Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 484
гр. Пловдив,
13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 8025/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от В.Х.Г., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19- 0273-
000739 от 10.10.2019г., издадено от началника на РУ- Хисар при ОД на МВР-
Пловдив, с което на В.Х.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 44,
ал. 1 ЗДвП му е наложена, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП
глоба в размер на 200 лв. и за нарушаване състава на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б.“а“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на издаденото наказателното постановление. Изтъква се, че в АУАН и НП
неправилно е отразена фактическата обстановка. Жалбоподателят възразява срещу
констатацията, че е предизвикал ПТП и след това не е уведомил компетентните
органи. Изтъква се, че в АУАН и НП не е налице съответствие между фактическото
описание на нарушението и правната квалификация, под която е подведено
поведението на жалбоподателя. От една страна е посочено, че удареното МПС е
паркирано, а от предоставената правна квалификация по чл. 44, ал. 1 ЗДвП се налага
разбирането, че двете МПС, между които е настъпил удар, са се движели едно
срещу друго. Жалбоподателят изтъква, че дори и да се приеме, че е настъпило
ПТП, то за него не съществува задължение да уведоми органите на МВР, доколкото
не са налице пострадали хора. Предвид изложеното, моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не изпраща и упълномощен
процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от получаване на
препис от атакуваното НП ( същото е получено на 22.11.2019г., а жалбата е
входирана на 26.11.2019г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена
е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По приложението на процесуалните правила
и материалния закон:
При издаването на АУАН и НП са
спазени установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове, а органът, съставил
атакуваното НП е териториално, темпорално и предметно компетентен ( съобразно
Заповед № 8121з- 515/ 14.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи ).
В хода на
административнонаказателното производство обаче, при самото съставяне на АУАН и
НП са допуснати редица процесуални нарушения, опорочаващи същото. Съображенията
на съда за този извод са следните:
По делото се изяснява следната
фактическа обстановка: на 01.08.2019г. около 19.08ч. в гр. Хисаря,
жалбоподателят Г. управлявал специален автомобил марка и модел „Субару Леоне“,
рег. № *****, собственост на „Атракционни влакчета“ ЕООД, ЕИК *********. На
кръстовището на ул. „А. И.“***, жалбоподателят предприел маневра- завой наляво,
за да се включи на друг път. При осъществяването на маневрата, жалб. Г. не
преценил разстоянието и с тегленото от специалния автомобил ремарке, ударил в
дясна, задна врата паркиралия в самото кръстовище лек автомобил марка и модел
„Хонда Акорд“, рег. № *****.
Така приетата от съда фактическа
обстановка е почти идентична с отразеното от фактическа страна в АУАН и НП,
като единственият допълнителен детайл, който съдът приема за установен е
фактът, че МПС рег. № ***** е било паркирано неправомерно в зоната на самото
кръстовище. Последното обстоятелство се установява с категоричност от разпита
на св. Д. /актосъставител, л. 16 гръб от съд. пр./.
При така изясненото от фактическа
страна, то неправилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са
преценили, че жалбоподателят е извършил нарушение по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП третира хипотеза, при която две МПС се
движат едно срещу друго и възвежда задължение на водачите им да осигурят
достатъчно отстояние при разминаването им, в две насрещни посоки на движение. В
конкретната ситуация не са налице движещи се едно срещу друго МПС, тъй като лек
автомобил с рег. № ***** е паркиран. Тоест, след като едното от участващите в
произшествието МПС е статично, то обективно е невъзможно да се счете, че е
консумиран съставът на чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Не без значение е и обстоятелството,
че в процесия случай, двете МПС не са позиционирани едно срещу друго, а МПС
рег. № *****, към момента в който жалбоподателят е извършвал маневра, се е
намирало встрани от управлявания от него автомобил. При така установената
фактическа обстановка, то е следвало поведението на жалбоподателя да бъде
субсумирано под нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Предвид
гореизложеното, при отразяване на нарушението по т. 1 от атакуваното НП, то
съдът счита, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение на
чл. 42, т. 5 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По отношение на нарушението,
описано в т. 2 от процесното наказателно постановление, то също са допуснати
съществени нарушения. Така, при фактическото отразяване на нарушението е посочено, че жалбоподателят напуска местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на
МВР. При предоставяне на правната квалификация на деянието обаче, наказващият
орган е отразил единствено, че нарушителят не уведомява компетентните контролни
органи. Подобно описание на извършеното от нарушителя е неточно и не държи
сметка за различните хипотези, разписани в чл. 123 ЗДвП. Цитираната норма провежда
разграничение между различните модели на поведение на водачите, участвали в ПТП
– задължение да спрат, задължение да не напускат местопроизшествието,
задължение да окажат съдействие за установяване последиците от ПТП и задължение
да уведомят контролните органи ( само при наличие на пострадали хора). Предвид
гореизложеното, то неизяснено остава обстоятелството дали наказващият орган
ангажира отговорността на жалбоподателя за това, че е напуснал мястото на
настъпване на ПТП и не е уведомил органите на МВР или че само не е уведомил
компетентните органи. Всъщност, настоящият съдебен състав счита за нужно да
акцентира върху факта, че ако се ангажира отговорността на жалбоподателя за
това, че не е уведомил компетентната служба на МВР, то поведението му не би
било съставомерно от обективна страна. Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП разписва задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са пострадали хора, да уведомят
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В процесния
случай, нито в АУАН, нито в атакуваното наказателно постановление, нито от
разпита на св. Д. се установява при ПТП да са пострадали лица- налице са
единствено материални щети. Предвид това, то за участниците в ПТП не е
съществувало и задължение да сигнализират контролните органи за настъпването
му.
Така допуснатите нарушения и
неясноти при съставянето на АУАН и НП са твърде драстични, предвид което
същестуването на атакуваното наказателно постановление в правния мир не може да
бъде примирено и следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 0273- 000739 от
10.10.2019г., издадено от началника на РУ- Хисар при ОД на МВР- Пловдив, с
което на В.Х.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 44, ал. 1 ЗДвП му
е наложена, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП глоба в
размер на 200 лв. и за нарушаване състава на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т. К.