№ 560
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20231100602582 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение № 20027948 от 06.04.2022 г. по НАХД № 15800/2020 г. по описа на СРС,
115 –ти състав е признат за виновен обвиняемия З. О. Т., роден на 26.06.1976 г. в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, работи към Българска федерация по
ръгби, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.02.2020 г. около 08:10 часа в гр. София, на ул. „Цанко Церковски“, в близост до
кръстовището с ул. „Архитект Йордан Миланов“ е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото - при
управляване на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с регистрационен номер
СВ **** АР, движейки се по ул. „Архитект Йордан Миланов“ с посока към ул. „Цанко
Церковски“ отнел предимството на движещия се по ул. „Цанко Церковски“ с посока към пл.
„Журналист“, лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“ с регистрационен номер СВ ****
АА, управляван от И.Р.Г., изплюл се по автомобила му, наплюл и обиждал И.Р.Г. с думите:
„Тъпанар!“, „Много си прост“, псувал го с думите: „****“ и го заплашил с думите: „Ти ще
видиш, като останеш сам какво ще ти се случи!“, като непристойните действия са извършени
пред малолетната Д.И.Г. - на шестгодишна възраст, дъщеря на И.Р.Г. и пътник в автомобила
– престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл.
78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 / хиляда/ лева.
В законовия срок е постъпила жалба от З. О. Т., с която обжалва в цялост решението.
Счита, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост. Твърди, че
1
по делото не е доказано авторството на престъплението, нито субективната страна – умисъл
за извършването му. Поддържа, че е станал неволен участник в неправомерните действия на
друго лице. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
такова, с което да бъде признат за изцяло невинен и оправдан.
В хода на съдебните прения защитникът - адв. А. обосновава искане за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан. Твърди, че
мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви. Счита, че липсват доказателства З.
Т. да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а дори и да се приеме, че е извършено
някакво деяние, то следва да бъде квалифицирано по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение.
Представителят на СГП предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Счита, че първоинстанционният съд е направил
верен извод, като е признал обвиняемия за виновен, който отправил обидни и нецензурни
думи по отношение на друг водач, включително заплахи в присъствие на малолетно дете.
Ето защо отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено от фактическа следното:
Производството по НАХД 15800/2020 г. по описа на СРС е образувано по внесено
предложение по реда на чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност на З.
О. Т. и налагане на административно наказание „ глоба“ по чл. 78а НК за престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК, което е протекло по реда на глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.
Обвиняемият З. О. Т. e роден на 26.06.1976 г. в гр. София, българин, български
гражданин, с висше образование, работи към Българска федерация по ръгби, неосъждан.
На 25.02.2020 г., около 08.10 часа свидетелят И.Г. управлявал личния си автомобил
марка „Хонда“, модел „Джаз“ с per. № СВ **** АА в гр. София по ул. „Цанко Церковски“ с
посока на движение към пл. „Журналист“. В автомобила, управляван от свидетеля Г., се
намирала в детско столче на задна дясна седалка и неговата малолетна дъщеря Д.И.Г.. В
същото време обвиняемият З. Т. управлявал своя автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с
per. № СВ **** АР в гр. София по ул. „Арх. Йордан Миланов“ с посока на движение към пл.
„Журналист“. Кръстовището на ул. „Цанко Церковски“ и ул. „Арх. Йордан Милев“ било
урегулирано с пътен знак „Б1“, който бил задължителен за управляващите МПС по ул. „Арх.
Йордан Миланов“, като същите следвало да пропуснат управляващите МПС по ул. „Цанко
Церковски“. Докато управлявал лек автомобил с peг. № СВ **** АА към кръстовището на
ул. „Цанко Церковски“ и ул. „Арх. Йордан Миланов“, свидетелят Г. забелязал управлявания
от обвиняемия Т. лек автомобил, с peг. № СВ **** АР, който приближавал от ул. „Арх.
Йордан Миланов“. Обвиняемият Т. не спазил задължителния за него пътен знак „Б1“,
поставен на ул. „Арх. Йордан Миланов“, като не осигурил предимство на управлявания от
свидетеля Г. лек автомобил и минал близо до него, с които си действия създал предпоставки
за реализиране на ПТП. След като обвиняемият отнел предимството на свидетеля Г. и
преминал преди него в кръстовището на пл. „Журналист“ започнал да ръкомаха. Малко след
кръстовището на ул. „Цанко Церковски“ и ул. „Арх. Йордан Миланов“ обвиняемият Т.
намалил скоростта и спрял управлявания от него автомобил, като зад него свидетелят Г.
също спрял, като веднага след това заобиколил автомобила, управляван от обвиняемия от
лявата му страна, изравнил се със същия и спрял. Свидетелят Г. свалил прозореца на предна
дясна врата на управлявания от него автомобил с цел да обясни на обвиняемия
нарушението, което последният е извършил, като обвиняемият също свалил своя прозорец.
2
Преди свидетелят Г. да има възможност да изложи тезата си, обвиняемият започнал да го
обижда с думите „Абе, тъпанар, ти влизаш в насрещното“. Свидетелят Г. обяснил на
обвиняемия, че има право да се движи в тази посока, но последният продължил с ругатните
като му заявил „Много си прост“. След това обвиняемият се изплюл няколко пъти към
свидетеля Г., като част от плюнката попаднала в предната дясна част на автомобила, а друга
част върху ръка на свидетеля Г.. Докато плюел към свидетеля Г., обвиняемият продължил да
отправя обиди към него като му казал „****“. След тези действия обвиняемият Т. потеглил с
автомобила си, а свидетелят Г. потеглил успоредно с него. Впоследствие, след няколко
метра, двата автомобила отново спрели. Свидетелят Г. слязъл от управляваната от него кола,
за да поиска обяснения от обвиняемия защо го е псувал и плюл. Обвиняемият също слязъл
от управлявания от него автомобил. Свидетелят Г. опитал да обясни на обвиняемия, че с
действията си при управление на МПС е застрашил неговия и на дъщеря му живот и здраве.
От своя страна обвиняемият Т. продължил да ругае свидетеля Г., като в един момент го
заплашил с думите „Ти ще видиш, като останеш сам какво ще ти се случи“. Свидетелят Г.
възприел изречените от обвиняемият Т. думи като заплаха за живота си и започнал да снима
с телефона си действията и репликите на обвиняемия Т., който от своя страна също извадил
мобилен телефон и започнал да снима. След това обвиняемият Т. и свидетелят Г. потеглили
с автомобилите си, като междувременно последният подал сигнал на тел. 112. По време на
инцидента по ул. „Цанко Церковски“ преминавали и други автомобили, но никой не спрял,
за да се намеси.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събрания в хода на
производството доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства от
свидетелските показания на И.Р.Г., събрани в съдебното и досъдебното производство / л. 34
и л. 43/, И. К.М. / л. 47 от ДП/, С.Х.Д. / л. 62 от ДП/, С.В.Д. / л. 65 от ДП/, Ц.С.М./ л. 68/,
П.К.Л. /л.76/, М.Л.П. /л.77 от ДП/, разпитания в съдебно заседание на 06.04.2022 г. П.З.П. -
частично, обясненията на обвиняемия З. О. Т. – частично; способи за доказване –
комплексна аудио, видео–техническа и лицево-идентификационна експертиза, обективирана
в протокол № 126/2020 г., видео-техническа експертиза, обективирана в протокол №
342/2020 г. за изследване на видеозапис от камери, намиращи се на фасада на клон на
„Първа инвестиционна банка“ АД, аудио-техническа експертиза, обективирана в протокол
№ 403/2020 г., приобщени на осн. чл. 378, ал.2, ал. 1 НПК; писмени доказателствени
средства - протокол за разпознаване от 26.02.2020 г.; писмени доказателства - справка за
движението на в района на пл. „Журналист“, район „Лозенец“ от Столична община,
дирекция „Управление и анализ на трафика“, справка в централна база КАТ за собственост
на лек автомобил „Пежо“ 407, с рег.№ СВ ****АР, справка от Министерство на вътрешните
работи, че лице с имена И.Р.Г. не е бил служител в системата на МВР, справка от МВР
Дирекция Национална система 112 София за номера, от който е постъпило обаждане за
непристойни действия при управление на МПС на 25.02.2020 г. и часа, справка за съдимост
на лицето З. О. Т.; веществено доказателство - един брой диск с надпис „atwork“ , предаден
с протокол за доброволно предаване от 25.02.2020 г. Горепосочените доказателства са
събрани в досъдебното производство при условията и по реда на НПК и правилно са били
преценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК в развилото се съдебно производство по реда на
Глава Двадесет и осем от НПК.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен и задълбочен
анализ на доказателствения материал, при внимателния прочит на който следва извод за
неговата еднопосочност и непротиворечивост касателно правнорелевантните факти. В
мотивите на постановеното решение, решаващият съд по ясен и убедителен начин е
3
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са убедителни
доводи по отношение направените възражения на защитата, обосновано приети като
неоснователни. Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с направения от
първата инстанция доказателствен анализ, поради което се явява безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи във връзка със служебната проверка
на правилността на решението в цялост следното:
Първоинстанционният съд е приел за основен доказателствен източник - показанията
на прекия очевидец И.Г.. Дадените показания са логични, последователни и се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал. Твърденията на св. Г. за времето, мястото,
използваните от обвиняемия Т. думи и изрази, и извършените от последния действия
еднопосочно се установяват и взаимно се допълват от изслушаната по делото комплексна
аудио, видео–техническа и лицево-идентификационна експертиза, аудио-техническата
експертиза, както и показанията на Ц.М., П.Л. и М.П., частично показанията на св. Пенев,
скица на организацията на движението в района на пл. „Журналист“, район „Лозенец“. По
делото не са събрани доказателства, които да опровергаят така дадените показания. По
горните съображения и след внимателна съпоставка с останалите доказателства и
доказателствени средства, отчитане и вида на доказателствените източници, както и
способите за доказване, въззивният състав намира, че следва да бъдат кредитирани в цялост
показанията на св. И.Г..
В хода на производството, обвиняемият е дал обяснения за случилото се. По своята
същност обясненията имат двояко процесуално значение, от една страна, те са ефективно
средство за защита, а от друга страна, обясненията са годно доказателствено средство.
Обясненията, в частта, че на процесната дата подсъдимият непосредствено преди
инкриминираните действия се е движил по ул. „Арх. Йордан Миланов“ в посока ул. „Цанко
Церковски“ и посока на движение към бул. „Христо Смирненски“, както и че той и
свидетелят Г. в един момент от инцидента са извадили телефони и са започнали да се
заснемат, както и в частта, че св. Г. също е отправял обиди към него, но след извършване на
инкриминираните действия от страна на обвиняемия се подкрепят от събраната по делото
доказателствена съвкупност. В останалата си част, обясненията на обвиняемия
представляват средство за защита и не следва да бъдат кредитирани, доколкото се
опровергават от събраните по делото доказателства. Противно на твърденията на
обвиняемия, по делото от скица за организация на движението в процесния район се
установява, че нарушение на ЗДвП е извършено от обвиняемия Т., а не св. Г., доколкото Т.
не е съобразил пътен знак „Б1“, а в процесния участък движението в посока от бул. „Драган
Цанков“ към бул. „Христо Смирненски“ по ул. „Цанко Церковски“ на процесната дата е
било двупосочно. Видно от справка от МВР И.Г. не е служител на МВР. От гласните
доказателствени средства, комплексната експертиза, писмени доказателства,
аудиотехническа експертиза се установява, че именно обвиняемият е отправил
инкриминираните думи и изрази, и е наплюл автомобила на свидетеля Г. и самия Г., с което
се опровергава защитната теза на обвиняемото лице. Ето защо, в тази си част, обясненията
на обвиняемия представляват средство за защита и правилно не са били кредитирани от
първоинстанционния съд.
Оценката на показанията на св. П.П. също е била правилно извършена от
първоинстанционния съд. Показанията му не съдържат конкретика, което е обусловено от
отдалечеността на свидeтеля от мястото на инцидента, като самият той заявява, че не може
да посочи конкретни думи или изрази. Точна е преценката на първоинстанционния съд, че
заявеното от този свидетел, че Г. е препречил пътя на обвиняемия, не се подкрепя от
останалия събран по делото доказателствен материал, съгласно който двата автомобила са
4
били успоредно един до друг /комплексна аудио видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза/.
С оглед горното, съдът намира, че изложената фактическа обстановка е безспорно
установена в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи относно съставомерността
на поведението на обвиняемия Т. по чл. 325, ал. 1 НК:
Съгласно чл. 325, ал. 1 НК, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство
с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
Обвиняемият З. О. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. От обективна страна на 25.02.2020 г. около 08:10
часа в гр. София, на ул.„Цанко Церковски“, в близост до кръстовището с ул. „Архитект
Йордан Миланов“ е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред,
изразяващи явно неуважение към обществото - при управляване на МПС - лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“, с регистрационен номер СВ **** АР, движейки се по ул.
„Архитект Йордан Миланов“ с посока към ул. „Цанко Церковски“ отнел предимството на
движещия се по ул. „Цанко Церковски“ с посока към пл. „Журналист“, лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Джаз“ с регистрационен номер СВ **** АА, управляван от И.Р.Г., изплюл
се по автомобила му, наплюл и обиждал И.Р.Г. с думите: „Тъпанар!“, „Много си прост“,
псувал го с думите: „****“ и го заплашил с думите: „Ти ще видиш, като останеш сам какво
ще ти се случи!“, като непристойните действия са извършени пред малолетната Д.И.Г. - на
шестгодишна възраст, дъщеря на И.Р.Г. и пътник в автомобила.
С Постановление № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на ВС е прието, че
обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото
спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се
разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Съгласно разпоредбата
на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са "непристойни действия". "Непристойни действия" са онези,
които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушават
важни държавни, обществени и лични интереси или съществено се засягат нормите на
нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото.
При това противообществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достояние. Престъплението хулиганство е налице, когато и
двата признака са осъществени.
Въззивният съд намира, че е извършена правилна правна квалификация на деянието,
извършено от обвиняемия, като неговите действия са били непристойни в смисъла, вложен
от законодателя и изяснен в задължителната съдебна практика, тъй като са били
неприлични, чрез тях е изразена демонстрация против установения ред, нарушени са
обществени интереси, свързани с опазването на обществения ред и открито е изразена
висока степен на неуважение към личността на присъствалите лица, сред които и малолетно
дете. Деянието представлява откритото изразяване на неуважение към личността на
присъстващия Г. и неговата шестгодишна дъщеря. Тези обстоятелства разкриват грубо
нарушение на обществения ред, което е обхванато от съзнателните представи на
обвиняемия, доколкото същият е съзнавал, че непристойните действия и реплики са
5
обществено неприемливи, като по делото се установи, че не е бил провокиран от св. И.Г..
Въпреки това е употребил груби и цинични изрази, плюл е по автомобила на св. Г. и лично
по него, и е отправил заплашителни изрази към последния: „Ти ще видиш, като останеш сам
какво ще ти се случи!“. Поради горното правилно Софийски районен съд е заключил, че
деянието е съставомерно по чл. 325, ал.1 НК, а не представлява дребно хулиганство, поради
което възраженията на защитата в този смисъл са неоснователни.
Законосъобразно контролираната инстанция е направила извод за кумулативната
даденост на предпоставките за приложение на института, предвиден в чл. 78а НК, тъй като
извършеното от обвиняемия престъпление се наказва с лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, деянието е извършено умишлено,
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а с деянието си
не е причинил съставомерни имуществени вреди. Не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 от НК, при които приложението на института е недопустимо.
С решението е наложен най-ниския допустим размер на административното
наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1 000 /хиляда/ лева, в каквато връзка
следва да бъде потвърдено решението на районния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20027948 от 06.04.2022 г. по НАХД № 15800/2020 г. по
описа на СРС, 115-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6