Определение по дело №176/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 02.08.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова  гр. д. № 176 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Ц.С. срещу решение от 21.11.2018 г. по гр.д. № 277/2017 г. на Районен съд – С., с което е отхвърлен предявения от М.Ц.С. срещу В.Р.С. и С.Ц.С. иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на гр. С., цялото с площ от 300 кв.м., заедно с построената в северната част на имота едноетажна масивна сграда.

Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил предявения от ищцата – жалбоподателка иск по чл. 108 от ЗС. Излага се довод, че от събраните по делото доказателства е установено, че тя е единствения собственик на процесните имоти.

Ответниците по жалба не са представили писмен отговор.

Въззивният съд намира, че образуваното по жалбата производство следва да бъде прекратено по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М.Ц.С. срещу В.Р.С. и С.Ц.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на гр. С., цялото с площ от 300 кв.м., ведно с построената в северната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м. Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищцата в исковата молба и допълнителните уточняващи молби /вкл. направеното уточнение в съдебно заседание на 18.03.2018 г./, че тя е собственик на имотите на конкретно правно основание – договор за доброволна делба досежно дворното място и приращение досежно сградата, и твърдението, че ответниците владеят този имот без основание.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А на ТР №  4/2014 г. на ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца. Ревандикационният иск съдържа в себе си две искания за защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, поради което на тези две искания следва да бъде даден отговор в диспозитива на съдебното решение.

В случая с обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесните имоти, но не е постановил изричен отделен диспозитив по установителната част от иска – за притежаваното от ищцата право на собственост върху имотите. Видно от мотивната част на решението, искът досежно дворно място е отхвърлен поради неустановяването ответниците да владеят това място, а досежно построената в него сграда – поради установяването, че те я владеят на правно основание. В мотивите си съдът е приел, че процесната жилищна сграда е съсобствена между страните по делото, а не е лична собственост на ищцата като прирашение към дворното място. Не са изложени никакви мотиви относно принадлежността на правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата, което дворно място е предмет на предявения ревандикационен иск. С оглед на това и предвид липсата на диспозитив относно установителната част на иска, решението е непълно.

Липсата на изричен диспозитив в обжалваното решение по предявения иск по чл. 108 от ЗС в установителната му част е пречка въззивният съд да осъществи цялостна проверка на решението с оглед предмета на въззивната жалба, в която се излага оплакване за неправилност на решението поради установяването, че ищцата е собственик на процесните имоти. С оглед на това и предвид липсата на мотиви в обжалваното решение досежно принадлежността на правото на собственост върху процесното УПИ, подадената въззивна жалба срещу решението следва да се  приеме като съдържаща искане по чл. 250 от ГПК за допълване на решението, доколкото съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищцата.

По тези съображения производството пред Софийски окръжен съд, образувано по въззивна жалба на М.Ц.С. срещу решението от 21.11.2018 г. по гр. д. № 277/2017 г. на Районен съд – С., следва да бъде прекратено и делото върнато на районния съд за постановяване на допълнително решение по чл. 250 от ГПК по предявения ревандикационен съд в установителната му част – досежно правото на собственост на ищцата върху процесния УПИ и построената в него жилищна сграда.

 

С оглед на горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството гр. д. № 176/2019 г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – С. за допълване  на решение от 21.11.2018 г. по гр.д.  № 277/2017 г. съобразно указанията в мотивите на настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.