Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Габрово, 23.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Големанова
ЧЛЕНОВЕ : Ива Димова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №416 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Н.Н.Н. против Решение №477/15.11.2019г. по гр.д.№603/2019г. на РС Габрово, с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на "Топлофикация - Габрово" ЕАД сумата от 1824.54лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 195.16лв. - лихва за забава за периода 01.01.2017г. – 14.02.2019г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1229/27.02.2019г., по ч. гр. д. № 308/2019г. на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК. Отхвърлен е иска за горницата над уважения размер до размера на 1826,54лв.-главница и за горницата над уважения размер до размера на 196,30лв.-лихва, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 980лв.-разноски направени в исковото производство и сумата от 61,43лв.-разноски направени в заповедното производство.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд неправилно бил взел предвид представените от ищеца доказателства. Писмените доказателства не съдържали необходимите реквизити и били оспорени вземанията по тях. Същите не били годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена за процесния период и сами по себе си не представлявали основание за плащане. Основание за плащане била реалното доставяне на договорената услуга, за което липсвали надлежни доказателства. Ищцовото дружество не било доказало, че вземането му съществува, поради което предявения иск бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът отхвърли жалбата моли претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения от закона минимален размер.
Ответникът оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да го потвърди обжалваното решение, като присъди и направените в настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск да бъде признато за установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на ищеца сумата от 1826,54лв.- незаплатена топлоенергия за месеците : 11, 12.2016г., 1, 2, 3, 6, 11, 12. 2017г., 1, 2, 3 и 6. 2018г., сумата от 196,30лв.-лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 14.02.2019г.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
За процесния период по делото в сградата, в която бил апартамента на ответницата работила абонатна станция, снабдена с общ търговски топломер, по който се отчита топлинната енергия консумирана в сградата. Топлинната енергия консумирана в сградата се разпределя съгласно процентните съотношения, определени за всеки сезон, сградна инсталация, отоплителни тела с уреди и отоплителни тела по мощност. За имота на ответницата била начислена за заплащане топлинна енергия използвана от отоплителни тела с уреди за отчитане на потреблението и за сградна инсталация. Начислената топлинна енергия за сградна инсталация била съобразена с кубатурата на имота на ответницата - 196куб.м., като били спазени всички разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза за периода месец ноември 2016г. – месец юни 2017г. дължимата от ответницата сума възлиза на 583.28лв., а за периода ноември 2017г. – месец юни 2018г. – на 1241.26лв., или общо за двата отоплителни сезона -1824.54лв.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установявало, че размера на лихвата за забава върху всяко едно от просрочените задължения е в общ размер на 195.16лв.
Възраженията
на ответницата, че не дължи плащане на така начислената топлоенергия поради
това, че не е искала доставката били неоснователни. Имотът на ответницата бил
оборудван с отоплителни тела с топломери, които били отчитани редовно от
служители на ищцовото дружество, т.е. това била услуга от която ответницата
съзнателно се е ползвала и е съдействала за предоставянето й.
Неоснователно
било и твърдението, че вземанията на ищеца са погасени по давност, т.к.
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 19.02.2019г., а исковата претенция
касае периода ноември 2016г. – юни 2018г.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, като на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите му, поради което въззивният съд следва да се спре на изложените във въззивната жалба възражения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че районният съд неправилно бил взел предвид доказателствата представени от ищеца, като представените писмени доказателства не съдържали необходимите реквизити и не били годни да удостоверят доставка на услуга. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд не се е позовал единствено на представените от ищеца писмени доказателства, а и на събрани в хода на производството доказателства и в частност а изготвените техническа и счетоводна експертизи, които и двете страни не са оспорили.
Въззивният съд намира за бузспорно установено, че в сградата, в която се намира жилището на жалбоподателката през процесния период е работила абонатна станция, снабдена с общ търговски топломер, по който се отчита топлинната енергия консумирана в сградата. Вещото лице М. е установило, че топлинната енергия консумирана в сградата се разпределя съгласно процентните съотношения, определени за всеки сезон, сградна инсталация, отоплителни тела с уреди и отоплителни тела по мощност. За имота на ответницата била начислена за заплащане топлинна енергия използвана от отоплителни тела с уреди за отчитане на потреблението и за сградна инсталация, т.е. същата е потребявала доставената й топлинна енергия. Начислената топлинна енергия за сградна инсталация била изчислена и съобразена с кубатурата на имота на ответницата - 196куб.м., като били спазени всички разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение.
В заключенията на двете експертизи са установени размерите на дължимите суми за ползвана топлинна енергия през процесния период в имота на жалбоподателката и размера на дължимата лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.154 от Закона за енергетиката, изискуемостта на дължимите суми при потребители на топлоенергия, спрямо които е въведена система за дялово разпределение настъпва след изготвянето на изравнителната сметка, което се извършва в края на всеки отоплителен сезон, поради което възражението на жалбоподателката в тази насока е неоснователно. Първата дължима от жалбоподателката сума е за м.ноември 2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.02.2019г., поради което към датата на подаване на заявлението не е бил изтекъл 3-годишния погасителен давностен срок и вземането на ищеца за главниците не е погасено по давност. Не е погасено по давност и вземането за обезщетение за забава върху всяка неиздължена вноска.
Действително направените от ищцовото дружество разноски в заповедното производство и в производството пред районния съд по предявения установителен иск надвишават размера на исковата сума. Същите са формирани от заплатените от ищеца държавни такси, изчислени съобразно приета Тарифа, заплатен определен от съда депозит за изготвяне на експертиза и заплатено адвокатско възнаграждение, което е съобразено с установения минимум по Наредба №1/09.07.2005г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за присъждане на разноски в по-нисък размер и правилно първоинстанционния съд е определил размера на присъдените разноски по делото.
По изложените съображения първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Поради оставянето на въззивната жалба без уважение и направеното искане от страна на ответника по нея жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 300лв.-разноски пред въззивната инстанция. Тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на установения с Наредба №1/09.07.2005г. минимум не са налице основания за неговото намаляване.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №477/15.11.2019г. по гр.д.№603/2019г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., с ЕГН ********** *** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.Индустриална №6 сумата от 300лв.(триста лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :