Р Е Ш Е Н И Е
град София, 28.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №29 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №509330 от
17.10.2018г., постановено по гр.дело №88165/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 25-ти
състав, е отхвърлен предявения от „Т.Р.” ЕАД срещу П.А.Г. иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ за заплащане на сумата 499.49 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 22.10.2016г. до 21.03.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, като неоснователен; както и е осъдена „Т.Р.” ЕАД да заплати на П.А.Г. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 600 лв., направени разноски в исковото
производство.
Постъпила е
въззивна жалба от „Т.Р.” ЕАД, с която се обжалва изцяло
постановеното решение на СРС. Инвокирани са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Поддържа се, че неправилен и
несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответникът не
е собственик на процесните топлоснабдени
имоти и респективно няма качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди
се, че по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи
обстоятелството, че ответникът владее процесните
имоти повече от 10 години и е придобил същите, поради което дължи заплащане на
доставената в имотите топлинни енергия за исковия период. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Въззиваемата страна - П.А.Г., депозира писмен отговор, в
който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага
се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че по делото при
доказателствена тежест за ищеца не е доказано, че през процесния период ответникът е носител на вещни права върху процесните недвижими имоти, предвид на което е обоснован
извода, че между страните не е възникнало
облигационно отношение с източник
договор за предоставяне на услуги за доставка на топлинна енергия, поради което и ответникът не е длъжник на предявеното вземане за цена на тези услуги. Допълнителни аргументи излага в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за въззивната инстанция като прилага списък
по чл.80 от ГПК.
Предявен е от „Т.Р.” ЕАД срещу П.А.Г. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ за заплащане на сумата от 499.49 лв., главница, стойност на потребена, но незаплатена топлинна енергия за недвижими имоти с абонатни номера: кафе-бар - сутерен,
с аб.№02000900220; магазин за хранителни стоки, с
аб.№02000900230; магазин за промишлени стоки, с
аб.№02000900240; кафе-бар-партер, с аб.№02000900250; офис, с аб.№02000900260; за
исковия период - 22.10.2016г. до 21.03.2017г..
Софийският доставена градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266
от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск,
първостепенният съд е приел, че ответникът - П.А.Г. не е потребител
на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесните
топлоснабдени имоти. Прието е, че съгласно
разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лице -
собственик или ползвател на топлоснабдения имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В конкретния случай по делото не е доказано, че ответникът е носител
на вещни права върху процесните недвижими имоти, предвид на което е обоснован извода, че между страните
не е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, поради което липсва
основание за ангажирането на отговорността
на ответника за заплащане за
цена на тези услуги.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана
в § 1, т. 42 ЗЕ, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството
си. Съобразно тези нормативни изисквания са съставени и одобрени действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач
може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който
е собственик или титуляр на
вещно право на ползване"; "при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача заявление за откриване,
промяна или закриване на партида по образец..."; "преди
промяната или закриването
на партидата от продавача купувачът-собственик или титуляр
на вещно право на ползване, заплаща
всички дължими до този момент суми за топлинна енергия"; "ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател". Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на собственост.
Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
При спор
кой е собственикът на процесния
имот, т. е. кой е страна по твърдяното
облигационно правоотношение, респ.
кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия (арг. чл.110, ал.2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не може да се позовава на индиции - напр. на подписани от ответника списъци, молби и прочие изявления преди или по време на процесния период. В
конкретния случай правилно е преценено от първостепенния съд при съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства, че не са ангажирани годни писмени
доказателства, установяващи твърдението, че ответникът се явява потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по
договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесните топлоснабдени имоти
през исковия период от време. Изцяло неоснователен е релевираният
във въззивната жалба довод, че неправилен и несъответстващ
на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия относно процесните топлоснабдени имоти. В случая ответникът с подадения писмен
отговор твърди един отрицателен факт, че не е собственик на имотите и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този,
който следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените
от него обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си права, а именно, че ответникът се явява потребител на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по договорното правоотношение за
доставка на топлинна енергия досежно процесните топлоснабдени имоти. В конкретната
хипотеза след като като ответникът релевира възражение, че не е собственик на имотите, предмет на предявения
иск, респективно представения
от ищеца констативен нотариален акт №16, том І, рег.№1746, дело №95/2000г. на
нотариус Кр.Петкова, с район на действие РС-Русе, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост в патримониума на ответника, съгласно ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК
на ВКС. Ответникът е провел насрещно
доказване с писмени документи, от които се установява, че не е носител нито на правото на собственост, нито на вещно право на ползване върху процесните недвижими имоти. От представен по делото нот.акт №94, том VІ, дело№ 1737/1995г. на нотариус при РС-Русе, ответникът заедно с майка си, са продали собственото си незастроено дворно място в гр. Русе, ул."*****на "Белчев"
ЕООД, гр.Русе, срещу задължение на последния да построи в същото жилищна сграда с апартаменти и други обекти, като след построяването му да прехвърли на продавачите собствеността върху построените и предназначените за продавачите обекти в сградата, в това число и процесните стопански обекти на продавача - П.А.Г., ответник по делото. Следователно след като през 1995г. ответникът П.А.Г., заедно с другия съсобственик, са прехвърлили изцяло правото си на собственост върху празно дворно
място, без да си запазват
правото на строеж върху сградата или върху отделни обекти в нея, то не са могли след това, по силата на приращението, да придобият собствеността върху построеното или върху отделни самостоятелни обекти в новопостроената сграда. Каквито и да е било
признания и защитни доводи да е навеждал
П.А.Г. в други съдебни производства, е ирелевантно,
доколкото правото на собственост
върху недвижим имот се доказва със специален
документ, предвиден в закона- нотариален акт, договор
по специалните закони, делбени протоколи, но не и със съдебни или извънсъдебни признания на факти.
Не е ангажирано по делото и
съдебно решение, с което
правото на собственост на ответника
върху процесните 5 стопански обекта, да е съдебно признато.
С оглед на горното
съдът приема, че за исковия
период от време - 22.10.2016г. до 21.03.2017г. ответникът не
е бил собственик на недвижими
имоти с абонатни номера:
кафе-бар - сутерен, с аб.№02000900220; магазин за хранителни стоки, с аб.№02000900230; магазин за промишлени стоки, с аб.№02000900240; кафе-бар-партер, с
аб.№02000900250; офис, с аб.№02000900260. Без значение за възникването на процесното облигационно отношение
е и обстоятелството на чие име е съставена партидите при ищцовото дружество доколкото тези партиди притежават само вътрешно служебно значение за ищцовото дружество и по никакъв
начин не доказват пасивната
легитимация на ответника. При тези аргументи правилен и законосъобразен се явява обоснованият
краен извод на първостепенния съд, че не е доказано наличие на валидно
договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесните топлоснабдени имоти за
исковия период от време и оттук неоснователен и недоказан се явява предявеният иск за заплащане на стойността на
доставена топлинна енергия, произтичащ от това облигационно правоотношение.
С оглед
на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ е неоснователен
и недоказан и като такива правилно е бил отхвърлен от СРС. Поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата
страна. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 600 лв., разноски за адвокат, платени в брой съгласно удостовереното с
договора за правна защита и съдействие,
който е представен с отговора
на въззивната жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №509330 от 17.10.2018г., постановено по гр.дело №88165/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.Р.” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.А.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./