РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110133544 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АНТ. П. АТ. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „“ №срещу , ул. „“ №, с БУЛСТАТ №, представлявана от - кмет, с
която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи с
сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“ по чл. 35. ал. 7,
т. 1 от НРУПОЕТТСО, наложена с наказателно постановление №, изд. на 13.02.2018 г. от
- зам. кмет на , влязло в сила на 07.10.2018 г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело № при ЧСИ , рег. №, на КЧСИ.
Твърди се, че на 13.02.2018 г. , представлявана от - заместник - кмет, е издала
наказателно постановление №/2018 г., с което на АНТ. П. АТ., е наложено наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГГТСО, като същото е влязло в сила на 28.06.2017 г.
Сочи се, че на 25.11.2020 г.по молба на взискателя е образувано и изпълнително дело
№.
Твърди се, че от датата на влизане в сила на наказателно постановление №/2018 -
07.10.2018г., до датата на образуване на изпълнително дело №-25.11.2020г. са изминали
повече от две години, поради което на основание чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН задължението е
погасено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Като неоснователно се оспорва твърдението на ищцата, по отношение на настъпила
погасителна давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй
като, действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба, са предприети, в законоустановения срок.
1
Прави се разграничение на изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал.1 ЗАНН и
погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Излагат се съображения за различен процесуален ред на исковата претенция. Твърди
се, че единствената възможност наказателното постановление да бъде отменено по съдебен
ред, съответно процесиите суми да бъдат признати за недължими, е по реда предвиден в
раздел VIII (Възобновяване на административнонаказателните производства) от ЗАНН.
Сочи се, че правомощие на административно наказващият орган, в случая Столична община
е, да прецени, дали дадено публично задължение подлежи на заличаване поради изтекла
абсолютна давност, а в конкретния случай, не става въпрос за подобна хипотеза.
Претендират се разноски.
По допустимостта: Претендира се установяване на факт (изтекла погасителна давност)
относно възможността за събиране по принудителен ред на публично общинско вземане, т.е.
– искът се отнася до установяване на обстоятелство, което е от значение за
законосъобразното развитие и приключване на принудителното изпълнително производство,
развиващо се по правилата на ГПК. След като събирането на публичното вземане е
възложено на ЧСИ и същият извършва процесуални действия по реда на ГПК, то по
аргумент за по-силното основание, защитата на длъжника по исков ред срещу изпълнението
– за установяване възможността задължението му да се събере принудително, се
осъществява също по реда на ГПК – чрез иска по чл. 439 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по него е общият (гражданският) съд. /в т см. практика на
смесени петчленни съдебни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК -определение № 81/21.09.2012
г. по адм. д. № 73/2012 г., определение № 92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г.,
определение № 8/31.01.2013 г. по адм. д. № 1/2013 г., определение № 2/10.02.2021 г. по гр. д.
№ 32/2020 г., както и Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай - след влизане в сила на наказателното
постановление.
В конкретния случай, новият факт на който се позовава ищецът, е изтичане преди
образуване на изпълнителния процес на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея
две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В ТР № 2/12.04.2017г. по тълк. дело № 3/2016г., ОСС на ВАС, е разяснено, че
давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска
давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение. Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "б" ЗАНН,
2
което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.
Съгласно чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде
осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба,
постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което
обезсмисля и административно-наказателната репресия. Административно-наказателната
отговорност следва да се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може
административното наказание да осъществи предвидените в закона цели. Доколкото глобата
е резултат на реализирането на административно-наказателната репресия, не е оправдано тя
да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във
времето. По тази причина, законодателят е предвидил, че когато наложеното
административно наказание е глоба, същото не се изпълнява, ако са изтекли две години от
влизане в сила на акта, с който е наложено – чл. 82, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 на ЗАНН.
От представеното по делото наказателно постановление № /13.02.2018г. се установява,
че на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., като
постановлението е влязло в сила на 07.10.2018г., видно от извършеното върху него
удостоверяване.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични вземания се
установява, че на 25.11.2020г. /по входящия регистър на съдебния изпълнител/ ответникът е
поискал от ЧСИ образуване на изпълнително дело въз основа на влязлото в сила
наказателно постановление за събиране на вземането, като са на съдебния изпълнител са
възложени пълномощия по чл. 18 ЗЧСИ.
От изложеното следва, че от момента на влизане в сила на наказателното
постановление до момента на предприемане на действия по принудителното събиране на
наложената глоба е изтекъл период по-дълъг от предвидените в закона две години. Тоест
изпълнителската давност е изтекла и е отпаднала възможността за събиране на вземането по
принудителен път.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът. Дължи му се заплатената държава такса в размер на 50
лева..Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 300 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че ищецът АНТ. П.
АТ. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „“ №, не дължи на ответника , ул. „“ №, с
БУЛСТАТ №, представлявана от - кмет, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
административно наказание „глоба“ по чл. 35. ал. 7, т. 1 от НРУПОЕТТСО, наложена с
наказателно постановление №, изд. на 13.02.2018 г. от - зам. кмет на , влязло в сила на
07.10.2018 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № при ЧСИ рег. №,
на КЧСИ.
ОСЪЖДА , ул. „“ №, с БУЛСТАТ №, представлявана от - кмет, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на АНТ. П. АТ. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „“ №
съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
3
ОСЪЖДА , ул. „“ №, с БУЛСТАТ №, представлявана от - кмет, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4