О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
при участие
на секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр.
д. № 166 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от А.Д.Н. срещу
определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.01.2021 г. по гр. д.
№ 663/2020 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е отхвърлено искането на
жалбоподателя за прекратяване производството по делото и изпращането му по
подсъдност на Софийски районен съд.
Така постановения акт на съда е обжалван с доводи за
неправилност и искане за отмяната му и уважаване отвода за местна подсъдност на
делото.
Насрещната по частната жалба страна изразява становище
за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на
жалбоподателите и прецени данните по делото, прие за установено следното.
Районен съд – гр. Костинброд е сезиран с молба от Д.М.К.
за решаване на спор при разногласие между нея и А.Д.Н.
като родители на малолетния К.А. Н. за пътуването на
детето в чужбина.
В срока за отговор А.Д.Н. е навел
възражение за местна неподсъдност на спора пред сезирания съд и искане за
изпращане на делото на Софийски районен съд, в чийто район се намира настоящият
адрес на детето.
При произнасяне по отвода за подсъдност
съдът се е позовал на констатациите в социален доклад от 25.01.2021 г., в който
е отразено, че малолетният К. ***, „К. Б.“,
в двуетажна къща, както и на обясненията на молителя Д.М.К., че ограниченията
във връзка със забраната да се посещават детските градини поради извънредната
епидемиологична обстановка в страната наложили тя и детето К. да се установят
да живеят в къщата в с. О.
От показанията на свидетелите С.И. и М.И.,
разпитани в производството пред окръжния съд, които съдът като безпротиворечиви кредитира, се установява, че от началото
на миналата година Д.М.К. и синът й К. се установили да живеят в с. О., община К., „К. Б.“, в двуетажната къща, обитавана и от свидетелите И..
Частната жалба, с която е сезиран въззивният съд, е допустима. По същество тя е
неоснователна.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК спорове,
свързани с пътуване на дете в чужбина (и издаването на необходимите лични документи за това), се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Настоящият адрес на детето не е неговият административно
вписан настоящ адрес, а адресът, на който детето пребивава, разбирано като
трайно пребиваване - съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД.
Така уредената местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия
интерес на детето - спорът да бъде разгледан от районния съд, който има
най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда - да изслуша детето без то да бъде принуждавано да
изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си. Въззивният
съд приема с оглед констатациите в социалния доклад и събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, че детето фактически живее в с. О., поради което компетентен да се произнесе
по иска по чл. 127а от СК на майката е РС – гр. Костинброд, в чийто съдебен район е с. О. Въпросите с кого живее майката и дали детето
посещава и от кога детска градина „Палави крачета“ в
гр. С., повдигнати в
частната жалба, са ирелевантни за настоящото
производство.
Съгласно практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, за настоящ адрес на детето се приема неговото
фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.
127, ал. 2 СК – в случая 18.09.2020 г., като при изясняване на понятието „настоящ
адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е
свързано с последващите процесуални действия по
разглеждането на спора (определение № 185/23.04.2013 г. по частно гр. дело № 2198/2013 г.
на II-ро гр. отд. ВКС). Прието е също, че този извод не
противоречи на уредбата в ЗГР - съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът,
на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1, и срокът
за това по чл. 99, ал. 1, се явяват последица от факта на местоживеенето на
определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му, като липсата
на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на
живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ адрес. С оглед
това съставът на ВКС е приел и че не е налице противоречие между разпоредбите
на ЗГР и § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД, съгласно който
настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава. В същия смисъл е и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 187/25.03.2013 г.
по частно гр. дело № 1956/2013 г. на IV ГО, ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение е
правилно, а частната жалба срещу него -
неоснователна.
Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение
отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от
категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК (Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК).
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание
на 28.01.2021 г. по гр. д. № 663/2020 г. по описа на РС– гр. Костинброд, с
което е отхвърлено искането на жалбоподателя А.Д.Н. за прекратяване
производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.