РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215300600846 по описа за 2021
година
при секретаря Христина Николова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. А.Б. в качеството му на
повереник на частния тъжител Д.Р., против присъда от 24.02.2021г. по НЧХД
№ 6154/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимата Р. З.С. с ЕГН:
********** за НЕВИНОВНА в това на 24.09.2020г. в гр. П. да е нанесла
публично обида на Д. АТ. Р., ЕГН ********** като да го е нарекла: „…
**************…“, като я е оправдал по повдигнатото с частната тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
С атакуваната присъда е отхвърлен предявения от частния тъжител Д.
АТ. Р. от гр. П., обл. П., с ЕГН ********** граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146,
ал. 1 от НК в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, ведно със законната
1
лихва считана от 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като недоказан
по основание и размер.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като
неправилен и незаконосъобразен и се иска постановяване на нова присъда, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна и справедливо наказана.
Претендира се пълно уважаване на предявения граждански иск.
Алтернативно се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждането му от друг състав на първостепенния съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния
тъжител – адв. Б., моли първоинстанционната присъда да се отмени по
доводи, подробно изложени от него и алтернативно се пледира за отмяната й
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Защитникът на подсъдимата моли от своя страна да се потвърди
атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Подс. С. подкрепя заявеното от повереника си.
Пловдивският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
Съвкупният анализ на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд доказателства, установява
фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за
пълното, всестранно и обективно изследване на всички значими за
разкриването на обективната истина обстоятелства по делото. Отговорил е
положително на сторените от страните доказателствени искания и е събрал
възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата
обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на
обжалваната присъда, с която настоящата инстанция е напълно съгласна.
Подсъдимата Р. З. С. е на 53 г., българка, български гражданин,
2
омъжена, неосъждана, ЕГН: **********
Частният тъжител Д.Р., неговият син, снаха и внучка, както и
подсъдимата С. и нейния съпруг и син обитавали сграда, находяща се в гр. П.
ул. „Г. И." № **, като Р. живеел на първи жилищен етаж, aп. 1 и е собственик
и на 2/3 идеални части от цялата изба от построената четириетажна масивна
жилищна сграда, както и на 1/2 идеална част от дворното място, върху което е
построена сградата, находяща се в гр. П., ул. „Г. И." № **. В същата жилищна
сграда в ап. 2, разположен на втори жилищен етаж живеел синът на тъжителя
А. Р., заедно със С. Ш., и дъщеря им Е. Р.а, а подсъдимата Р.С. живеела
заедно със съпруга си А. С. и сина си С. С. в ап. 3, разположен на трети
жилищен етаж в жилищната сграда.
Още с нанасянето им в посочената жилищна сграда, между С. и
семейството на Р. започнали търкания , свързани с ползването на общите
части от сградата, както и на паркоместата. Често двете семейства влизали в
спор за незначителни битови проблеми, като по този начин съвместното им
съжителство било съпроводено от постоянни колизии.
Избеното помещение на жилищната сграда, се състояло от няколко
стаи, една от които била ремонтирана от тъжителя и представлявала
всекидневна, ведно с кухненски бокс към нея, обзаведена с необходимите
мебели и електроуреди, като същата се ползвала ежедневно от Р. и
семейството на сина му.
Същевременно в коридора на избеното помещение св. С. С. държал нови
автомобилни гуми, както и своя велосипед.
На 24.09.2020 г. около 7:30 ч., частният тъжител бил заедно със сина си
А. Р., снаха си С. Ш. и внучката си Е. Р. във всекидневната стая, част от
избеното помещение, като закусвали и се готвели на изпратят на училище
Е.Р., която била ученичка в 1 - ви „Г" клас на ОУ „К. Ч.".
Междувременно св.С.С., същата сутрин слезнал до избата, за да
провери състоянието на автомобилните гуми, тъй като няколко дни преди
това, забелязвал че купчината, на която били струпани била събаряна. При
влизането си в избата свидетелят установил, че гумите са си на место, но
велосипедът му бил със спаднала предна гума, потънал навътре винтил и
3
усукани спици. Тъй като в него се породило съмнение, че това може да е дело
на живеещия в избата тъжител и предвид недобрите взаимоотношения, С.
решил да извика майка си и заедно да попитат Р. дали знае какво се е случило.
Към онзи момент баща му – св. А.С. бил извън страната.
Подсъдимата слезнала, а синът й почукал на вратата на помещението,
където живеел тъжителят. Р. отворил и на въпроса дали знае нещо за
спадналата гума отговорил с въпрос от своя страна, а именно дали самият С.
бил проверил дали не е спаднала от предния ден. Синът на подсъдимата
заявил, че вчера я бил проверил и всичко било наред, на което Р. с вече
повишен, пренебрежителен и наставнически тон отново попитал дали си е
проверил гумата.
В този момент се намесила и неговата майка, която изразила
съмненията си относно причините за заварената обстановка.Тогава тъжителят
започнал да сипе ругатни и обиди по неин адрес, а като приключил,
демонстративно се прибрал в ползваното от него помещение, като затворил с
трясък вратата.
Установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
събрани по делото, които първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в
съответствие с действителния им смисъл. Първият съд е констатирал и
посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения
материал, дал е аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои
отхвърля и защо, като съображенията му в тази насока са споделени и от
настоящата инстанция.
Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на първия съд,
свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Първият
съд не може да бъде упрекнат за допуснати недостатъци в доказателствения
анализ. Събраните доказателства са обследвани поотделно и съвкупно, в
съответствие с действителното им съдържание и при спазване на формалните
процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение на съда,
обосновало решаващите му изводи.
При постановяване на присъдата си, първият съд правилно е кредитирал
4
показанията на свидетелите С. С., А. С., подс. С., като настоящата инстанция
приема същите за точни и непротиворечиви. Коректно е заключението, че не
следва в пълнота да се даде вяра на св. А. Р. и С. Ш., нито на св. Василева,
като анализът им е пълен, точен и детайлен и е отговорено на всички въпроси
относно същността им.
Първата инстанция е отграничила двете групи противоречиви
свидетелски показания, като подробно е изложила аргументите си защо и кои
следва да се кредитират.
Правилно е посочено, че свидетелите А. Р. и С. Ш. заявяват една версия
за случилото се - че на посочената дата били в избеното помещение,
ползвано от тъжителя, заедно с него пиели кафе и приготвяли детето си Е. за
училище. Според тях изведнъж в стаята внезапно нахлул синът на
подсъдимата и изкрещял на Р., че трябва веднага да отидат до другата стая от
избеното помещение, за да видят какво се било случило. Тъй като според
тъжителя св.С. бил видимо доста разпален, Д.Р. решил, че е възникнал
проблем свързан с ВиК крана, който бил разположен там и веднага го
последвал. Тъй и А. Р. , С. Ш. и детето им Е. проявили интерес към
случващото се, заедно отишли в другата стая, в която се намирали
подсъдимата и синът й , който от своя страна посочил велосипеда си, който
бил със спаднала гума и с груб тон запитал тъжителя защо е сторил това.
Тъжителят му отговорил, че няма нищо общо с това и не е спускал гумата на
велосипеда му, като обяснил, че най - вероятно същата се е спускала при
обичайното му ползване.
И двамата свидетели /син и снаха/ заявяват, че в този момент без
каквато и да е причина подсъдимата се обърнала към частния тъжител и на
висок тон му казала: „Д., ти си един ********** и с теб ще се разправям по
друг начин. Ще те съсипя бе, *********. Не знаеш с кого си имаш работа". В
отговор на отправените обидни думи, Р. спокойно заявил, че това не го е
сторил той и подсъдимата трябва да се успокои, като тази реплика
допълнително ядосала С., която отново се разкрещяла, и допълнила , че
тъжителят е ****************** и ще види какво ще му се случи. В
последствие тъжителят разказал на Н. А. В. - съседка и негова приятелка за
конфликта, състоял се преди малко.
5
Коректно и точно показанията на св.Ат.Р. и С.Ш. са разгледани от
първата инстанция в светлината на близките родствени взаимоотношения
между тях и частния тъжител и е заключено, че целта им е да подкрепят
твърденията на Д.Р., но не са потвърдени от безпристрастни и
непротиворечиви доказателства. Ето защо и въззвната инстанция е солидарна
с районен съд, че не следва да им се дава вяра в тази им част.
В тази връзка и като от своя страна също констатира, че в хода на
проведеното съдебно следствие не са се доказали по безспорен и категоричен
начин залегналите в частната тъжба обвинения, то и въззивният съд прецени,
че на основание чл. 304, предл. І-во подс. подсъдимата С. правилно е била
призната за невиновна и съответно оправдана по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от
НК, а именно на 24.09.2020г. в гр. П. да е нанесла публично обида на частния
тъжител Д.Р., като да го е нарекла „…********************..“
Предвид постановената оправдателна присъда, правилно е
произнасянето в гражданско – правната част на присъдата и направените по
делото разноски.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло като правилен, а предявената жалба от частния тъжител се
явява неоснователна.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 24.02.2021г. по НЧХД №
6154/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7