РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12755/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.М.М. твърди, че с ответника Д.М.К. са сключили граждански брак на 27.05.2006 г., който е прекратен с влязло в сила на 14.05.2015 г. решение, постановено по гр.д. № 6984/2015 г. по описа на СРС, 117 състав. Сочи, че по време на брака си с ответника сключили договор за кредит на 19.06.2007 г. с „Юробанк България“ АД за сумата в общ размер от 62450 евро, от които 23 000евро – за закупуване на недвижим имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, ул. ********а останалата част от 39 450 евро се вложени за други разплащания на семейството. Твърди, че в периода 08.06.2015 г. – 14.11.2020 г. е заплатил сам по договора сумата от 29 804,64 евро, като твърди, че всички погасителни вноски изобщо са погасявани от него и ответникът няма участие в погасяването. Сочи, че с нотариална покана, връчена на ответника на 15.09.2020 г. го е поканил да му заплати сумата от 29 440,00 лева, но това не е сторено и претендира половината от платената от него сума в евро – в размер на 14 902,32 евро и лихва за забава в размер на 640 евро за периода считано от датата на плащане на всяка вноска до датата на подаване на исковата молба.
С уточнителна молба от 18.06.2021 г. ищецът сочи, че общият размер на платените от него задължения по договора за банков кредит е в размер на 75 045,64 евро. В становище, депозирано в о.с.з., проведено на 05.10.2021 г. ищецът сочи, че сумата по договора за кредит, извън тази за закупуване на недвижимия имот, е използвана изцяло за семейни нужди, както следва: сумата от 3000 евро – използвана за връщане на семеен заем, използван за заплащане на съответните идеални части от УПИ, в който е закупеният апартамент, както и за заплащане на нотариални такси и местен данък за закупуване на имота; сумата от 10 000 евро – за извършване на довършителни строително-монтажни работи в процесния апартамент, изразяващи се в шпакловане и боядисване и подмяна на фаянс в баня; сумата в размер на 20 000 евро – за цялостно обзавеждане на апартамента и за закупуване на всички електроуреди и домакинска посуда, поставяне на тента на терасата и щори на всички прозорци; сумата от 6500 евро – използвана във връзка с раждането на сина им на 01.10.2007 г. – медицински разноски и наблюдение, закупуване на количка, легло, дрехи, корита и т.н. Претендира разноски.
Ответникът Д.М.К. оспорва иск. Твърди, че сумата по кредита, извън сумата от 23 000евро – за закупуване на недвижим имот, не е използвана за нуждите на семейството, както и твърди, че до развода тя е плащала дължими суми по кредита. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
По
иска по чл. 127, ал.2 ЗЗД.
При пасивната солидарност, точното изпълнение на един от длъжниците освобождава не само него, но и останалите съдлъжници. Ако един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора, той се суброгира в правата му и придобива регресни права срещу останалите съдлъжници. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Солидарните длъжници отговарят помежду си разделно, като разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Същото важи и за съпрузите, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 СК /чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 отм./,, която предвижда, че за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. В установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 167 ОТ 10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС, решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 75 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 3594/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др. се приема, че при оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Прието е, че когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата при оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Прието е, че под „семейни нужди“ следва да се имат предвид както разходите за задоволявае на ежедневните потребности на членовете на семейството, така и всички други разходи, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна, като при недоказване на обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и за семейни нужди. В цитираните решение също така е посочено, че при действието на СК от 2009 г. страните могат да сключат споразумение само относно някои от последиците на развода (чл. 49, ал. 4 СК /2009), поради което невключените в споразумението отношения остават неуредени и между страните може да възникне правнорелевантен спор за тяхното съдържание.
В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК също така се приема, че за да възникне вземане по чл. 127, ал.2 СК платилият солидарен длъжник следва да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от общия дълг /решение № 196 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. Това разрешение произтича от самото правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, което изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част. Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на погасяването - решение № 827/15.12.2010 г. по гр. дело № 1328/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 211/23.07.2012 г. по гр. дело № 177/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 245/29.09.2012 г. по гр. дело № 178/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 196/21.08.2015 г. по гр. дело № 6068/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 279/26.11.2018 г. по гр. д. № 4694/2017 г. на ВКС IV ГО, и др.
Предвид изложеното, първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор в настоящият процес е този за оборването на презумпцията за влагане на средствата за семейни нужди за разликата над размер от 23 000 евро, до пълния размер на получения кредит от 62 450 евро, представляваща сумата от 39 450 евро.
В тази връзка следва да бъде посочено, че ищецът в първото по делото съдебно заседание ясно е заявил нуждите, за които са вложени средствата и с оглед твърденията му същите имат несъмнено характер на „семейни“. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за оборване на законовата презумпция, въпреки разпределената му доказателствена тежест не ангажира доказателства в тази връзка. Ето защо, съдът приема същата за необорена, респ. приема, че цялата сума по кредита е използвана за задоволяване на нуждите на семейството.
За основателност на регресната претенция ищецът следваше да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е удовлетворил кредитора на страните, като престираното е надхвърлило частта на престиралия, т.е. че като солидарен длъжник с ответника е изпълнил задължението в част по-голяма от своята.
Установява се, че страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 27.05.2006 г., прекратен с влязло в сила на 14.05.2015 г. решение, постановено по гр.д. № 6984/2015 г. по описа на СРС, 117 състав.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 19.06.2007 г. страните са сключили с „Българска пощенска банка“ АД, в качеството си на кредитополучатели, договор за кредит в размер на 62 450 евро, от които 23 000 евро за покупка на апартамент № 37, находящ се в новопостроена жилищна сграда в УПИ ІІ-572 от кв. 510 по плана на гр. София, м. *******, ул. ********вх. Г, а остатъкът за други разплащания, като в договора е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по сметка на В.М.М..
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено, общият размер на извършените плащания по договор за кредит от 19.06.2007 г. до дата 23.09.2020 г. е в размер на 78 858,26 евро и 274 лева /сумите са изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК по данните от таблици към отговор на задача № 1 от експертизата/, извършените в периода 23.11.2015 г. – 23.09.2020 г. плащания са в размер на 29 342,62 евро и 224 лева. Според експертизата общият размер на извършените плащания по договора е в размер на 80 262,50 евро и 274 лева – такса за администриране на просрочен кредит, а остатъкът от дълга е в размер на 48 643,37 евро, в т.ч. главница и договорна лихва. Всички суми са извършени по банкова сметка *** В.М.М..
По отношение на погасителните вноски заплатени до датата на влизане в сила на бракоразводното решение съдът намира следното. Предвид разпоредбите на чл. 36, ал.1, вр. с ал. 2 СК съдът намира, че за погасяването на заеми, взети от двамата съпруги като кредитополучатели по време на брака също е налице законова презумпция за погасяване със семейни средства. В тежест на ищеца беше да обори тази презумпция като докаже, че средствата, с които договорът за кредит е погасяван са били изцяло лични. Единственото доказателства за доказване на това обстоятелство е събраната по делото счетоводна експертиза, според заключението на която сметката, по която са постъпвали погашенията по договора за кредит е на името на ищеца В.М.М.. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за пълно обратно доказване, тъй като житейски логично е средствата за погасяване е да постъпват по сметката, по която заемните средства са постъпили, а това е същата сметка, която е била само на името на ищеца В. М.. Други доказателства в тази връзка не са събрани, поради което съдът приема за установено по делото, че средствата за погасяване на договора за кредит платени до 14.05.2015 г. са погасени със семейни средства. След тази дата семейната общност е прекратена, от тук и презумпцията за общност на средствата за погасяване на кредита - оборена. Между страните не се спори, че след развода погасяването на задълженията по договора за кредит е ставало само от ищеца В.М.М.. По делото не се установява между страните да е постигната уговорка, съобразно посоченото в отговора на исковата молба, ищецът да изплаща задълженията по договора за кредит за сметка на ползването на имота. Ето защо, средствата заплатени за погасяване на договора за кредит от 19.06.2007 г. след 14.05.2015 г. съдът приема за установено по делото, че са заплатени единствено с лични средства на В. М.М..
Предвид изложеното и данните от приетата счетоводна експертиза, преизчислени от съда на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че до 14.05.2015 г. са заплатени следните суми: за главница 5626,20 евро, от която ½ задължение, което се счита платено от ищеца в размер на 2813,10 евро; за възнаградителна лихва 35542,45 евро, от която ½ задължение, което следва да се счита платено от ищеца в размер на 17771,26 евро; за обезщетение за забава 54,56 евро, от която ½ задължение, което следва да се счита платено от ищец в размер на 27,89 евро; такси за управление и договорена такса при просрочие 212,75 евро, от която ½ задължение, което следва да се счита платено от ищец в размер на 106,37 евро; за имуществена застраховка – 280,00 евро, от която ½ задължение, което следва да се счита платено от ищец в размер на 140,00 евро. След тази дата до 23.09.2020 г. ответникът е заплатил следните суми: за главница 8519,43 евро, за възнаградителна лихва – 28423,12 евро; за лихва за просрочена главница – в размер на 229,53 евро; за такса за управление и договорна такса за просрочие – в размер на 1040,45 евро и за имуществена застраховка – 747,06 евро. Общият размер на платените от ищеца суми включващ ½ от платеното до 14.05.2015 г. и всички суми платени след тази дата до 23.09.2020 г. възлиза в размер на 59 678,21 евро и 274 лева – такса за администриране на просрочен кредит. Общият размер на задълженията по кредита включващ платени и дължими суми до пълното погасяване на кредита възлиза в размер на 128 905,87 евро и 274 лева. При тези изчисления платеното от ищеца не надхвърля ½ от дълга, изчислен към момента на погасяването, тъй като платената от ищеца сума е по-малка от ½ от общия размер на дълга. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид правните изводи за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и искът за лихва за забава.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.М., ЕГН: ********** срещу Д.М.К., ЕГН: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД за сумата в размер на 14 902,32 евро – представляваща половината от платените суми от ищеца към 23.09.2020 г. като солидарен длъжник с ответника за погасяване на договор за кредит от 19.06.2007 г., както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 640 евро лихва за забава, считано от датата на плащане на всяка вноска до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН: ********** да заплати на Д.М.К., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1500,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: