гр. СИЛИСТРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.02.2021 г.
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на втори февруари
през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева и в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане гр д. № 428 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното :
Предявена е въззивна жалба от С.С.Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител, против решение № 260497/20.10.2020 г. по гр.д. № 1553/2019 г. на Силистренския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от него иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, против „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ“ООД, с ЕИК *********, за заплащане на сумата от 1 735(хиляда седемстотин тридесет и пет) лева- с която се е обогатил неоснователно, формирана чрез дължимия данък за товарен автомобил марка „Шкода“, с ДК№ СС1780 ТВ, с ремарке към него, за периода 2009 -2019г., заедно със законната лихва, считано от 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдил е и съответни разноски в тежест на жалбоподателя. Последният счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което моли въвззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявения от него иск. В с.з. пред тази инстанция де представлява от адв. Д. ***, която поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата, и по предявения в първоинстанционното производство иск, ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ“ООД, с ЕИК *********, не е
депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от
първоинстанционния съд възможност. В с.з. пред тази инстанция се представлява от
адв. В. ***, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.
ОС,
като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното :Жалбата е подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени
процесуални изисквания по чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Предявените
пред районния съд искове са с правно основание чл.59 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86 от ЗЗД. Настоящият въззивник , в
качеството си на ищец моли съда да осъди ответника ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ“ООД, с ЕИК *********, да му
заплати сумата от 1 735 лева- представляваща данък за товарен автомобил марка
„Шкода“, с ДК№ СС1780 ТВ, с ремарке към него, дължим за периода 2009 -2019г.
заедно със законната лихва, считано от 21.10.2019г.–датата на подаване на
исковата молба пред съда- до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноските по делото.
Позовава
се на договор от 28.01.2009 г., с който
е продал процесния автомобил на ответника , като се е задължил да плати
годишен пътен данък за 2008 и 2009 г. В последствие, на 14.04.2014г. получил покана за доброволно изпълнение от
ДСИ при Районен съд-Силистра, по изп.д.№ 197/2014г., за задължения в размер на 1735 лева от неплатени годишни данъци за
автомобила, която заплатил. Позовавайки се на горепосочения договор, същият
счита, че няма задължение да заплаща данък за автомобила след 2009 г., поради
което изпълнил задължението на
ответника, като последният неоснователно се е обогатил с исковата сума. По
делото са приложени доказателствата, касаещи дължимостта на сумата,
изпълнителното производство по събирането и и извършеното плащане от
въззивника.
Страните
не спорят, а и от приложения договор е видно, че същият не е в изискуемата от
закона форма, за да има вещно-правен ефект на прехвърляне на собствеността
върху автомобила на въззиваемото дружество, не е предвидена и клауза за
сключване на окончателен договор. Ето защо и съгласно приложеното по делото на
РС удостоверение, издадено от ОД на МВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“, е
собственик на автомобила е ЕТ“Багра- С.Н.“. Регистрацията е прекратена на
20.07.2016г. на основание чл.143,ал.1 от Закона за движение по пътищата, след
уведомление от „Гаранционен фонд“, че МПС е без валидно задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Независимо
от целта на сключения договор – да се използва за части или за други цели
процесният автомобил, при липса на валидно сключен договор за продажба на МПС,
за ответника не е възникнало задължение за пререгистрация на автомобила. По тази причина заплащането на данъците,
както и евентуалните фактически и правни действия, за бракуване на автомобила са в тежест на собственика, а това,
според удостоверението на МВР е въззивникът.
Районният съд правилно е посочил, че правноирелевантен е фактът кой е
ползвал реално автомобила и как е бил ползван. Включената в договора клауза за
заплащане на данъка за минало време изобщо не води до извода, че за в бъдеще
той се дължи от ответника при липса на прехвърляне на собствеността. Опитите на
въззивника да се правят каквито и да било изводи въз основа на този договор са
несъстоятелни, предвид липсата на правна стойност на договореното с
него. Вярно е, че няма данни автомобилът да е закупен на части от въззиваемото
дружество, но няма данни и да е закупен по предвидения от закона ред. Следователно, заплащайки дължимия данък за автомобила, въззивникът
е изпълнил свое фискално задължение, а това не води до неоснователно обогатяване на ответника.
С оглед на гореизложеното ОС
счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 360 лв., които следва да му бъда
присъдени.
Водим
от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260497/20.10.2020 г. по гр.д. № 1553/2019 г. на Силистренския районен съд .
ОСЪЖДА С.С.Н.,
с ЕГН **********, да заплати на „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ“ООД, с ЕИК *********, СУМАТА
360/ триста и шестдесет / лева,
представляващи направени от последния разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.