№ 46
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000776 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано в резултат на
подадена въззивна жалба от Г. СТ. П., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат И.Б., срещу постановеното решение № 24 от 15.07.2021
г. по търг.дело №157/2020 г. по описа на О.С. К..
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Г.
СТ. П., че съществува вземането на С.М. С. в размер на 44 150 лв.,
представляващо неизплатено парично задължение по запис на заповед от
21.04.2016 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед №115 от 15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №354/2020 г. по описа на
Р.С. К.. Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят Г.П. e останал недоволен от така постановеното
решение, като счита, че то е недопустимо, неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано, тъй като
1
противоречи на събраните по делото доказателства и установените факти.
Изложил е подробни съображения относно изводите на съда за каузалното
правоотношение, въведено с отговора на исковата молба. Счита, че съдът
изцяло е игнорирал заключението на вещото лице, че не са обсъдени
събраните свидетелски показания в тяхната цялост, като неправилно е дадена
вяра на едни, вместо на други. Изложил е и съображения във връзка с
направените от него в отговора възражения за недействителност на записа на
заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения установителен иск. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – въззиваемата страна С.С. е представил отговор, в който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли съда да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно,
обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие с
материалния закон. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок от надлежно лице и срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде
разгледана по същество.
Видно от исковата молба, предявен е установителен иск по чл.422, по
който ищецът С.С. моли да се признае за установено спрямо ответника Г.П.,
вземането му, произтичащо от запис на заповед от 21.04.2016 г., за сумата от
44 150 лв., с падеж 31.12.2018 г., издаден от Г.П., за което е образувал
заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №115 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. №354/2020 г. на Р.С. К.. Посочва
се, че е образувано изп.дело №**/**** г. по описа на ЧСИ Х.П., че ответникът
е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, че е спряно
принудителното изпълнение на заповедта, като му е указано да предяви иск
за вземането в едномесечен срок.
Ответникът оспорва иска, като го счита за неоснователен. Твърди, че
процесният запис на заповед е издаден като обезпечение, което да гарантира
вземането на ищеца при продажба на собствените му дялове в Г.Г. ООД – К.,
в което страните били съдружници. Уговорката била ищецът да прехвърли
дружествените си дялове на П. общо за сумата 850 лв. и ако през финансовата
2
2016 г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба от предишни
периоди и изплати задълженията си, ответникът да му заплати допълнително
сумата 44 150 лв. през 2018 г. Като гаранция за това бил издаден записът на
заповед. Дяловете били прехвърлени с договор от 22.04.2016 г., но
дружеството не могло да се стабилизира през 2016 г. и ищецът заявил, че
няма претенции и отношенията им били приключили.
Счита, че издаденият запис на заповед е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави. Непрехвърляне на
дяловете и нестабилизиране финансовото състояние на дружеството можело
да доведе до тежки икономически последици за семейството на ответника,
което получавало заплати от това дружество. При тази зависимост и поставен
в безизходно положение, в крайна нужда, както и в стремежът си да защити
семейството си, той се съгласил да подпише документа.
Счита и, че записът на заповед е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД, тъй като е привидна сделка, прикриваща действителна договорка
между страните – заплащане по договор за прехвърляне на дялове от
22.04.2016 г. Привидно издателят поема задължение за плащане на
посочената сума в записа на заповед, като в действителност тя е уговорена за
плащане, като равностойност на дял от дружеството под условие – ако през
2016 г. дружеството погаси загубите си от предходни години и реализира
печалба.
Страните са ангажирали доказателства в съответствие със становищата
си. Установява се, че е издаден запис на заповед от 21.04.2016 г., по силата на
който Г. СТ. П. се е задължил неотменимо и безусловно, без протест и
разноски, без възражения, такси и удръжки от какъвто и да е характер, да
заплати на поемателя С.С. 44 150 лв., като падежът на задължението е
31.12.2018 г., а мястото на плащане – гр.К..
Не се спори между страните, че по искане на ищеца е образувано
посоченото заповедно производство, по което са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист за процесната сума, че въз основа на изпълнителния лист
е образувано посоченото изпълнително дело, че длъжникът е възразил, че
поради това е указано на ищеца да предяви настоящия установителен иск,
ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е
3
предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението,
с което му се указва тази възможност. То е връчено на 22.07.2020 г., а искът е
предявен на 21.08.2020 г., което води до извод, че предявеният иск е
допустим.
Така, както е издаден, записът на заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Следва да
се приеме, че е автентичен документ, обективиращ волеизявлението на
неговия издател. Материализира права и е доказателство за вземането.
Представлява едностранна сделка с абстрактен характер. Наличието на
основание не е елемент от фактическия му състав и не е необходимо
основание.
Следва да се има предвид, че подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект. Ищецът не е длъжен да посочи основанието на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –
издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
При положение, че издателят говори за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. Затова са събрани
доказателства във връзка с възраженията на ответника за недействителност -
съдебно счетоводна експертиза, свидетелски показания, както и писмени
доказателства, при носене на доказателствената тежест от негова страна.
От писмените доказателства се установява, че на 15.04.2016 г. в гр.
К. се е състояло Общо събрание на съдружниците в Г.Г. ООД, свикано по
инициатива на ответника като управител, за обсъждане на мерки за
подобряване на финансовото състояние на дружеството. Съдружниците не
приели предложението за внасяне от всеки един от тях по 10 000 лв. временна
финансова помощ, а решили свободно прехвърляне на дялове между тях чрез
4
споразумение по индивидуални договори за покупко-продажба с нотариална
заверка, а при липса на такова споразумение статутът на съдружниците да
остане непроменен.
Впоследствие трима от съдружниците, в т.ч. ищецът, подали молби по
чл. 125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване на участието им в дружеството по лични
причини, като заявили, че нямат имуществени претенции към него и
предложили изкупуване притежаваните от всеки един от тях по 5 дяла от
капитала на дружеството, с номинална стойност 170 лв. всеки един.
Видно от протокол от 22.04.2016 г., Общото събрание на Г.Г. ООД е
взело решение за прекратяване участието в дружеството на И.К., С.Н. и С.С. и
е дало съгласие всеки от тях да прехвърли притежаваните от него 5 дяла от
капитала на дружеството с номинална стойност 170 лв. за всеки на Г.П., като
е прието изменение на дружествения договор.
Видно от договор за покупко-продажба на дялове от капитала на Г.Г.
ООД от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на подписите, ищецът С.С. е
продал на Г.П. собствените си 5 дяла от капитала на дружеството, с
номинална стойност 170 лв. всеки, за сумата 850 лв., която сума продавачът е
получил изцяло от купувача по банков път.
От страна на ответника са ангажирани свидетелските показания на
свидетелите С.Г. П. и Х.Г. П.а, негови деца. Видно от показанията на първия
свидетел, до подписването на записа на заповед се стигнало, поради
състоянието на фирмата. Най-големият доставчик на материали С. - ** си
поискал сумата около 100 000 лв., натрупана през годините, тъй като парите
му били необходими и не можел да изчаква. Фирмата имала и задължения
към Н.. Затова баща му поканил съдружниците да се запознаят с възникналия
проблем, да вземат решения във връзка със задълженията, както и да приемат
годишните счетоводни документи. Съдружниците отказали да дават пари за
погасяване на задълженията към Н. , за да може да се изтегли кредит за
останалите задължения, предложили на баща му да изкупи дяловете им.
Искали да разтурят фирмата, като не знае защо. След това събрание баща му
подписал три записи на заповед за тримата съдружници с различни суми,
защото иначе нямало да излязат от фирмата и щели да влезнат в нищо, най-
вероятно да се закрие фирмата и 20 работници да отидат на улицата. През
деня преди да се прехвърлят дяловете съдружниците дошли с една флашка,
5
разпечатали записите на заповед и казали на баща му да ги подпише. Ако не
бил ги подписал, най-вероятно фирмата щяла да се разграби. Трябвало
фирмата да излезе на печалба, за да може баща му до края на годината да им
изплати сумите по записите на заповед. Освен на С.-**, който бил най-
големият доставчик на материали, Г.Г. дължал най-много пари на П.Б.. Двете
фирми имали съвместна дейност. П.Б. била семейна фирма на семейството, в
която участвал и той като съдружник, а майка му била управител.
Видно от показанията на свидетелката Х. П.а, баща и бил силно
притеснен за състоянието на фирма Г.Г., тъй като започнали да нарастват
задълженията и, както и за бъдещето на семейството, тъй като всички
работели в тази фирма и доходите на семейството в голяма част зависели отн
дейността и. Предложението му за привличане на допълнителни средства не
било прието от останалите съдружници и затова, за да има свободата да
взима решения, баща и подписал записа на заповед. Доколкото знае, имало
договорка сумата да бъде изплатена, когато се стабилизира фирмата до края
на годината и ако излезе на печалба.
От страна на ищеца са ангажирани показанията на свидетелите И.В.К.
и Д.С.Н.. От показанията на свидетеля И.К. се установява, че Г.Г. е създадено
първоначално като събирателно дружество, след това пререгистрирано като
ООД, всички били съдружници от самото начало. Известно му е събранието
на 15.04.2016 г., на което следвало да се приемат годишните счетоводни
отчети на фирмата, като също било поискано да се внесат парични помощи,
поради финансови затруднения на дружеството. Нямало уточняване на
размера на вноските, тъй като тази процедура се повтаряла няколко пъти в
годините и непрекъснато трябвало да се внасят лични средства във фирмата и
поради влошения климат във фирмата, загуба на доверие на управителя П., се
отказали да внесат парични средства. П. предложил да се прекрати участието
им в дружеството. Събранието било изнервено и той предложил лично да
компенсира хората, които излизат от дружеството, като всеки предложи какво
иска за своя дял. Предложил да подготви договори, с които да се задължи да
ни изплати тези обезщетения, които дължи на нас като помощи, които сме му
давали, и за имуществото, което му оставяме. На следващото събрание
уточнили сумите. С договорите за продажба на дялове продали дяловете си за
посочените суми в тях. Записите на заповед обезпечавали предаваните от
съдружниците собствени средства в течение на времето и част от
6
имуществото, което оставало в лично негово разпореждане.
В същата насока са показанията на свидетеля Д.Н., син на съдружника
С.Н., според които записите на заповед са подписани за заеми, давани на П.
от съдружниците и за имуществени обезпечения за материалните стойности,
които оставали във фирмата. Не знае за упражнен натиск спрямо П., както и
да са му поставяни някакви условия.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза за състоянието
на дружеството Г.Г. ООД към 31.03.2016 г. и към края на същата година. От
констатациите на вещото лице, на база счетоводни документи, се установява,
че при изчисление на показателите за ликвидност към 31.03.2016 г.
финансовите отчети показват влошено финансово състояние. Тенденцията
към края на годината обаче е положителна, тъй като дружеството
осъществява дейност и реализира печалба през последните два отчетни
периода от годината. От заключението се установяват и задълженията на
дружеството, като най-големи са към П.Б. ООД – 227 353,50 лв.,
краткосрочността им, имуществената стойност на всеки дял от капитала,
която е отрицателна величина към 31.03.2016 г.
Така събраните доказателства следва да се преценят поотделно и в
тяхната съвкупност. При преценката несъмнено се установява, че през април
2016 г. дружеството Г.Г. ООД е било в лошо финансово състояние,
съдружниците са били поканени да внесат доброволни допълнителни вноски
за погасяване на задълженията му, но те отказали и решили част от
съдружниците, в т.ч. ищецът, да продадат дяловете си на ответника.
Ответникът бил управител на дружеството и семейството му работило в
дружеството. Наред с това семейството му притежавало капитала на
дружеството П.Б. ООД, което имало паралелна дейност с дружеството Г.Г.
ООД. Най-големите задължения на Г.Г. ООД са били към П.Б. ООД. Били
подписани договори за продажба на дружествени дялове, включително
посоченият договор между ищеца и ответника, в който е посочена цената на
продажбата - сумата 850 лв., платена по банков път. В договора липсва клауза
за уговорка за каквото и да е условие във връзка с цената му, включително
посоченото от ответника, че ще се заплати и сумата от 44 150 лв., като
равностойност на дял от дружеството под условие – ако през 2016 г.
дружеството погаси загубите си от предходни години и реализира печалба.
7
Били издадени и записи на заповед от П., включително процесната запис на
заповед в полза на С., от която се установява, че съдържа необходимите
реквизити, както и че издателят и поемателят в нея имат качеството на
физически лица.
При така установената фактическа обстановка, не се установява
договор, по силата на който П. да се е задължил да заплати на С. исковата
сума при отлагателно условие – стабилизиране на финансовото състояние на
Г.Г. ООД до края на 2016 г. и реализиране на печалба. Записът на заповед не
е издаден от името на дружеството при положение, че се касае за задължение
на заплащане на дружествен дял. Подобна уговорка за отлагателно или
прекратително условие за дължимост на паричната престация противоречи на
самата същност на ценната книга, която ответникът е подписал, имаща
абстрактен характер и съдържаща безусловното задължение да се заплати
посочената в нея сума. При наличие на такава воля и съгласие на страните за
това, те са можели да оформят създаденото облигационно отношение в
договор в писмена форма, каквато е трябвало да бъде спазена при
направените твърдения от ответника за изменение на съгласието им,
постигнато по договора от 22.04.2016 г., сключен в писмена форма, досежно
уговорената цена и срокът и условията за плащането и.
Ако се приеме, че записът на заповед обезпечава друго съглашение
между страните, по-скоро то е във връзка със заемни средства между
съдружниците за покриване на текущи разходи, и за ползването на машини и
съоръжения, предоставени от съдружниците, без уговорено отлагателно или
прекратително условие на задължението по него. Този извод следва от
качеството на лицата, подписали документа - като физически лица и
следователно в лично качество, което се свързва с показанията на свидетелите
на ищеца, които съдът кредитира в тази им част.
Ето защо, не се установява записът на заповед да е привидна сделка,
както твърди ответника. Следва да се прецени дали същият противоречи на
добрите нрави, като сключен при крайна нужда от ответника, поставен в
безизходно положение, поради това, че дружеството е в лошо финансово
състояние и можело да се достигне до тежки икономически последици за
семейството му, което получавало заплати от това дружество. По делото не се
установява твърдяната крайна нужда на база свидетелските показания на
8
доведените от ответника свидетели, доколкото семейството на ответника е
притежавало капитала и на друго дружество с паралелна дейност на Г.Г.
ООД. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, най-
голямото задължение на Г.Г. ООД към 31.03.2016 г. е към дружеството на
семейството на ответника П.Б. ООД. Ето защо, не се установява въведеното
от ответника противоречие с добрите нрави.
Следва да се приеме, че ответникът е поел безусловно и неотменимо
задължение да заплати на ищеца на 31.12.2018 г. сумата 44 150 лв., че не е
изпълнил това си задължение, че това задължение съществува и следва да
бъде признато на основание чл.422 от ГПК, както в издадената заповед за
изпълнение. Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите
правни изводи, решението му е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, като не се установяват оплакванията във въззивната жалба. Този
резултат следва от преценката на всички събрани доказателства по делото не
само по-отделно, но и в тяхната съвкупност спрямо възраженията на
жалбоподателя.
Законосъобразно и в съответствие с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС окръжният съд е присъдил и
дължимите на ищеца разноски в заповедното производство. С оглед резултата
по делото жалбоподателят следва да заплати на ответника направените
разноски за въззивото производство в размер на 1 200 лв. съгласно списък по
чл.80 от ГПК и договор за правна помощ, служещ и като разписка.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение № № 24 от 15.07.2021 г. по
търг.дело №157/2020 г. по описа на О.С. К..
ОСЪЖДА Г. СТ. П. да заплати на С.М. С. сумата 1 200 лв. разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10