Решение по КНАХД №1948/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Ж. В. Ж., чрез адв. Р., срещу решение № 768 от 19.06.2025г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110201449 /2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 25-0433-000006/15.01.2025 г., издадено от впд Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 ВАРНА, с което на касатора за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 50 лв.; за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. С решението са присъдени разноски в полза на ОД МВР Варна представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалноправните норми и процесуалните правила. Счита, че при издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че за описаната фактическа обстановка може единствено да се направи предположение и не са събрани доказателства в подкрепа на твърдените нарушения. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и отмяна на НП. В условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. С писмена защита вх. № 15823/ 02.10.2025г, чрез адв. А. Р., поддържа касационната жалба на изложените в същата основания. По съществото на спора отправя искане за отмяна на решението на ВРС и отмяна на процесното НП, в евентуалност връщане на далото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 15736/ 01.10.2025г., чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставянето му в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението е съобразено с процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютна погасителна давност за административно-наказателно преследване. Първоинстанционният съд, след обсъждане на събраните доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 03.01.2025 г. около 08:54 часа полицейските служители в 01 РУ Варна свидетелите Х. и Е. при обхождане на маршрута със служебния автомобил се намирали в гр. Варна на кръстовището на бул. “Вл. Варненчик“ и ул. “Отец Паисий“ в посока кварталите. Вдясно от тях спрял лек автомобил „Мини Уан“, като забелязали, че водачът му говорел по мобилен телефон и бил без поставен обезопасителен колан.

Спрели водача за полицейска проверка. Установили самоличността му като Ж. Ж. и св. Х. съставил АУАН, серия GA, № 3446410/ 03.01.2025г. за нарушения на чл.104а от ЗДвП и по чл.137а ал.1 от ЗДвП, затова, че на 03.01.2025 г. в 08:45 часа в гр. Варна, по бул. “Владислав Варненчик“ до номер 110 в посока към бул. "Васил Левски" Ж. управлявал л. а. "Мини Уан" с рег. №, [рег. номер], собственост на Р. З. Т. с [ЕГН], като по време на движението си използвал мобилния си телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Водачът не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който МПС е технически оборудвано. АУАН бил предявен на нарушителя, като същият го подписал, като в акта било вписано, че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение. Въз основа на съставения АУАН, АНО издал поцесното НП, с което за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП наложил на Ж. административно наказание глоба в размер на 50 лв., а за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 50 лв.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на НП. Приел е, че посочените два броя нарушения са безспорно доказани и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на нарушителя.

Решението е правилно.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, безспорно се установява, че посоченото в АУАН и в НП административно нарушение е било налице. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Възраженията на касатора за липса на нарушение са неоснователни. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Според чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Спрямо действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, административният орган е определил размера на административното наказание, в размер на 50 лева и настоящата инстанция, счита същата за правилно определена, тъй като е с фиксиран размер.

От данните по делото не се установяват и твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушенията и тяхното авторство, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касационния жалбоподател не е оборена тази доказателствена сила на акта. Не се доказва, че по отношение на него са били налице изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Моторното превозно средство, е било в движение и водачът му – Ж. е бил без поставен обезопасителен колан при наличие на такова оборудване, както и че по време на движение на процесния автомобил е ползвал мобилно устройство, без необходимото устройство. ВРС правилно е кредитирал показанията на свидетелите Х. Х. и С. Е. и не е кредитирал тези на св.Ж., намираща се в приятелски отношения с Ж.. Действително, извън житейската логика е полицейските служители да обърнат посоката си на движение, ако не са убедени в това, че водачът на МПС действително използва мобилен телефон и е без колан и са възприели тези факти при разминаване на двете МПС.

В случая, правилно първоинстанционният съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че следва да потвърди НП с цел да се осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Правилни са изводите на ВРС, че извършените нарушения не сочат на по-малка степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

На основание изложеното съдът приема, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП, в полза на ОД МВР-Варна, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 768 от 19.06.2025г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110201449 /2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Ж. В. Ж. с [ЕГН], от гр.Варна, [улица], вх.В, ет.7, ап.56, да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.