РЕШЕНИЕ
№1484/19.7.2019г.2019г.
Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На шестнадесети юли Година две
хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3087 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „С.х.М."ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Н.К.И., срещу Наказателно постановление № 03-010355/29.08.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за
нарушение на чл.142, ал.4 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като
бланкетно се сочи, че НП е незаконосъобразно, неправилно,
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се още, че
наложеното административно наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована не се представлява от законен и упълномощен
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.08.2018г.
служители на Д"ИТ"- Варна ,
след които и св.М.Д. извършили проверка на жалбоподателя "„С.х.М."ООД,
стопанисващ обект хотел „Аврора“, находящ се в
гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин
и Елена“. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-Варна, че в обекта
служителите работят повече от 12 часа. В тази връзка на два пъти през деня на
08.08.2018г. хотелът бил посетен от служители на Д“
ИТ“-Варна. Било установено от проверяващите на Д"ИТ"- Варна, че
жалбоподателят имал качеството на работодател спрямо лицата работещи в обекта,
в това число и спрямо Р.Д.Р., назначен на длъжност „сервитьор“. Първата
проверка в обекта по работни места била извършена от контролните органи на 08.08.2018 г. в 08,50 часа, а втората на същата дата, но в
21,00 часа, при която било установено, че от дружеството – жалбоподател било
допуснато лицето Р.Д.Р. на длъжност "сервитьор" да изпълнява трудови
функции в работна смяна с продължителност повече от 12 часа при установено за
лицето сумирано изчисляване на работното време. Нарушението според наказващия
орган е извършено на 08.08.2018г. в хотел „Аврора“, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“ и стопанисван от възз.дружество.
При тези
констатации на 23.08.2018г. св.Д.
съставила срещу възз.дружество АУАН, в който
описала допуснатото според нея нарушение на чл.142, ал.4 от КТ.
Актът бил
съставен в присъствието на представляващия
въззивното дружество, надлежно предявен и
връчен на това лице, като последния го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта ,
директорът на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП като
е приел изцяло фактическите констатации изложени в него. Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл142, ал.4
от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, декларации, трудов договор, заповед
№2/14.05.2018г. и др..
Съдът кредитира и
показанията на актосъставителя св. Д., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, кредитирани от съда.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на
разпоредбата на на чл.
142, ал.4 от КТ, съгласно която разпоредба максималната продължителност на
работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,
а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. Видно от показанията на свидетелката Д. на 08.08.2018 г. са извършени две проверки в хотел „Аврора“ по
повод подаден сигнал в Дирекция "Инспекция по труда", че работниците
работят на над 12 часови смени. Първата проверка била извършена около 08:30
часа, а втората към 21:00 часа, като по време и на двете проверки лицето Р.Р., на длъжност „сервитьор“, било установено, че престира труд в полза на работодателя „С.х.М."ООД. По време на
проверката установили, че работниците работят при сумирано изчисляване на
работното време и работната смяна в деня на двете проверки по работни места
била повече от 12 часа. На Р. била предоставена и двата пъти декларация, която
той попълнил. В първата той заявил пред проверяващите, че работи на смяна от
06.30ч. до 15.30ч., с един час почивка. При втората проверка Р. попълнил
декларация, в която посочил, че е работи от 06.30ч. до 10.30ч., и от 18.00ч до
21.00ч. , а в графата почивка вписал от 10.30ч. до 18.00ч., Видно от приложената
втора декларация от 21.00ч., лицето Р. е вписал първоначално, че работното му
време е от 06.30ч. до 15.30ч., след което е поправил декларацията и е вписал,
че работното му време е до 10.30ч., а почивката му за деня обхващала период от
10.30ч. до 18.00ч. Нещо повече видно от доказателствата по делото –заповед
№2/14.05.2018г. за организация на работното време на служителите в дружеството, не е предвидена работна смяна
от 18.00ч. до 21.00ч., както и почивка от 7 часа и половина. Ето защо втората
декларация не се кредитира от настоящия състав. Съдът кредитира показанията на разпитаната
свидетелка Д. като кореспондиращи с приложените писмени доказателства и от
същите се установява, че посоченото в НП лице е работило на 08.08.2018 г. повече от 12 часа работна смяна в проверявания
обект, тъй като е престирало труд в 06,30 часа и е продължило
да полага труд и в 21, 00 часа в същия ден. Горното сочи, че работния ден на
лицето е продължило повече от 12 часа, а и същото посочило в декларациите, че
работното му време започва в 06,30 часа. Предвид горното, съдът намира за
безспорно доказано, че вмененото на жалбоподателя нарушение е осъществено от
обективна страна, тъй като е допуснал до работа лице да престира
труд в нарушение на чл.
142, ал.4 от КТ. Доказателства, които да оборват установеното от
показанията на Д. липсват по делото, не се ангажират и от възз.дружество.
В жалбата си по същество същото не оспорва фактическите констатации в НП, а и в
с.з. също не е налице оспорване.
За това нарушение дружеството –
жалбоподател е санкционирано по реда на чл.
414ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв. Нарушената правна норма е правилно отнесена към
санкционната такава.
Съдът намира че в случая не е приложима
и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се
отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в
протокола №ПР1827712/23.08.2018г. , които навеждат на извод, че и по отношение
на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
За извършеното нарушение, наказващият
орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В
хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР1827712/23.08.2018г., за допуснати други
нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения
защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил
санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са
констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение
единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за
въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010355/29.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" - Варна, с което за нарушение на
чл.142, ал.4 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ
на „С.х.М."ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.К.И.
е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв,
, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 2000 /две
хиляди/лева на 1500/ хиляда и петстотин / лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: