Решение по дело №2338/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1352
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110202338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2338 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „П.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. Й.А. от ВАК, против НП № 23-0000255 от 08.05.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, че същото е издадено както при допуснати съществени нарушения на процес. правила (в АУАН и в НП нарушението не било описано в достатъчна степен, което нарушавало правото на защита на въззивника тъй като не бил ясен предмета на доказване, имало съвпадение между нарушена норма и нормата въз основа на която се налагала санкцията, липсвали мотиви в НП досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН), така и в нарушение на материалния закон – нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно на основанията изложени в жалбата.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като заявява, че мотиви е изложил в писмено становище към преписката.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Въззивното дружество притежавало лиценз на Общността за превоз на товари № 1639. През месец март 2019год. св. И. и негов колега Д.Калайджиев, и двамата служители в ОО „АА“ Варна, извършили проверка на транспортната документация на въззивното дружество при която било констатирано, че на 10.10.2018год. въззивното дружество като превозвач е допуснал водача Милко Тодоров Г. ЕГН ********** да управлява превозно средство категория N3, марка „ДАФ“ с рег.№ В9823КТ, с което бил извършен обществен превоз на товари на територията на Република България като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП – не притежавал валидно удостоверение за психологическа. Установено било, че водачът е притежавал УПГ валидно до 27.04.2018год. като до приключване на  проверката на 15.03.2019год. ново удостоверение не било представено.

За констатираното нарушение на 15.03.2019год. св. И. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 261002 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.

Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното дружество лице.

На 08.05.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя Б.И., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, пътен лист №485523 от 10.10.2018год., товарителница № 1240684 от 10.10.2018год., разпечатка от картата на водача Милко Г., Справки от регистъра на психологическите изследвания на водачите за заявленията на психологическо изследване, протокол за съответствие с изискванията за установяване на територията на Република България, разпечатка от инф. система на ИА „АА“, писмо от и.д. ГД на ГД „АИ“ адресирано до началника на ОО „АА“ Варна, покана до въззивното дружество за представяне на документи, констативен протокол за извършена комплексна проверка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае  в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен превоз на товари на територията на Република България от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност след дата 27.04.2018г. както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно данни, в това число и на кои изисквания съгласно нормата на чл.7а, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът (за психологическа годност), както и къде са разписани тези изисквания - чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно затова, че на 10.10.2018год. е допуснат превоз на товари без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и диспозиция (правило за поведение) и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да стане и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че е  защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице в случай на несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. Актът е бил съставен в присъствието на управителя на въззивното дружество и е бил предявен и връчен на същия.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за съществено нарушение на процес. правила състоящо се в липса на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, то също не се споделя от съда доколкото не води до нарушаване правото на защита на въззивника. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, АНО има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Няма обаче предвидено задължение, съответно не включено като задължителен реквизит на НП, АНО да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения. Горното е и напълно обяснимо защото с издаването на НП наказващият орган недвусмислено изразява становището си, че според него случаят не е маловажен. 

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.

В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва обществен превоз на товари като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност уредени в чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП. Съгласно посочената норма лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.

По делото няма спор, че въззивника притежава качеството на превозвач.

От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му проверка, се установява, че водачът упоменат в НП на 10.10.2018год. е извършил превоз на товари на територията на Република България от името на и за сметка на превозвача. В горната насока са приложените към АНП пътен лист и товарителница.  От друга страна по категоричен начин от приложените към АНП справки от регистъра на психологическите изследвания на водачите  е видно, че към 10.10.2018год. водачът Милко Тодоров Г. не е притежавал валидно УПГ. Същият е имал издадено такова с № 391202(о), но срокът му на валидност е изтекъл на 27.04.2018год. (почти шест месеца преди датата на превоза за който е повдигнато обвинение), а ново УПГ е било издадено едва на 15.03.2019год. (в деня на съставяне на акта). При това положение няма спор, че на 10.10.2018год. въззивникът е допуснал водачът Милко Тодоров Г. да извърши обществен превоз на товари без последният да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ, поради което и състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП е осъществен от обективна страна.

Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от разпечатката от картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както преди датата за която е на въззивника е повдигнато обвинение така и след това, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай. Отделен е въпроса, че видно от приложената към АНП справка за нарушител въззивното дружество е било многократно санкционирано преди датата на нарушението, за което е повдигнато обвинение, включително и за идентични нарушения.

В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер от 3000лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000255 от 08.05.2019 год. на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на „П.“ ООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: