Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 27.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр. с-в на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
секретар НЕДЕЛИНА
РАБАДЖИЕВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 454 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
439 ГПК.
Е.А.Е., с адрес *** моли да бъде
постановено решение, с което да бъде установено, че не дължи на Д.Е.Е.
род ***г, сумата от 3600лв формирана от сбора на неизплатените
ежемесечни издръжки в размер на 50лв месечно за 72 месеца, за периода от
25.02.2004г до навършване пълнолетие , ведно със законната
лихва от 17.10.2018г(датата на образуване на изп д 306/2018г на АРС), както и
припадащата се част от начислените държавни такси и разноски в размер на
10,49лв ДТ, 218,45лв адвокатско
възнаграждение, 377,06лв такса по чл. 53
от Тарифа ДТ по ГПК, както и че не
дължи на А.Е. А. род ***г, сумата от
4640лв, формирана от сбора на неизплатените месечни издръжки в размер на 40лв
за 116 месеца за периода от 25.02.2004г
до навършване пълнолетие, ведно със законната лихва от 17.10.2018г,
както и припадащата се част от начислените държавни такси и разноски по изп д
306/2018г на АРС, както следва: 13,51лвДТ, 281,55лв заплатено адвокатско
възнаграждение 485,98лв такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на АРС,
поради изтекла погасителна давност. Твърди, че с решение по бр д 13/2003г на
АРС е осъден да заплаща на синовете си Душ Е.Е. и А.Е.Е., чрез тяхната майка и
законе представител месечна издръжка в размер на 50лв за Д. и 40лв за А.,
начиная от 25.02.2004г. За същото вземане е образувано изп д 332/2004г на ДСИ
АРС. В рамките на това производство ищецът правел всичко възможно да погасява
задълженията си, като цялата сума която получавал като пенсия за инвалидност е
била удържана и превеждана по сметка на децата му. През 2006г ищецът заминал за Франция с надежда да намери работа, но заболяванията
му прогресирали, а поради пропуск да се яви на ТЕЛК на 09.04.2006г, било
преустановено заплащането на инвалидна пенсия, а издръжката заплащал с помощта на роднини, но пропускал месеци и
бил осъден за това. Твърди, че последното изпълнително действие по изп д
332/2004г е извършено през 2005г с налагането на запор на пенсията на ищеца. На
15.02.2010г Д.Е.Е. навършил пълнолетие, а на 20.10.2013г пълнолетие навършил и А.Е.Е..
С постановление от 29.03.2017г (в сила от 28.11.2017г)на ДСИ АРС е прекратено
производството по изп д 332/2004г, а оригиналът на ИЛ е върнат на взискателите.
На 23.10.2018г ищецът получил призовка за доброволно изпълнение на същото
вземане по изп д 306/2018г на ДСИ АРС.
Последното изпълнително действие
по изп д 332/2004г е от 2005г, а призовката за доброволно изпълнение по
изп д 306/2018г ищецът получил на
23.10.2018г за същото задължение и по
същия ИЛ. Счита,че вземането за издръжка е погасено по давност. Представя писмени доказателства.
Ответниците,
чрез назначения им особен предсавител
считат исковете допустими, но неоснователни и ги оспорват изцяло, като
твърдят че няма изтекла погасителна давност по отношение вземанията им към
ищеца. Сочат, че вземането е за
издръжка, а погасителна давност между деца и родители не тече, освен това по
образуваните изпълнителни дела са предприемани действия, които прекъсват давността.
Не се противопоставят на представените с исковата молба писмени
доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното : Въз основа издаден по гр д 13/2003г на АРС ИЛ
и постъпила молба от 12.10.2004г от Д.Е.Е.
ЕГН ********** и Апер Е.Е. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Г. Р. Е. е образувано изп д
332/2004г на ДСИ АРС, в хода на което до длъжника е изпратена ПДИ получена на 21.10.2004г.
В хода на изпълнителното производство е
наложен запор върху ТВ на длъжника, като последното изпълнително действие е от
29.04.2005г. Изпълнителното производство е прекратено с
постановление 29.03.2017г/в сила от 28.11.2017г/ на основание
чл. 433 т.1 ГПК. Изп д 332/2004г е било присъединено към изп д 112/2010г и изп
д 112/2010г на ДСИ АРС, в хода на производството по изп д 112/2010г взискателят
е поискал вписване на възбрана на имущество на длъжника, както и изнасянето на
имота на публична продан. Съгласно представеното и прието по делото удостоверение изх д
№3769/2011г на ДСИ АРС от 09.05.2011г не са извършвани изпълнителни действия по
изп д 112/2010г. Изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 т.1 ГПК с постановление
от 08.10.2015г. Въз основа издадения ИЛ по гр д 13/2003г на АРС ИЛ, на
16.10.2018г е образувано изп д 306/2018г
на ДСИ АРС за събиране вземането по ИЛ от 08.03.2004г изд по гр д 13/2003г на АРС, а
ПДИ до длъжника в изпълнителното производство е получена на 23.10.2018г.
Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 01.06.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК
- за недължимост на вземането по ИЛ от 08.03.2004г по гр д 13/2003г на АРС, за събиране
вземането по който е образувано изп д 306/2018г на ДСИ АРС. С оглед данните, че
към предявяване на иска е било налице висящо изпълнително производство пред ДСИ
АРС, искът
се явява допустим.
Разгледан по същество. Разпоредбата
на чл.439 ал.1 ГПК постановява, че длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като възраженията му могат да се основават само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание(ал.2). Не се спори между страните, че процесното вземане е възникнало влязъл в сила съдебен акт по гр д 13/2003 на АРС, а и това се установява от
ангажираните писмени доказателства. Вземането
по ИЛ от 08.03.2004г по гр д 13/2003г на
АРС касае издръжка между родители и деца и действително по отношение на него не е текла давност, както
се твърди от ответниците, но само до навършване пълнолетие от взискателите/чл.
115 ал.1 б А“ ЗЗД/. От навършване пълнолетие на взискателите, или от 15.02.2010г по отношение на Д.Е. и от
20.10.2013г по отношение на А.Е. е започнала да тече погасителна давност. По отношение вземането за издръжка е
приложима разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, тъй
като се касае за изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени. Установи се от ангажираните писмени доказателства,
че изп д 332/2004г на ДСИ АРС е присъединено към изп д 112/2010г на ДСИ АРС, в
хода на което не са извършвани
изпълнителни действия след 09.05.2011г. От
приложените изп д 112/2010г на АРС/с присъединени към него изп д 332/2004г,
114/2010г/ не се установява да са предприемани действия по принудително
изпълнение след тази дата, които да прекъсват давността(налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан или други действия, насочени към събиране на вземането).
Или към
датата на образуване изп д 306/2018г давността е била изтекла. Поради
това не се дължат и начислените в изпълнителното производство разноски. Ето
защо искът се явява основателен и доказан.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и на основание чл. 38 ал.2 ЗА ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят заплатят на адв М.А.И. *** БУЛСТАТ
********* адвокатско възнаграждение в
размер на 811,35лв, изчислено по реда на чл. 7 ал.2 т.3 от НМРАВ.
На основание чл. 78 ал.6 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят ДТ в полза на АРС върху
уважената част на иска в размер на 370,68лв.
Поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.Е. ЕГН**********, с адрес *** не
дължи на Д. Е.Е. ЕГН ********* с постоянен адрес *** сумата
от 3600/три хиляди и шестотин/лв формирана от сбора на неизплатените ежемесечни
издръжки в размер на 50лв месечно за 72 месеца, за периода от 25.02.2004г до
навършване пълнолетие , ведно със законната лихва от 17.10.2018г(датата
на образуване на изп д 306/2018г на АРС), както и припадащата се част от
начислените държавни такси и разноски в размер на 10,49/десет лв четиридесет и
девет ст/лв ДТ, 218,45/двеста и
осемнадесет лв четиридесет и пет ст/лв адвокатско възнаграждение, 377,06/триста седемдесет и седем лв и шест
ст/лв такса по чл. 53 от Тарифа ДТ по ГПК,
както и че не дължи на А.Е.Е. ЕГН********** *** , сумата от 4640/четири хиляди шестотин и
четиридесет/лв, формирана от сбора на неизплатените месечни издръжки в размер
на 40лв за 116 месеца за периода от 25.02.2004г
до навършване пълнолетие, ведно със законната лихва от 17.10.2018г,
както и припадащата се част от начислените държавни такси и разноски по изп д
306/2018г на АРС, както следва: 13,51/тринадесет лв петдесет и една ст/лв ДТ,
281,55/двеста осемдесет и един лв петдесет и пет ст/лв заплатено адвокатско
възнаграждение 485,98/четиристотин осемдесет и пет лв деветдесет и осем ст/лв
такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на АРС
ОСЪЖДА
Д. Е.Е. ЕГН ********* и А.Е.Е. ЕГН**********,*** да заплатят на адв М.А.И. *** БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение в размер на 811,35/осемстотин
и единадесет лв тридесет и пет ст/лв
ОСЪЖДА Д. Е.Е. ЕГН ********* и А.Е.Е.
ЕГН**********,*** да заплатят по сметка на Районен съд Асеновград ДТ в
размер на 370,68/триста и седемдесет лв шестдесет и осем ст/лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: