О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
21.11.2018г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 606
по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК, образувано по частна жалба на В.Е.К. ***, срещу определение №
3101/11.09.2018г., постановено по в. ч. т. д. № 1358/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производство по подадена от
жалбоподателя частна жалба вх. № 44066/28.06.2018г срещу разпореждането за
незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 47925/22.11.2010г., издадена по
ч. гр. д. № 18176/2010г. по описа на ВРС, ХХ - ти състав, въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, по заявление на „Юробанк и Еф Джи България“ АД –
гр. София, / с актуално наименование „Юробанк
Бъргария“ АД/, срещу
Ивайло Иванов, Геновева Иванова и Росица Николова.
С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се
претендира неговата отмяна и постановяване на друг, с който частната жалба по
чл. 419 ГПК да бъде разгледана по същество и уважена, както и да се спре
производството по изпълнителното дело, образувано по посочената заповед за
изпълнение. Основните съображения се свеждащи до това, че в качеството си на
ипотекарен кредитор жалбоподателят има правен интерес да атакува разпореждането
за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 ГПК, тъй като
изпълнението е насочено върху собствения му ипотекиран имот.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
Насрещната страна - „Юробанк Бъргария“ АД,
представлявано от адв. Г. Д. от САК, представя отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу законосъобразността на
определение и са репликирани доводите на жалбоподателя за наличие на активна процесуална
легитимация.
Съставът на АпС
- Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания и становището на насрещната страна, и съобрази данните по делото,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
В.Е.К. е страна по договор за ипотека, т е. по акцесорното
правоотношение, възникнало за обезпечаване на чуждо задължение. По отношение на
главното правоотношение по договора за кредит, сключен между заявителя по ч. гр.
д. № 18176/2010г. по
описа на ВРС, ХХ - ти състав, и лицата, срещу
които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, жалбоподателят се явява трето лице.
Въпреки че, по силата на чл. 429, ал. 3 ГПК, изпълнителният лист по извлечение
от счетоводните книги на банката, издаден срещу солидарни длъжници по
кредитното правоотношение, има сила и срещу третото лице, обезпечило вземанията
по кредита с ипотека, взискателят няма вземане срещу ипотекарния длъжник, а
само право да се удовлетвори от ипотекирания имот. Съдебният изпълнител има
задължението да връчи преписи от заповедта за изпълнение на длъжниците по него,
но не и на третото лице - ипотекарен длъжник. Така нар. „ипотекарен
длъжник" става страна в изпълнителното производство, едва след насочването
на изпълнението върху собствения му ипотекиран имот за обезпечаване на чуждото
задължение, но той не е страна в развилото се преди това заповедно производство
само срещу длъжниците по обезпечените парични задължения. По аргумент от чл.
419 ал. 1 ГПК легитимиран да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение е
само длъжникът по вземането, не и ипотекарният длъжник. / напр. Определение №
456/08.10.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3947/2015г., І-во г.о./
Съгласно установената съдебна практика / напр.
Определение № 603/04.07.2012г. по ч. т. д. № 168/2012г. на II-ро т. о. на ВКС,
Определение № 531/25.09.2012г. по ч. т. д. № 498/2012г. на I-во т. о. на ВКС),
третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо
задължение, може да е страна - длъжник, и в заповедното производство, в
хипотезата на подаване на заявление и издаване срещу него на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 173 ал. 3 ЗЗД, в който случай
той ще има и право на частна жалба по чл. 419 от ГПК срещу постановеното
разпореждане за незабавно изпълнение. Настоящият случай обаче не е такъв,
поради което жалбоподателят, в качеството си на ипотекарен длъжник, срещу чийто
имот е насочено изпълнението, няма право да обжалва по реда на чл. 419 от ГПК
разпореждането за незабавно изпълнение и да иска спиране на изпълнението.
Същият може да търси защита на правата си по реда на гл. ХХХIХ от ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3101/11.09.2018г., постановено по в. ч.
т. д. № 1358/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.