№ 197
гр. гр. Добрич, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Д.
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба вх.№222/04.02.2022г., подадена от Д.К. А. с ЕГН **********
с постоянен адрес село К., общ. Т., обл. Добрич, ул. ***, чрез упълномощения
адвокат Д.Д., срещу решение №3/19.01.2022г. по гр.д.№197/2021 г. на Т.ски
районен съд, с което се признава за установено, че ищцата К. Т. Д. с ЕГН
********** - поставена под пълно запрещение с Решение № 28 /06.02.1998
година, постановено по гр. дело № 571/1997 година по описа на Добрички
окръжен съд, действаща чрез настойника си Д. Т. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Д., в качеството му на назначен от органа по
настойничеството и попечителството при Община Добрич-град, в качеството
и на наследник на Д.Д.Ж., б.ж. на село К., общ. Т. починал на *** година, е
собственик на 1/5 и.д. част, равняваща се на 3500,00 кв.м. от следния
недвижим имот, находящ се в землището на село К., общ. Т. – имот с
идентификатор *** по КК на село К., общ. Т., с обща площ от 17503 кв.м. -
трета категория на земята при неполивни условия, преди имот № *** по КВС
на същото землище, като осъжда Д. К. АФТ. да и предаде владението върху
1/5ид.част от имота и за разноски, и отменя нот.акт № 71 , том 1 , рег. № 719 ,
1
дело № 62 / 2021г. на нотариус с рег.№174 Д. П. с район на действие района
на Т.ски районен съд.
Оплакванията на възивника се свеждат до твърдения за липса на пълни,
ясни и прецизни мотиви поради противоречиви и взаимно изключващи се
правни изводи, липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства. Не
отговаряло на истината, че не е посочил конкретен период от време, през
което упражнявал фактическа власт, в която връзка цитира изявленията си в
отговора на исковата молба. Съдът не коментирал свидетелските показания,
не обосновал правни изводи въз основа на тях, в която връзка цитира
показанията на св. Н.И., Г.Е., М.К.. Позовал се е на показания на св. Л.Т. и
Т.М., които не следвало да бъдат кредитирани, тъй като са членове на
настойническия съвет на ищцата, не са очевидци на изследваните факти.
Неправилен бил изводът на съда относно доказателствената сила на
декларации от Н.И. и И.К. като свидетели по обстоятелствената проверка.
Неправилен бил изводът на съда относно неоснователността на възражението
му за придобивна давност, че едва снабдяването с констативен нот.акт през
2021 г. следвало да се третира като начало на давностно владение. За начало
на давностното му владение следвало да се счита датата 17.12.2010 г., когато
закупил 4/5 ид.части от имота, но заплатил и 1/5-та ид.част на ищцата, за
доказано следвало да се приеме упражняваното от тогава владение с
намерение да придобие и нейната част.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
25.01.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, допустима е. В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата. Дори и да се
приемело, че на 17.12.2010г. ответника заплатил цената на идеалната и част,
като броил съответната сума на брат и, не можело да се приеме, че от този
момент насетне е владял за себе си. Бил държател, обработвал земята още от
1994г. като арендатор, през 2010г. закупил и станал собственик на
4/5ид.части, липсвало завладяване на нейната част с намерение за своене,
което намерение да е достигнало да знанието на ищцата или нейния
настойник.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
2
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по
предявен от К. Т. Д. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си Д. Т.
Д. с ЕГН ********** от гр.Добрич, иск за ревандикация на 1/5ид.част от
земеделски имот – нива с площ от 17503 кв.м., с идентификатор *** по КК на
село К. , общ. Т. /имот № *** по КВС/.
Обосноваващите иска обстоятелства се свеждат до твърдения, че
по силата на Договор за доброволна делба вписан под № 100, том VII, вх. Рег.
№ 179 / 10.03.1997 година, ищцата е собственик на 1/5ид.част от нива с площ
от 17503 кв.м., с идентификатор *** по КК на село К. , общ. Т.. През 2010г.
ответникът закупил от Н.Т.Н., Р.Р.Н., Д.Т.К. и Д. Т. Д., и станал собственик
на останалите 4/5ид.части от имота. Не успял да закупи частта на ищцата, тъй
като същата е поставена под пълно запрещение. Ответникът владеел целия
имот без каквото и да е правно основание, отказвал да го напусне, въпреки
многобройните устни покани. На 23.02.2021г. се снабдил и с констативен нот.
акт № 71 , том 1 , рег. № 719 , дело № 62 /2021 година , вписан при СлВп-гр.
Т. вх. Рег. № 426 /23.02.2021 година , акт № 68 , том 2 дело № 136 / 2021
година за собственост на основание давностно владение и писмени
доказателства на 1/ 5 и.д. от имота.
При така изложените обстоятелства, наред с установяване на права и и
осъждане на ответника да и предаде владението върху 1/5ид.част от имота,
ищцата иска и отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативния
нотариален акт.
Ответникът е оспорил иска и е противопоставил възражение за
придобиване на спорната идеална част от имота по давностно владение ,
осъществявано от 17.12.2010г., когато закупил 4/5идеални части от имота.
Продавачите били негови първи братовчеди. По повод сключване на нови
договори за аренда му било предложено от Д. Т. Д. да купи нивата от
17.503кв.м., съсобственичката Д.Т.К. била тежко болна и се нуждаела от
3
лечение. Той се съгласил да купи нивата при цена от 550лева/дка. В деня на
сделката се явили всички съсобственици, преди изповядването и той платил
на всички припадащата се съобразно дела му продажна цена. Полагащата се
на К. сума предал на брат и Д., който казал, че след сделката те двамата ще се
оправят помежду си. Когато влезли при нотариуса се оказало, че К. няма
лична карта и той им обяснил, че може да се извърши продажбата само на
4/5ид.части. Ответникът не бил съгласен, защото бил платил цялата сума, но
Д. помолил да не се отлага сделката защото парите са спешно необходими на
сестра му Д., казал, че като вземат личната карта на К. от дома в с.Б., където
тя била настанена, той лично с нея ще се върне при нотариуса да оформят
сделката и за нейната 1/5ид.част. Същият ден-17.12.2010г. ответникът
сключил и два арендни договора с К., чрез пълномощника и Д. Т. Д.- №141,
т.III ,рег.№** и №**, т.III ,рег.№**. В деня на сделката никой от
присъстващите не бил знаел, че К. е поставена под пълно запрещение по иск
на брат и Д., който ги въвел в заблуждение , че няма лична карта и затова не
може да продаде. Той получил и полагащите и се пари за продажбата на
нейната част. Въпреки, че знаел, че е поставена под запрещение с решение
№28/06.02.1998г. по гр.д.№571/1997г.на ДОС, използвал даденото от нея
пълномощно от 1993г. за сключването на арендните договори. Към него
момент той не бил настойник. От 1994г. ответникът обработвал собствените
на К. и Д. земи. През всичките тези години Д. представял където било
необходимо пълномощното от К.. До получаване на исковата молба ответника
не бил знаел, че братовчедката му К. е поставена под пълно запрещение и, че
не следва сумите, които и се дължат да бъдат предоставяни и превеждани по
сметка на брат и Д.. С ползването на пълномощното брат и злоупотребявал с
имуществените и права. От 1994г. арендовал процесната нива, от датата на
сделката 17.12.2010г., тъй като платил дела на К., ползвал цялата нива като
своя, не е плащал рента на К., нито тя, нито брат и Д. са оспорвали
владението му, не са претендирали връщане на имота, както и заплащане на
рента.
Предмет на установяване с иска по чл.108 от ЗС са правата на ищцата в
обем от 1/5ид.част. Въпросът за правата на ищцата по наследство и
реституция в уважения размер и противопоставеното възражение на
ответника за придобиване от него на собствените на ищцата идеални части от
имота по силата на давностно владение, осъществявано от 17.12.2010, са
4
въведени и в предмета на въззивното производство чрез надлежно упражнено
право на въззивна жалба от страна на ответника.
Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства,
настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна следните
факти и обстоятелства във връзка с пасивната и активната материално-правна
легитимация на страните и относно спорните вещни права върху конкретния
имот:
С Решение №28 /06.02.1998 г. по гр. дело № 571 / 1997 г. на ДОС, по
иск на брат и Д. Т. Д., ищцата К. Т. Д. е поставена под пълно запрещение. По
данни от представеното удостоверение изх.№94Д-00-724/27.08.2020г. на
Община Добрич, за настойник на запретената е назначен Д. Т. Д., за
зам.настойник Й.Л. Д., за членове на настойническия съвет- Л.Т. Д. и Т.К.М..
Решението за поставяне под запрещение лишава занапред К. Т. Д. от
дееспособност,т.е. от момента на влизането му в сила на 27.08.1998г., респ. от
тогава и понастоящем вместо нея и от нейно име правни действия извършва
законния и представител-настойника и Д. Т. Д..
Не е спорно между страните, видно и от договор за доброволна делба от
10.03.1997г., вписан под №100, т.VII, вх.рег.№179/10.05.1997г.на СлВп.-Т., че
по силата на наследствено правоприемство от Д.Д.Ж., п.1954г., ищцата е
придобила права в обем на 1/5ид.част от имот-нива с площ от 17500 кв.м.,
имот № *** по КВС, с идентификатор *** по КК на село К. , общ. Т., в дялова
съсобственост с още четирима наследника, нейни братя и сестри- Н.Т.Н.,
Р.Р.Н., Д.Т.К. и Д. Т. Д..
Спорен е въпроса изгубила ли е ищцата така придобитото право в обем
на 1/5ид.част в резултат на придобиването му от ответника по твърдения от
него начин - по силата на давностно владение, установено на датата
17.12.2010 г., упражнявано в необходимия съобразно разпоредбата на чл.79
ЗС срок от 10 години, за което на 23.02.2021г. се е снабдил с констативен
нот. Акт № 71 , том 1 , рег. № 719 , дело № 62 /2021 г. вписан с вх. рег. № 426
/23.02.2021 г., акт № 68 , том 2 дело № 136 / 2021г.на СлВп-Т..
Не е спорно, установява се от събраните по делото доказателства, че на
17.12.2010 г., с нот. акт № 139 том 3 , рег. № 3556 / дело № 419 / 2010 г. на
нотариус с рег.№174 Д. П. с р-н на действие РС-Т., съсобствениците Н.Т.Н.,
Р.Р.Н., Д.Т.К. и Д. Т. Д. са продали на ответника Д. К. АФТ. собствените си
5
общо 4/5ид.части от нивата с площ от 17500 кв.м., с идентификатор *** по КК
на село К., за сумата от общо 7700лева.
Разпитана като свидетел по делото продавачката Н.Т.Н., сестра на
ищцата и на настойника и, споделя, че през 2010г. всички съсобственици
решили да продадат нивата, за да съберат пари за лечение на сестра си Д.. В
деня на сделката Д. довел К.. Тя не била включена в сделката, защото нямала
лична карта. Тогава брат и Д. се помолил да сключат сделката, личната карта
щяла да бъде донесена по-късно. Всички получили по 550лева на декар.
Парите на К. били дадени на брат им Д.. Той имал пълномощно от К., същия
ден сключвали договори за аренда за 30дка, които К. имала от нейната си
майка/петимата не били от една майка/. Свидетелката не знаела към него
момент, че К. е поставена под запрещение, тя от 1978-79г.живеела в дома в
с.Б.. Полагащите се на К. 3.500дка не били прехвърлени защото нямала лична
карта. В деня на сделката ответникът им наброил парите и земята станала
вече негова. Свидетелката не знае след 2010г.ответникът да е плащал рента за
частта на К.. Преди 2010г. рентата я вземал Д..
Св.Г.С.Е. работела от 2013г. като счетоводител при ответника в
качеството му на търговец/ регистриран е като ЕТ“МАК-Д.К.“ и е арендовал
земеделски земи/. Знае ответникът да обработва 30 дка земи на К., рента за
които получавал брат и Д.. Свидетелката лично начислявала, осчетоводявала
и плащала рентите. За процесните 3.500дек свидетелката не била плащала
рента. Знаела, че цялата нива от 17дка е купена през 2010г., една от сестрите
била тежко болна и имала нужда от пари и всички наследници се били
съгласили да продадат земята. През годините, през които е счетоводител,
свидетелката не знае някой да е имал претенции за тази земя, да е искал рента.
И св.М.И.К., племенница на ищцата/дъщеря на покойната и вече сестра
Д.Т.К./ твърди да знае, че причината за продажбата на земята е нуждата от
пари за лечение на майка и. Свидетелката знаела от родителите си, че
припадащите се на К. 3.500дка са заплатени от купувача. Не знае някой да е
имал претенции след това, да е търсил рента.
Св.Л. Д. Т. е племенник на ищцата, син на настойника и Д. Т. Д., член на
настойническия съвет. Твърди да знае, че леля му К. притежава 30дка от
майка си и около 4дка от баща си. Земите били обработвани от ответника от
90-те години, от както била върната земята. Знае, че баща му и сестрите му
6
продали бащината си земя, К. нямало как да продаде, защото била под
запрещение, била в дом за душевно болни. Не знае ответникът да е заплащал
делът на К.. Не е присъствал при сключване на договора за продажба от
17.12.2010г. Знае ответникът да е обработвал нивата от 2010г. до настоящия
момент. Знае К. да не е получавала рента за дела си от тази земя. Няколко
пъти ответникът правил скандали за тази земя, казвал, че докато не му
прехвърлят земята няма да им плати рента, миналата година/разпита на
свидетеля е проведен на 09.11.2011г./ им платил половината рента по договор
като казал, че останалото ще им плати след като му прехвърлят земята.
Св. Т.К.М., твърди да живее на съпружески начала със св.Л. Д. Т. от
2017г. Същата е член на настойническия съвет. Не знае подробности за
сделката от 17.12.2010г. През годините откакто е в семейството ответникът
идвал няколко пъти в дома им. Свидетелката не била присъствала на
разговорите между него и свекър и/настойника на ищцата Д. Т. Д./, но на
тръгване чувала пререкания -ответника казвал, че онази земя трябва да я
оправят, трябва да му се прехвърли, на което свекър и отговарял, че тя е на
сестра му и той няма правомощия. Ставало дума за някакви 3.500дка на леля
им К.. К. получавала ренти през годините, но свидетелката не знаела за колко
декара.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент на уреденото с чл. 79 ЗС оригинерно правно основание за
придобиване право на собственост, от лицето, което се позовава на придобито
право на собственост на основание чл. 79 ЗС-в случая ответникът.
Обективният елемент, изразяващ се в упражняване на фактическата власт
върху веща, предполага установяване, в рамките на висящ правен спор, на
онези фактически действия, осъществени от лицето претендиращо правото,
които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик. Субективният елемент на владението - намерението за своене,
възприеман като психическо състояние на лице е по- трудно доказуемо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС-предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели.
7
В случая презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се зачете – т. е. следва да
се приеме, че ответникът е установил владение върху целия имот, т.е. и по
отношение частта на ищцата.
Еднопосочни са показания на първите трима свидетеля, потвърждаващи
фактите, изложени от ответника за наличието на неформална продажба на
17.12.2010г. на дела на ищцата от 1/5ид.част от нива с площ от 17503 кв.м., с
идентификатор *** по КК на село К., общ. Т.. Св. Н.Т.Н. е с непосредствени
впечатления от отношенията по повод спорните права -лично е присъствала
при договарянето и плащането от ответника на припадащата се на ищцата
част от цената, която била предадена на брат им Д./тези обстоятелства е
заявила като свидетел и пред нотариуса в производството по обстоятелствена
проверка/. Свидетелските показания са допустими за фактите по сключване
на неформалния /устен/ договор за покупко-продажба на дела на К., за
заплащане на продажна цена от ответника/заплащането като факт/ и за
предаване владението върху целия имот /ответникът им броил парите и
земята ставала вече негова, според св.И./. Неформални уговорки между
страните сами по себе си в случая нямат валидно прехвърлително действие
относно правото на собственост върху процесната 1/5ид.част от нивата, т.е.
нямат характер на договор, но обосновават предаване владението на цялата
нива в полза на ответника , т.е. и на процесната идеална част с оглед и на
устно даденото обещание от настойника на ищцата –брат и Д. Т. Д., че ще
бъде отстранена в най- скоро време пречката/липсата според св.Н.И. на
личната карта на К./ за сключване на договора в изискуемата форма и за
нейната идеална част, т.е., че допълнително ще снабдят ответника с
нотариален акт и за тази част. Без значение е обстоятелството, че предвид
отнетата на ищцата дееспособност, са били налице и други пречки -за
разпореждане с имуществените и права е било нужно мнение на
настойническия съвет и разрешение на съд. След като на датата 17.12.2010г.
ответникът платил договорената цена за цялата нива/дал парите и за частта на
К./, действията му по ползване на цялата нива за нуждите на търговската му
дейност са аргументирани от вътрешното му субективно отношение към
нивата като към негова изцяло – чувствал се собственик и престанал да плаща
рента, която преди плащал /до 2010г. рентата получавал Д., според св.Н.И./,
не е начислявал, осчетоводявал и плащал рента за дела на К. за времето след
2010г./според св.Г.Е./. На датата 17.12.2010г. арендни правоотношения по
8
силата на сключените два договора с К., чрез пълномощника и Д. Т. Д.- №141,
т.III ,рег.№** и №**, т.III ,рег.№**, са създадени за други земеделски имоти
на К. в землището на с.К.- имот №022020 с площ от 30дка, имот №*** с площ
от 16.861дка, имот №*** с площ 13.139дка. Не се установява през целия
период от 2010 г. в който и да е момент законния представител на ищцата да
се е противопоставил на това владение.
В този смисъл ангажираните доказателства дават основание да се
приеме, че за времето след 2010г. ответникът е упражнявал непрекъснато,
явно, спокойно, несмущавано владение върху цялата нива, обработвайки я
лично, със съзнанието, че обработва изцяло своя земя, защото е заплатил
продажната и цена, лишавайки собственика по документи на 1/5ид. част от
припадащите му се граждански плодове. Касае се за осъществявано
недобросъвестно владение, продължило повече от 10 години, които по
смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС са достатъчни за придобиване собствеността
върху имота по давност. Обстоятелството, че през годините ответникът е
посещавал настойника на ищцата и водил с него разговори за уреждане на
отношенията във връзка с тази земя на К., в който смисъл са показанията на
св.Л. Д. Т. и св.Т.К.М., не разколебава извода относно вътрешното му
субективно отношение. С оглед постигнатите устни уговорки за прехвърляне
дела на К. и плащането на цената му, поведението му е израз на желанието му
за документално оформяне на продажбата, а не израз на субективно
отношение към имота като към отчасти чужд. Вън от горното, при преценка
на показанията на двамата свидетели следва да се държи сметка за
обстоятелството, че св.Л. Д. Т. е син на настойника на ищцата, че и св.Л. Д. Т.
и св.Т.К.М. са членове на настойническия съвет/т.е.лица, със задължение за
най-добра грижа за интересите на поставената под пълно запрещение К./, а
във всички случаи, в които е възможно да възникне облага или отговорност за
свидетеля или за негови близки в резултат на показанията на свидетеля, той
се явява заинтересован от изхода от делото.
Установеното потвърждава и констатациите в нотариалния акт за
собственост на 1/5ид.част по давностно владение, с който ответника се
снабдил на 23.02.2021г.
Следователно, ищцата е загубила придобитото по наследство от Д.Д.Ж.,
п.1954г., право на собственост 1/5ид.част от имот-нива с площ от 17500 кв.м.,
9
имот № *** по КВС, с идентификатор *** по КК на село К. , общ. Т., поради
придобиването му по давност от ответника и понастоящем не се легитимира
като собственик на същите части. При липса на установена собственическа
легитимация на ищцата ,предявения иск по чл.108 от ЗС като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Атакуваното решение следва да бъде отменено.
Като последици от изхода от спора в полза на ответника, заел
позицията на въззивник в настоящото производство следва да се присъдят
сторените в двете инстанции разноски от общо 1030лева- 600лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство; 400лева адвокатско
възнаграждение и 30лева държавна такса за въззивното производство .
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост решение №3/19.01.2022г. по гр.д.№197/2021 г.
на Т.ски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Т. Д. с ЕГН **********, действаща чрез
настойника си Д. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу Д.К. А. с ЕГН
********** от с.К., общ. Т., обл. Добрич, ул. ***, иск по чл.108 от ЗС за
установяване правото и на собственост по наследство от Д.Д.Ж., п.***г.,
върху 1/5ид.част от земеделски имот – нива с площ от 17503 кв.м., с
идентификатор *** по КК на село К. , общ. Т. /имот № *** по КВС/ и
осъждане на ответника Д.К. А. да и предаде владението върху същата идеална
част.
ОСЪЖДА К. Т. Д. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си Д.
Т. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на Д.К. А. с ЕГН ********** от
с.К., общ. Т., обл. Добрич, ул. ***, съдебно-деловодни разноски от общо
1030лева /600лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, 400лева адвокатско възнаграждение за въззивното
производство и 30лева държавна такса за въззивното производство/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11