РЕШЕНИЕ
№126
14.11.2019 г., гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело №
1042 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Благоустройствени
строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №
20, представлявано от управителя Иван Маринов Апостолов, чрез адвокат Н.К. – с
представено пълномощно пред първата инстанция (л. 7), със съдебен адрес:***,
против Решение № 1342 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 9076/2018 г. на Районен съд
– Бургас, с което e отхвърлен предявеният
от въззивника против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,
представлявано от Гочо Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 958,67 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за кл. №
********** в размер на 6918 кВт/ч за периода от 05.07.2016 год. до 03.10.2016
год. съгласно фактура № **********/14.03.2017 год.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда, че в
настоящия случай ПИКЕЕ са неприложими – в самия протокол от проверката е
записано, че е съставен съобразно ПИКЕЕ. Навеждат се оплаквания, че не е спазен
редът за извършване на проверка, предвиден в чл. 47 ПИКЕЕ; че не са представени
доказателства, че служителите, извършили проверката, имат необходимата квалификация
и че са оправомощени по реда на ЗИ; че липсват доказателства за техническата
изправност на средството за измерване.
Твърди се, че корекционната процедура, предвидена в ОУ и ПИКЕЕ, противоречи на
чл. 13, т. 2 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. Излагат се доводи, че по отношение на ответното
електроразпределително дружество, макар и същото да не е краен снабдител по
смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, следва да се приложи изискването за
предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на крайния клиент за
извършена корекция на сметка съгласно чл. 51, ал. 2, т. 2 ПИКЕЕ, което в
настоящия случай не е изпълнено. Поддържа се, че не е спазено изискването по
чл. 45, ал. 1 от договора за извършване на преизчислението в 7-дневен срок от
съставяне на констативният протокол. Излагат се съображения, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, доколкото в
ОУ липсва ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендира за присъждане на направените в двете инстанции разноски. Няма
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Кристиян Николов – с представено пълномощно (л. 18), в законовия срок по чл. 263 ГПК представя писмен отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че
„Електроразпределение Юг“ ЕАД не доставя електрическа енергия на въззивника
„Благоустройствени строежи“ ЕООД, поради което въззивното дружество неправилно
се е позовало на съдебна практика, относима към отношенията на купувачите на
електрическа енергия с продавача „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, който не
е ответник в настоящото производство, поради което възраженията на въззивника
са неотносими. Поддържа се, че съгласно последната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, липсата на предвиден изричен ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ не е основание да се
отрече дължимостта на сумата по направената корекция.
Въззиваемото дружество моли съда изцяло да потвърди
първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във
въззивната инстанция, за което представя списък. Евентуално, при отмяна на
решението прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна и моли за намаляването му до минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява
от адв. К., който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява. С писмено становище юрисконсулт Николов поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Бургас е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от въззивника „Благоустройствени
строежи“ ЕООД срещу въззиваемото дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД (с предишно
наименование „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД), за заплащане на сумата
от 958, 67 лева като недължимо платена по фактура № ********** от 14.03.2017
г., представляваща корекция на сметка, начислена служебно по партида с
клиентски номер **********, ИТН 2725146, за период от общо 90 дни.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е ползвател
на ел. енергия на обект, находящ се в гр. Бургас, ул. „Приморски”, като
ползваната за този обект електроенергия
се заплащала на ответното дружество по партида с клиентски номер
**********, ИТН 2725146. Твърди се, че ищецът е получил писмо с изх. № 6546064/15.03.2017
г., ведно с фактура № **********/14.03.2017 г., с които бил уведомен, че му е
начислена сумата от 958, 67 лева за отчетен период от 05.07.2016 г. до
03.10.2016 г. На 24.03.2017 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 958, 67
лева. Излага доводи, че ответникът няма законово основание да начислява тази
сума и едностранно да коригира сметката на ищеца за минал период. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, който счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди се, че ищецът е избрал ответника като доставчик на ел. енергия,
различен от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, и така е
станал участник в либерализирания пазар на ел. енергия, регулацията, на който
се извършва съгласно Правилата за търговия на електрическа енергия (ПТЕЕ), в
сила от 26.07.2013 г. За регламентиране на правата и задълженията на страните
бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия (ДДП) през
разпределителната мрежа № 662/10.10.2013 г. Излагат се доводи, че коригираната
сума е начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ
(обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.) вр. чл. 51, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, а
коригираните количества са изчислени при спазване на методиката по чл. 48, ал.
1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ. Посочва се, че ответникът не е сключвал рамков договор с
търговеца, доставящ ел. енергия на ищеца, въз основа на сключен комбиниран
договор между клиента и търговеца, с който да се уреждат финансовите
взаимоотношения между ЕР ЮГ ЕАД, търговеца и ищеца по предоставените от ЕР ЮГ
ЕАД мрежови услуги. Посочва се, че на 03.10.2016 г. на основание чл. 32, т. 2 и
чл. 38 от ДПП служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са посетили имота на
ищеца и са извършили техническа проверка на електромер № 04052145, монтиран в
имота му. Проверката била извършена в присъствието на представител на ищеца –
Радостин Господинов, който подписал съставения констативен протокол №
315630/03.10.2016 г. Служителите установили, че електромерът измерва с грешка и
го демонтирали и изпратили в БИМ, където била извършена метеорологична
експертиза., която установила, че е осъществена нерегламентирана намеса във
вътрешността на електромера, в резултат на което той отчита с 69, 23 % по-малко
от потребената ел. енергия. Едностранна корекция на сметката на ищеца била
извършена от ЕР ЮГ ЕАД по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ вр. чл. 48, ал. 1, т. 2,
б. ‚а“ ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.
98 от 12.11.2013 г.) вр. чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ДДП, сключен между ищеца и
ответника. На база на констатираното частично измерване на ищеца била начислена
процесната сума, за което била издадена фактура № **********/14.03.2017 г. и
изпратено писмо с изх. № 6546064/15.03.2017 г. Съгласно чл. 35, т. 6 от ДДП ищецът
бил поел задължение да не променя самоволно схемата на свързване на ел.
съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементи на СТИ, да не
ползва ел. енергия без тя да се отчита от СТИ, да не изменя показанията на СТИ
или да препятства правилната им работа. В чл. 44, т. 3 от ДДП била уредена безвиновна
отговорност на мрежовия клиент за това, че ползва ел. енергия без тя да се
отчита от СТИ или изменя показанията на СТИ или препятства правилната им
работа. Посочва се, че периодът от време, за който е извършена корекцията, е 90
дни и не превишава посочения в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ период, тъй като няма как
обективно да се установи от кога точно датира грешката. Ответникът моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
По делото е представен договор за достъп и пренос на
електрическа енергия (ДДП) през разпределителната мрежа № 662/10.10.2013 г.,
сключен между ответника „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (със сегашно
наименование „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД) в качеството му на оператор на
разпределителна мрежа и ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД в качеството му
на мрежови клиент, от който се установява, че между страните е налице
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на услугите „достъп до
електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа“. От представеното към ДПП Приложение № 1 от
01.07.2015 г., представляващо списък на средствата за търговски измерване на
ел. енергия на обектите на търговски участник „Благоустройствени строежи“ ЕООД с
кл. № **********, е видно, че сред тези обекти е и процесният „Текила бар“,
находящ се в гр. Бургас, „Приморски парк“, ИТН 2725146, където е монтиран
процесният електромер с фабричен номер 04052145.
На 03.10.2016 г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД на длъжност „техник“ – Йовчо Йовчев и Петър Жеков,
посетили „Текила бар“, находящ се в гр. Бургас, „Приморски парк“, ИТН 2725146,
където извършили проверка на процесния електромер с фабричен № 04052145 в
присъствието на Радостин Господинов – представител на клиента, и двама
служители на I РУ Бургас. При проверката било констатирано, че в междинния клеморед е монтирано електронно
устройство, непринадлежащо към електромера. След извършване на проверката
процесния електромер с фабричен № 04052145 бил демонтиран и поставен в безшевна
торба, пломбирана с пломба № 449807, за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО.
За извършените действия бил съставен констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 315630 от 03.10.2016 г.,
подписан от двамата служители, извършили проверката, и от лицата, присъствали
при извършването й. В тази насока са и показанията на свидетеля Йовчо Йовчев –
единият от служителите на „Електроразпределение Юг ” ЕАД, извършили процесната
проверка. От тях се установява, че на 03.10.2016 г. свидетелят и колегата му Петър
Жеков са се обадили на енергетика на ищцовото дружество, тъй като разполагали с
телефона му. Той присъствал на проверката, пред него са отворили таблото и са
направили визуален преглед. След като установили наличието на външни схеми и допълнителни елементи, които не
принадлежат към нормалната схема на измерване – платка в междинния клеморед, се
обадили на тел. 112, откъдето бил изпратен полицай, който взел документите на
всички присъстващи и сверил данните им. Съдът отчита обстоятелството, че
свидетелят е служител в ответното дружество, но доколкото неговите показания кореспондират
на останалите доказателства по делото, намира, че следва да му се довери.
По делото е представен констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 6 от 08.02.2017 г., от който
се установява, че процесният електромер с фабричен № 04052145 не съответства на
метрологичните и техническите изисквания. Констатирано е наличието на
допълнително устройство в клемореда за вторична комутация. Установено е, че в клемореда
за вторична комутация е монтирано допълнително устройство с фотодатчик
(непринадлежащо към конструкцията на клемореда). В резултат на тази манипулация
при занижена интензивност на светлината електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че монтирането на допълнително устройство с фотодиод е
довело до частично измерване на потребената електроенергия. Методиката за
изчисляване на неотчетеното количество електроенергии я приложена правилно. Неизмереното
количество електроенергия е 10 931 кВт/ч и е остойностено правилно.
Началният момент на неточното отчитане е 17:30 часа на 13.06.2016 г., когато
консумацията на електроенергия рязко намалява.
По делото е представена неподписана справка на от 27.02.2017
г. за коригиране на сметката за електроенергия електромер с фабричен № 04052145,
от която е видно, че на процесния обект с ИТН 2725146 за периода от 05.07.2016
г. до 03.10.2016 г. (90 дни) са доначислени общо 6918 кВт/ч електроенергия на обща
стойност 958, 66 лева.
За сумата от 958, 67 лева на ищеца е била издадена
фактура № **********/14.03.2017 г., а като основание за нейното издаване е
посочено, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 04052145
за периода от 05.07.2016 г. до 03.10.2016 г.
На 15.03.2017 г. е изпратено писмо от ответника до ищеца,
с което последният е уведомен, че на 03.10.2016 г. служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД са демонтирали и предали процесния електромер с
фабричен № 04052145 за експертизна проверка, а служители на Български институт
по метрология са констатирали, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка
минус 69 %, за което е издаден констативен протокол № 6/08.02.2017 г. Посочено
е, че вследствие на това същият процент от ползваната електроенергия е
неизмерен, съответно незаплатен, поради което на основание чл. 48, ал. 1 и чл.
51, ал. 2 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от
05.07.2016 г. до 03.10.2016 г. – за 90 дни. Отбелязано е, че допълнително
начислената дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия, е на стойност 975, 28
лева, представляваща 69 % (след приспадане на 2 % допустима грешка на
електромера) от потреблението за посочения период.
На 24.03.2017 г. ищецът е извършил плащане по процесната
фактура № **********/14.03.2017 г. за сумата от 958, 67 лева.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Районен съд – Бургас е приел, че ответното дружество е
доставило доначислената (неизмерена) електроенергия, чието количество е
правилно изчислено, по легално определен от страните начин - арг. чл. 45 от
договора за достъп и пренос на електрическа енергия, поради което ищецът дължи
заплащане на нейната стойност, възлизаща на процесната сума. Съдът е намерил,
че всякакъв коментар за вина у абоната относно неправомерно въздействие е
неуместен, тъй като в случая не се касае за обезщетяване на вреди от
неизпълнение на договор по см. на чл. 82 от ЗЗД, а реално изпълнение на
договорно задължение. За неотносими е намерил и съображенията за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ, тъй като страните са сключили индивидуален
договор, съдържащ подробна уредба на хипотези, свързани с неточното измерване. Изтъкнато
е, че електроенергията, изчислена точно и по предварително зададени от страните
критерии, е доставена на ищеца и той е уведомен за преизчисляването, поради
което процесната сума е дължимо платена.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на закона съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е неправилно по следните съображения.
За уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е необходимо да се установи, че ищецът е дал нещо на ответника, който
го е получил без основание. В случая ищецът-въззивник носи доказателствената
тежест да установи, че е платил на ответника-въззиваем процесната сума от 958,
67 лева. Ответникът-въззиваем от своя страна следва да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдяното от него основание за получаване на
процесната сума от 958, 67 лева, а
именно наличие на договорно или законово основание едностранно да коригира
сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа енергия.
Ответникът-въззиваем навежда доводи, че едностранната
корекция на сметката на ищеца-въззивник е била извършена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.) вр. чл. 51, ал. 2, изр. 2 от ПИКЕЕ, както и на
основание чл. 35, т. 6, чл. 44, т. 3 и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа № 662/10.10.2013
г. (Договора), сключен между страните съгласно чл. 95 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Правилата за търговия на електрическа енергия (ПТЕЕ), в сила от
26.07.2013 г.
На първо място, следва да се отговори на въпроса налице
ли е валидно договорно основание за извършване на едностранна корекция на
сметката на ищеца за минал период въз основа на чл. 35, т. 6, чл. 44, т. 3 и
чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Договора. Съгласно
чл. 95 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всеки клиент
има право да избира доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя
държава - членка на Европейския съюз, е регистриран доставчикът, доколкото
доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2. Последната разпоредба гласи, че
сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на Закона
за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
комисията по предложение на енергийните предприятия. Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени на
основание чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, са приети от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране с решение по протокол № 110 от 18.07.2013 г. по т. 1 (обн.,
ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.). Съгласно чл. 11, т. 3
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила
от 26.07.2013 г.) договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа имат за предмет предоставянето на услугите
„достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа“ и се сключват между оператора на електроразпределителна
мрежа, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Чл. 38а, ал. 1 от ЗЕ (нов - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.), поместен в Раздел VI със заглавие „Мерки за
защита на крайните клиенти“, гласи, че договорите между потребители на
енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес,
задължително съдържат: 1. данни, идентифициращи енергийното предприятие,
включително адрес; 2. предлаганите услуги и условията и реда за тяхното
предоставяне; 3. средствата, чрез които може да се получи актуална информация
за всички приложими цени на предлаганите услуги; 4. срок на договора, условията
за временно преустановяване, прекратяване на тяхното предоставяне и на
договора; 5. условията за едностранно прекратяване на договора от ползвателя на
енергийни услуги и възможността за такова прекратяване без допълнително
плащане; 6. условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при
неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително
неточно или забавено фактуриране; 7. правата на потребители на енергийни
услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и
произнасянето по жалби; 8. други условия съгласно предвиденото в този закон. Видно
е, че предвиждането на материални и процесуални предпоставки за извършване на
едностранна корекция на сметка за потребена електроенергия за минал период не е
част от задължителното съдържание на договорите по чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ, а
съгласно чл. 38а, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в договора е възможно да се предвидят и
други условия, които съответстват на разпоредбите на закона.
Съгласно чл. 35, т. 6 от Договора мрежовият клиент се
задължава да не променя самоволно схемата на свързване на ел. съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или заменя елементи на средствата за търговско измерване
(СТИ), да не снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или друго контролно
приспособление, да не се присъединява самоволно към електроразпределителните
линии, уредби и съоръжения, да не ползва ел. енергия без тя да се отчита от
СТИ, да не изменя показанията на СТИ или да препятства правилната им работа. Съгласно
чл. 44, т. 3 от Договора мрежовият клиент носи имуществена отговорност за щети
в случай, че ползва ел. енергия без тя да се отчита от СТИ или изменя
показанията на СТИ или препятства правилната им работа. По своята същност
разпоредбата на чл. чл. 44, т. 3 вр. чл. 35, т. 6 от Договора предвижда безвиновна
отговорност на мрежовия клиент, в какъвто смисъл са и доводите на
ответника-въззиваем. Настоящият съдебен състав споделя изложените в Решение №
189 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т. о., ТК съображения, че
обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно
лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е
правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза от Договора противоречи
и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е
винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД. Ето защо съдът намира,
че клаузите на чл. 35, т. 6, чл. 44, т. 3 от Договора не са валидно договорно
основание за извършване на едностранна корекция на сметката за електроенергия
на ищеца за минал период, нито за ангажиране на неговата договорна отговорност
за заплащане на процесната сума.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от Договора в случай на неточно
измерване, частично измерване и/или неизмерване на ел. енергия, установено при
проверка по реда на Договора, както и в случай че при метрологична експертиза
по реда на Договора бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите
характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка
от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни
мрежовия клиент и неговия снабдител за преизчислените количества ел. енергия. Ал.
2 на същия член гласи, че в случаите на констатирано по реда на Договора
неправомерно въздействие върху СТИ и установена разлика между преизчислените
количества и отчетените количества, ЕВН ЕР коригира сметката на мрежовия клиент
за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг
оправомощен орган проверка на СТИ до датата на констатираното на грешката в
измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точният период
на погрешното измерване или неизмерване, но за не повече от 180 дни. Съгласно
чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ (Обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
използваната/отдадената електрическа енергия съгласно показанията на средствата
за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Процесният договор
за достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа е
сключен между страните на 10.10.2013 г. – след влизане в сила на измененията в
Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., но
преди влизане в сила на чл. 47 – чл. 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.,
които уреждат случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. С Решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК е постановено, че с изменението в Закона за
енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Възможност
за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия, на
сметките за минал период и методиката за това не са уредени в действалите към
момента на сключване на Договора Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ
бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 2007 г., отм. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.). При
възникване на облигационното правоотношение между страните по Договора не е
била налице втората предпоставка от фактическият състав, пораждащ правото на крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, а именно действащи правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. При това положение не може
да се приеме, че съществува законово основание в Договора да се уговаря възможност
за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа
енергия и на сметките на клиента за минал период. Ето
защо съдът намира, че клаузите на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Договора не са
валидно договорно основание за извършване на едностранна корекция на сметката
за електроенергия на ищеца за минал период.
На второ място, следва да се отговори на въпроса налице ли е
законово основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца
за минал период въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ
(обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.) вр. чл.
51, ал. 2, изр. 2 от ПИКЕЕ.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че съображенията
относно приложението на ПИКЕЕ са неотносими към спорните правоотношения. Самият
ответник се позовава на горепосочените разпоредби от ПИКЕЕ, за да обоснове
наличието на основание за извършване на корекцията. Освен това в изпратеното до
ищеца писмо ответникът е посочил именно разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 51,
ал. 2 от ПИКЕЕ като основание за коригирана сметката му за ел. енергия за минал
период, а не някоя от клаузите на Договора.
Както вече бе посочено, с Решение № 111 от 17.07.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК е постановено, че съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. Следователно, за да докаже, че е налице законово
основание да коригира сметката на ищеца-въззивник, ответникът-въззиваем следва да установи, че са налице тези две кумулативно
предвидени предпоставки: 1) действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия; 2) действащи общи условия, в които е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършена корекция на сметка.
На
основание чл. 21,
ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката с решение на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.).
Тези правила (ПИКЕЕ), с изключение на чл. 48 – чл. 51, са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г.
Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., потвърдено с
Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г. и обнародвано
в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Съгласно чл. 194 вр. чл. 195, ал. 1 АПК съдебното
решение, с което се отменя подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина,
по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му, а подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Следователно по отношение на процесния период от 05.07.2016 г. до 03.10.2016 г.,
за който е извършена корекция на сметката на ищеца, са действали чл. 47 – чл.
51 от ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), но не и чл. 47 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 38в, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЕ енергийните
предприятия изготвят и представят за одобрение от комисията правила за работа с
техните потребители на енергийни услуги, които правила са част от общите
условия на договорите, одобрени от комисията, когато с този закон са предвидени
общи условия. В случая такова предвиждане е налице, тъй като мрежовият клиент
трябва да е присъединен към електроразпределителната мрежа при Общи условия, за
да сключи договор по чл. 11, т. 3 ПТЕЕ. Затова настоящият съдебен състав
намира, че и по отношение на ответника-въззиваем „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
(с предишно наименование „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД) следва да се
приложи изискването, че за осъществяването на корекция на сметката на клиента
за минал период дружеството следва да предвиди в общите си условия ред за
уведомяване на крайния клиент по договора по чл. 11, т. 3 ПТЕЕ при извършена
корекция на сметка съгласно чл. 51, ал. 2, т. 2 ПИКЕЕ. В случая това изискване
не е изпълнено.
Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД са одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014 от 10.05.2008 г. преди влизане в сила на измененията в Закона за енергетика
с ДВ бр. 54/2012 г. С Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3262/2014 г., II т. о., ТК е разгледан и решен въпросът за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия. Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от
17.07.2012 г. в ал. 1, т. 6 като необходимо задължително съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане в съдържанието им и на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от
новата уредба ОУ. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията
си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента. От изложеното следва,
че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си
по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Следователно не е налице втората предпоставка, за да
се приеме, че е налице законово основание ответникът-въззиваем да коригира
сметката на ищеца-въззивник за минал период, а именно действащи общи условия, в
които е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършена корекция на
сметка.
Настоящият съдебен състав последователно продължава да
поддържа становището (изразено в постановените от него до момента съдебни
актове по сходни казуси), че въззивното дружество не е привело своите Общи условия
в съответствие с новоприетата нормативна уредба. На съда е служебно известно
Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, на което се позовава въззиваемият, както и
Решение № 150/26.02.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.
на ВКС. Действително тези две решения, постановени от един и същи състав на
ВКС, са в противоречие с константната практика, изложена в горецитираните Решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК. До отстраняване
на това противоречие по реда на чл. 124 и сл. от ЗСВ липсва основание
въззивната инстанция да се отклони от своята установена практика, която е
константна и последователна.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че в
полза на ответника-въззиваем не се е породило право да коригира сметката на ищеца-въззивник,
поради което предявеният кондикционен иск за връщане като недължимо платена на
сумата от 958,67 лева се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради несъвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено други, с което въззиваемият да
бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 958,67 лева, представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за кл. № ********** в размер
на 6918 кВт/ч за периода от 05.07.2016 год. до 03.10.2016 год. съгласно фактура
№ **********/14.03.2017 г.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъдат присъдените сторените пред двете
инстанции разноски в размер на 675 лева, от които 600 лева за адвокатски
възнаграждения и 75 лева за държавни такси. Възражението на въззиваемия за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно с оглед разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че по дела с интерес до 1000 лв. адвокатското
възнаграждение е в размер на 300 лв., а такова е осъществено пред двете
инстанции.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр чл. 127, ал. 4 от ГПК следва да бъде уважено направеното с исковата молба искане присъдените в
полза на ищеца суми да бъдат заплатени по адвокатска сметка в „Алианц Банк
България“ с IBAN: ***тката адвокат Н. Петков К..
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1342 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 9076/2018 г. на Районен съд –
Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов” № 37, представлявано от Гочо Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, да
заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 20, представлявано от управителя Иван Маринов
Апостолов, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 958, 67 лева като недължимо платена по фактура № **********/14.03.2017 г. за допълнително начислена
електроенергия за кл. № ********** в размер на 6918 кВт/ч за периода от 05.07.2016
г. до 03.10.2016 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов” № 37, представлявано от Гочо Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, да
заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 20, представлявано от управителя Иван Маринов
Апостолов, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 675 лева, представляваща заплатени пред двете инстанции
разноски, от които 600 лева за адвокатски възнаграждения и 75 лева за държавни
такси.
Присъдените суми да бъдат заплатени по адвокатска сметка
в „Алианц Банк България“ с IBAN: ***ат Н.
Петков К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.