№ 12
гр. П. , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20214400500075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260426 от 5.10.2020г по гр. дело № 2735/2020г
по описа на РС – Плевен, изменено с определение № 260139 от 15.01.2021 г в
частта за разноските, състав на същия съд е ОСЪДИЛ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „П.“ № ***, да
заплати на М. Н. И. с ЕГН *******, от гр.П., ж.к.”Д.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**,
следните суми:
-сумата от 905,74 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год. до
01.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 01.07.2020г. год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 39,80лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата
молба. Съдът се е произнесъл и по въпроса за държавната такса.
1
Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на
предявения иск въззивна жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се
възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява
положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно
време за реда на организация и разпределянето на работното време, за
отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители
в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на
нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е
действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и
незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на
чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в
нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на
служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по
8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение.
Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен
като противното е лишено от законодателна логика. Възразява се, че по
делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на
установеното работно време по график.Възразява се, че е налице
противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на
нощните часове в дневни.Претендира се отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените
искове.
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена молба, взема
становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС следва да се
потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
2
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел , че по делото не е спорно, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период
като за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2020г. ищецът е работил на длъжност
„Водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Плевен при Областна Дирекция „ПБЗН“ гр.Плевен
– Главна Дирекция „ПБЗН“ София.
Страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства – протоколи - се установява, че с оглед характера на заеманата
от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Ответникът не оспорва, видно от отразеното в таблица в писмения му
отговор (на л.19-л.20 от делото), че отработените от ищеца часове нощен труд
за процесния само се изчисляват на 760. При превръщане на часовете нощен
труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо
869часа. Разликата от 109часа безспорно не е платена, като също така е
безспорно, че възнаграждението за същите възлиза на 905,74лв.
Страните не спорят и относно размера на мораторната лихва, посочена в
отговора на ответника, която се изчислява на 39,80лв.
Претенцията на ищеца, според РС, намира правно основание в
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при
преценка основателността й, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
3
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от министъра на
вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от
министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и
6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм.
д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.. В наредбите
от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма,
обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
4
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат -
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните
5
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен
период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
РС е приел,че включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът е приел, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
сочени по-горе подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
При липсата на спор между страните относно фактите и изложените от
съда правни изводи, съдът е приел за основателна исковата претенция за
заплащане на нощен труд за периода 01.04.2019г. – 01.07.2020г., получен при
приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден. При това искът за
главница, според РС, следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 905,74лв. за посочения период от време.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е
приел от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Между
6
страните не е налице спор относно размера на мораторната лихва, а спора е по
принцип за дължимостта на главницата и на акцесорното вземане за лихва.
При приетото от съда за дължимост на главницата и за изпадане на ответника
в забава за плащането й, и при липсата на спор за размера на законната лихва
за периодите от падежа на главното задължение до датата на предявяване на
иска, съдът намира, че разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
Решението на РС е законосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за изводите
си, които се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
7
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е неоснователно.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
При тези мотиви въззивната жалба се явява неоснователна.
8
С оглед гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение.
Разноски за въззивното производство се дължат от въззивника при
този изход на делото за заплащане на възнаграждение на адв. В. П. на осн. Чл.
38 ал. 2 от ЗА в размер на 300 лв съгласно чл. 7 ал.2 т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № № 260426 от 5.10.2020г по гр. дело №
2735/2020г по описа на РС – Плевен, изменено с определение № 260139 от
15.01.2021 г в частта за разноските КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.София, ул.П. № *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал.2
от ЗА НА адв. В. П. от АК – Плевен
възнаграждение за въззивната инстанция размер на 300 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9