№ 432
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600461 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалби, депозирани от адв. Г. в качеството му на повереник на П.
И. и от адв. П. в качеството му на повереник на А. Й., Н. И. и Г. В. срещу определение
№609/05.10.2022г., постановено по ЧНД №791/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, с което е потвърдено постановление на ОП - * от 25.08.2022г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 40/2019г. по описа на *
– * / пр. преписка №2817/2019г. на ОП –*/, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В жалбите са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт, който се счита да е резултат от неправилен прочит на събраните по
делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Иска се
определението да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното
производство да се потвърди и досъденото производство да се върне на прокуратурата
с указания за продължаване на съдопроизводствените действия и с указания за
правилно приложение на материалния закон.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че жалбите като подадени в
срок, от легитимирани страни – наследници на починалия И. И., срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт са ДОПУСТИМИ, а по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.123 от НК – за причинена на 02.05.2019г. в гр. * смърт на И. Г.
1
И., поради незнание и немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
В хода на разследването, на базата на събраните писмени, гласни и експертни
доказателствени източници, е било установено, че на 02.05.2019г. пострадалият И. Г.
И. – лишен от свобода към инкриминираната дата, е полагал труд на външен обект –
строителна площадка в кв. „“- гр.*, бивша ЗСК „*“ и при изпълнение на възложената
му работа, по време на монтаж и заварка на метални гради, е паднал от височина 4,20
м, след което е бил ударен по главата от метална греда. В следствие на това И. получил
тежки, несъвместими с живота травматични увреждания и починал.
Въз основа на изготвената по делото СТЕ / л.105-114, том първи/ и на
констатациите от извършените проверки, на дати 02, 14 и 17.05.2019г., от Дирекция
„Инспекция по труда“- * /л.93-95, том първи/ е установено също, че на обекта, на който
е работел пострадалият е липсвала писмена инструкция за безопасност при работа,
изготвена от работодател, но ежедневни устни инструктажи на работниците са били
провеждани, което освен от показанията на свидетелите е видно и от приложената
извадка от книгата за инструктаж. Установено е, че такъв инструктаж с устно
разясняване на опасностите и рисковете при монтаж на метални конструкции на
височина е бил проведен и на 02.05.2019г., за което пострадалият И. е положил
подписа си в книгата за инструктажи.
Според експретизата и протокола за трудова злополука фирмата – работодател „*
– *“ ЕООД, в полза на която И. е престирал труд, не е направил предварителна оценка
на риска за здравето и живота на работници на обекта, не е определил писмено
видовете инструктажи и обучения, които се провеждат на работещите на обекта, нито е
определил писмено лицата, които ще провеждат тези инструктажи, не е утвърдил и
списък с работни места, за които се изисква от работещите да ползват лични предпазни
средства и специално работно облекло. По време на извършване на работата,
работника К. К. е напуснал работното си място – специализирана машина повдигач и
го е оставил без надзор, а техническият ръководител на обекта В. В. не е извършил
постоянен контрол за спазване изискванията на ЗБУТ във връзка с ползване на
помощни средства за безопасно изпълнение на възложената работа на височина, както
и по организиране и изграждане на строителния обект така, че да предпази работещите
от падане или подхлъзване.
От разпита на свидетелите, които са еднозначни по този въпрос, е установено
също, че към датата на инцидента на всички работещи на обекта лица са били
осигурени изискуемите се и необходими предпазни средства като каски, ръкавици,
въжета, обезопасителни колани и пр. Свидетелите са заявили също така еднозначно, че
пострадалият И. е бил отличен работник, със значителен професионален стаж като
заварчик, но не желаел да се съобразява с инструкциите да се обезопасява при
2
извършване на работата, като по време на инцидента напуснал самоволно мястото,
където трябвало да се намира при извършване на работата - в коша на повдигача, и е
прекрачил и стъпил върху бетонната стена, намирайки се на която и маневрирайки с
тежката метална греда е загубил равновесие и е паднал от 4.20м.
Този състав намира, че разследването е проведено задълбочено, обстойно и
обективно и поради това не намира за нужно назначаване на нова, повторна или
допълнителна техническа експертиза, каквото искане се отправя с жалбата на адв.Г.,
още повече с неясната и обща формулировка на задачите, които да се поставят на тази
експертиза. По делото е налично заключение, изготвено от вещо лице с нужните
знания и опит в изследваната област, срещу когото, а и срещу изводите му, не се
навеждат доводи за предубеденост, непълнота, неяснота и необоснованост.
Така очертаната, и в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, и в атакуваното определение, фактология формално се оспорва с
подадените жалби като недостатъчно изяснена, но на практика се атакуват направените
изводи за това, че нито едно от установените нарушения на ЗБУТ, допуснати от страна
на работодателя на И. не е в причинна връзка с настъпилият резултат, който е
следствие от констатираното и от техническата експертиза неизпълнение от страна на
пострадалия на задълженията да се грижи за своята безопасност, да ползва машините,
съображенията и работното оборудване и то правилно в съответствие с изискванията
на закона и в съответствие с проведените му инструктажи и указания.
Запознавайки се внимателно с доказателствата по делото, в контекста на
относимата нормативна база и откриващите се в теорията и съдебната практика
принципни положения, валидни за този вид дела, апелативният съд намери
направените от окръжен съд правни изводи за правилни и съобразени с материалният
закон.
На първо място известно е, че нормата на чл.123 от НК е бланкетна и тя следва да
се запълни с норми от специален закон, подзаконови актове или с установени в
практиката правила за здравословни и безопасни условията на труд. В тази връзка
дори и да се сподели по същество виждането на адв. П., че ръководителят и
управителите на ТП на ДП „ФЗД“ – *, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД са допуснали нарушения
на клаузи от подписаните между тях договори за отдаване и преотдаване на труд /
нарушили са забраната да се преотдават работници на друг работодател и да се
извършва различна от описаната в договорите „обща работа“, не са изпълнили
уговореното да се определи лице от ТП на ДП „ ФЗД“ – *, което да контролира
извършваната от лишените от свобода трудова дейност/, бланкетната норма на чл.123
от НК не може да бъде успешно запълнена с нарушени договорни клаузи, вместо с
нормативни изисквания, респективно, неоснователно се претендира към наказателна
отговорност да се привлекат лица, неспазили подписани от тях граждански договори.
3
Ето защо, макар и в изложените в жалбата доводи в този аспект да има житейски резон,
те не могат да въпроизведат търсеният правен ефект и да доведат до различен от
направените от окръжния съд изводи.
На следващо място, известно е, че престъпление по чл.123 от НК е осъществено
не при формално допуснати нарушения на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, а само когато тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Правилно е преценено от окръжния съд, че липсата на
предварителна оценка на риска за здравето и живота на работници на обекта и
неотразяването на инструктажа в писмен вид с определяне на конкретни лица, които да
го провеждат, макар и нарушения на изискванията на ЗБУТ, не са в причинна връзка
със смъртта на И.. От съществено значение е установеното с категоричност, че макар и
не в писмен вид, работодателят на пострадалия очевидно е оценил конкретно
възложената на пострадалия трудова дейност като рискова и за тази цел е осигурил
всички необходими предпазни средства, в това число и съоръжения и машини –
повдигач, използването на които от И., и то правилно, в съответствие с проведените му
инструктажи, би предотвратило настъпването на инцидента. С оглед изложеното не
може да се сподели и казаното в жалбата, че е допуснато нарушение на чл.60 от
Наредба №2/2004г., която задължава работодателя на осигури безопасност на
работещите на височина работници, чрез една и повече от подходящи предпазни
средства, а при невъзможност те да се осигурят – да се предоставят предпазни колани.
Установено е, че и предпазни колани са били осигурени, и платформа – повдигач, от
която работата безопасно да се изпълнява. Да, писмено не е определено лице, което да
провежда инструктажите на работещите на обекта, но такива неизменно всеки ден са
провеждани и за това пострадалият е положил подпис. А от показанията на
свидетелите се установява, че на И. са разяснявани всички рискове от работа на
височина с указания да се поставят и ползват осигурените от работодателя предпазни
средства.
Ясно е и че техническият ръководител на обекта В. В., който е бил длъжен да
следи за спазването на изискванията за безопасност на труда, обективно не е бил в
състояние да се намира до всеки работник, по всяко време, при изпълнение на всяка
една от възложените дейности. Той е изпълнил изискванията да се проведе инструктаж
на работниците, да им се предоставят обезопасителни средства и е подпомогнал и
подсигурил безопасното изпълнение на възложената на И. трудова дейност, чрез
предоставяне на повдигач, извършване на заваряването на металните тръби от коша на
който със сигурност би предотвратило настъпването на инцидента. И. обаче,
инструктиран за опасностите от извършване на заварки на височина, според
разпитаните и цитирани в атакуваното определение свидетели, освен, че е отказвал да
ползва предоставените му от работодателя предпазни средства, и самоволно е
напуснал коша на повдигача, стъпвайки на тънката бетонна стена, където е загубил
4
равновесие и е паднал на земята.
Установено е също, че по време на настъпване на инцидента контролиращият
повдигача св. К. К. е напуснал работното си място, но този факт няма никаква връзка
със смъртта на И., тъй като тя не е настъпила при издигане на пострадалия до
необходимата височина, нито при свалянето му с повдигача от бетонната стена. Към
момента на временното напускане на работното място на К., И. вече самоволно е бил
напуснал коша на повдигача, стъпвайки на бетонната стена, към което негово
поведение ползването на 5 минути за тоалетна от св. К. няма отношение.
В обобщение, работодателят на пострадалия И. И., към датата на инцидента е
осигурил безопасни условия на труд, при спазването на които от страна на И. до
настъпване на инцидента не би се стигнало, поради което и след като не е установено
противоправно поведение на длъжностно лице, отговарящо за осигуряването на
посочените условия на труд, то престъпление по чл.123 от НК не е реализирано.
Като са стигнали до същия извод, и прокурора от ОП –*, и Окръжен съд – Стара
Загора, са постановили правилни и законосъобразни актове, които следва да се
потвърдят, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №609/05.10.2022г., постановено по ЧНД
№791/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
постановление на ОП - * от 25.08.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 40/2019г. по описа на * – * / пр. преписка
№2817/2019г. на ОП –*/, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5