. 

В останалата част молбата е неоснователна.

Присъденото обезщетение за имуществени вреди е общо за всички нанесени вреди по фасадата на сградата на ул. ******** от монтираните в нарушение на закона кабели, а не за конкретен период, предвид на което и решението в частта му за това обезщетение не следва да бъде допълвано, респ. не следва да бъде остранявана ОФГ с посочване на период, за който се присъжда.

Предвид установения в чл. 2 ГПК/отм./ принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да излезе извън сезиралото го искане и да даде на страните защита, която не са поискали. Със сезиралата съда искова молба от ищците не е заявено искане за присъждане на законни лихви върху претендираните парични суми по предявените искове. Такова искане не е заявено и по-късно с депозираните молби – уточнения на исковата молба, предвид на което и законни лихви не следва да бъдат присъждани от съда. Заявяването на последното искане едва с молбата по чл. 193 ГПК/отм./ е преклудирано и молбата в частта и с формулирано искане за присъждане на законни лихви върху главниците следва да бъде оставена без уважение.

Молбата е неоснователна и в частта и със заявено искане за допълване на решението с дописване на паричните суми освен цифром и словом, както и в частта и с искане за изписване в съдебното решение и на съдебните адреси на страните. Предвид нормата на чл. 193 ГПК/отм./ страната може да поиска от съда да допълни решението си ако не се е произнесъл по цялото и искане. С решението си от 22.12.2015г. по гр.д. 851/2012г. по описа на СГС, II В, въззивен състав, съдът се е произнесъл по всички искания на страните – разгледал е всички предявени искове, като частично е отменил първоинстанционното решение и го е потвърдил в останалата част, предвид на което и решението не следва да бъде допълвано. На второ място, липсата на изписване цифром на присъдени суми и на съдебни адреси на страните не  е непълнота на решението по смисъла на чл. 193 ГПК./отм./ и молба на последното основание не следва да бъде уважавана. За пълнота следва да бъде отбелязано и че волята на съда е напълно ясна като не е налице съмнение в присъдените суми, които са ясно и точно изписани, нито в страните по спора, които вкл. са индивидуализирани с ЕГН и ЕИК номер, като последните дават в много по -голяма степен определеност на страните, от тази, която биха имали при посочен съдебен адрес.  

Мотивиран от горното, Софийски градски  съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА на основание чл. 193 ГПК/отм./ решение от 22.12.2015г. по гр.д. 851/2012г. по описа на СГС, II В, въззивен състав, като

ПРИЗНАВА НА ОСНОВАНИЕ чл. 156, ал. 2 ГПК/отм./, че документът - протокол от 13.12.2007г., приложен на л. 109 от преписката пред СРС, в частта за автор на изявлението в долната част на документа и положен подпис след текста „за аб.н. 074,078 – В. Д. съгласен със смяната“ от името на В.Д. е неистински, като подписът не е положен от сочения автор В.П. Д..

ИЗМЕНЯ на основание чл. 192, АЛ. 4 ГПК/отм./ решение от 22.12.2015г. по гр.д. 851/2012г. по описа на СГС, II В, въззивен състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на В.В.М., ЕГН **********, сумата 140 лв. – разноски по делото за събрана СПЕ.  

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на от 22.12.2015г. по гр.д. 851/2012г. по описа на СГС, II В, въззивен състав, като на страница предпоследна от решението, на ред последен след думите „и на основание чл. 79 ЗЗД сумата 100 лв.  - обезщетение за търпените вреди“ да се чете „ през периода 12.12.2007г. до 14.01.2008г.“, след което продължава с останалата част от диспозитива на съдебното решение „от търпяното неудобство от ….“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на В.В.М. и С.В.Т. вх.н. 15818/05.02.2016г. от регистратурата на СГС в останалата и част. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.