№ 1380
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20149970 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73967/19 г., СРС, ГО, 120 с-
в ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******,
със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, чрез адвокат Л. С., против П. В. П., ЕГН
**********, гр. София, бул. *******, приземен етаж, ателие № 2, със съдебен адрес: гр.
София, бул*******, адвокат С. Н., и „Д.И.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *******, представлявано от А.В. Д.а, със съдебен адрес: гр.
София, бул*******, адвокат С. Н., за установяване, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между страните и по отношение на двамата ответници, че първият ответник не
е станал собственик на 0.31 % идеални части от право на собственост върху ПИ
68134.1971.3091, която идеална част съответства на надземно паркомясто № 41, с площ,
съгласно таблица за площообразуване и ценообразуване от 13.20 кв.м., при съседи: от север
- улица, от запад - паркомясто № 42, от юг - двор и от изток - двор, и че същият ответник не
е придобил правото на реално ползване на паркомясто № 41, с площ съгласно таблица за
площообразуване и ценообразуване13.20 кв.м., при съседи: от север - улица, от запад -
паркомясто № 42, от юг - двор и от изток - двор, на основание Нотариален акт за покупко-
продажба № 28, том IV, per. №6711, дело № 556 от 21.05.2018 г. на нотариус И.Н., per. № 040
на НК, като неоснователен.
1
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на П. В. П.,
ЕГН **********, гр. София, бул. *******, приземен етаж, ателие № 2,сумата от 500 лв.
(петстотин лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на „Д.И.“
ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
представлявано от А.В. Д.а, сумата от 500 лв.(петстотин лева) за разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която
твърди,че решението е неправилно,поради нарушения на материалния и процесуалния закон
и необоснованост. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, защото първоинстанционният съд
неправилно е изместил фокуса на правния спор върху причините процесното паркомясто №
41 да се ситуира извън границите на ПИ 68134.1971.3091, като не е обсъдил твърдението, че
„Д.И.” ООД не е притежавало и не е могло да прехвърли на П. В. П. правото на собственост
върху 0,31 % идеални части от горепосочения имот, които съответстват на паркомясто №
41.Твърди, че:
Липсва валидно възникнало право на реално ползване върху надземно паркомясто №
41 при условията на чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ, т.е. като принадлежност към придобит от
същото лице конкретен самостоятелен обект в сграда, построена в същия У ПИ;
Липсва предвиждане за надземно паркомясто № 41 е посочената в нотариалния акт
локация нито в първоначално одобрения инвестиционен проект, нито в одобреното
изменение, поради което паркомястото не същуствува реално и не може да бъде
предмет на прехвърлителни сделки;
Липсва акт, приет с участието на всички заинтересовани съсобственици по време на
действието на влязлата в сила разпоредба на чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ след месец
декември 2015 г., изпълняващ условията, предвидени в тази разпоредба, за да бъде
създадено правно основание реалното ползване на надземните паркоместа да бъде
предмет на допустими и прехвърлителни сделки;
Липсват предвидени надземни паркоместа с одобрен по предвидения в закона ред
инвестиционен проект или схема северно от нанесените в кадастралната карта сгради
№ 1,2, 3 и 4 в ПИ 68134Л971.3091;
Липсва незастроена площ извън минимално необходимата прилежаща площ към
лицето на сградите към улицата от север за обслужване на самите сгради,
включително и сграда № 2, в която да бъдат разполагани паркоместа, включително и
липсва съгласие на всички съсобственици.
Моли решението да бъде отменено като неправилно и да се уважи исковата
претенция.Претендира разноски.
От въззиваемите страни е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
От представения Нотариален акт № 144, том LV, дело 14607 от 03.05.2006 г. на
Нотариус per. № 040 И.Н.,е установено, че група лица са учредили на „В.Б.П.” ЕООД, ЕИК
*******, право на строеж върху У ПИ (в който се намира процесното паркомясто № 41),
като са запазили за себе си, част от правото на строеж за конкретни обекти в предвидените
сгради. Собствениците на земята са дали съгласието си приемателят на правото на строеж -
„В.Б.П.” ЕООД, на основание чл. 66, във вр. чл. 33 от ЗС, да се разпорежда свободно, без
допълнително съгласие и без ограничения, с останалите обекти от сградата. С
горепосочения нотариален акт собствениците на земята са дали изрично съгласие на
„В.Б.П.” ЕООД да прави всякакви архитектурни промени в проектите, които не касаят
техните имоти. Установено е, че в УПИ са били проектирани пет жилищни сгради (секции),
за които са били издадени разрешения за строеж: Секция 3 - одобрен проект на 05.06.2006 г.
и Разрешение за строеж № 218/05.06.06 г.; Секция 4 - Одобрен проект на 26.07.2006 г. и
Разрешение за строеж № 331/26.07.06 г.; Секция 5 - Одобрен проект на 20.09.2006 г. и
Разрешение за строеж № 397/21.09.06 г. и Секция 1 и 2 - Одобрен проект на 10.11.2006 г. и
Разрешение за строеж № 461/13.11.06 г. Към всеки един от одобрените проекти има
изготвено площообразуване на сградите и съответните идеални части от общите части на
съответната жилищна сграда и съответните идеални части от земята, припадащи се към
всеки от обектите, както и такова изготвено и за всички паркоместа (таблиците за
площообразуване са представени и приети по делото). За външните паркоместа в имота е
изготвено отделно площообразуване към датата на Одобряване на „Реорганизация на
съществуващи паркинги в 1 бр. парцел, без засягането на съществуващия достъп до сгради
и съоръжения”. Промяната на местоположението и номерацията на външните паркоместа е
одобрена от СО, Район „Витоша” на 24.02.2011 г., като това е станало на основание чл. 151,
т. 4 от ЗУТ - преди приемане на жилищния комплекс с Разрешение за ползване № СТ-05-
687/18.06.2012 г. на ДНСК (одобрените проекти за промяната на местоположението и
номерацията на външните паркоместа са представени и приети по делото).
От представените НА № 136, T.XLVI, дело 15066 от 26.04.2013 г. на АВ/СВ при СРС
и НА №115, т. XXXIII, дело 10827/01.04.2013 г. на АВ/СВ при СРС, се установява, че след
приемане на жилищния комплекс с Разрешение за ползване, собствениците на земята са
дарили идеалните части от земята, каквото задължение са имали съгласно Нотариален акт №
144, том LV, дело 14607 от 03.05.2006 г. на Нотариус per. № 040 И.Н..
По делото е представен и приет Нотариален акт № 191/10.10.2017 г., от който е
видно, че „В.Б.П.” ЕООД е заменил притежаваните от него обекти Ателие № 2 и процесното
Паркомясто 41, като правото на собственост върху тях е придобито от вторият ответник
3
„Д.И.” ООД.
Представен е Нотариален акт № 28 от 21.05.2018 г., съгласно който първият ответник
П. П. е станал собственик и е придобил от втория ответник „Д.И.” ООД Ателие № 2 и
процесното Паркомясто № 41.
От допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза от чието заключение се
прави извод, че от одобрена на 24.02.2011 г. Ситуация за обект „Реорганизация на
съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради
и съоръжения” се установява, че пред Секция 1 и Секция 2, към ул. „Проф. Л. Далчев” са
предвидени Паркомясто № 41 с площ от 13,20 кв.м. и ПМ № 42 с площ от 13,20 кв.м. (пред
Секция 1) и Паркомясто № 40 (с площ 13,20 кв.м. (пред Секция 2). От същото заключение се
установява, че съгласно Приложение № 1, т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони: ,Пpu
едносекционни жилищни сгради (сгради с дължина, по-малка от 20 м) линиите (границите),
определящи необходимата за функционирането им площ, се предвиждат на разстояния от
всички ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от височината им (Н), но не по-малко от
3 метра. Вещите лица по назначената комплексна СТЕ са дали заключение, че в конкретния
случай разстоянието от сградата на Секция 1 (пред която се намира процесното Паркомясто
№ 41) до регулационната линия, която съвпада с границата на имота, е 3,10 м., което изцяло
съответства на изискването на т. 1 от Приложение № 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г., а
разстоянието от сградата на Секция 2 до регулационната линия, която съвпада с границата
на имота, е 2,40 м. При разпита на вещите лица (проведен в о.с.з. от 01.03.2021 г.) същите
заявили, че е допустимо разполагането на паркомясто пред Секция 2, като излизането извън
регулационната линия се дължи на изградена без строителни книжа рампа от 1,20 метра.
Вещите лица посочили, че ако рампата я няма, то одобрените проекти са изцяло приложими
и мястото отговаря на изискванията.
Процесното паркомясто е реално съществуващо, а доводите на Д. Д. за нищожност на
нотариалния акт, с който паркомястото е придобито от П. П. се явяват неоснователни.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, защото съдът не е разгледал оспорванията на
валидността и материалната доказателствена сила на Ситуация за обект „Реорганизация на
съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради
и съоръжения”, подписана на основание чл. 151, т. 4 от ЗУТ.
Д. Д. е оспорил валидността и материалната доказателствена сила на представеното
доказателство - Ситуация за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой
парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”, като е посочил
конкретни аргументи. В тази връзка ищецът е поискал назначаване на съдебно-техническа
експертиза, както и е поискал издаването на два броя съдебни удостоверения, по силата на
които да се снабди с административните преписки, образувани от СО, район „Витоша” по
жалба с вх. № РВТ19-ГР94-2476 от 23.05.2019 г. и от Столичен инспекторат, на който е
препратена по компетентност преписката от СО, район „Витоша”.Пред въззивната
4
инстанция е прието Писмо от Главен архитект на район Витоша-СО от 27.07.21 г.,с което
уведомява,че в архива на техническата служба не се намират документи и книжа за
„Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на
съществуващия достъп до сгради и съоръжения”.Такива,обаче,са приложени по делото с
печати и заверки.
Във връзка с направените от Д. Д. искания е допусната СТЕ. Заключението на вещите
лица е, че: процесното паркомясто № 41 е предвидено пред секция 1; съществува Ситуация
за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на
съществуващия достъп до сгради и съоръжения”, одобрена от СО, район „Витоша” на
24.02.2011 г.; допустимо е разполагането на паркомясто пред Секция 2; при предвиждането
на паркомясто № 41 е спазена минимално необходимата прилежаща площ към лицето на
секция 1 към улицата.
Според въззивника, паркоместата (включително процесното паркомясто № 41) не са
били предвидени по установения в закона ред с инвестиционен проект.Към момента на
одобряването на проектите, издаването на разрешенията за строеж и въвеждането на целия
жилищен комплекс, ведно с всички съоръжения и 5 броя сгради (секции) в него, в
експлоатация на 18.06.2012 г., собственик на правото на строеж, съгласно НА № 144, том
LV, дело 14607, вписан в АВ/СВ, при СРС на 03.05.2006 г. на Нотариус № 040, И.Н. , е било
дружеството „В.Б.П.” ЕООД (инвеститор на целия комплекс). Притежателят на правото на
строеж е притежавал правото да проектира и строи в имота, предоставено им от
собствениците на земята. В течение на процеса на строителството, могат да бъдат правени
редица промени на проектите, в това число такива, за които не се изисква разрешение за
строеж и са несъществени от гледна точка на ЗУТ (посочени са в чл. 151 от този закон) и
такива, които касаят съществени изменения на проекта и са посочени в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Всички изменения на одобрения проект, които по смисъла на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ са
несъществени, се отразяват в екзекутивната документация, която се изготвя на основание
чл. 175 от ЗУТ, за приемането на сградата в експлоатация. До приемането на строежите в
експлоатация, проектите на сградите и всичко свързано с тях, включително местата за
паркиране в имота, могат да бъдат изменяни, при спазване изискванията на закона, какъвто
е и настоящия случай. Местата за паркиране са били част от проекта , като до приключване
строителството и приемане на комплекса в експлоатация, на трети лица, придобили обекти
в имота не са прехвърляни идеални части от земята. Земята е била собственост само на
учредителите на право на строеж, които са отстъпили правото на строеж на инвеститора
„В.Б.П.” ЕООД, поради което не се е изисквало съгласие на трети лица при извършване на
промени в проектите по време на строителството.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни имат право на разноски.Такива са сторени в размер на по 500
лв.за всеки,заплатен адвокатски хонорар и следва да бъдат присъдени
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 20149970 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73967/19 г., СРС, ГО,
120 с-в.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на П. В.
П., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, приземен етаж, ателие № 2,на основание чл.78
ал.3 ГПК,сумата от 500 (петстотин ) лв.за разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на „Д.И.“
ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
представлявано от А.В. Д.а ,на основание чл.78 ал.3 ГПК ,сумата от 500 /петстотин /лв.
разноски пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6