Определение по дело №1008/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 162/31.10.2011 г., постановено по гр. д. № 244/2011 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Н. С. Х. от гр. К. срещу Т. Р. Х. от гр. Д. иск за изменение на определените с решение № 16/30.03.2009 г., постановено по гр. дело № 803/2008 г. по описа на РС- К., мерки относно режим на лични отношения на детето Д.Н. Х. с неговия баща Н. С. Х.. С решението Н. Х. е осъден да заплати на Т. Р. Х. сумата в размер на 200 лв., представляващи деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Н. С. Х., който го обжалва с молба да бъде отменено изцяло. Атакува решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи в жалбата, че съдът не изследвал задълбочено обстоятелствата, довели до иницииране на производството и възпроизвел депозирания по делото социален доклад, без да разграничи спорното от безспорното и се произнесъл единствено въз основа на представените от ответната страна доказателства. Твърди, че Заповедта по ЗЗДН, била в период от време, значително предхождащ датата на започване на настоящето производство. Съгласно социалния доклад, притежавал нужните родителски възможности и промяната на режима на лични отношения била в интерес на детето. Счита, че св. И.Ю.била заинтересовано лице като съседка с ответницата. Счита за доказана нуждата му като баща и родител да се вижда по често с детето си.Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което уважи исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се излагат сходни съображения. Допълва, че в основата на отношенията между бившите съпрузи, бил бащата на ответницата.

Ответницата чрез пълномощника си в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл правилно като обсъдил в съвкупност събраните доказателства. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя, че няма спор относно режима за лични отношения с детето. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение по гр. д. № 803/2008г. по описа на К.йският районен съд. С решението съдът постановил режим на лични отношения с роденото от брака им дете Д.Н. Х., като дал на бащата възможност да вижда и взема детето през всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 19 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. Ищецът твърди, че към настоящият момент обстоятелствата, при които бил определен режима на лични отношения с детето се изменили- детето пораснало, било в предучилищна възраст и счита, че определените му дни и часове, в които да вижда и взема детето, били недостатъчни за личните му контакти, изпитвал потребност да контактува с детето извън определения му режим. Детето било привързано към него, осигурил отлични условия в дома си и то се чувствало комфортно. С майката на детето не можели да постигнат съгласие за разширяване на режима. Твърди, че не може да чува детето си по телефона, тъй като това зависело от волята на майката. На рождения ден на детето през миналата година, му бил отказан контакт и след намесата на РП- Момчилград, успял да поздрави детето си. Моли съдът да измени режима на лични отношения с дететоД., определен с решение по гр. д. № 803/2008 г. по описа на КРС, като се определи нов режим и му се даде възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца да го взема от 9 ч. до 12 ч., през официалните празници в страната да го взема за един ден, който да бъде вторият от официалните празнични дни от 9 ч. до 19 ч., да вижда детето на рождения му ден, да взема детето един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по един ден от най- важните мюсюлмански празници- Рамазан байрям и Курбан байрям.

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното към настоящото гр. д. № 803/2008 г. по описа на К.йския районен съд се установява, че с решение № 16/30.03.2009 г. съдът прекратил брака между страните по вина на съпруга Н. С. Х.- ищец в настоящото производство. С решението съдът предоставил на майката Т. Р. Х.- ответница по настоящото дело, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Д.Н. Х., определил режим на лични отношения като на ищеца била дадена възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 ч. до 19 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и в­ъщането на детето да става в дома на майката. Бащата бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 60 лв. месечно. При определяне на режима на лични отношения с детето, съдът взел предвид, че след раздялата между съпрузите, роденото от брака дете е живяло при майката, която полагала грижи за него с помощта на родителите си, възрастта на детето, пола му и е отчел становището на О. „З. на Д. към ДСП- Д., както и трайната съдебна практика в тази насока.

Преди постановяване на решението за прекратяване на брака между страните, с решение № 11/04.12.2008 г. постановено по гр. д. № 823/2008 г. на КРС в полза на ответницата по настоящия иск била наложена мярка за защита срещу домашно насилие срещу ищеца Н. Х. като същия бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и било забранено да приближава жилището, което обитава и да приближава до нея на разстояние по- малко от 1. м. за срок от 2 месеца. С протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР на 19.10.2009 г. служител при РУ „Полиция”- Д. предупредил ищеца да посещава дъщеря си само в определените дни, посочени в решението на КРС и всички възникнали спорове с ответницата по отношение на детето да решават по съдебен ред.

На ищеца бил издаден изпълнителен лист от 22.10.2009 г. относно определеният му режим на лични отношения с детето. До ответницата по иска била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 623/30.10.2009 г. на ЧСИ във връзка с режима на лични отношения, определен на ищеца с детето. От удостоверение от 29.06.2011 г., издадено от ЧСИ Росен Сираков е видно, че към 23.05.2011 г. ищецът изплатил всички месечни вноски за издръжка за дететоД., включително и за м. май 2011 г. От удостоверение рег. № 3869/29.07.2011 г., издадено от Началника на РУ „Полиция”- Д. се установява, че поради заявени от Н. Х. проблеми, свързани със срещите с дъщеря му, на същия било оказано съдействие от полицейски служители на 20.05.20011 г. около 21 ч. и на 22.05.2011 г. около 21 ч.

С жалба вх. № 583/06.06.2011 г. по описа на РП- Момчилград ответницата по иска се оплакала от поведението на ищеца, изразяващо се в закани, непрекъснати обаждания и изпращане на нецензурни съобщения, неспазване режима на лични отношения с детето като същата описала негови посещения през м. май 2011 г. и две посещения в домът й от полицейски служители по сигнал на ищеца.

В становището на Д „СП”- Д. е посочено, че ответницата работи в ОД „Земеделие и гори"- К. и живее заедно с родителите си в гр. Д.. Жилището предлагало добри хигиенно битови условия с хубаво и уютно обзавеждане, имало стая за нея и детето. Детето посещавало детско заведение в гр. Д., имало избран личен лекар. Предвид ниската възраст на детето е изразено становище, че установения със съдебното решение режим, е в интерес на детето Д.Х.. В становище на Д „СП”- К. е посочено, че ищецът живее сам в апартамент, негова собственост, който бил отремонтиран, състоящ се от четири стаи, кухня и два санитарни възела, обзаведен с всичко необходимо за бита и много добри условия за живот. Изразено е становище, че в интерес на детето е, режима на лични отношения да бъде променен като на бащата бъдат определени повече дни, за да вижда и взема детето.

От показанията на разпитаната по делото св. И.А. позната на ищеца, се установява, че според нея той е спокоен и любящ баща. Присъствала на срещи между ищеца и детето, което според нея се чувствало весело и спокойно. Ищецът й споделял, че му създават проблеми и не можел да вижда детето извън посочените дни. От показанията на св. И.Ю.- позната и на двамата родители, се установява, че ответницата се грижела много добре за детето, при отлични условия, като родителите й помагали. По отношение на ищеца твърди, че бил изнервен и скандалджия, като дори имал пререкания и с нея.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция приема, че предявения иск на основание чл. 59 ал. 9 от СК е неоснователен и не следва да се уважава по следните съображения:

Съгласно чл. 59 от СК, ако не се постигне споразумение по въпросите относно отглеждането и възпитÓнието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдът решава посочените по- горе въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. А съгласно ал. 9 на чл. 59 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Д. „СП” или служебно може да измени постановените по- рано мерки и да определи нови. За да бъде основателен този иск, е необходимо да бъде установено по безспорен начин наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е бил определен режима на лични отношения между родителя и детето. Тежестта на доказване наличието на съществени промени в обстоятелствата носи ищеца и той следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства- а именно, че в сравнение с предходното определяне на режима на лични отношения са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят определяне на нов режим. Съгласно т. V от ППВС № 1/1974 г. под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Основанието за допускането на промяна е свързано с интереса на детето. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, чрез преценка на родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, П. на децата за придобиване на знания и трудови навици, моралните качества на родителите, С. обкръжение, битови условия, възраст и пол на децата и прочие, като желанията на децата не са задължителни. Съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по- рано взетите мерки.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице такова съществено изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна на първоначално определения режим на лични отношения между родителя и детето. Безспорно установено по делото е, че страните са бивши съпрузи и с влязло в сила съдебно решение упражняването на родителските права спрямо детето Д.Х. са предоставени на ответницата като съдът е определил режим на лични отношения между бащата и малолетното детеД.. При определяне на режима на лични отношения с детето, съдът взел предвид, че след раздялата между съпрузите, роденото от брака дете е живяло при майката, която полагала грижи за него с помощта на родителите си, възрастта на детето, пола му като е отчел становището на О. „З. на Д. към ДСП- Д., както и трайната съдебна практика в тази насока. По делото се установява, че към настоящия момент не са настъпили съществени изменения на така изложените обстоятелства и не са настъпили други, поради което не са налице предпоставките за изменението на режима на личните отношения между детето и бащата. От доказателствата по делото се установява, че майката на детето продължава да полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му и не се установява същата да има пропуски в това отношение, напротив- детето е отглеждано при добри условия- жилището, в което живее то с майката е добре обзаведено, има самостоятелна стая за ответницата и детето, посещава детско заведение, има избран личен лекар, майката е подпомагана при отглеждането и възпитанието на детето от нейните родители. Майката няма прояви на законово укоримо повеõение, спазвала е определения режим на свиждане на бащата с детето и не го е лишавала от контакти с него, дори е давала възможност на бащата да вижда детето и в дни, извън определения режим, респ. същата е изпълнявала родителския си дълг и не е създавала пречки в контактите на бащата с детето, което сочи на правилен подход при възпитанието на детето. Противно на това- по делото се установява от заповед по ЗЗДН, протокол за предупреждение и показанията на св. И.Ю., че ответникът е проявявал признаци на агресия, както през минал период от време, така и към настоящия момент. Именно това поведение на бащата би се отразило негативно върху емоционалния свят на детето и неговото възпитание, и то не е в негов интерес. Съдът отчита, че действително детето е пораснало, но само това обстоятелство само по себе си не налага изменяване на режима на лични отношения. Детето е все още на сравнително ниска възраст- навършени 5 години, и разширяването режима на свиждане би могло да се отрази негативно и да повлияе на установения при майката начин на живот, грижи, развитие и пр. Във все още крехката му възраст, евентуалната честа промяна на начина на живот на детето, би могла да окаже негативно отношение върху емоционалния свят на детето. И не на последно място, съдът отчита и становището на Д. „С. П.” по настоящия адрес на детето, изразено в писмен доклад, в което се посочва, че предвид ниската възраст на детето, установения режим със съдебното решение е в интерес на детето Д.Н.. Впрочем, недоказани са твърденията на ищеца, че е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат изменяване на постановените по- рано мерки и зачитайки интересите на детето, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 59 ал. 9 от СК. Действащият режим е съобразен с интересите на детето и няма необходимост от промяна на първоначално определения режим на лични отношения на бащата и детето, поради което искът, предявен от Н. С. Х. на основание чл. 59 ал. 9 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и да се запази установения режим на лични отношения между детето и бащата, уредени с влязлото в сила решение от 30.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на К.йския районен съд.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбодателят следва да заплати на ответницата по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 1. лв.- възнаграждение за адвокат.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/31.10.2011 г., постановено по гр. д. № 244/2011 г. по описа на Момчилградският районен съд.

ОСЪЖДА Н. С. Х. от гр. К., ж. к. „В. бл. 1. вх. Б, . З, ап. 16 с ЕГН * да заплати на Т. Р. Х. от гр. Д., У. „Т. бл. 1 вх. В . З ап. 38 с ЕГН * сумата в размер на 1. лв., представляващи разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/