Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 08.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 635 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Ш.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.Ж.К. ***, съдебен адрес:***, срещу
наказателно постановление № 19-0851-000318 от 12.03.2019 г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Г.Ш.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 318/26.02.2019 г. /бланков № 0699914, серия Д/,
съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата. АУАН е съставен на 26.02.2019 г., след като
жалбоподателят е оспорил нарушението, за което му е била наложена глоба с фиш
серия: Н, № 0506974, като в акта е описано нарушение, извършено на 19.02.2019
г.
Както е известно от правната
теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига
обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе
посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично е записано /чрез подчертаване/, че е
свидетел при съставянето на акта. Втори свидетел няма. Обстоятелството, че
вписаният в акта свидетел Г.Л.Д. е само свидетел при съставянето на акта се
потвърждава и от показанията му, дадени в съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира,
че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно
която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което
се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за
да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел
опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на
Адм.С – Добрич/.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Г.Ш.Х., за
нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Допуснатото процесуално нарушение,
описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до
нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение
обуславя отмяната на атакуваното постановление. Поради това не следва да се
обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли
извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
С обжалваното наказателно
постановление, Г.Ш.Х. е санкциониран за това, че на 19.02.2019 г., около 00:50
часа в гр. Добрич, на кръстовището, образувано от ул. „Сан Стефано”, ул. „Васил
Левски” и ул. „Хан Аспарух”, в непосредствена близост до фризьорско студио *, е
паркирал собствения си лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ***, с целия си обем
върху тротоара.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Г.Ш.Х. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която „За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.
За това нарушение, на основание чл.
178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв.
Жалбоподателят Г.Ш.Х. оспорва
така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание
навежда доводи, че е спазил всички изисквания на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а
именно - паркирал е автомобила си
успоредно на оста на пътя и на разстояние не по-малко от 2 метра от сградите.
В хода на съдебното дирене са
ангажирани две групи доказателства:
От една страна са констатациите в
АУАН, подкрепени от показанията на актосъставителя Я.К.П..
От друга страна са ангажираните
от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством
обясненията му.
Така формираните условно две
групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група
да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Съдът кредитира показанията на актосъставителя
Я.П., но от същите не може да се установи по един категоричен и безспорен
начин, че жалбоподателят е паркирал автомобила си в нарушение на изискванията
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, отчитайки, че липсват свидетели очевидци на твърдяното
от актосъставителя в тази насока.
Срещу тези
улики, противостоят обясненията на жалбоподателя Г.Х., които дори да са израз
на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство.
Така, при наличната
доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее
констатираното противоречие.
Предвид
изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на Г.Х. нарушение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл.
303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи
основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения
логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание
глоба на жалбоподателя, без да е установил по безспорен начин извършеното
нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0851-000318 от 12.03.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Г.Ш.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Д./