Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 01.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 20
по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.9б вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във
вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на „Д.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя К. В. Т., против Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК № АУ20000821-1/17.11.2020г., издаден от главен специалист в отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Дупница,
потвърден с решение на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница, обективирано в писмо №
26-00-3044(1)/10.12.2020г. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на
атакувания административен акт по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Твърденията са, че решението по жалбата срещу
оспорения акт е издадено от некомпетентен орган; че общината не предоставя
услугите, формиращи ТБО и че в имота не
се генерират отпадъци. Оспорва се способът за определяне на облагаемата
основа с
доводи за противоречие на същия с Правото на Европейския съюз и
въведения с чл.191, §2 от ДФЕС основен
принцип „замърсителят плаща“, който СЕС в своята практика разглежда като
проявление на принципа за пропорционалност и на принципа за равно третиране. В
подкрепа на горното сочи и разпоредбата за
член 14, §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета,
както и задължителното тълкуване на същата, дадено от СЕС в решение от
16.07.2009г. по дело С-254/08г.
Претендира пряка приложимост на визираната норма на вторичното право на
ЕС, която счита, че има директен ефект и следва да бъде приложена като се
откаже приложението на националната правна норма, която и противоречи. Жалбоподателят се позовава на поставянето му
в по-неблагоприятно положение в сравнение с генериращите по-голямо количество
отпадъци лица и на недопустима намеса в правната му сфера с оглед
противоправното засягане на правото му на собственост, в нарушение на чл.
14 КЗПЧОС и на чл.
1 от Първия протокол към Конвенцията.Прави се искане за
отмяна на обжалвания АУЗ. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Изложените
в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебно заседание от процесуалния
представител на оспорващия адв. Р. Б..
Ответникът
– началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница лично и чрез
процесуалния си представител адв. М Ч, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като твърди, че оспорения АУЗ е
законосъобразен. Съображенията са за
това, че ТБО е определена съобразно декларираното
количество битови отпадъци от дружеството; че същата е дължима поради това,
че общината предоставя услугите по чл.62 от ЗМДТ, което се счита за
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства; че задълженията за ТБО
са определени за всяка от услугите по
чл.62 от ЗМТД в размерите, определени от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и в
съответствие с одобрената план-сметка
за процесния период, а лихвата за
забава е изчислена съобразно нормите на ЗЛДТДПДВ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е издаден оспорения АУЗД е започнало служебно на
основание чл.107, ал.3, изр. 3 от ДОПК, поради това, че оспорващото дружество
не е заплатило начислените задължения за ТБО в сроковете, определени с
наредбата по чл.9 от ЗМТД.
С
Акт № АУ20000821-1/17.11.2020год. за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ЗОПК, издаден на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1
и чл.9б от ЗМДТ от С. Т. – главен
специалист „МДТ“ при община Дупница, на търговско
дружество „Д.т.“ АД са определени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот в Община Дупница с партиден
№ *********002 по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/20.05.2010г.
, за периода 01.01.2020г. -17.11.2020г.
в размер на 20 499,38лв. и лихва към 17.11.2020г. в размер на 459,07лв.
или общо задължение в размер на 20 958,45лв. Декларацията не е приложена към делото, но не
е спорно, че същата е с правно основание чл.14 от ЗМДТ, т.е. подадена е от търговското дружество като
собственик на следния недвижим имот с партиден № *********002: земя с площ от 59949,00 кв.м. и двадесет и три сгради с производствено, друго нежилищно и
търговско предназначение с обща застроена площ 11 861,00 кв.м., находящи
се в гр.Дупница, ул. „Яхинско шосе“ № 1 / вж. т.1 от жалбата/.
Видно
от издадения акт, за земята и сградите в имота поотделно са посочени отчетната стойност,
съответно данъчна оценка; общият размер
на задължението, съотв. размера на ТБО и на лихвите към 17.11.2020г., определени
по реда и на основание ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.
Издаденият
АУЗД е съобщен на адресата на 26.11.2020г. чрез известие за доставяне, като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба с № 26-00-3044/09.12.2020г.,
адресирана до кмета на Община Дупница.
По
жалбата се е произнесъл Г. Г. - началник на отдел “МДТ” при Община Дупница в
качеството му на териториален директор на НАП по чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, с решение в писмо № 26-00-3044(1) от 10.12.2020г., с което потвърждава оспорения АУЗ. Приема се, че жалбоподателят е задължено лице по см. на чл.64, ал.1 вр. с чл.11,
ал.1 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ съобразно разпоредбите на чл.67, ал.2 ЗМДТ и на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ,
приета от ОбС – Дупница, при спазване на
правилото по чл.17, ал.1 от Наредбата и предвид Решение № 22/27.01.2011г. на Общински
съвет – Дупница, както и на заповед № РД-04-1141/30.10.2019г. на кмета на
Община Дупница по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, а именно: ТБО в общ размер от
20 499,41лв., която включва такса за услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване – върху количеството
битов отпадък във връзка с подадена от
дружеството декларация с вх. № 26-00-2669/25.10.2019г. за ползване на 1 брой
кофа, тип „Бобър“ , съотв. 3131,44лв. ; такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване –в размер на 1,99 промила върху данъчната
оценка на имота, която е в размер на 10 269 645,20лв. до м. март
2020г. и в размер на 8 213 614,20лв.
- след м. март 2020г. поради продажба на част от сградите в имота, съотв.
17 367,97лв. ; такса за
обезвреждане на битовите отпадъци – 2,81 промила върху данъчната оценка или общ
размер на ТБО от 8,0 промила, определен с решение на ОбС. Сочи се, че дружеството не е декларирало
промяна в собствеността по отношение на имота през процесния период каквито са изискванията
на чл.14, ал.3 от ЗМДТ, както и че същият няма да се ползва през годината, каквито са изискванията на чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл. 22,
ал.2 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Прието е, че услугите, формиращи ТБО се
предоставят от Община Дупница въз основа
на сключени договори с фирми – изпълнители, а лихвата е изчислена съгласно
ЗЛДТДПДВ към 17.11.2020г.
Решението
на решаващият орган е съобщено на дружеството
по пощата с препоръчана пратка на 29.12.2020г. / вж. писмото на л. 209 от
делото/, а жалбата срещу АУЗД е подадена на 12.01.2021г., т.е. в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК.
Към
административната преписка е приложена
декларация с № 26-00-2669 от 25.10.2019г. подадена от „Д.т.“ АД чрез В. С. Б.,
с адресат кмета на община Дупница, с която се декларира, че за имот с
партиден № 111/*********002, представляващ земя и сгради, находящ се в
гр. Дупница, ул. „Яхинско шосе“ №1, през 2020година, ТБО ще се определя в зависимост
от количеството изхвърлени отпадъци и ще
се използва един брой съд – кофа „Бобър“. Лицето подало декларацията има
качеството на прокурист, което е видно от приложения на л. 364 от делото, договор
за наем на помещение от 01.01.2020г., сключен с „Илиан Дойчев- Анчо“ ЕООД.
Във връзка с основата за определяне на ТБО
и с размера на същата, относно районите за
сметосъбиране и честотата на извършването му, от ответната страна са
представени писмени доказателства, включително цитираните в решението на
ответника актове, както следва:
Решение
№ 22/27.01.2011год. по Протокол №
1/27.01.2011г. на ОбС - Дупница, с което е определен годишния размер на таксата
за битови отпадъци, считано от 01.01.2011г., а именно: по т.2.2. - за нежилищни имоти на юридически лица – ТБО се
определя в общ размер на 5,8 промила върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, както следва: за събиране на
битовите отпадъци и транспортирането им до депо и/или други инсталации и съоръжения
за обезвреждането им в размер на 2,55 промила върху данъчната оценка; за
поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци – в размер на 0,04 промила
върху данъчната оценка; за отчисления по чл.71а от ЗУО и Наредба № 14/2010г. -
в размер на 0,05 промила върху данъчната оценка; за отчисления по чл.71е от ЗУО
и ПМС № 207/2010г. – в размер на 0,35 промила върху данъчната оценка; за
проучване, проектиране, съфинансиране придобиването на съоръжения за
обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци и мониторинг на
процесите по управление на отпадъците – в размер на 0,08 промила върху
данъчната оценка; за почистване и поддържане на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за
обществено ползване – в размер на 2,73 промила върху данъчната оценка. В
решението се съдържа и регламентация в точки 3 до 3.2, вкл., за определяне на
ТБО според декларираното количество битови отпадъци, а именно: в лева в
зависимост от декларираното количество съдове ( контейнери тип „Бобър“-1,1
куб.м.) и утвърдената по чл.63, ал.2 от ЗМДТ честота на сметоизвозване за
годината, таксата е в размер на 23,24лв. на извозен и депониран съд, по видове
дейности/услуги, както следва: за поддържане и експлоатация на депо – 3,00лв.
на извозен съд; за отчисления по чл.71а от ЗУО – 2,25лв. на извозен съд; за
отчисление по чл.71 от ЗУО - 18лв. за извозен съд, а за услугата поддържане и почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковете и други територии на населените места,
предназначени за обществено ползване – таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка в
размер на 2,73 промила. Общинският съвет е предвидил възможност за
освобождаване от задължението за ТБО в т.5 от решението, при наличие на
условията по чл.18, ал.4, 5, 6 и 7 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги
и администрирането им на територията на община Дупница.
План-сметка
за необходимите разходи за дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, съдържаща размер
на разходите за всяка от дейностите, формиращи ТБО през периода на 2012г. /л. 177 и сл. от делото/.
Решение
№ 220/16.12.2016г. по Протокол № 12 от
16.12.2016г. на Общински съвет – Дупница, с което по т.1 - е одобрена план-сметката на разходите по
чл.66, ал.1 от ЗМДТ за 2017година; по т.2 – е определен годишният размер на ТБО
за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа и други съоръжения на
битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване за всички населени места в община Дупница, считано от
01.01.2017г. по услуги в зависимост от данъчната основа както следва: т.2.2. -
Пропорционално върху данъчната оценка на физически и юридически лица за
нежилищните им имоти в общ размер на 6,96 промила върху данъчната оценка,
определена съгласно чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, както следва: 2.2.1. сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци, осигуряване на съдове за битови отпадъци –
в размер на 2,55 промила върху данъчната оценка; 2.2.2. обезвреждане на
битовите отпадъци в депа и други съоръжения, проучване, проектиране,
изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци или
други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране, компостиране,
анаеробно разграждане и други третиране и оползотворяване на битовите отпадъци,
включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО – в размер на 2,81 промила
върху данъчната оценка; 2.2.3. чистота на териториите за обществено ползване, почистване
на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на
населените места, предназначени за обществено ползване – в размер на 1,60 промила
върху данъчната оценка; по т.3 – в случай, че ДЗЛ има подадена декларация по
чл.18, ал.2, т.1 и не са установени условията по чл.18, ал.4 от наредбата,
размерът на ТБО се определя, както
следва: 3.1. - в лева в зависимост от декларираното количество съдове (
контейнери тип „Бобър“-1,1 куб.м.) и утвърдената по чл.63, ал.2 от ЗМДТ честота
на извозване за годината, таксата е в размер на 30,11лв. на извозен и депониран
съд, по видове дейности/услуги, както следва: 3.1.1. сметосъбиране и
сметоизвозване – в размер на 3,94лв.; 3.1.2. отчисления и обезпечения – в
размер на 13,50лв.; 3.1.3. депониране – в размер на 0,17лв; 3.1.4. отчетна
стойност на „Бобър“ – в размер на 12,50лв.; 3.2. – чистота на териториите за
обществено ползване, почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии на населените
места, предназначени за обществено ползване –в размер на 1,60 промила върху данъчната
оценка.
Решение
№ 36/30.12.2019г. по Протокол № 4 от
30.12.2019г. на Общински съвет – Дупница, с което по т.І
- е одобрена план-сметката на разходите по третиране на битовите
отпадъци и поддържане чистотата на териториите на населените места в община
Дупница за 2020година; по т.ІІ – е определен годишният размер на ТБО за
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа и други съоръжения на
битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване за всички населени места в община Дупница, считано от 01.01.2020г. по
услуги в зависимост от данъчната основа както следва: т.2 Пропорционално върху
данъчната оценка на физически и юридически лица за нежилищните им имоти в общ
размер на 8,00 промила върху данъчната оценка, определена съгласно чл.20 и
чл.21 от ЗМДТ, както следва: 2.1. сметосъбиране и сметоизвозване на битовите
отпадъци – в размер на 3,2 промила върху данъчната оценка; 2.2. обезвреждане на
битовите отпадъци в депа и други съоръжения, проучване, проектиране,
изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци или
други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране, компостиране,
анаеробно разграждане и други третиране и оползотворяване на битовите отпадъци,
включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО – в размер на 2,81 промила
върху данъчната оценка; 2.3 чистота на териториите за обществено ползване – в
размер на 1,99 промила върху данъчната оценка.
План-сметка
за необходимите разходи за дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, съдържаща размер
на разходите за всяка от дейностите, формиращи ТБО през периода на 2020г. /л. 168 и сл. от делото/.
Заповед
№ РД-04-1141/30.10.2019г. на кмета на Община Дупница, издадена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с
която са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги за
третиране на твърди битови отпадъци за периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г., в които община Дупница ще извършва следните
услуги: организирано сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци за имотите, намиращи се в строителните,
регулационните и извън регулационните граници на населените места, вкл. гр. Дупница
и с. Яхиново; третиране на битовите отпадъци и поддържане на териториите за
обществено ползване за имотите, намиращи се на територията на община Дупница.
Със заповедта е определена честота на
сметоизвозване за гр. Дупница, както следва: за съдове тип „Бобър“ за централна
градска част и ж.к. Бистрица - 366 пъти годишно, а за останалата част на града
– според утвърден график със средна честото 104 пъти годишно; за съдове тип
„Мева“ – 52 пъти годишно; за селата – 52 пъти годишно. В изпълнение на
заповедта е утвърден График за изпълнение на дейностите по събиране и
транспортиране на битовите отпадъци по отделните улици и квартали за 2020г.,
който предвижда ежедневно обслужване на част от улиците, един, два или три пъти
седмично – на друга част от улиците, като е видно, че ул. „Яхинско шосе“ не е
фигурира никъде, а с. Яхиново е в частта, предвиждаща извозване на отпадъците
един път седмично - в петък.
С
решение № 101/ 19.04.2013г. по Протокол № 4/19.04.2013г. на Общински съвет –
Дупница е приета Наредба за определянето на местните такси и
цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница /наричана
Наредбата/. Същата е изменяна многократно, вкл. глава втора „Местни такси“,
раздел първи „Такса за битови отпадъци“, като за процесния период действащата
редакция е с оглед измененията и допълненията с решения №№ 180/28.10.2016г. и 10/ 25.01.2019г. на Общински съвет –
Дупница. Относими за спора са разпоредбите на чл.17, ал.1
и чл.18, ал.1– ал.4, вкл. от Наредбата,
съобразно които таксата се определя в годишен размер с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, а размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ, а когато
не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата
се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена
от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите
имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, съгласно чл.67, ал.2
от ЗМДТ. В чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата е предвидено, че за определяне
на таксата според количеството на битовите отпадъци, лицата подават декларация
от 1 октомври до 31 октомври на предходната година по образец, утвърден със
заповед на кмета на общината, като в декларацията се посочват вида и броя на
съдовете, които ще се ползват през годината, а т.4 се сочи, че когато лицето не
е подало декларация в установения срок, заплаща годишна такса в размер и върху
основа, определени от общинския съвет. Според чл.18, ал.3 и ал.4 от Наредбата,
при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите
отпадъци се включват разходите по чл.17, т.1, 2 и 3, т.е. разходите за
осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци; събиране на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл.60
и чл.64 от ЗУО, а таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В чл.22, ал.1 от Наредбата е предвидено, че такса не се
събира за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя. Според чл.22б, ал.2 от наредбата,
таксата се заплаща на две равни вноски в срок от 1 март до 30 юни и до 30
октомври на годината, за която е дължима.
Във връзка с оспорването от страна на
жалбоподателя, на предоставянето на
услугите по чл.62 от ЗМДТ, формиращи ТБО, ответникът е представил
писмени доказателства за установяване на
горното обстоятелство, както следва:
От
документите към административната преписка и допълнително представените по
делото, е видно, че изпълнението на услугите във връзка с битовите отпадъци,
Община Дупница е възложила с договори на отделни търговски дружества, определени
след проведена обществена поръчка, а
именно: с договори с № № РД
09-760/27.08.2018г. и РД
09-120/28.08.2020г., на „Еко ресурс - Р“ ООД е възложено събиране и транспортиране на ЕГО и
строителни отпадъци, почистване на улични кошчета, машинно метени и миене на
териториите за обществено ползване; с договори с №№ РД 09-2/13.01.2020г., РД
09-35817.03.2020г. и РД 09-53/18.05.2020г., на „Екобулсорт“ ЕАД е възложено
изпълнение на услугите по третиране на смесени битови отпадъци, включващо
предварително третиране, транспортиране, предаване за оползотворяване и за
обезвреждане на отпадъците, генерирани на територията на община Дупница. За изпълнението
на възложените дейности от избраните изпълнители, според клаузите на сключените
договори, са изготвяни наряди за обслужване на съдовете за ТБО / л.53-л. 59 от
делото/; актове за установяване на изпълнените услуги /л.122-
л.148 от делото/; констативни протоколи за проверки и преброяване на наличните
съдове за битов отпадък и уличните кошчета /л. 247-л.255 от делото/ ; протоколи за установяване извършването и за
заплащане на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване л. 257 – л. 322 от делото/.
Компетентността
на издателя на оспорения АУЗД се установява със заповед №
1243/21.06.2012г. на кмета на община
Дупница, с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел
“МДТ” са определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл. С.
Й.Т. – старши специалист „МДТ“. Компетентността на решаващия орган се
установява със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и 1242/21.06.2012г., двете на кмета
на община Дупница, с които е наредено на началника на отдел „МДТ“ Г. Ф. Г. за
упражнява правомощията на териториален директор на НАП в производствата по чл.4
от ЗМДТ.
Община
Дупница е представила споразумения от
10.06.2020г., от които е видно, че е придобила с постановление за
възлагане на недвижим имот на публичен
взискател по изп. дело, образувано срещу „Д.т.“ АД, правото на собственост по
отношение на сграда с идентификатор 68789.602.86.10 по КККР на гр. Дупница, която
е разположена в процесния имот и е
декларирана като част от недвижимия имот с партиден № *********002 по декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/20.05.2010г. През 2020г., обособени помещения от сградата
са предоставени за ползване под наем на трети лица – „Иба“ ООД, „Илиан Дойчев-
Анчо“ ЕООД , „Асенов транс“ ЕООД и „Бест Промоушън БГ“ЕООД , първоначално от „Д.т.“
АД, а след придобиване на имота – от Община Дупница, което се установява от приложени
по делото споразумения и договори /л. 339 и сл./.
Оспорващото
дружество е представило договор за наем на помещение от 01.01.2020г., сключен с
„Илиан Дойчев- Анчо“ ЕООД с предмет склад „Бончук“ с идентификатор 68789.602.66
и адрес гр. Дупница, ул. „Яхинско шосе“ №1. Договорът е подписан от В. С. Б. – прокурист
на „Д.т.“ АД и е прекратен с предизвестие от 27.05.2020г.
Съдът
е събрал и гласни доказателствени средства за установяване на факта относно
предоставянето на услугите във връзка с ТБО от община Дупница, а именно: на
страната на жалбоподателя е разпитан свидетелят А. А., който работи като пазач
на процесния имот и сочи, че в разположените в него сгради през 2020г. не се е осъществявала
дейност, вкл. от наематели; че не са генерирани битови отпадъци и около
имота няма разположен контейнер за събиране на отпадъци; че там не минава
сметосъбираща техника. На страната на ответника са разпитани свидетелите С. Т.
и Е.А., като първата работи в общинската
администрация в отдел „Чистота“, а втората – в „Еко ресурс-Р“ ЕООД, което извършва дейностите по сметосъбиране. Двете
свидетелки еднозначно сочат, че в имота на дружеството е разположен контейнер
тип „Бобър“, който се събира веднъж седмично, всеки петък, тъй като имота е
разположен в близост до с. Яхиново и е включен в района на същото село. Представен
е и протокол от 03.07.2020г., съставен при извършена проверка от представители
на община Дупница и на „Еко ресурс-Р“ ООД, при която е установено наличие на
съдове за смет тип „Бобър“, разположени на улиците „Самоковско шосе“, „Яхинско
шосе“ и „Орлинска“. Съдът счита
показанията на свидетелите, посочени от ответника за обективни и отразяващи
действителните факти по спора, тъй като същите се подкрепят от събраните
писмени доказателствени средства.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните
доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на
оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗ засяга пряко
имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното задължение за
ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен представител на
легитимиран от закона правен субект и в
срока по 156, ал.1 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Проверен изцяло на осн.чл.168, ал.1 от АПК и съобразно
критериите по чл.146 от АПК, оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Предмет
на обжалване е Акт за установяване на задължения, издаден от административен
орган с материална и териториална компетентност – главен специалист МДТ, който
по силата на оправомощаване от кмета на община Дупница със заповед №
1243/21.06.2012г., има качество на орган
по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е
с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно
регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Идентични изводи за наличие на
компетентност следват и по отношение на
решаващия орган - началника на отдел
„МДТ“ Г. Ф. Г. Същият, а не кметът на общината, е материално и териториално
компетентния орган. Както се посочи по-горе, със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и
1242/21.06.2012г., кметът на община Дупница е
наредил на началника на отдел „МДТ“ да упражнява правомощията на
териториален директор на НАП в производствата по чл.4 от ЗМДТ вр. с чл.107,
ал.4 от ДОПК. С оглед на горното, наведените в жалбата оплаквания за липса на
компетентност на решаващия орган са неоснователни.
АУЗ
е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР
на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му.
Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата. Действително липсва диференциране на ТБО за отделните услуги по
чл.62 от ЗМДТ и яснота за реда за изчисляването й с оглед правилата на чл.67 от ЗМДТ. Тези пропуски обаче не са
съществени, доколкото са отстранени в производството по оспорването на АУЗ пред
решаващия орган. В постановеното решение от 10.12.2020г., същият е обосновал правилността на акта от
фактическа страна във връзка с вида на услугите, за които се отнася
задължението за ТБО и използвания метод за изчисляването по чл.67 от ЗМДТ,
Наредбата на ОбС - Дупница по чл.9 от ЗМДТ, решенията на ОбС-Дупница, заповедта
на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, както и декларациите на задължения
субект по чл.14 от ЗМДТ и по чл.18, ал.2, т.1 от Наредбата. Макар и
недостатъчно ясно, решаващият орган е разграничил размерите и основата за
определяне на отделните компоненти, формиращи процесната такса. Идентични са констатациите и по отношение на
начислената лихва - посочено е, че
лихвата е изчислена на основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че
периодът от време е определен съобразно сроковете за заплащане на ТБО в
Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а крайният
срок е вписан изрично до 17.11.2020г. Следователно още в административното
производство, до етапа на съдебното
оспорване, задълженото лице е имало яснота относно вменените му парични
задължения, техния произход и обхват.
При
издаване на АУЗ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр.3 от ДОПК,
а соченият от жалбоподателя ред по
чл.108 от ДОПК в случая е неприложим. Органът е процедирал правилно, като е
определил публичните задължения на дружеството въз основа на данните от подадената
от същото декларация по чл.14 от ЗМДТ и след констатацията, че задълженията за ТБО не са платени в сроковете,
определени в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Актът е връчен на адресата, който е
провел задължителното му оспорване по административен ред пред началника на
отдел “МДТ” при Община Дупница. Последният
като решаващ орган съгласно чл.4,
ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,
се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1
от ДОПК с решение за потвърждаване на акта. С оглед на горното,
релевираните в жалбата доводи за нарушения на процедурата по издаване на акта, съдът
счита за неоснователни.
Оспореният
АУЗ е материалноправно незаконосъобразен, т.е. налице е основанието по чл.146,
т.4 от АПК за неговата отмяна, поради следното:
По
делото е безспорно, че с АУЗ е начислена ТБО, чийто размер е формиран като сбор
от размера на таксата за услугите по събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за третиране на
битовите отпадъци, от една страна, и от размера на таксата за услугата по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, от друга страна.
Видно от решението от 10.12.2020г. и становището в писмо изх. №
11-03-52-(2)/29.04.2021г., процесното задължение за ТБО за оспорващото
дружество, е формирано като сбор от два
компонента: 1. Таксата за първите две услуги, определена съобразно количеството
битови отпадъци при ползване на едни брой съд за отпадъци и честота на извозване на съда, утвърдена със
заповед на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, и 2. Таксата за третата услуга, определена в промили върху основа, приета от общинския
съвет, а именно данъчната оценка на имота на дружеството.
Съдът, анализирайки събраните доказателства и наведените от жалбоподателя оплаквания, констатира несъответствие на оспорения акт, респ. на
определеното с него публично задължение, с приложимите материалноправни норми, а
именно:
Способът за определяне на ТБО за услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци и за третиране на битовите отпадъци, приложен от органа е според количеството на битовите отпадъци. Съобразени са правилата на чл. 67, ал.1 - ал.4 от ЗМДТ / в приложимата редакция/ и на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата, с които в националното законодателство е приложен принципът "замърсителят плаща" в областта на битовите отпадъци, заложен в чл. 191 (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз , съответно съображение 26 и чл. 14 и 15 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. Същността на този принцип е възлагането на отговорността за третирането на отпадъците на замърсителя, а доводите в жалбата за противоречие с ПЕС са неоснователни.
Независимо от горното, при определяне на ТБО за услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци и за третиране на битовите отпадъци, органът в нарушение на чл. 67, ал.2 вр. с ал.1 от ЗМДТ, е приложил правилата за размера на ТБО за 2017г., вместо относимите правила за процесния период на 2020г. Видно от АУЗ и решението на началника на отдел МДТ, основата за изчисляване на таксата - количеството битови отпадъци, правилно е определена в съответствие с декларирания от задълженото лице съд за отпадъци, който е кофа, тип „Бобър“, видно от декларация с № 26-00-2669 от 25.10.2019г. подадена от „Д.т.“ АД, а размерът на таксата е съобразен с броя /честотата/ на сметоизвозване, утвърдени със заповед № РД-04-1141/30.10.2019г. на кмета на община Дупница. Размерът на таксата за извозен съд / по използваната терминология/, е 3 131,44лв. или 104 пъти Х 30,11лв. за всяко събрано и извозено количество битови отпадъци с кофа, тип „Бобър“. Стойността на таксата за всеки извозен съд от 30,11лв. , прието от органа с оспорения АУЗ е съобразно Решение № 220/16.12.2016г. по Протокол № 12 от 16.12.2016г. на Общински съвет – Дупница, с което по т.1 е одобрена план-сметката на разходите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за 2017година; по т.2 – е определен годишният размер на ТБО, считано от 01.01.2017г.; по т.3 – е определен размерът на ТБО в случай, че ДЗЛ има подадена декларация по чл.18, ал.2 от Наредбата - таксата е в размер на 30,11лв. на извозен и депониран съд.
Следва, че за определяне на задължението за ТБО за 2020г., органът е приложил способа и размера, приети с решение на общинския съвет за периода на 2017година, респ. не е приложил правилата, утвърдени с Решение № 36/30.12.2019г. по Протокол № 4 от 30.12.2019г. на Общински съвет – Дупница, с което е одобрена план-сметката на разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите на населените места в община Дупница за 2020година и е определен годишният размер на ТБО, считано от 01.01.2020г. Действително, в актуалното за периода решение на общинския съвет не е предвиден способът за определяне на ТБО според количеството, но горното е проблем на регламентация и не може да обоснове приложимост на акт, който не е действащ. Изводите от изложеното са за незаконосъобразно определяне на размера на таксата за визираните услуги с оспорения АУЗ.
Допълнително за същия компонент от ТБО, следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства се установява, че честотата на извозване на битовите отпадъци от процесния имот е 52 пъти годишно, а не 104 пъти, както е приел органът въз основа на издадената от кмета заповед. Видно от показанията на свидетелите Туповичарска и А., в имота на дружеството е разположен контейнер тип „Бобър“, който се събира веднъж седмично, всеки петък, тъй като имота е разположен в близост до с. Яхиново и е включен в района на същото село.
Нарушение
на закона е допуснато с оспорения АУЗ и
по отношение на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване, участваща при формиране на процесното публично задължение. Видно е, че
същата е изчислена в размер на 1,99 промила върху данъчната оценка на
недвижимия имот на дружеството, което възлиза на сумата 17 367,97лв. Приложеният способ е незаконосъобразен, несъответен на правилата на чл.66 и чл.67 от ЗМДТ и на чл.18, ал.4 от Наредбата. Основанието
за горното процедиране на органа е Решение
№ 36/30.12.2019г. по Протокол № 4 от
30.12.2019г. на Общински съвет – Дупница, с което – е определен годишният размер
на ТБО, считано от 01.01.2020г., в
зависимост от данъчната основа. Конкретно за нежилищните
имоти на физически и юридически лица, с решението е определена ТБО в общ размер на 8,00 промила върху данъчната
оценка, от които за чистота на териториите за обществено ползване
– е в размер на 1,99 промила върху
данъчната оценка. Както се посочи по-горе,
в решението на общинския съвет без да са
изложени мотиви за това, не е предвиден способът за определяне на ТБО
според количеството битови отпадъци и
неприлагането на същия от органа при
издаване на оспорения АУЗ, е в нарушение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, а в ал. 5 е предвидено, че общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци, а именно, че способите се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност.
В случая, Общинският съвет с приетото решение по чл.66, ал.3, т.2 от ЗМДТ, както и органът при издаване на оспорения АУЗ, са нарушили законовата уредба за приложимите способи за определяне на ТБО и тяхната поредност по отношение на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Налице са констатации в АУЗ, че дружеството като задължено лице е декларирало, че ще ползва един съд за битови отпадъци, т.е. че желае ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. Горните констатации обаче не са мотивирали органа за дължимото за случая волеизявление, а именно да изчисли ТБО съобразно правилата на ЗМДТ и Наредбата на общинския съвет, регламентиращи надлежния способ за определяне на задължението. С оглед на горното, неправилно органът е определил таксата пропорционално върху данъчната оценка на имота на дружеството.
От изложеното, следват изводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗ, който подлежи на отмяна изцяло, вкл. в частта за начислената лихва. Последната е акцесорно задължение и при отпадане на задължението за ТБО, не се дължи и лихва за забава.
За
пълнота на мотивите и с оглед наведените в жалбата доводи и възражения съдът
счита следното:
Оспорващото дружество има
качеството на задължено лице по см. на чл.64, вр. с чл.11 от ЗМДТ, тъй като е
собственик на процесния недвижим имот, видно от декларация вх. № **********/20.05.2010г. с правно основание чл.14 от ЗМДТ. Липсват
доказателства за декларирана при усл. на
чл.14, ал.5 от ЗМДТ, промяна на обстоятелствата относими към публичното
задължение на дружеството, като видно от издадения акт настъпилото изменение в обхвата на правото на
собственост в резултат на извършена продажба на част от сградите в имота, е
отчетена служебно като е намалена данъчната оценка на същия за част от
процесния период.
От анализа на събраните
писмени и гласни доказателства се
установява, че община Дупница реално е предоставяла услугите, формиращи ТБО. Без значение за дължимостта на същата, е
обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци, доколкото ДЗЛ е
декларирало искане за предоставяне на един съд за битови отпадъци.
От друга страна, в случая жалбоподателят
не е представил доказателства, че през процесния период, имотът му няма да се
ползва, поради което не се доказват основанията по чл.71, т.2 от ЗМДТ за
отпадане на задължението.
Не
може да бъде възприет доводът в жалбата, че ПЕС
и цитираните решения на СЕС, изключват възможността размерът на таксата да
се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен
обект количества отпадъци, както и че определянето на ТБО в случая е
дискриминационно или в колизия с принципа "замърсителят плаща",
заложен чл.191, §2 от ДФЕС и в Директива
2008/98/ЕО относно отпадъците. Според даденото задължително
тълкуване на Директивата, с Решение на
СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08,
действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда
такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на
битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на
отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на
количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили
за събиране.
Предвид характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването в жалбата за неравно третиране и неправомерна намеса в правната сфера на дружеството. Липсва противоречие на АУЗ с разпоредбите на чл. 14 КЗПЧОС и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията, тъй като задължаването на собственика на имота за заплащане на ТБО, независимо от размера на произведените отпадъци, не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост.
Независимо от последните доводи, констатациите на съда за незаконосъобразност на оспореният АУЗ в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК, са основание за отмяна на същия.
Предвид изхода по делото и изричната претенция
на представителя на жалбоподателя, както
и на осн. чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК,
съдът присъжда в негова полза деловодни разноски в размер на 650,00лв.,
от които 50,00лв. – заплатена държавна такса и 600,00лв. - адвокатско възнаграждение,
които следва да плати Община Дупница. Поради основателността на жалбата, на ответника
не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по оспорването с
жалбата на „Д.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, Акт за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с № АУ20000821-1/17.11.2020г., издаден от
главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община
Дупница, обективирано в писмо № 26-00-3044(1)/10.12.2020г.
ОСЪЖДА Община Дупница с адрес –гр. Дупница, пл.
„Свобода“ № 1 да заплати на „Д.Т.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на 650,00лв., от
които 50,00лв. –държавна такса и 600,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: