№ 110
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20235001000148 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т. 1 от ГПК.
С определение № 6 от 03.01.2023 година, постановено по т. дело №
456/2022 година по описа на Окръжен съд – П., е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото до приключване на т. дело №
724/2021 година по описа на ПОС с влязъл в сила съдебен акт.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
единия от ответниците в първоинстанционното производство - „З.к. – П.“
АД, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Те се свеждат
до това, че първоинстанционният съд е постановил спиране на производство,
образувано по нередовна искова молба, без да предприеме необходимите
процесуални действия за оставянето й без движение с указания за
отстраняване на нередовностите и евентуално да я върне на основание чл.
129, ал. 3 от ГПК. Искането е да се отмени определението за спиране на
производството и делото да се върне на първоинстанцинония съд със
задължителни указания да остави исковата молба без движение, като даде
1
срок на ищците да отстранят нередовностите и евентуално да приложи
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнението им.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищците в
производството Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи като малолетни чрез
своята майка и законен представител А. Д., представлявана от адвокат П. Т.. В
писмения отговор се изразява становище за неоснователност на частната
жалба. Посочено е, че между страните са безспорни обстоятелствата,
свързани с наличие на висящ спор по т. дело № 724/2021 година по описа на
ОС – П. и преюдициалното значение на решението по това дело за
производството по т. дело № 456/2022 година, по което е предявен иск по чл.
135 от ЗЗД, досежно съществуването на вземането и активната материално
правна легитимация на ищците. По отношение на доводите за нередовност на
исковата молба, въз основа на която е образувано т. дело № 456/2022 година
становището е, че те са неоснователни, както и че дори да има нередовности в
исковата молба, те биха могли да бъдат отстранени след възобновяването му.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
преграждащо развитието на производството определение, в срока по чл. 275
от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Производството по т.д. № 456/2022 година по описа на Окръжен съд –
П. е образувано по иск, предявен от малолетните Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.,
действащи чрез своята майка и законен представител А. Д., срещу двама
ответници - „З.к. – П.“ АД и „В.Т.“ АД. Искът е с правно основание чл. 135
от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба ищците сочат, че са
кредитори на първия ответник „З.к. – П.“ АД за сумите от 3064500 лева –
главница и 519262, 50 лева лихви за забава по предварителен договор,
сключен на 14.08.2018 година. Главницата била дадена от ищците на първия
ответник по предварителния договор, който им дължал връщането й ведно с
лихви за забава, след като предварителният договор бил развален от тях
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, евентуално
поради това, че сумата е дадена при начална липса на основание. При така
2
изложените обстоятелства се иска да бъде прогласен за относително
недействителен по отношение на ищците апорта на недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба, извършен от първия ответник „З.к. – П.“
АД в капитала на „В.Т.“ АД, с който се затруднявало реализирането на
правата на ищците като кредитори на първия ответник и в този смисъл бил
увреждащ интересите им, като и двамата ответници знаели за увреждането.
Безспорно е между страните, а и от посочената в мотивите на
първоинстанционния съд справка е видно, че производството по т. дело №
724/2021 година по описа на ОС – П. е образувано по главен осъдителен иск
на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи като малолетни чрез своята майка и
законен представител А. Д., срещу „З.к. – П.“ АД, за връщане на дадената
сума по предварителния договор от 14.08.2018 година, ведно с лихви за
забава, като получена на отпаднало основание след развалянето му, с
евентуален осъдителен иск за връщането на сумата като дадена при начална
липса на основание. Безспорно е също, че към настоящия момент т. дело №
724/2021 година по описа на ПОС не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, като видно от данните от последната справка, направена на 01.02.2023
година, е имало насрочено открито съдебно заседание за 22.02.2023 година.
Въз основа на тези доказателства, въззивният съд намира, че
определението, с което е спряно производството по т. дело № 456/2022
година по описа на ОС – П. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. дело №
724/2021 година на ОС – П., е правилно. Наличието на висящо дело, имащо
за предмет вземането на кредитора, е от значение за правилното решаване на
спора по чл.135 ЗЗД, доколкото признаването или отричането на вземането
ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително притежава
качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху
основателността на предявения иск. В този смисъл между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, поради което
производството по Павловия иск следва да бъде спряно. Такова е и
разрешението, дадено по задължителен за съдилищата начин в т. 2 от ТР
2/2017 година на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира за неоснователни доводите в частната жалба, касаещи
нередовността на исковата молба по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, въз
3
основа на която е образувано спряното производство по т. дело № 456/2022
година по описа на ОС-П..
Следва да се посочи, че към момента на постановяване на
определението по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК ищците са отстранили по
указания на съда нередовностите на исковата молба, изразяващи се в
невнесена държавна такса и в невписването й / с молба вх. № 24687 от
26.09.2022 година на стр. 487 и молба вх. № 25088 от 29.09.2022 година на
стр. 492, с която е представена вписана на 27.09.2022 година искова молба/.
След извършването на тези процесуални действия от ищците,
първоинстанционният съд е преценил, че е сезиран с редовна искова молба,
поради което е пристъпил към размяна на книжата по делото, която е
приключила, включително с подаване от ответниците на отговори по чл. 373
от ГПК на допълнителната искова молба. Определението за спиране по чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК е постановено след приключване на процедурата по
размяна на книжата.
Извън правомощията на въззивния съд в настоящото производство,
отнасящо се до законосъобразността на определението по чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК, е да преценява редовността на исковата молба и да дава
задължителни указания на първоинстанционния съд за оставянето й без
движение, при положение, че първоинстанционният съд, след предприемане
на необходимите процесуални действия е приел, че тя е редовна и е изпълнил
цялата процедура по размяна на книжата.
Неоснователно е позоваването в частната жалба на мотивите на
въззивния съд, съдържащи се в определение № 448 от 20.12.2022 година,
постановено по в.ч.т. дело № 783/2022 година на ПАС. Определението е
постановено в производство по обжалване на допуснато обезпечение на иска
по чл. 135 от ЗЗД с определение № 802/11.08.2022 година, постановено по т.
дело № 456/2022 година на ОС – П.. Изложените мотиви касаят наличието на
предпоставките за допускане на обезпечението, по-конкретно допустимостта
и вероятната основателност на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД.
Нередовностите на исковата молба, посочени от въззивния съд, за да
обоснове извода си за преждевременност на допуснатото обезпечение, са
само невнесената държавна такса и невписването на исковата молба. Тези
нередовности са отстранени от ищците, в каквато насока съдът изложи
4
мотиви по-горе. Останалите мотиви касаят вероятната основателност на
предявения иск по чл. 135 от ЗЗД с оглед на изложените в исковата молба
обстоятелства. Вероятната основателност на иска е една от необходимите
предпоставки за допускане на обезпечението. Този въпрос обаче няма
отношение към преценката за спиране на производството поради наличие на
преюдициален спор.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, правният интерес не е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост,
а въпросът дали правната сделка или действие, предмет на този иск, са
увреждащи или не, е по основателността на иска. В този смисъл доводът на
частния жалбоподател, че без отстраняване на нередовностите на исковата
молба не може да се прецени правният интерес, респ. допустимостта на
исковата молба, също са неоснователни.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо П.ският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 03.01.2023 година,
постановено по т. дело № 456/2022 година по описа на Окръжен съд – П., с
което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по
делото, до приключване на т. дело № 724/2021 година по описа на ПОС с
влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6