№ 357
гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20215500101341 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.79 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 1341/2021г. от
пълнолетния британски гражданин- физическото лице Д. П. О. със съдебен
адрес в гр.С., против пълнолетната българско гражданка Д. С./тогава С., сега
С./ от ***, в която се твърди, че тя съгласно сключен между тях писмен
договор от ***. е П.учила и му дължи поради отпаднало
основание/неизпълнение на договорни задължения/ сумата общо 25 000 евро
главница, заедно със законната лихва върху главницата от 25 000 евро от
датата на завеждане на иска в съда/20.05.2021г./ до окончателното изплащане
на сумите, както и всички разноски по делото. Твърди, че на ***. сключил
Договор с ответницата Д. С. /тогава С., сега вече С./- ЕГН ********** и с П.
Ч.У. С.- ЛНЧ ********** с предмет MPI партньорство- поддържане и
актуализации на системи за търговия, както и обучение на партньор В (ищеца
Д. О.) за този вид системи «Търговия на живо». Съгласно него ответницата Д.
С./сега С./ заедно с другия партньор- свидетеля П. С. следвало да изготвят и
поддържат 5 бр. 1- седмични модули за обучение/Модул 1 - MPI и Селектора
на стоки, Модул 2 – Опции, Модул 3 - Процес на работа, Модул 4 - 2D и
Модул 5 - 3 D/, като в замяна на това той трябвало да заплати сумата от 25
000 евро по сметката на бизнес- партньорството, открита на името на
1
ответницата, като той бил заплащал сумите съобразно посочения график на
плащане в договора. Модулите му били предадени в срок, като не му било
известно доколко всеки един от партньорите А и Б са имали принос в
изработването им. На 04.10.2018г. подписали Споразумение за изменение на
първоначалния Договор от ***., относно срока за заплащане на сумата от 750
000 евра по сметката на бизнес- партньорството MPL. Заявява, че съгласно
чл.3.1 от Споразумението, срокът се удължава с 18 месеца, считано от
10.12.2019г. до 10.06.2021г. и съгласно споразумението той трябвало на
07.06.2019г. да преведа сумата от 50 000 евра по сметката на партньор А, а
партньорите А и Б да изработят допълнително два модул и да поддържат
обучението по системите на индекса. Признава, че първият модул му бил
предоставен навреме и съгласно разпоредбата на чл.3.3 от споразумението
ответницата Д. С. се била задължи да поддържа всички системи за търговия и
актуализации на индекса MPI по време на 18- месечното удължаване. Той бил
превел сумата от 50 000 евро на 2 пъти- на 07.06.2019г. 9 000 евро по сметка
на бизнес- партньорството и на 18.06.2019г.- 41 000 евоа по лична сметка на
ответницата Д. С., но партньорите А и Б въобще не изпълнили втория модул.
Прави оплакване, че ответницата Д. С. преустановила поддържането на
системите на индекса MPI, отказала да изпълнява задълженията си по
договора и по споразумението, като не давала обяснение на нито един от
партньорите си за това свое поведение. Счита, че съгласно чл. 6.6.1 от
основния Договор от 10.08.2015г. партньорите Аи Б гарантирали, че сумата
от 750 000 евро/или каквато част от тях е изплатена по търговската сметка на
MPI бизнес- партньорство от страна на партньор В/ ще бъдат възстановени на
партньор В, в периода на действие на договора и последващите го изменения.
През месец септември 2020г. партньор Б от Договора от 10.08.2015г.-
свидетеля П. С. му възстановил П.овината от преведената от него сума от
25 000 евро по сметката на бизнес- партньорството, но ответницата Д. С. не е
изпълнила задължението си за втори допълнителен модул и не възстановила
сумата от 25 000 лв.- нито в посочения срок в споразумението, нито към
датата 18.05.2021г. Поради което моли съда да осъди ответницата Д. С.
С./вече С./ от гр.К., обл.С. да му възстанови думата 25 000 евро,
представляваща заплатено договорено възнаграждние по Споразумение от
04.10.2018г. за изменение на Договор от 10.08.2015г. за извършване на
услуга- доставяне на 2 бр. допълнителни модула/която услуга не била
2
извършена от Д. С./, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до момент на изплащане на сумата, както и да заплати
всички направени по делото разноски по реда на чл.78- 81 от ГПК. В същия
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото,
както и писмената му Защита по делото в дадения от съда 1- седмичен срок.
В законните 1- месечни срокове по чл.131- 133 от ГПК по делото са
постъпили първоначален писмен Отговор вх.№ 5889/15.11.2021г./л.54- 58 от
делото/ от назначения от съда особен представител- адвокат на ответницата, и
впоследствие последващ писмен Отговор вх.№ 160/10.01.2022г./л.67- 73 от
делото/ лично от ответницата- пълнолетната българска гражданка Д. С.
С./бивша С./ от *** на Исковата молба, в които се твърди, че предявените
против нея облигационни искове са неоснователни и недоказани, тъй като
била неправилно представена фактическата обстановка по спора в исковата
молба, относно възникналите между страните правоотношения, и тя не
кореспондирала с представените от ищеца писмени доказателства. Твърди, че
видно от нотариално завереното Общо Споразумение от 10.08.2015г. страните
се били договарили ответницата Д. С. и свидетелят П. С. да проведат
обучение на ищеца Д. П. О., което да се състояло от 5 бр. 1- седмични модула,
срещу което ищецът Д. П. О. щял да им заплати сумата от 250 000 евро в срок
до 14 месеца съгласно графика по чл.4 от Споразумението. Заявява, че след
изплащането на сумата от 250 000 евро, страните щели да сформират бизнес-
партньорство, което да притежава и да се разпорежда с абсолютните права
над MPI индекса и всички негови собствени индикатори и системи за
търгуване и във връзка с тази уговорка ищецът Д. П. О. поел задължението да
изплати сумата от 750 000 евро по банковата сметка на новосформираното
бизнес- партньорство в срок до 24 месеца от изплащането на сумата от 250
000 евро във връзка с обучението. Предвид което счита твърденията на
ищеца, че бил сключил договор с предмет MPI партньорство- поддържане и
актуализация на системи за търговия, за невярно, понеже договорът бил с
предмет обучение и се явявал предварителен договор за образуване на бизнес-
партньорство на по- късен етап, при сбъдване на определени условия.
Заявява, че договорените 5 бр. модула за обучение по Общото споразумение
били проведени на ищеца Д. П. О., което се потвърждавало и от него в
исковата му молба. Претендира, че тя била изправна страна по договора, но
ищецът Д. П. О. не бил изпълни в срок задължението си да заплати сумата от
3
250 000 евро, която и до настоящия момент не била платена, договореното
бизнес- партньорство не било създадено, понеже не се сбъднало условието за
учредяването му- ищецът Д. П. О. да заплати сумата от 750 000 евро по
сметката натова бизнес- партньорството. Отрича категорично да е сключвала
представения документ “Amendment”, наречен в исковата молба
Споразумение от 04.10.2018г. за изменение на Договор от 10.08.2015г., като
заявява, че той бил нищожен и бил съставен за целите на този процес, като
най- вероятно е извършен пренос на подписа ми от друг документ. Твърди, че
представеният превод на “Amendment” не кореспондирал изобщо на
документа на английски език, като дори и за лице, невладеещо английски
език било очевидна разликите в числата, посочени в разпоредбите на
договора, както и номерацията на членовете. Счита, че нямало как да се
претендира по процедурата за възстановяване на суми от капитала,
възстановяване на невъзстановими суми за компенсация, поради което моли
съда да отхвърли иска за главница, като неоснователен и недоказан, и развива
подробно своите фактически и правни аргуманти в тази насока. Претендира
разноските си пред тази инстанция по реда на чл.80 от ГПК. В същия смисъл
е пледоарията на ангажирания й процесуален представител- адвокат по
делото, както и писмената й защита в дадения й от съда 1- седмичен срок.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните,
със събраните по делото писмени доказателства, и с приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Исковете се явяват процесуално допустими, своевременно предявени,
родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора с
оглед неговата цена и с оглед официалното местоживеене на ответницата по
делото с постоянен и настоящ по ЗГР адрес в гр.К., обл.С.. Поради което
съдът следва да се произнесе по тяхната материалноправна основателност с
настоящото първоинстанционно съдебно Решение.
Относно материалната основателност на иска- видно от събраните по
делото множество писмени доказателства-Общо споразумение от
10.08.2015г., Допълнително споразумение от 10.08.2015г., Потвърждение за
плащане от 07.06.2019г., Справка за актуално състояние на трудовите
договори към 02.08.2021г. на НАП, Протокол от 01.02.2021г. на РС- Ямбол
4
по гр.д. № 2254/20 г. и Решение № 22/08.03.2021г. на РС- Ямбол, документ за
изменение на общ договор от 04.10.2018г., между страните по делото са били
налице някакви парични и организационни взаимоотношения.
Съгласно събраното по делото едно гласно доказателство- показанията на
разпитания по делото чужд гражданин- австралиеца П. Ч.У. С. на 51г.,
ответницата Д. С./бивша С./ е негова бивша съпруга, с която били разведени
от м.08.2021г., а фактически били разделени още от 07.09.2020г., а още на
10.09.2020г. той бил уведомил адвоката си, че иска да се разведат с нея.
Същият заявява, че още от м.08.2015г. има партньорски връзки с ответницата
Д. и ищеца Д., че те имали споразумение, като три страни в определено
партньорство и имали сключен договор, като три страни по него за
изпълнение на определени задачи- ищецът Д. е имал задачата да плати за
обучението, да осигури парите за това и да осигури трима души, за да въведат
тази система. Ответницата Д. е трябвало да абдейтва и поддържа тази система
и е трябвало да бъдат изпълнители по обучението, за което Д. е осигурявал
пари. По време на първото споразумение от 2015г. до 2019г. всичко било
нормално, обаче тези трима души, които са били допълнително ангажирани,
се нуждаели от още време, и ищецът Д. се нуждаел от още време да намери
пари, а той- П. се нуждаел от време да развие системата. Д. е поискала
изменение на условията на споразумението, като през м.10.2018г. са
направили споразумение с измененията, в което периодът бил удължен на 14
месеца и задачата на Д. и П. е била да осигурят обучение за Д., което било
направено. Д. е трябвало да плати общо 66 500 евро за обучението, но това
отнело месеци, за да се подготвят. За следващите 6 месеца Д. е трябвало да
плати 50 000 евро, но той е платил 41 000 евро на Д.. Тя е взела парите, но е
отказала да продължи да работи. Той прекарал още 12 месеца с Д. и опитал Д.
да си изпълни задълженията, като помислил, че Д. е в някаква депресия и я
помолил да се върне да работи с тях, но тя отказала, и така обучението не
могло да се осъществи, всички системи не били абдейтвани и така не могли
да работят. Имали общо първоначално споразумение от м.01.2015г. Част от
парите, които Д. е дал са били инвестирани на 07.09.2020г. Д. разбила стаята
му и опитала да разбие сейфа му, който бил на свидетеля П.. Там имало
камери, като Д. спряла камерите, взела паролите и разбила акаунта, докато
той бил навън. Когато се върнал в къщи Интернета му бил спрян и нямало как
да влезе в контакт с банката си. Имал съобщение на таблета си, че искат
5
парола, за да се осъществи трансфера. Отишъл до съседа, за да П.учи достъп
до Интернет и да се обади на банката си, че му е бил разбит акаунта и да го
закрие. Свидетелят П. информирал ищеца Д. и в този момент ищецът Д.
прекратил партньорството. Повече от 1 г. П. търсил решение и искал 12
месеца, в които да се намери някакво решение. Той предложил 5- 6 решения,
които ответницата Д. отказала и не се явявала в общия чат, в който да говорят
за инвестицията, защото била ангажирана с любовника си. Свидетелят П. след
това върнал парите от своя дял на ищеца Д., тъй като не могли да изпълнят
договора и очаквал ответницата Д. да стори същото. Според думите на
свидетеля П., ищецът Д. му е споделил, че ответницата Д. не му е
възстановявала никакви пари, и ответницата Д. също потвърдила, че не е
връщала никакви пари на ищеца Д.. Свидетелят пояснява, че към настоящия
момент има бизнес отношения с ищеца Д. по отношение на различни
инвестиции, понастоящем живеел в апартамент, който бил собственост на
ищеца Д., П.учавал е парични заеми от ищеца Д.. Парите за инвестиция били
по негова лична сметка и по сметка на ищеца Д., като причината да има
сметка и на свидетеля П. била той да осъществява контрол и да поема някаква
лична гаранция за тях, че ищеца Д. няма да изгуби тези пари. Съдът
кредитира частично показанията на разпитания чрез преводач от английски
на български език и обратно на свидетеля- австралийския гражданин Ч.У. С.
на 51г., тъй като той е страна по спорното договорно правоотношение между
страните по делото, приятел е на ищеца, бивш съпруг е на ответницата, към
настоящия момент има бизнес- отношения с ищеца Д. по отношение на
различни инвестиции, понастоящем живеел в апартамента на ищеца Д.,
П.учавал е парични заеми от ищеца Д., и е вероятно пряко или косвено
заинтересован от изхода на настоящия правен спор.
По делото няма назначавани, изслушвани и приемани никакви съдебни
експертизи.
От събраните пред настоящия първоинстанционен съд множество
писмени доказателства и събраното едно гласно доказателство се установява
по несъмнен и безспорен начин, че на 10.08.2015г. между ищеца Д. П. О.,
ответницата Д. С./сега С./ и свидетеля П. С. е било сключено нотариално
заверено Общо Споразумение, което се явява единственият писмен документ,
подписван от тях тримата. Представеното от ищеца Допълнително
Споразумение за изменение на Общо Споразумение/т.нар. Amendment/ не
6
беше представено в оригинал от ищцовата страна, поради което същото не е
прието като годно писмено доказателство по делото и не може да се има
предвид от съда при установяването на фактите и обстоятелствата по делото.
Съдът счита, че писменото споразумение не могат валидно само устно да
изменят писмения договор помежду си, тъй като първоначалното Общо
Споразумение между тях е сключено единствено и само в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и изменението на такъв писмен договор е
възможно и валидно единствено и само в съответната писмена форма.
Предвид изрично посоченото в чл.3.1. от Общото Споразумение, срокът на
договора е 14 месеца и следователно е изтекъл през м.декември 2016г., което
изключва възможността споразумението бъде удължено през 2018г. за
напред. Наред с това със свидетелски показания не могат да се установяват
договори на стойност над 5 000 лв. съгласно императивната разпоредба на
чл.164, ал.1, т.3 във вр. с т.1 и т.4 от ГПК, какьвто несъмнено е настоящият.
Видно от текста на подписаното от страните Общо Споразумение от
10.08.2015г., ответницата Д. С./сега С./ и свидетеля П. С. са се задължили да
проведат обучение на ищеца Д. П. О., което да се състои от 5 бр. 1- седмични
модула, срещу което обучаемият- ищец Д. П. О. щял да им заплати сумата от
250 000 евро в срок до 14 месеца, съгласно графика по чл.4 от
Споразумението. Договорено е било след изплащането на сумата от 250 000
евро страните по договора да сформират бизнес- партньорство, и то щяло да
се разпорежда с абсолютните права над MPI индекса предвид чл.3.2 от
Общото Споразумение, заедно с всички негови собствени индикатори и
системи за търгуване. Във връзка с тази писмена уговорка обучаемият- ищец
Д. П. О. поел задължението да изплати сумата от 750 000 евро по банковата
сметка на новосформираното бизнес- партньорство в срок до 24 месеца от
изплащането на сумата от 250 000 евро във връзка с обучението си. Ето защо
с оглед на гореизложеното исковите претенции на ищеца Д. П. О., че бил
сключил договор с предмет MPI партньорство/поддържане и актуализация на
системи за търговия/ не отговарят на обективната истина, тъй като процесния
писмен договор по делото е с предмет обучение и се явява предварителен
договор за образуване на бъдещо евентуално бизнес- партньорство на един
по- късен етап при сбъдване на определени договорени бъдещи условия за
това. В тази връзка съдът приема за безспорно доказано по делото, че 5- те
модула за обучение по Общото споразумение са били проведени на ищеца-
7
обучаем Д. П. О., което се доказва от изрично посоченото от него в Исковата
му молба „Модулите ми бяха представени в срок“, както и от проказанията на
свидетеля П. С.: „По време на първото споразумение от 2015г. до 2019г.
всичко било ОК. „Задачата на Д. и П. е била да осигурят обучение за Д., което
било направено. Следователно ответницата Д. С./сега С./ е изпълнила
задълженията си по този договор между страните по него. Безспорно се
установи по делото, че ищецът Д. П. О. не е извършил договорените от него
парицчни плащания, нито по Общото Споразумение между страните по него,
нито по каквито й да са други договорености, понеже по
първоинстанционното дело не бяха представени и съответно приети платежни
документи, както и не бяха установени чрез други доказателствени средства
каквито и да са надлежни плащания от ищеца Д. П. О. към ответницата Д.
С./сега С./ в размер на посочените в чл.4.1. от Общото Споразумение, или в
размер на претендираните 50 000 евро по исковата молба. Беше оспорено от
ответницата и остана недоказано от ищеца приетото като доказателство по
делото Потвърждение за плащане от 07.06.2019г., което е не е заверено от
съответната банка с подпис и печат и е представено само в оригинала на
английски език в нарушение на императивното изискване на чл.4, ал.1 във вр.
с чл.185 от ГПК и не представлява официално писмено доказателство в тази
му част. От този документ може единствоно евентуално да се предП.ожи, че
ищецът Д. О. е превел на свидетеля П. С. и ответницата Д. С./сега С./ сумата
от 9 000 евро с непосочено/неизвестно/ фактическо и правно основание,
поради което ищцовите твърденията, че ответницата била П.учила 50 000
евро, се явяват неоснователни и недоказани. Наред с това съгласно
представеното от ищеца платежно нареждане от Райфайзенбанк- АД от
м.август 2019г. за сумата от 35 000 щ.д., за която той твърди, че съставлявала
връщане на П.учените пари от страна на свидетеля П. С., то би следвало да е
платежен документ са върнати пари на ищеца Д. О. по споразумението, като
те са върнати не само на свидетеля П. С., а и от ответницата Д. С./сега С./,
понеже през този период от време те са били в официален граждански брак
помежду си и са живеели заедно в едно домакинство. Същевременно сумата
от 35 000 щ.д. по стойност надвишава многократно сумата от 9 000 евро по
приетото, като доказателство Потвърждение за плащане от 07.06.2019г., и
следователно всичко платено от ищеца му е било върнато обратно.
Наред с това показанията на разпитания по делото единствен свидетел П.
8
О. не може и не следва да се кредитира в пълна степен, тъй като съгласно
мотивите на бракоразводното съдебно решение, свидетелят П. С. и
ответницата Д. С./сега С./ тогава са били в официален граждански брак
помежду си, впоследствие са се разделили в недобри отношения, при разпита
му в съдебна зала е било очевидно отрицателното му отношение към бившата
му съпруга- ответница, и свидетелят П. С. е очевидно икономически зависим
от ищеца Д. П. О., тъй като продължава да работи за него и живее в неговия
апартамент, което поставя под значително съмнение обективността и
безпристрастността на показанията му, като гласни доказателства по делото.
Също така известна част от свидетелските показания на П. С. противоречат на
другите доказателства или са вътрешно противоречиви помежду си, тъй като
свидетелят твърди, че на 07.09.2020г. „информирал Д. и в този момент Д.
прекратил партньорството. Повече от една година П. търсил решение и искал
12 месеца, в които да се намери някакво решение. П. след това върнал парите
от своя дял на Д., тъй като не могли да изпълнят договора“. От което
лигически следва, че до м.септември 2021г. свидетелят П. С. се е опитвал да
разреши проблема и след това е върнал парите, което е в противоречие с
представеното платежно от м.август 2019г., за което се твърди, че с него са
били върнати дадените и дължими парите. Наред с това самата Искова молба
е депозирана в съда на 20.05.2021г., преди изтичането на тази 1 г. и в нея се
твърди, че парите, дължими от свидетеля П. С. вече са били върнати. В
мотивите на бракоразводното решение свидетелят изрично е посочил, че
тогавашната му съпруга- ответницата Д. С./сега С./ искала да нареди негови
пари в размер на 10 000 австралийски долара на 07.09.2020г., а в съдебното
заседание заяви, че тези пари са били на ищеца Д. П. О.. По нашето
гражданско дело свидетелят заявява, че 41 000 евро били платени по сметка
на ответницата Д. С./сега С./, а след това твърди, че всички пари били по
негова сметка и по сметката на ищеца Д. П. О.. Също така страните по
договора не са провели процедурата по арбитраж, която е задължителна за
разрешаване на възникнали между тях спорове, тъй като безспорно и
съгласно изискването на чл.6.3 от Общото Споразумение не са съставяни
протоколи и свидетелят П. С. изрично заяви, че ищецът Д. О. е прекратил на
07.09.2020г. веднага Споразумението, което изключва възможността за
провеждане на предвидената в него договорна процедура по разрешаване на
разногласията.
9
Следователно предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, че
претендираната процесна сума не подлежи на връщане, понеже тази сума е
претендирана на основание Допълнително Споразумение, което не е било
представено в оригинал по делото и не се доказа да е било подписвано от нея.
От която следва, че ответницата Д. С. е изрядна страна по единствения
подписан договор, което се признава от ищеца в исковата молба и от
свидетелските показания на П. С.. В тази връзка ищецът Д. П. О. се явява
неизрядна страна по процесния договор между страните по делото, тъй като
не доказа той да е заплатил сумите по Общо Споразумение от 2015г. и сумата
от 50 000 евро. Във връзка с това съдът приема, че едностранната промяната
във вида на валутата на паричното задължение/от евро в щатски или
австралийски долари/ променя и предмета на самото задължение, понеже
представлява новация на това задължение, която за да настъпи е
задължително необходимо съгласието за това и на другите страни съгласно
чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Следователно при очевидната липса на такова съгласие на
другите страни за новиране на задължението чрез изменяне на неговия
предмет, кредиторът не може да бъде принуден да П.учи в изпълнение нещо
различно от пълвоначално уговореното и дължимото съгласно чл.65, ал.1 от
ЗЗД, но и длъжникът не може да бъде принуден да престара нещо различно от
това, за което се е задължил съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗД, като в този смисъл е
задължителното за страните и за съда съгласно чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ
тълкувателно Решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС- С.. В тази връзка
претенцията, че сумата от 50 000 евро следвало да бъде възстановена от
ответницата на ищеца на осн. чл.6.6.1 от основния Договор се явява
неоснователна и недоказана, тъй като самия чл.6 от Общото Споразумение
описва процедурата за арбитраж при разрешаване на възникнали проблеми,
каквато в конкретния случай въобще не е била инициирана, проведена и
довършена. Наред с това изрично е било уговорено, че отговорен за
обучението е Партньор Б- т.е. свидетеля П. С., а не ответницата Д. С./сега С./.
Още повече, че в чл.6.1.1. от основния Договор изроично е било посочено, че
на връщане подлежат единствено сумите от 750 000 евро, внесени по
банковата сметка на бизнес- партньорството, но не и другите суми за
обучение и за компенсация, каквите евентуално се явяват процесните. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
10
предвиденото в основния Договор бизнес- партньорството никога не е било
официално учредявано, като такова, не му е била откривана банкова сметка на
негово име, нито ищецът Д. П. О. някога е изпълнил договорното си
задължение да внесе договорената сума от 750 000 евро за капитал по
сметката на сомото бизнес- сдружение. В самата искова молба се признава, че
се търси сумата от 50 000 евро, която била заплатена според ищеца за
П.учаване на услугата „изработване на допълнително два модул и да
поддържам обучението по системите на индекса“, каквато услуга очевидно не
е договаряна и такава сума не е била заплащана. От събраните по делото
писмени доказателства е видно, че страните са договаряли различни типове
плащания- невъзстановими суми, които са за извършване на услугата
обучение, която е била изцяло изпълнена, възстановима сума относно
капитала от общо 750 000 евро, която следвало да се заплати по банковата
сметка на бизнес- партньорството MPI, което никога не е било създадено по
вина на ищеца и която сума никога не е била заплатена от него на
ответницата. Поради което не може да бъде уважена исковата претендира по
процедурата за възстановяване на суми от капитала, представляваща
възстановяване на невъзстановими по договора между страните суми.
Наред с това разногласията между партньорите са възникнали още от
датата на фактическата раздяла на свидетеля П. С. и ответницата Д. С./сега
С./- 07.09.2020г. и договореният 1- годишен срок е изтекъл на 07.09.2021г., а
искът е бил заведен предварително още на 18.05.2021г., поради което се явява
преждевременно предявен, тъй като към онзи момент още не е имало
проведена договорената процедура по арбитраж в продължение на 1 година.
Също така допълнително Споразумение (Amendment) не е било
сключвано по никакъв начин между страните/нито в писмена, нито в устна
форма/, като липсва по делото доказателство ответницата Д. С./сега С./ да е
подписвала такъв писмен документ, предстваният от ищеца Д. П. О. документ
Допълнително Споразумение (Amendment) е оспорен от нея и не е приет от
съда, като писмено доказателство по делото, претендиранат искова сума от
50 000 евро не е била заплатена и ищецът не е правил никакви плащания по
Общото споразумение. Но дори е тази искова сума от 50 000 евро да е била
заплатена, същата не подлежи на възстановяване по реда на сочения чл.6.6.1
от Споразумението, понеже съгласно признанието на ищеца, тя е била
заплатена за П.учаване на обучение от него, а не за капитал на бизнес-
11
партньорството. Доказа се в хода на делото, че въпреки неплащането на
сумите за обучение и капитал от ищеца Д. П. О., ответницата Д. С./сега С./ му
е предоставяла договорените по Общото Споразумение първоначални услуги.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и с оглед гореизложените
съображения съдът счита, че исковете претенции на ищеца против
ответницата са изцяло неоснователни и недоказани, поради което те следва да
се отхвърлят напълно, ведно с всички законни последици от това.
Това първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
законния 2- седмичен срок от датите на връчването му на всяка от страните, с
въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред
въззивния му ПАС- гр.Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционния ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. О., роден на ***г., с ЛНЧ **********, с
Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № ***, със седебен адрес в
***/адв.Н. Г./ против Д. С. С./бивша С./- ЕГН ********** от *** за заплащане
на сумата 25 000 евро/двадесет и пет хиляди евро/, представляваща заплатено
договорено възнаграждние по Споразумение от 04.10.2018г. за изменение на
Договор от 10.08.2015г. за извършване на услуга- доставяне на два
допълнителни модула, която услуга не е извършена от Д. С., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в
съда/20.05.2021г./ до момент на окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС-
гр.Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
12