Присъда по НОХД №437/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 5
Дата: 19 февруари 2025 г.
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20241500200437
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Кюстендил, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав М. Начев
СъдебниГЕРГАНА Б. МИТРЕВА-
заседатели:ДУБРОВИН
Сашка Г. Н.
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
и прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Наказателно дело от общ
характер № 20241500200437 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. К. А., роден на ***г., в гр.К., български
гражданин, неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г. в района на Община К., на
първокласен път I – 6 / км 31+600/, при управление на МПС – собствен лек
автомобил марка „**“, модел „**“, с регистрационен № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата :
по чл.6 т.1 от ЗДвП – като участник в движението не е съобразил своето
поведение с пътната маркировка / надлъжна пътна маркировка по чл.63 ал.2
т.1 от ППЗДвП – „Единична непрекъсната линия“ – М1/, пренебрегвайки
забраната за нейното застъпване и пресичане;
1
по чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство е
пренебрегнал забраната за навлизане и движение в крайната лява лента на
платно за движение с три пътни ленти;
и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесни повреди
на две лица, а именно :
смърт на С. Н. В. от гр.П., настъпила на **г.;
средни телесни повреди на Д. Н. И. от гр.П., изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на снагата вследствие фрактура на осем леви
ребра и фрактура на гръдната кост / поотделно и в съвкупност/, както и трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие фрактура на
лява ключица и фрактура на лява лопатка / поотделно и в съвкупност/;
средна телесна повреда на П. Д. К. от гр.П., изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие фрактура на
лява бедрена кост,
поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. с ал. 3 б. „б“, изр.1, вр.
ал.1 вр. с чл. 342 ал.1 НК / ред. ДВ бр.95/2016г./, вр.чл.2 ал.2 НК, вр. с чл. 373,
ал.2 НПК, вр. с чл. 36, чл. 37 и чл. 58а, ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което намалява с 1/3 и
го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 (пет)
години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ф. К. А. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА
по частта от обвинението да е нарушил правилата за движение, както следва :
по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – като участник в движението по пътищата с
поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на водача на лек автомобил марка „**“, модел
„***“, с регистрационен № ***, П. Д. К. от гр.П., както и на пътниците в
същия автомобил : С. Н. В. и Д. Н. И., двете от гр.П.;
по чл.8 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е
използвал дясната половина на пътя по посока на движението си;
по чл.15 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не се е
2
движил възможно най – дясно по платното за движение и при очертани с
пътна маркировка пътни ленти не е използвал най – дясната свободна лента;
по чл.44 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство, при
разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
управлявания от него лек автомобил марка „**“, модел „**“, с регистрационен
№ ***, и насрещно движещия се лек автомобил марка „**“, модел „***“, с
регистрационен № ***, управляван от П. Д. К. от гр.П..
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“ изр.1, вр. с
ал. 1 НК / ред. ДВ бр.95/2016г./ ЛИШАВА Ф. К. А. от право да управлява
МПС за срок от 3 три години.
ОСЪЖДА Ф. К. А. да заплати сторени деловодни разноски, както
следва: по сметка на ОД МВР гр. Кюстендил 3222.04 лв, платени в полза на
лечебни заведения, вещи лица и Община К..
ОСЪЖДА Ф. К. А., ЕГН **********, да заплати на П. Д. К., ЕГН
**********, и Д. Н. И., ЕГН **********, двете от гр.П., ул.****, сторени
деловодни разноски в размер на по 3 000 лв за всяка една от тях.
Веществените доказателства - лек автомобил марка „**“, модел „**“, с
регистрационен № ***, и лек автомобил марка „**“, модел „***“, с
регистрационен № ***, съхранявани в Сектор ПП на ОД МВР Кюстендил, да
се върнат на собствениците - подсъдимия Ф. К. А. и Д.М.К. от гр.П., след
влизане на присъдата в сила.
Присъдата може да се протестира, съответно обжалва, пред Софийски
апелативен съд в 15 - дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъдата на ОС К. по нохд 437/2024г. :


Обвинението срещу подсъдимия Ф. К. А. от гр.К. е за извършване на
престъпление от общ характер по чл. 343 ал.4 вр. с ал. 3 б.„б“ изр.1 вр. ал.1 вр.
с чл. 342 ал.1 / ред.ДВ бр.95/2016г./ вр.чл.2 ал.2 НК, при фактическа и правна
обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа обвинението
и изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото срещу него обвинение с налагане на наказания „лишаване от
свобода” за срок от 5 години преди редукцията по чл.58а НК, както и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 години.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители П. Д. К.,
Д. Н. И., Д. Г. В., М. Г. В. и Г. С. В., всички от гр.П., като последните трима са
съответно дъщеря, син и съпруг на починалата С. Н. В..
Повереникът на първите двама частни обвинители - адв.А. В., изразява
становище за постановяване на осъдителна присъда, за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 5 години преди прилагане правилото на
чл.58а НК, което да бъде изтърпяно, на „лишаване от право да се управлява
МПС“ за идентичен срок, каккто и за заплащане на сторените от К. и И.
разноски. Частният обвинител Д. И. се присъединява изцяло към изложеното
от адв.В..
Повереникът на Д., М. и Г. В.и – адв.Е. Б., изразява становище за
постановяване на осъдителна присъда, за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 12 години преди прилагане редукцията на чл.58а НК,
което да бъде изтърпяно, както и „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 12 години.
Частните обвинители Д. В. и Г. В. се солидаризират със становището на
своя повереник.
Подсъдимият Ф. К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, в хипотезата на чл.372 ал.4 НПК,
след констатация че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от събраните в ДП доказателства, е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от това самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на
това, производството по делото е протекло по реда на чл.373 ал.2 вр.чл.372
ал.4 вр.чл.371 т.2 НПК.
Защитата в лицето на адв.Р. М. пледира за налагане на наказание
1
„лишаване от свобода“ в минимален размер, чието изтърпяване след
приложението на чл.58а НК да бъде отложено за изпитателен срок по реда на
чл.66 ал.1 НК.
Подсъдимият А. в последната си дума изразява съжаление за случилото
се.
Окръжен съд К., след като взе предвид направеното самопризнание,
изложеното от страна на прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и събрания и приобщен в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, приема за установено следното:
Подсъдимият Ф. К. А. е роден на ***г. в гр.К. и е осъждан с влязло в
сила на 22.02.2016г. определение на РС Брезник, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с отлагане на
изтърпяването по чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години – за
извършено на 10.02.2016г. в с.Непразненци, общ.Брезник, престъпление по
чл.343в ал.2 НК / справка за съдимост – л.44 от т.I – ви на ДП/. Същият е
правоспособен водач на МПС с категория „В“, като свидетелството му за
управление е издадено на 21.09.2021г. За периода до издаване на
свидетелството за управление, подсъдимият е наказван два пъти с влезли в
сила наказателни постановления за извършени на 13.03.2012г. и 10.12.2015г.
административни нарушения по чл.150 ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач / справка за водач на МПС – л.229 от т.II- ри на ДП/.
След придобиване на правоспособност, от служители на Пътна полиция
са издавани фишове за глоба от 20 лв на подсъдимия А. – за извършени от него
на 07.10.2021г., 22.03.2022г. и 08.01.2023г. административни нарушения по
чл.6 т.1 и по чл.100 ал.4 т.2 ЗДвП.
На 25.07.2022г. Ф. А. закупил лек автомобил „** **“ с регистрационен
номер *** / справка регистрация МПС – л.203 от т.II- ри на ДП/.
На ***г. следобяд подсъдимият предприел пътуване до гр.Р., като заедно
със своята съпруга З. А. и малолетния им син К. потеглили от дома си с лекия
автомобил. Превозното средство било управлявано от А., съпругата му се
намирала на седалката до водача, а детето – на задната седалка.
На същата дата – ***г., около 13:20 часа, частният обвинител П. К.
потеглила от гр.П. с лек автомобил „** ***“ с регистрационен номер ***,
собственост на нейния баща Д.К. / справка регистрация МПС – л.203 от т.II-
ри на ДП/. П. К. е правоспособен водач на МПС от 01.04.2019г., като не е
наказвана за извършени нарушения по ЗДвП / справка за водач на МПС –
л.230 от т.II- ри на ДП/.
Цел на пътуването бил гр.К., като в автомобила освен водача К. се
намирали нейната баба – частният обвинител Д. Н. И., както и пострадалата С.
Н. В., сестра на И.. Преди да потеглят за гр.К., В. седнала отпред до водача, а
И. – на задната седалка на автомобила.
Управляваните от подсъдимия и К. леки автомобили, движещи се в
2
противоположни посоки по Първокласен път I – 6, около 14:00ч се намирали в
близост до км 31+ 600. В този участък от пътя били изградени три ленти за
движение – две в посока гр.София и една – в посока гр.К., отделени с
надлъжна пътна маркировка. Дясната и съседната на нея средна ленти за
движение в посока гр.София били разделени с единична прекъсната линия, а
средната и тази за насрещно движение - от единична непрекъсната.
Приближавайки един срещу друг, водачите управлявали автомобилите с
различни скорости – подсъдимият управлявал „**“-а със скорост от 95 км/ч в
средната лента за движение, а П. К. „**“-а с такава от 80 км/ч в лентата за
насрещно движение, считано от посоката за движение на А.. Приближавайки
ляв завой на пътя при км 31+600, подсъдимият Ф. А. при същата скорост на
движение започнал да навлиза с автомобила си в лентата за насрещно
движение. По това време управляваният от К. автомобил приближил завоя и
двамата водачи успели да се забележат взаимно в момент, когато разстоянието
между двете превозни средства било около 40м / експертно заключение на
в.л.В. и И. – л.197 и следващи от т.II–ри на ДП/.
Изненадана от навлизащия в нейната лента за движение автомобил, П.
К. се опитала да избегне удара между превозните средства, като извила волана
надясно. От своя страна, подсъдимият също забелязал движещият се срещу
него „**“ и се опитал да избегне удара, като извил волана наляво. Поради
близкото разстояние между автомобилите и недостатъчно време за реакция, и
двамата водачи не успели да задействат спирачните системи. Независимо от
действията на А. и на К., последвал удар между предните части на
автомобилите, като ударът настъпил изцяло в лентата за движение на
автомобила, управляван от жената.
Вследствие на удара последвали силни деформации в предните части на
превозните средства и същите се завъртели около осите си в посока, обратна
на движението на часовниковата стрелка. „**“-ът се завъртял на 180 градуса и
се позиционирал в посока гр.К., а „**“-ът спрял вляво от канавката извън
пътя.
От удара всички лица, намиращи се в леките автомобили, получили
травматични увреждания. Сигнали за настъпилото ПТП били подадени до
Национална система за спешни повиквания към телефон 112 от преминаващи
по пътя – М.В. и О.П.. След пристигане на място на линейки, пострадалите
били транспортирани за оказване на медицинска помощ в МБАЛ „Н.В.“, гр.К..
Подсъдимият Ф. А. получил фрактура на петната кост на ходилото на
десния крак, причинила трайно затрудняване на движенията на крайника,
както и други увреждания, причинили му болка и страдание / експертно
заключение на в.л.Н. – л.162 и следващи от т.II–ри на ДП/. Уврежданията на
неговата съпруга З. А. й причинили болка и страдание, а тези на сина им К. К.
– временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и
страдание / експертни заключения на в.л.Н. – л.158 и следващи, л.167 и
следващи от т.II–ри на ДП/.
3
П. К., Д. И. и С. В. били настанени за лечение в болничното заведение,
като най – влошено било здравословното състояние на третата от тях.
У П. К. били налице следните травматични увреждания / експертно
заключение на в.л.Н. – л.178 и следващи от т.II–ри на ДП/ : пълна дислоцирана
фрактура на лява бедрена кост, мекотъканна контузия на главата, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието / зашеметяване и
унесеност/, лекостепенни контузии на бял дроб, мекотъканни контузии на
шията, на стената на гръдния кош и на крайниците. Уврежданията са
причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при
вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил, слъскал се челно с друг
автомобил. Фрактурата на лява бедрена кост е причинила на К. трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, контузията на главата,
мозъчното сътресение и лекостепенните контузии на бял дроб – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и останалите увреждания –
болка и страдание.
Срокът за пълно възстановяване на П. К. е между 9 и 12 месеца за
фрактурата на бедрената кост и между 3 и 4 седмици за останалите
увреждания.
У Д. И. били налице следните травматични увреждания / експертно
заключение на в.л.Н. – л.171 и следващи от т.II–ри на ДП/ : мекотъканни
контузии на главата и шията, мозъчно сътресение със степенно разстройство
на съзнанието / краткотрайно зашеметяване, сънливост в момента на
причиняване на травмата и кратко време след това/, фрактури на осем леви
ребра и на гръдната кост, лекостепенен пневмохемоторакс вляво / наличие на
малко количество въздух и кръв в лява половина на гръдната кухина,
мекотъканни контузии на меки тъкани и кръвонасядания на гръдната и
коремната стени вляво и фрактури на леви лопатка и ключица. Уврежданията
са причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при
вътреавтомобилна травма на пътник в лек автомобил, слъскал се челно с друг
автомобил. Фрактурите на ребрата и на гръдната коста са причинили на И.
поотделно и в съвкупност трайно затрудняване на движенията на снагата,
фрактурите на ключица и лопатка - трайно затрудняване на движенията на ляв
горен крайник, а останалите увреждания - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Срокът за пълно възстановяване на Д. И. е между 3 и 4 месеца за
фрактурите и между 3 и 4 седмици за останалите увреждания.
По – късно лечението на К. и И. продължило в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, гр.София, а действия по преместването на С. В. в болница за
активно лечение в гр.София не били предприети поради изключително
тежкото й състояние.
Независимо от оказваните лечение и медицински грижи, на **г. С. В.
починала в болничното заведение.
4
При огледа и аутопсията на трупа на С. Н. В./ експертно заключение на
в.л.Н., Т. и Ш. – л.185 и следващи от т.II–ри на ДП/ са констатирани :
множествена травма – черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, както и
травма на крайниците.
Черепно-мозъчната травма се изразява в оток на меките тъкани на
главата в лява теменна област, кръвонасядане по меките черепни покривки в
предна, срединна и дясна теменни области, контузии на главен мозък в лява
челна слепоочна област.
Гръдната травма се изразява в кръвонасядания по меките тъкани на
гръдната стена отпред, фрактури на четири десни и пет леви ребра в процес на
зарастване.
Коремната травма се изразява в охлузване на предната коремна стена
отпред вдясно, разкъсване на слезката, разкъсване и контузии на тънко черво с
излив на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина, ретроперитонеален
хематом вляво.
Травмата на крайниците се изразява в кръвонасядания, охлузвания и
оток в областта на ляв лакът, фрактура на лакътния израстък на лакътната кост
на лява предмишница, изкълчване на лява лакътна става, непълно изкълчване
на лява тазобедрена става, кръвонасядания и охлузвания по двете колена.
Установени са също така усложнения и данни за приложени оперативни
лечения, включително за отстраняване на слезката.
Смъртта на С. В. се дължи на съчетаната травма с тежка коремна травма
и настъпилите от нея усложнения. Налице е причинно - следствена връзка
между получените при транспортното произшествие травми на пострадалата и
последвалата смърт. Установените при нея травматични увреждания са
причинени по механизма на удари и/ или натиск със сравнително по – голяма
сила с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при
вътреавтомобилна травма на пътник в лек автомобил, слъскал се челно с друг
автомобил.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от страна
на защитника на подсъдимия са представени следните писмени документи –
удостоверения за сключен брак и за раждане, трудов договор от 17.02.2015г. и
две характеристики на А., подписани от негови приятел и съсед. От
удостоверенията е видно, че подсъдимият Ф. А. е семеен и има син К., роден
на ***, от трудовия договор – че на ***г. е постъпил на работа в търговско
дружество *** ЕООД със седалище в гр.София, а от характеристиките – че
има положителни качества и се ползва с добро име сред своите приятели,
съседи и съкварталци.
Така описаната фактическа обстановка, имплицирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява и доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетели, експертните заключения на в.л.,
5
съдържащите се в ДП документи – протокол за оглед на местопроизшествие,
свидетелство за съдимост и др. Провеждането на досъдебно производство,
както и събирането и приобщаването на доказателства са извършени
съобразно условията и реда на НПК, с оглед на което при изразено съгласие по
чл.371 т.2 НПК от страна на подсъдимия А., съдът е провел процедурата по
чл.371 ал.3 НПК за одобряване на изразеното съгласие.
Деянието на подсъдимия Ф. К. А. осъществява от обективна и
субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл.343 ал.4 вр.
с ал. 3 б.„б“ изр.1 вр. ал.1 вр. с чл. 342 ал.1 / ред.ДВ бр.95/2016г./ вр.чл.2 ал.2
НК. От обективна страна е налице нарушаване на правила за движение при
управляване на МПС - лек автомобил, а именно визираните в чл.6 т.1 и чл.16
ал.1 т.2 от ЗДвП, като е причинена смъртта на едно лице – С. Н. В., и средни
телесни повреди на повече от едно лице - на Д. Н. И. и на П. Д. К..
Подсъдимият е нарушил правилата за движение, по силата на които като
участник в движението е бил длъжен да съобрази своето поведение с пътната
маркировка / надлъжна пътна маркировка по чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП –
„Единична непрекъсната линия“ – М1/, пренебрегвайки забраната за нейното
застъпване и пресичане, както и като водач на пътно превозно средство да
спазва забраната за навлизане и движение в крайната лява лента на платно за
движение с три пътни ленти.
Същевременно, след извършване на престъплението и преди
постановяване на присъдата е последвала законодателна промяна в
разпоредбата на чл.343 НК, предвид което и с оглед разпоредбата на чл.ал.2
НК приложим е най – благоприятния за дееца закон.
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на
вината непредпазливост под формата на съзнавана небрежност. А. е съзнавал,
че нарушава правилата за движение и макар да не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици - смъртта на В. и причиняването на средни
телесни повреди на И. и К., той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, от
неговата воля е зависело предотвратяването на противоправния резултат.
От друга страна, съдът намери че подсъдимият Ф. А. не е нарушил
другите четири правила за движение, за които му е повдигнато обвинение, а
именно :
по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – като участник в движението по пътищата с
поведението си е създал опасност и пречки за движението и да е поставил в
опасност живота и здравето на водача на лек автомобил марка „**“, модел
„***“, с регистрационен № ***, П. Д. К. от гр.П., както и на пътниците в
същия автомобил : С. Н. В. и Д. Н. И., двете от гр.П.;
по чл.8 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е
използвал дясната половина на пътя по посока на движението си;
по чл.15 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не се е
движил възможно най – дясно по платното за движение и при очертани с
6
пътна маркировка пътни ленти не е използвал най – дясната свободна лента;
по чл.44 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство, при
разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
управлявания от него лек автомобил марка „**“, модел „**“, с регистрационен
№ ***, и насрещно движещия се лек автомобил марка „**“, модел „***“, с
регистрационен № ***, управляван от П. Д. К. от гр.П..
С оглед на това, призна подсъдимия за невинен и го оправда по тази част
от повдигнатото срещу него обвинение. За да го стори, Окръжният съд
прецени че единствената причина за настъпване на ПТП и на противоправния
резултат се корени в навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия, в
лентата за насрещно движение, по която се е движил управляваният от П. К..
С това си действие той е нарушил горепосочените две правила за движение по
чл.6 т.1 и чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП, но не и останалите, предмет на повдигнатото
обвинение.
На първо място, А. не извършил нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тази разпоредба би била приложима, ако с поведението си като участник в
пътното движение и водач на лек автомобил подсъдимият е създал опасност и
пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на друг
участник, и същевременно не е осъществил друго нарушение по ЗДвП. В
конкретния случай разпоредбите на чл.6 т.1 и чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП са отнасят
като специални към обща спрямо тази по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, поради което
последната е неприложима.
От друга страна, макар подсъдимият формално да е нарушил
разпоредбите на чл.8 ал.1 и чл.15 ал.1 от ЗДвП, доколко непосредствено преди
настъпване на транспортното произшествие като водач на пътно превозно
средство действително не е използвал дясната половина на пътя по посока на
движението си, както и не се е движил възможно най – дясно по платното за
движение и при очертани с пътна маркировка пътни ленти не е използвал най
– дясната свободна лента, тези нарушения сами по себе си не са довели до
настъпването на противоправния резултат. Не движението на автомобила,
управляван от подсъдимия, в средната лента за движение, с което са нарушени
тези две разпоредби от ЗДвП, а навлизането му в най-лявата – тази за
насрещно движение, е довело до фаталния удар между двете превозни
средства.
Що се отнася до разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗдвП, вменяваща
задължение на водачите на насрещно движещи се пътни превозни средства
при разминаване да осигуряват достатъчно странично разстояние между
автомобиликте, съдът намери че и за извършване на това нарушение
наказателната отговорност на подсъдимия не следва да бъде ангажирана.
От една страна, видно от механизма на ПТП, причината за неговото
настъпване се корени не в липсата на достатъчно странично разстояние при
разминаване на превозни средства, а в навлизането на автомобила на А. в
7
лентата за насрещно движение и челен удар с движещ се по нея автомобил,
като ударът е реализиран изцяло в тази пътна лента.
От друга, Окръжният съд приема, че разпоредбите на чл.6 т.1 и чл.16
ал.1 т.2 от ЗДвП са отнасят като специални към обща и спрямо тази по 44 ал.1
ЗДвП, поради което тя също е неприложима в конкретния случай.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд призна подсъдимия Ф.
А. за виновен в извършване на описаното в обвинителния акт престъпление от
общ характер по чл.343 ал.4 вр. с ал. 3 б.„б“ изр.1 вр. ал.1 вр. с чл. 342 ал.1 /
ред.ДВ бр.95/2016г./ вр.чл.2 ал.2 НК, като го призна за невинен и оправда по
частта от обвинението досежно нарушаване на правилата за движение по чл.5
ал.1 т.1, чл.8 ал.1, чл.15 ал.1 и по чл.44 ал.1 от ЗДвП. Причината за
настъпилото ПТП и последвалата смърт на един от пострадалите, както и
телесните повреди на други двама, се коренят в проявените от подсъдимия
невнимание и неправилна оценка – навлизане на управлявания от него
автомобил в лентата за насрещно движение в района на ляв завой с последващ
челен удар с насрещно движещ се автомобил.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът
съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността му, както и целите
на наказателната репресия по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на
деянието е висока, като са засегнати в значителна степен обществените
отношения, свързани със сигурността и безопасността на движението по
пътищата, както и с опазването живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, от друга страна, е
ниска – А. е неосъждан, доколкото е реабилитиран по право по реда на чл.86
ал.1 т.1 НК, полага общественополезен труд, има добри характеристични
данни.
При преценка на обстоятелствата по чл.54 ал.2 НК следва да бъдат взети
предвид, както тези към момента на извършване на престъплението, така и
актуалните към момента на постановяване на съдебния акт. С оглед на това,
Окръжният съд приема, че полагането на труд от страна на А. следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелства, макар и трудовият
договор да е сключен от него след извършване на престъплението и дори след
провеждане на разпоредителното заседание по делото.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства следва да бъдат
преценени извършените от него 5 административни нарушения на правила за
движение, за които е наказван по реда на ЗДвП. Все пак, следва да бъде
отчетено, че двете нарушения по чл.150 ЗДвП са извършени от него повече от
7 години преди извършване на престъплението, а в другите 3 случаи през
2021, 2022 и 2023г. е извършил по едно маловажно нарушение, за които са му
били издадени фишове за заплащане на глоби от по 20 лв.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд прецени че наказанията на Ф.
А. следва да бъдат определени в размер между минималния и средния такъв,
8
предвиден в закона - при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността му обстоятелства. С оглед на обстоятелството, че
действащата към ***г. редакция на чл.343 НК предвижда за извършеното от
подсъдимия престъпление наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години,
като същата се явява по – благоприятен за него закон по смисъла на чл.2 ал.2
НК, съдът определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок
от 4 години и 6 месеца. По реда на чл.58а ал.1 НК вр.чл.373 ал.2 НПК намали
това наказание с 1/3 и му наложи окончателно наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 години.
Същевременно прецени, че за постигане целите на общата и
специалната превенция и преди всичко за осигуряване поправително и
възпитателно въздействие върху дееца, изтърпяването на наказанието следва
да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години.
Намери също така, че при условията на чл.343г НК на Ф. А. следва да се
наложи и наказание „лишаване от право да се управлява МПС”, доколкото
същият е правоспособен водач. Окръжният съд намери, че с оглед постигане
на целите по чл.36 НК размерът на това наказание следва да е идентичен с
този на определеното окончателно наказание „лишаване от свобода“ - 3
години.
На основание чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати сторените
разноски по делото, включително направените от страна на частните
обвинители П. К. и Д. И., доколкото са представени доказателства за такива и
е постъпило съответно искане от повереника за заплащането им.
Произнесе се и по отношение на веществените доказателства, като
постанови връщане на леките автомобили, съответно „**“ и „**“, на
собствениците – подсъдимият Ф. А. и Д.К..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.



Председател :



9
Съобщи за изтекли лични данни