Решение по дело №161/2021 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ № 361

 

09.03.2021г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ЧАВДАР ДИМИТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ:   1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                        2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

 

секретар:  Г. Д.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КАН дело    номер  161 по описа за 2021   година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Районно управление гр. Царево към ОД на МВР гр. Бургас против решение № 260061/21.12.2020 година, постановено по а.н.д. № 436 по описа за 2020 година на Районен съд Царево. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0302-000311/30.10.2020г. на Началника на РУ – Царево към ОД на МВР Бургас, с което на Г.И.Г. *** за нарушение на чл. 150а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона. Иска се неговата отмяна, ведно с отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Районно управление гр. Царево към ОД на МВР гр. Бургас, редовно призован не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателното постановление Г.И.Г. е бил санкциониран за това, че на 22.10.2020 год. като водач на товарно МПС управлявал същото без да притежава СУМПС, валидно за категорията МПС, която управлява, тъй като същото му било отнето.

Констатираното нарушение станало повод актосъставителят да състави акт за установяване на административно нарушение № 226344 от 22.10.2020 год. в който нарушението било описано от фактическа страна и било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление, в което фактичесното описание и правната квалификация на административното нарушение били описани по идентичен начин и била наложена глоба в размер на 100,00 лева в тежест на нарушителя, като деянието било квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение,  РС - Царево е приел, че наказателното постановление е издадено при яснота и доказаност на правнорелевантните факти, при правилно приложение на материалноправните норми и липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото било потвърдено. При постановяване на своя съдебен акт по съществото на спора  решаващият съд не е изследвал въпроса за конкретния акт или способа чрез който касаторът е бил лишен от правоспособност.

Настоящият касационен състав, счита, че решението на районният съд е НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция приема, че в съдебното решение решаващият състав на ЦРС изцяло е възприел фактите, описани и възприети от актосъставителя и административнонаказващия орган. Същите обаче, според касационния състав са неясни и недостатъчни, за да установат съответствието на деянието, сочено като извършено от страна на касатора и твърдяната като нарушена материалноправна норма на ЗДвП.

От приетите по делото доказателства, не се установява по несъмнен начин, дали нарушителят е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство или е неправоспособен водач. Това обстоятелство не е било изрично уточнено както в АУАН, така и в НП. В АУАН е посочено изрично обстоятелството, че жалбоподателят е както лишен от право да управлява МПС, така е и неправоспособен, които два термина разполагат със собствено, взаимно различаващо се съдържание. Това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на касатора, тъй като относно това съществено за правната квалификация на деянието обстоятелство липсва конкретика, която би позволила на Г. да бъде наясно с това дали същият се сочи да не притежава СУМПС изобщо или този документ му е бил отнет, което го е възпрепятствало да се защитава пълноправно. Изложеното обосновава извод за отмяна както на решението на въззивната инстанция, така и на самото оспорено НП.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че самата въззивна инстанция също не е направила опит да установи това обстоятелство. По делото служебно е представена справка, от която се установява, че със ЗПАМ №16-4332-003431/04.10.2016г. е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до предоставяне на сключена валидна застраховка. Тази информация, както бе посочено, не присъства в АУАН и ограничава правото на защита.

В допълнение следва да бъде отчетено и това, че наред с цитираната по-горе ПАМ, наложена през 2016г. и подлежаща на предварително изпълнение, в справката е налична информация и за това, че с НП №17-0814-000046/30.03.2017г. жалбоподателят е санкциониран за идентично нарушение по чл.638, ал.3 КЗ. По него обаче липсва яснота дали е била издадена ЗПАМ и дали тя са била приложена, т.е. изпълнена.

Всичко това е довело и до непълнота при изясняване на фактическата обстановка около наличието респ. липсата на правоспособност от страна на сочения нарушител, алтернативно, касателно наличието на действащ адм. акт, по силата на който същият е бил лишен  от правото да управлява и възпрепятстава както възможността за пълно всестранно и обективно установяване на обективната истина по делото, така и възпрепятства правото на защита на сочения нарушител.

Предвид изложеното, достигайки до извод за законосъобразност и потвърждавайки  наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг по съществото на спора, с който да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобртазно.

На следващо място, необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че нвепълнотата във фактическата обстановка представлява и съществено процесуално нарушение, ограничаващо непоправимо правото на защита на касатора както срещу АУАН, така и срещу съставеното въз основа на него НП.

Представянето пред въззивната инстанция на самия адм. акт, с който СУМПС е отнет би могъл да внесе яснота, но не и да санира допуснатите съществени процесуални нарушения във фазата на съставяне на АУАН и НП.

В този смисъл, са налице основания за отмяната на оспореното въззивно решение и на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция и допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО, поради което подадената касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 218 от АПК и чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260061/21.12.2020 година, постановено по а.н.д. № 436 по описа за 2020 година на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0302-000311/30.10.2020г. на Началника на РУ – Царево към ОД на МВР Бургас, с което на Г.И.Г. *** за нарушение на чл. 150а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0302-000311/30.10.2020г. на Началника на РУ – Царево към ОД на МВР Бургас, с което на Г.И.Г. *** за нарушение на чл. 150а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: