Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 27.11..2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският
районен съд, в публичното съдебно заседание
на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,
при секретаря Л.П.
, като разгледа докладваното от съдия
Цветанова гр.д. № 1167 по описа
за
Искове с правно
осн. чл.55,ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Държавен
фонд „Земеделие” гр. София в исковата си молба,че твърди се, че в на основание сключен договор № 12/112/05558 от 16.02.2010 г. с ответника М.Й.Й.
с ЕГН ********** *** за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма
за развитие на селските райони за периода 2007-
Ответника е получил първото плащане в размер
на 24446 лв. на 05.05.2010 г. Съгласно разпоредбите на чл.56 от регламент №
885/2006 г. на Комисията от 21.06.2006 г. на М.Й. са удържани суми и останалата част след
прихващането сума и лихвите по нея е
предметна настоящия иск, в размер на 13822.13 лв. Срока за подаване на
заявка за второ плащане е 16.03.2013 г.
Във фонда е
постъпило искане от ответника за удължаване на срока за извършване на инвестиции е променен до 16.02.2014
г..Съгласно направените изменения ответника е следвало да подаде заявка за
второ плащане до 16.04.2014 г., но бенифициента не е открит за да подпише
анекса.
Предвид факта,че ответника не се е явил и не е подал
заявката в срок до 16.04.2014 г. за второ плащане ищеца е съставен доклад за констатираната
нередност, а именно неподаване заявка за второ
плащане.
Предвид горното Агенцията е поискала връщане на изплатени суми със заповед № 03-120 – РД/14.07.2014 г. въз
основа на която е изпратена до ответника нотариална покана,/която не му е била
връчена/ за доброволно изпълнение. В нотариалната покана е посочено,че към 16.03.2013 г. ответника не
е изпълнил своите задължения към фонда и затова му се отказва плащане на
втората част от субсидията и се иска връщане на полученото първо плащане.
Изпратена е втора нотариална покана, въз основа на заповед №
03-00-РД/212/18.08.2014 г. в чиито мотиви е посочено,че към 16.04.2014 г.
ответника не е изпълнил своите задължения към Фонда, и счита,че сключеният
между тях договор е прекратен на осн. чл.87,ал.2 от ЗЗД.
Моли съда да
постанови решение с което да осъди ответника М.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на ДФ „Земеделие” сума в размер на
13823.13 лв. ведно със законната лихва за периода от 07.11.2014 г. до 13.08.2015
г. и ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.08.2015 г. датата на подаване на исковата молба ,до
окончателното изплащане на сумата .
Алтернативно : Ако
съда приеме,че съществува анекс към договор № 12/112/05558 от 16.02.2012 г.,т.к. не е подписан от
бенефициента то моли съда да постанови решение, като осъди ответника М.Й. да заплати на ДФ „Земеделие” сума в размер на
13823.13 лв. ведно със законната лихва за периода от 30.08.2014 г. до 13.08.2015
г. и ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.08.2015 г. датата на подаване на исковата молба ,до
окончателното изплащане на сумата.
Моли да бъдат
възстановени направените по делото разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор. В същият ответника е
посочил, че не признава иска и счита,че е неоснователен както
по основание така и по размер. Оспорва,че вземането на ДФ „Земеделие”, ищец произтичащо от процесния
договор, е ликвидно и изискуемо.
На първо място -Агенцията е поискала връщане на изплатени суми със заповед № 03-120 – РД/14.07.2014 г. въз
основа на която е изпратена до ответника нотариална покана,/която не му е била
връчена/ за доброволно изпълнение. В нотариалната покана е посочено,че към 16.03.2013 г. ответника не
е изпълнил своите задължения към фонда и затова му се отказва плащане на
втората част от субсидията и се иска връщане на полученото първо плащане.
Изпратена е втора нотариална покана, въз основа на заповед № 03-00-РД/212/18.08.2014
г. в чиито мотиви е посочено,че към 16.04.2014 г. ответника не е изпълнил
своите задължения към Фонда.Заповедите и нотариалните покани са обжалвани по
административен ред.Дело № 497/2014 г. по описа на АС-Монтана е спряно до
постановяване на решение по т.д.№ 1/2015
г. на ВАС,касаещо актовете на ДФЗ,чл. 26,ал.1,т.3 от Наредба № 9,на което
основание са издадени и заповедите по настоящето дело.
Ответната
страна,счита,че с описаните нотариални покани ищецът не е прекратил Договор №
12/112/05558/16.02.2010 г. за отпускане
на помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, поради
което не е налице и основание за връщане на получените суми.
На второ място
счита,че не са били и не са налице
основания за прекратяване на договора ,поради не подаване на заявка за второ
плащане.
В договора е
посочено,че заявка за второ плащане следва да се извърши след проверка след
края на третата или четвъртата години или края на петата от датата на сключване
на договора, чиито период е пет години. Друго основание за разваляне на договора не
било посочено, а само като мотив за неподаване на заявка на второто плащане.
Подържа се и довода, че ДФ
„Земеделие“ е неизправна страна по договора, тъй като при първото плащане на субсидията ищецът е изпадал
в забава и той отговаря за нередностите си в които е изпаднал само при умисъл
или груба небрежност.
Фонда не е взел
предвид здравословното състояние на
ответникът и лечението му в чужбина.
Длъжникът е изпаднал в забава за
подаване на заявка в срок за второ плащане и неговата добросъвестност не е
основание за разваляне на договора.
Валидно
волеизявление за разваляне на договора сключен
между тях ищецът
е направил с подаване на исковата молба пред Районен съд –Лом на
14.08.2015 г.,т.е. след изтичане на петгодишната давност. Договора с сключен на
16.02.2010 г.,поради което прави възражение
за изтекла давност. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да му присъди направените разноски.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото намери
за установено следното:
Не се спори,че между ДФ „Земеделие“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, представляван от
Изпълнителния директор , чрез Ц.М.- старши юрисконсулт и М.Й.Й. с ЕГН ********** *** има сключен договор № 12/112/05558 от 16.02.2010 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-
Установено е,че на ответника
е преведена сумата от 24446.00
лв. на 05.05.2010 г., представляваща помощ за първо плащане първото плащане по договора ,т.4.4,б.”е”.
Съгласно
разпоредбите на чл.56 от Регламент № 885/2006 г. на Комисията от 21.06.2006 г.
на М.Й. са удържани суми и останалата
част след прихващането дължимата сума и
лихвите по нея е предметна настоящия иск, в размер на 13822.13 лв.
Съгласно нормата на
чл.21 от Наредба №9 в срок до два месеца от сключване на договора по чл.21,
ал.2, Разплащателна агенция /РА/ изплаща финансовата помощ по чл.6, т.1. Както
вече беше посочено финансовата помощ е изплатена със закъснение, което поставя
ищеца в позиция на неизправна страна.
Съгласно
сключеният между страните договор в чл.3.1 е
посочено,че заявка за второ плащане следва да се извърши след проверка след
края на третата или четвъртата години или края на петата от датата на сключване
на договора, чиито период е пет години,
независимо,че има фиксирана дата за подаване на заявка за второ плащане е 16.03.2013 г. Съгласно
разпоредбите на Наредба
№9/03.04.2008 г. е предвидила опция срок за второто плащане за избор на проверка
след края на третата или четвъртата години или края на петата от датата на
сключване на договора.
При така изложеното
съдът,счита,че ответника не е бил длъжен да подава заявка за второ плащане в срок до 16.03.2013 г.
В разпоредбата на
чл.6 от договора е предвидена и възможност за прекратяване на договора,
включително и чрез едностранно писмено предизвестие от страна на фонда при виновно неизпълнение
задълженията на ползвателя, като предизвестието е за срок от 7 дни.
По делото не са
ангажирани доказателства за виновно неизпълнение на задълженията от ползвателя
за което да му е отправено предизвестие в законния 7 дневен срок.
От представените по
делото писмени доказателства- писмо Финландия,че е бил на лечение за периода
10.04.2014 г. до 15.05.2014 г. се
установява,че ответника е имал здравословни проблеми,което е наложило и лечение в чужбина,за което е уведомил и фонда
на 18.03.2013 г и направил искане за
удължаване на срока на договора.До момента не са ангажирани доказателства,че
Фонда се е произнесъл по това искане и да уведоми по надлежиня ред
бенефициентът.
По разбиране на настоящият състав, не може да
породи правни последици анекс към договора, които не е подписан от бенефициента
и с него е променен срока до 16.04.2014 г. за извършване на всички инвестиции,
дейности и цели ,предвидени в бизнес плана до 16.02.2013 г.
Предвид горното
Агенцията е поискала връщане на
изплатени суми със заповед № 03-120 –
РД/14.07.2014 г. въз основа на която е изпратена до ответника нотариална
покана,/която не му е била връчена/ за доброволно изпълнение. В нотариалната
покана е посочено,че към 16.03.2013 г.
ответника не е подал заявка за второ плащане и затова Фонда иска връщане на полученото първо плащане.
Изпратена е втора нотариална покана, въз основа на заповед №
03-00-РД/212/18.08.2014 г. в чиито мотиви е посочено,че към 16.04.2014 г.
ответника не е изпълнил своите задължения към Фонда, да направи заявка за второ
плащане на субсидията и счита,че сключеният между тях договор е прекратен на
осн. чл.87,ал.2 от ЗЗД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за
неоснователен.
ДФ „Земеделие“ е
юридическо лице, държавно учреждение, което работи по извънбюджетна сметка и
изпълнява ролята на Разплащателна агенция, предоставя целеви кредити и прилага
държавните помощи в областта на земеделието със средствата от държавния бюджет;
изпълнява функциите на агенция „САПАРД“, съгласно чл.11, ал. от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл.1 от Устройствения правилник на
ДФ „Земеделие“, т.е. осъществява държавно подпомагане на земеделските
производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска
продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в Националния план
за развитие на земеделието и селските райони, съгласно чл.1 от ЗПЗП. Тази
изпълнителско—разпоредителна дейност на държавата по финансовото подпомагане по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007- 2013г.
До сключване на
договора, дейността на административните органи от структурата на ДФЗ е
административна дейност по своя характер. Отношенията между изпълнителния
директор и съответния кандидат, подал заявление за финансово подпомагане и
проект за бизнес- план, са отношения на власт и подчинение, т.е. между
неравнопоставени страни. С подаване на заявление от съответния кандидат до ДФ
„Земеделие“ и неговото приемане възниква административното правоотношение. То
се развива и завършва и издаването на заповед от административния орган за
одобрение или за отхвърляне на заявлението, съгласно чл.21, ал.1 от Наредба №9.
Заповедта за одобрение е правопораждащият юридически факт за сключване на
договора. В случая е налице смесен фактически състав, който включва
административно- правна част, завършваща със заповед и сключен договор-
гражданско- правен елемент. Заповедта за отхвърляне на явлението за
подпомагане- другия възможен начин за завършване на административно- правната
част от производството е индивидуален административен акт и подлежи на контрол
за законосъобразност от административните съдилища,какъвто е и в този случай,
/административно дело № 497/2014 г. на АС-Монтана- спряно до постановяване на
решение по т.д. № 1/2015 г. на ВАС/.
Със сключването на
договора за финансово подпомагане, страните по него- ДФЗ и кандидатът- в
случая, ответника по исковата молба са равнопоставени гражданско правни
субекти, които не се намират в отношения на власт и подчинение. Това е така,
защото ДФЗ е страна по договора и представляващия го административен орган не
действа в качеството си на административен орган по смисъла на §1 от ДР на АПК,
а в качеството си на представляващ юридическо лице- гражданско правен субект,
страна по договора. Отношенията между тях са на равнопоставени страни.
В конкретният
казус, заявената от ищеца в настоящото производство претенция се основава на
правото му да иска връщане на първоначално представената на
ответника сума по него, тъй като той не е изпълнил задължението си да подаде
заявка за второ плащане.
Съгласно сключения
договор липсва клауза за връщане на платени вече суми поради неподаване на заявка
за второ плащане.
В тази връзка
следва да се посочи, че Финансовата помощ по Договор №12/112/05558 от 16.02.2010
г. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програма за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г., съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №9 е
отпусната за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и
цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за
подпомагане.
По аргумент на чл.2
от тази наредба се подпомагат проектите на младите фермери с цел да се улесни и
подпомогне процеса на създаване на земеделските стопанства и да се подпомогне
процеса на модернизиране на земеделските стопанства. Следователно, като се
изхожда от целта на договора, може да се направи извод, че в настоящия случай
не е налице хипотеза на „фикс- сделка“, при която задължението следва да бъде
изпълнено непременно в уговореното време, нито е налице сделка при която
изпълнението след срока би било безполезно за кредитора, за да се прецени дали
е налице основанието за връщане на
изплатени помощи, още повече неизпълнената част от задължението е незначителна
с оглед интереса на кредитора.
За преценката на
последния, следва да се съобразява, както естеството на задълженията, които
ответника е поел по договора, така и целите и функциите поради които му е
отпусната безвъзмездна финансова помощ.
Целта на ЗПЗП и
Наредба №9 е стимулиране на заетостта и производителността в селските райони.
Основанието за това
е, че с оглед разпоредбата на чл.26б,, ал.1, т.2 от Наредба №9/2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“, неотстраняването в срок на съответните
непълноти, се оказва единствено изплащането на втората сума, но не и да се иска
връщането на вече изплатената сума.
Изложеното, дава основание съда да приеме, че не е налице
твърдяната от ищеца неизправност на ответника по процесния договор и липсват
посочените от ищеца предпоставки за връщане на получената първата
сума в размер на 13823.13 лв.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция приема, предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Няма направено
искане за съдебно- деловодни разноски от
страна на ответника.
Мотивиран от горното, Ломският
районен съд
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. София,бул.”Цар Борис III”, с ЕИК *********, представляван от
изпълнителен директор,чрез ст. Юрисконсулт Ц.М., като пълномощник против М.Й.Й.
с ЕГН********** *** размер на 13823.13 лв. ведно със законната лихва за периода от
07.11.2014 г. до 13.08.2015 г. и ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.08.2015 г.
датата на подаване на исковата молба ,до окончателното изплащане на сумата .
Алтернативно : - сума в размер на 13823.13 лв. ведно със
законната лихва за периода от 30.08.2014 г. до 13.08.2015 г. и ведно със
законната лихва върху главницата считано
от 14.08.2015 г. датата на подаване на исковата молба ,до окончателното
изплащане на сумата,като неоснователни и
недоказани.
Решението
може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :