РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15610
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.А.В. от гр.София твърди,
че на 22.09.2018 г. в гр. София е претърпял ПТП с лек автомобил м.“Фолксваген Т рок“, управляван от Н.И.В..
Сочи, че е управлявал велосипед, движел се е по път с предимство, когато
л.а.“Фолксваген“ е навлязъл в неговата лента за движение , в следствие на което
двете ППС са се блъснали, като ищецът е паднал на земята и е получил телесни
травматични увреждания. Сочи, че в резултат на ПТП е получил счупване на лява
ключица, закрито с разместване на костните фрагменти, счупване на лявата
лопатка без разместване на костните фрагменти. Получил политравма, вкл. ЧМТ –
контузия на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, надлъжно счупване
на лява пирамида. Получил е счупване на ребра от 3 то до 5 то в ляво, без
разместване на костните фрагменти. Появил се е намален слух и с двете уши,
по-силно изразено в ляво ухо и шум в него. Често се появява тежест и заглъхване
в ляво ухо. Последвала е и трайно намалена работоспособност, интензивни болки и
страдания за продължителен период, силен стрес, страх от МПС. Претърпял е
оперативни интервенции, последвани от продължителен режим на домашно лечение и
рехабилитация. Все още търпи болки и страдания при промяна на времето ,при
преумора, налага се да ползва болкоуспокояващи медикаменти, има пристъпи на
световъртежи. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, медикаменти, физиотерапия, рехабилитация, както и стойността за
възстановяване на собствения му велосипед. Ищецът сочи, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на л.а.
„Фолксваген Т рок“. Предявява
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача
на увреждащия автомобил, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 170,13лв. – разходи
за лечение и медикаменти , ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗКЗ.“ АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че водачът на
л.а.“Фолксваген Т рок“ не е извършил деликт, не е действал противоправно и
виновно, като поведението му не стои в причинна връзка с ПТП. И в тази връзка
оспорва настъпването на застрахователно събитие. Оспорва механизма на ПТП, вида
и характера на твърдените увреждания , както и причинната връзка между деликта
и търпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, за който твърди, че не
е бил облечен със задължително предпазно облекло – светлоотразителна
жилетка, не е бил с поставена каска, а велосипедът не е бил оборудван със
задължителните светлинни елементи и устройства, не е имал необходимата спирачна
система за скоростта с която се е движел, не се е движел в лентата за движение
на велосипедисти, нарушил е разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е
избрал скорост, при която може да спре при възникване на препятствие по пътя. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, като счита, че същата не
отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за имуществени
вреди, като оспорва твърдението, че представените фискални бонове принадлежат
на ищеца, както и че твърдените разходи са във връзка с ПТП. Оспорва претендираната
законна лихва , както и началната дата, от която се претендира. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото констативен
протокол за ПТП от 22.09.2018г. на СДВР ОПП се установява, че на 22.09.2018г. в
17.50ч. в гр.София, на бул.“България“ № *** е настъпило ПТП между л.а.
Фолксваген Т рок , с ДК№ *********управляван от Н.И.В. и велосипед м. Аполон
Спринт, управляван от ищеца А.А.В.. Вписано е, че има видими щети по велосипеда,
които са описани в протокола. Вписан е пострадал от ПТП – водача на велосипеда
с работна диагноза политравма, прегледан и настанен във ВМА. Срещу водача В. е образувано
досъдебно производство, което е прекратено по искане на пострадалия ищец.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП съдът разпита като свидетел водачът Н.В.. Същата установява, че се
движела по Околовръстен път, след което се спуснала по посока бул.“България“. Нямало
движение, движела се с ниска скорост, около 20-30км/ч. Движела се в крайната
дясна лента, на страничното огледало видяла нещо оранжево, видяла нещо да се
премята. Спряла и видяла на пътя да лежи човек. Ударът бил страничен. Това се
случило при включването й на бул.България или непосредствено след това.
Велосипедът дошъл от лявата й страна, отзад, но странично. Няма спомен падналия
човек да е имал каска.
Назначената по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение за механизма на ПТП: Велосипедът,
управляван от ищеца, се е движел по бул. „България“ с посока на движение от кв.
„Бояна“ към бул. „Тодор Каблешков“ в дясната част на дясна пътна лента. Мястото
на първоначалния контакт между л. а. „Фолксваген“ и велосипед „Аполон“, спрямо
платното за движение се намира по дължина на около 27,00 м. преди базовата
линия и по широчина на около 4,80 м. вляво от десния край на платното за
движение, спрямо посоката на движение на превозните средства. ПТП е настъпило в
района на пресичането на бул. „България“ и отклонението от ул. „Околовръстен
път“. Скоростта
на движение на велосипедиста непосредствено преди удара е била около 45 км/ч.
Според вещото лице от предоставените по делото материали няма
данни за наличие на обекти ограничаващи видимостта в района на ПТП. В
протоколът за оглед на местопроизшествие от 22.09.2018 г. е описано, че в
района на ПТП, пътната настилка е сух асфалт, без дупки и неравности, с наклон
при спускане в посоката на движение на превозните средства без да се
конкретизира големината му. При всяко положение за велосипедиста възниква
опасност от момента, в който най-външният ляв габарит на л. а. „Фолксваген“
навлезе в лентата му на движение. От мащабната схема изготвена по воденото
срещу водача на л.а. Н.В. ДП вещото лице
определя, че към момента, в който най- външният ляв габарит на л. а.
„Фолксваген“ е навлязъл в лентата за движение на велосипеда, съответно: л. а.
„Фолксваген“ се е намирал на разстояние около
14,70 м от мястото на удара, а велосипед „Аполон“ е отстоял от мястото
на удара на разстояние около 15,62 м.
при тези данни вещото лице е категорично , че водачът на велосипеда не е
разполагал с достатъчно разстояние да спре безаварийно. При анализа на пътната обстановка вещото
лице счита, че водачът на л. а. .Фолксваген“ е имал техническа възможност да
забележи движещият се по бул. „България“ велосипедист на разстояние не по-малко
от 50 м. Като се има предвид скоростта на движение на
велосипедиста и описаните в протокола за оглед на местопроизшествието
деформации по превозните средства (за л. а. „Фолксваген“ - задиране и
забърсване по предна лява врата, а за велосипед „Аполон“ - деформиран обтегач
на верига на задно колело) според автоексперта може да се направи извода, че
ударът между тях е бил страничен, кос и приплъзващ. От
страна на водача на велосипеда ударът е бил непредотвратим.
Във връзка с установяване на търпените
от ищеца телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза.
Въз основа на приложената по делото
документация вещото лице е установило,
че ищецът е приет по спешност във ВМА - София, където след извършване на
необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, са установени
следните увреждания: политравма; контузия на главата; контузия на мозъка;
надлъжно счупване на лява пирамида контузия на гръдния кош и белия дроб в ляво;
счупване на лявата ключица с разместване на костните фрагменти; счупване на
лявата лопатка без разместване на костните фрагменти; счупване на ребра от 3-то
до 5-то в ляво, без разместване на костните фрагменти; две разкъсно-контузни
рани в лявата слепоочна област на главата. Поради увреденото общо състояние и
множеството увреждания, ищецът е приет в Клиника по реанимация и анестезиология.
След стабилизиране на състоянието, ищецът е преведен в Клиника по ортопедия и
травматология, където след необходимата подготовка е проведено оперативно
лечение на счупването на лява ключица и поставена метална остеосинтеза. По
отношение на счупването на лявата лопатка е проведено консервативно лечение с
поставяне на имобилизация на лява раменна става за 30 дни. По отношение на
счупването на ребрата и контузията на белия дроб е проведено консервативно
лечение с прием на обезболяващи и покой. Раните в областта на лявото слепоочие
са обработени хирургично. След свалянето на имобилизацията ищецът е провел курс
физиотерапия и рехабилитация в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД- София. На
05.06.2019г., по повод шум в ушите, световъртеж и намален слух, постъпва в МБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕАД- София, отделение по УНГ болести, където е установена
загуба на слуха от 40 децибела за лявото ухо и 30 децибела за дясното ухо,
както и магнитнорезонансни данни за постравматични промени в мозъка.
В заключение вещото лице посочва,
че при процесното ПТП, ищецът е получил
следните увреждания:
- черепно-мозъчна травма с контузия на
главата и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - надлъжно счупване на лява
пирамида. Медикобиологичният характер на увреждането е разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
- счупване на лявата ключица с
разместване на костните фрагменти. Медикобиологичният характер на увреждането е
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни от датата на травмата.
- счупване на лявата лопатка без
разместване на костните фрагменти. Медикобиологичният характер на увреждането е
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни от датата на травмата.
- счупване на ребра от 3-то до 5-то в
ляво, без разместване на костните фрагменти. Медикобиологичният характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата.
- две разкъсно-контузни рани в лявата
слепоочна област на главата. Медикобиологичният характер на увреждането е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- контузия на гръдния кош и контузия на
левия бял дроб /за което не е предприето хирургично лечение/ Медикобиологичният
характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Общо периодът на възстановяване при
описаните увреждания е около една година. Счупването на ребрата, лявата ключица
и лявата лопатка, са довели до временна нетрудоспособност за около 6 месеца.
Нормалният възстановителен период на полученото контузионно огнище на мозъка е
около 1 година. По делото няма приложени медицински документи за етапни
контролни прегледи и издаване на съответните болнични листове.
Вещото лице посочва, че лечението на
счупената лопатка и следоперативното лечение на счупената ключица налага
обездвижване на левия горен крайник за срок около месец. През този период ищецът
е имал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване, поради поставената
имобилизация на лява раменна става. По отношение на контузията на мозъка, след
изписването се предписва хигиенно-диетичен режим - без възбуждащи средства /кафе
, алкохол/ , забрана на тютюнопушене , на силни външни дразнители - шум, силна
музика, ярка и трептяща светлина / забранява се гледането на телевизия/ , на
активна умствена дейност и четене за срок около един месец.
На въпроса дали има данни велосипедистът
ищец да е използвал каска и дали това би ограничило получените вреди вещото
лице посочва, че по делото няма описани данни за наличието на каска при велосипедиста.
Основната роля на каската е да запази главата при директен удар в областта на
главата. Най-често каската е направена от пластмаса, като от вътрешната страна
се поставя така нареченият пълнеж. Пълнежът на каската служи да абсорбира
енергията, която се отделя при удар. Съпротивлението му при свиване абсорбира
голяма част от енергията, която иначе би отишла в главата. Основната функция на
предпазната каска е да предпази главата на пострадалия от локалните увреди/в
мястото на травмата/ и намалят ефекта от общомозъчните увреди. Предпазната
каска не може напълно да защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати
вътремозъчните кръвоизливи, разкъсванията и отока на мозъка и съответните
последици, предизвикани от високоенергийна травма в тази област.
Вещото лице посочва, че наличието на
разкъсно-контузни рани в областта на лявото слепоочие на главата означава пряк
контакт на кожата с терена и пострадалият най-вероятно е бил без каска. В
конкретния случай, според вещото лице най-вероятно тези рани е нямало да се
получат и уврежданията на главата и мозъка са щели да са в по - лека степен.
Останалите увреждания са щели да се получат, независимо от наличието или не на
поставена предпазна каска .
Вещото лице е извършило анализ на
представените по делото финансови документи и е установило, че направените
разходи по тях са във връзка с провежданото лечение на получените увреди от
процесното ПТП с изключение на финансов бон №0159526 от 11.10.2018г. от Р.
2010- ЕООД, на който не е описан артикула, за който е извършено плащането.
На 19.08.2020г. вещото лице е извършило
личен преглед на ищеца, при който е установило следното:
На прегледа ищецът е съобщил, че след
изписването носил обездвижваща превръзка до 1 месец. След сваляне на
имобилизацията провеждал курсове рехабилитация. През първите два месеца имал
много болки в областта на счупванията. Можел да спи само в една позиция на
тялото, като често се будел от болки, поради което получил нарушения в съня.
Раздвижването на лява раменна става сутрин било много болезнено. Започнал да
работи по малко на третия месец, като в началото му било много трудно.
Металната остеосинтеза от лявата ключица не е отстранявана. В началото на
годината ходил на контролен преглед за отстраняването и, но започнала
пандемията и спрели плановите операции.
При прегледа вещото лице обективно
установило наличието на оперативен белег по протежение на лявата ключица с
дължина около 14 см над нивото на кожата с розовочервен цвят. Променена кожна
чувствителност в зоната на белега. Ограничен обем движение в лява раменна става
за сметка на отвеждането на ръката настрани от тялото от 150 градуса, при норма
180 градуса въртенето на ръката навън от 50 градуса, при норма 70 градуса.
Във връзка с твърдените от ищеца неимуществени
вреди съдът допусна и събра гласни доказателствени средства. Св.Д.В., съпруга
на ищеца, посочва, че видяла съпруга си в Пирогов след инцидента. Бил на
носилка и от сътресението повръщал. Изглеждал замаян, „очите му плували“. Не
могли да го оперират няколко дни, тъй като все се откривали нови находки при изследванията със скенер. По време на
хоспитализацията съпругът й загубил 10 кг. 13 дни не бил стъпвал на краката си
и било много трудно да го вдигнат на крака първия път. След като се прибрал
вкъщи ищецът лежал, не можел да седи седнал, имал силни болки в рамото, виело
му се свят. Първите дни не можел да ходи до тоалетна и баня, след това
постепенно започнал да се обслужва сам. Ищецът искал да се върне на работа,
поддържал контакти с колегите си и след 30-40 дни се върнал в офиса, като в
легнало положение го карали на работа и
в офиса седял на диван. Това продължило около 2-3 месеца. Постепенно започнал
раздвижване на рамото, след това продължил с физеотерапия и рехабилитация.
Предстояла му нова операция за изваждане на пластините. Ищецът можел да
ходи несамостоятелно месец и половина
след инцидента. След около 2 месеца можел сам да се обслужва. Нормалния си семеен и професионален живот
възстановил след около 4 месеца, на в продължение на 6 месеца не можел да спи,
събуждал се на час, спял в отделна стая. Чувствал се депресиран по време на
възстановителния период.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещи
лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно дават отговори
на поставените въпР.. Кредитира и показанията на разпитаните по делото
свидетели, доколкото същите не противоречат на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. и заключенията по съдебните експертизи.
Ищецът е предявил пред застрахователното
дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Самото заявление не е представено по делото, но от
разменената между страните кореспонденция става ясно, че заявлението е
входирано при ответника на 13.05.2019г. С
писмо с изх. № 99-2015 / 14.05.2019г. застрахователното дружество, ответник по
делото, е уведомило ищеца, че при него е заведена щета по заявлението. А с
писмо изх.№ 99-3226/18.07.2019г. ответникът е предложил на ищеца сключване на
извънсъдебно споразумение и заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв.
Ищецът е отказал да получи предложеното обезщетение.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от Н.В. лек автомобил „Фолксваген
Т Рок“ , с ДК№ *******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от 13.05.2019г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства –
гласни доказателства и изслушаните две експертизи, установяват противоправното
и виновно деяние на водача Н.В.,
в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания
и негативни психични изживявания .
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена датата и мястото на ПТП, участниците в него, механизма на
ПТП. Показанията на водача В. не са в
противоречие с изводите на вещото лице. От възприетия механизъм на ПТП се
установява, че водачът В. е нарушила правилото на чл.50 от ЗДвП – на
кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат
по пътя с предимство. Преди да навлезе на бул.България, който е бил път с
предимство, водачът В. е следвало да изчака движещите се по път с предимство
ППС, вкл. и ищеца, и едва тогава да навлезе в него.
Не се установи противоправно поведение от
страна на ищеца с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Липсват доказателства ищецът да е управлявал със скорост, която не е съобразена
с правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Не се установи велосипедът му да не е бил оборудван. Установи се, че ищецът е бил облечен с ярка на цвят дреха, което по
ефект е равносилно на обличането на светлоотразителна жилетка в дневни условия. Установи се обаче, че ищецът
е управлявал велосипеда без поставена предпазна каска. Както посочва вещото
лице предпазната каска предпазва главата
на велосипедиста от локалните увреди /в мястото на травмата/ и намалява ефекта
от общомозъчните увреди. В същото време предпазната каска не може напълно да
защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати вътремозъчните
кръвоизливи, разкъсванията и отока на мозъка и съответните последици,
предизвикани от високоенергийна травма в тази област. Съдът счета, че като не е
носел каска на главата по време на ПТП ищецът е допринесъл за причиняването на
вредоносния резултат. Ударът в областта на главата би бил омекотен от предпазната
каска и ищецът би получил по-леки наранявания в областта на главата. Досежно
другите наранявания по тялото, каската няма отношение. В този смисъл възражението
за съпричиняване на ответника е основателно, като съдът приема 30%
съпричиняване. Уврежданията в областта на главата при ищеца са най-тежки, като
най-дълъг при тях е и възстановителния период.
А двете разкъсно-контузни рани в лявата слепоочна област на главата не
биха били получени.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищеца, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. От заключението на вещото лице по СМЕ безспорно се установяват
причинените на ищеца телесни увреждания - черепно-мозъчна травма с контузия на главата и
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - надлъжно счупване на лява пирамида; две
разкъсно-контузни рани в лявата слепоочна област на главата, счупване на лявата ключица с разместване на
костните фрагменти; счупване на лявата лопатка без разместване на костните
фрагменти ; счупване на ребра от 3-то до 5-то в ляво, без разместване на
костните фрагменти; контузия на гръдния кош и контузия на левия бял дроб. Тези
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
Ищецът е направил разходи за лечение на получените
телесни увреди, като съдът признава за разход във връзка с възстановяването и
лечението му, направения такъв с: касов
бон от 23.09.2018г. за сумата 27,57лв., касов бон от 6.10.2018г. за сумата
32,32лв. и касов бон от 15.10.2018г. за сумата 10,62лв. , или за общо 70,51лв. Останалите
покупки от спортен магазин, на поднос за сервиране и разход от „Р. 2010“ ЕООД
не са относими към възстановителния период на ищеца – не е ясно какво е
закупено от спорния магазин и от аптека
„Р. 2010“ ЕООД, а подноса за сервиране, въпреки че е възможно да е
ползван от ищеца по време на възстановителния период, не е разход в пряка
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай
съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания по главата ,
крайниците и гръдния кош, които увреждания са причинили на ищеца- по отношение
на ЧМТ – разстройство на здравето , временно опасно за живота, по отношение
счупването на лявата ключица , лявата лопатка и ребра от 3-то до 5-то в ляво – всяко от тях
трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от
датата на травмата, по отношение на нараняванията в лявата слепоочна област ,
контузията на гръдния кош и на ления бял дроб – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съдът съобрази също възрастта на пострадалия, 47г.
и неудобствата, които е търпял във връзка със затрудненията да се обслужва сам
в продължение на месец; имайки предвид продължителността на възстановителния
период и факта, че ищецът не се е възстановил напълно- не е възстановено
пълното движение на раменната става, а в резултат на това и на лявата ръка при
отвеждане на страни и при въртене. Въпреки ЧМТ, ищецът няма настъпило ограничение
на паметово-интелектуалните когнитивни функции. Не се установи към настоящия
момент ищецът да има намален слух и да продължава да изпитва болки и страдания.
Втората операция, която предстои на ищеца съдът не може да се обезвъзмезди, тъй
като същата все още не е извършена, респ. не са настъпили съпътстващите я болки
и страдания. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът е претърпял негативни емоционални и психически
преживявания, загубил е спокоен сън. Съдът, освен изброените конкретни
обстоятелства, установени по делото, преценява и стандартът на живот в страната
и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. При така изброените
релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева
се явява справедливо да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди. За разликата до пълния
претендиран размер от 120 000 лева искът за неимуществени вреди следва да се
отхвърли . С оглед на възприетия % съпричиняване - 30%, на ищеца се следва обезщетение в
размер на 42 000лв.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница, която предвид нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ
следва да се присъди считано от 14.08.2019
г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията
на ищеца от 13.05.2019 г., до окончателното изплащане. Искът за заплащане на
лихва за забава за периода от датата на увреждането 22.09.2018г. до 13.08.2019г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на търпените от ищеца
имуществени вреди във връзка с лечение на уврежданията , получени от ПТП, е
основателен за сумата 70,51лв. Намален с процента съпричиняване, на ищеца се
дължи сумата 49,36лв. Същата се дължи ведно със законната лихва от датата на
поискването - подаване на иска в съда на 28.11.2019г.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по
списък.
Ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса над 250лв. Съобразно представения списък той претендира разноски
в размер на 250лв. платена държавна такса и 300лв. за депозит. Защитникът му
претендира адвокатско възнаграждение на основани чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски в размер
на 430лв. за депозити и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Списъците с разноски не са оспорени.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете - 192,50
лв.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗАдв. В договора за правна
защита и съдействие изрично е отбелязано, че процесуалното представителство се
осъществява на материално затруднено лице, което не е заплатило възнаграждение.
За предоставената защита съобразно размера на уважената част от иска на адв. Т.Б.
се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1791,48лв. съобразно минималния
размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска - 474,50
лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1480 лв. , като съдът приспадна платената от ищеца предварително
такса от 250лв
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК*******, със седалище в гр.София и адрес на управление р-н Възраждане,
ул.”*******5 да заплати на А.А.В., ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 42
000 лв., ведно с лихвата за забава от 14.08.2019г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 22.09.2018г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗАД „ОЗКЗ.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Н.И.В., ЕГН **********,
сумата 49,46лв. ведно със законната лихва от 28.11.2019г. до окончателното
изплащане, представляваща причинени от същото пътнотранспортно произшествие
имуществени вреди – разходи за медикаменти, и сумата 192,50 лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 120
000лв. ведно с лихвата за забава, иска за имуществени вреди за разликата до
първоначално предявения размер от 170,13лв. ведно с лихвата за забава, както и
иска за лихва за забава върху присъдената сума обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 22.09.2018г. до 13.08.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК******* на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. Т. П.Б.,*** сумата от 1791,48лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.А.В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗКЗ.“ АД разноски по делото в размер
на 474,50 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1480 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: