ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100501711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от адв. Наталия Крилова в
качеството на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на Н. П. П., ЕГН: ********** от
***, против Решение №1710 от 3.08.2022г. по гр.д.№682/2022г. по описа на РС- Бургас в
частта му, с която частичните искове са уважени като част от общата дължима сума,
предявена с исковата молба- 150139 лв., макар че същите следвало да бъдат уважени спрямо
приетото от съда в мотивите му, че е обвързан с присъда №71 от 04.03.2020г. по НОХД №
1323/2019г. на БРС, а именно- установен общ размер на имуществените вреди 137702,69 лв.
Посочено е още, че обжалваемият размер е 13037 лв.
Сочи се, че видно от диспозитива на обжалваното решение, всеки от частичните
искове е уважен спрямо размера, посочен в исковата молба общо 150 139 лв., докато
размерът на щетите, установен от наказателния съд е 137 702,69 лв. и е задължителен за
съда. Изтъква се, че съгласно т.2 от ТР №3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д. №3/16г.,
„Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право“. Т.е., при последващ процес по иск,
заведен от ищеца срещу ответника, размерът на целия иск поради силата на пресъдено нещо
на обжалваното решение ще бъде този, който е посочен в диспозитива- 150 139 лв., а не
установения размер на щетите в наказателното производство- 137 702,69 лв. Моли
решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като исковата претенция
бъде уважена съответно на задължително установения размер на щетите в наказателното
производство.
1
Въззиваемото дружество- „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от адв.
Мая Великова оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са подробни
съображения по съществото на спора.
При преценката на допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Гр.д.№ 682/2022г. по описа на РС- Бургас е образувано по искова молба, подадена от
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД против Н. П. П. от гр.Бургас, с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща частичен иск от
претенция от 150 139,10 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Твърди се, че ищецът е заплатил посочената сума на „Джи Пи Груп“ АД, което
дружество е сключило с ищеца през 2019г. четири застрахователни договора „Каско“ за
четири свои собствени машини /три валяка и един асфалтополагач/, които били запалени на
9.05.2019г. около 5,10 ч. в ***, срещу магазин „*“. С изплащане на застрахователното
обезщетение в общ размер 150 139,10 лв. застрахователят встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.410 КЗ.
Във връзка с указания на районния съд за отстраняване нередовности на исковата
молба, състоящи се в посочване на конкретния размер на всеки от предявените искове,
ищецът е депозирал молба /л.95- 96 от делото на РС/, в която е заявил, че претендира
следните суми:
1/ 2000 лв.- частично предявени от 109 108 лв. по щета № 44010211903000 за машина
тип „валяк“ с рег. № С 09595, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба;
2/ 1000 лв.- частично предявени от 2 158,51 лв. по щета № 44010211903002 за машина
тип „валяк“ с рег. № С 09489, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба;
3/ 1000 лв.- частично предявени от 14 427,59 лв. по щета № 44010211903113 за
машина тип „асфалтополагач“ с рег. № С 11065, ведно със законната лихва от завеждането
на исковата молба;
4/ 1000 лв.- частично предявени от 24 445 лв. по щета № 44010211902997 за машина
тип „валяк“ с рег. № С 09500, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба.
Към исковата молба е приложена присъда №71 по НОХД №1323/19г. на ОС- Бургас,
с която ответникът е признат за виновен, че на посочените в исковата молба дата, час и
място е запалил процесните четири машини, собственост на „Джи Пи Груп“ ЕООД, от което
за последното дружество са последвали значителни вреди на обща стойност 137 702,69 лв.
В отговора си ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК-
адв. Крилова, е оспорил основателността на исковете по размер. Посочил е, че не е доказан
действителния размер, който следва да бъде изплатен на ищеца, понеже не били спазени
правилата за изплащане на обезщетение за вредите по чл.12 от ОУ. Развити са съображения,
че не е посочен намина, по който ще се определя застрахователното обезщетение /в сервиз,
по оценка на застрахователя или по фактура/, не била представена оферта от избрания от
застрахования сервиз. В устните състезания процесуалният представител на ответника е
посочил, че според заключението на експертизата общия размер на вредите е 130 431 лв., а с
2
исковата молба са предявени искове за 150 139 лв., поради което е направил искане съдът да
се произнесе в този смисъл, като стойността се разпредели съобразно таблицата,
представена от вещото лице.
В реплика, процесуалният представител на ищеца е заявил, че в т.3 от заключението
си вещото лице е отговорило, че размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение за
четирите машини е напълно съпоставим с направените разходи.
Районният съд е уважил изцяло предявените частични искове, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца общо сумата от 5000 лв.
В мотивите на обжалваното съдебно решение, досежно последното възражение на
ответната страна, районният съд е посочил, че с влязлата в сила присъда е установен общия
размер на имуществените вреди /на „Джи Пи Груп“ АД/, който възлиза на 137 702,69 лв. и
от който съдът е обвързан, понеже размерът на вредите е елемент от състава на
престъплението по чл.330, ал.3 НК. Но, след като е констатирал, че размерът на всяко от
процесните обезщетения, претендирано в настоящото производство /съответно- 2000 лв.,
1000 лв., 1000 лв. и 1000 лв./ е в рамките на размера, предявен със съответния частичен иск,
а в предмета на делото не е включен размера на цялото вземане, част от което е предявена с
частични искове/ е счел възражението на ответника за неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
С въззивната жалба не се оспорва конкретния размер на присъденото обезщетение по
всеки /или по някой/ от четирите обективно съединени регресни иска на застрахователя
срещу причинителя на вредите /общо 5 000 лв. за четирите иска/. Видно от съображенията в
жалбата, ответната страна твърди, че макар в мотивите си да е приел, че е обвързан от
размера на вредите, причинени на застрахованото лице, така както са посочени в присъдата
/137 702,69 лв./, уважавайки изцяло всеки от частичните искове така, както са отразени в
уточняващата искова молба, в диспозитива си районният съд е формирал сила на пресъдено
нещо относно пълния претендиран размер на исковете /общо за четирите иска- 150 139,10
лв./, която следвало да бъде с 13 037 лв. по- малко, или 137 702,69 лв.
Въззивният съд намира, че тази жалба е недопустима.
Както правилно е посочил районният съд, целият размер на дължимата сума от
ответника за всяка от четирите машини /както и за четирите общо/ не е предмет на
настоящото производство. При уважен частичен иск/ респективно- искове, както е в случая,
силата на пресъдено нещо на решението, в това число и за размера, се разпростира само за
тази част от иска, която е предявена и уважена. В конкретния случай това е сумата от 2000
лв. по първия иск, 1000 лв. по втория, 1000 лв. по третия и 1000 лв. по четвъртия. В
диспозитива на обжалваното решение /който единствено може да бъде предмет на
въззивната проверка, а не и мотивите на съдебния акт/ липсва произнасяне на съда за целия
размер на дължимата от ответника на ищеца сума както по всеки от исковете, така и общо за
всички искове.
Налага се извод, че въззивната жалба е без предмет, а настоящото производство-
недопустимо.
3
Ето защо въззивната жалбата следва да се остави без разглеждане, а въззивното
производство следва да бъде прекратено.
На адвокат Крилова следва да се присъди възнаграждение за подадената жалба в
размер на 300 лв., платимо от внесения от въззиваемото дружество депозит.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 30788 от 29.08.2022г. по
описа на РС- Бургас, подадена от адв. Наталия Крилова в качеството на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на Н. П. П., ЕГН: ********** от ***, против Решение
№1710 от 3.08.2022г. по гр.д.№682/2022г. по описа на РС- Бургас В ЧАСТТА, с която
частичните искове били уважени като част от общата дължима сума, предявена с исковата
молба- 150 139 лв., макар че същите следвало да бъдат уважени спрямо приетото от съда в
мотивите му, че е обвързан с присъда №71 от 04.03.2020г. по НОХД № 1323/2019г. на БРС,
а именно- установен общ размер на имуществените вреди 137 702,69 лв. И ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гражданско дело № 1711 по описа за 2022г. на Бургаския
окръжен съд като НЕДОПУСТИМО.
На адв. Наталия Крилова да се изплати възнаграждение за подадената въззивна жалба
в размер на 300 лв., от внесения от ищеца депозит.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4