Р Е Ш
Е Н И
Е
№147
гр. Габрово 25.05.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕ***А Д.
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело №
2164 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.23 ал.1 от СК.
В исковата молба се твърди, че с решение №
239/27.06.2017 год. постановено по брачно гр. д. № 1853/2017 год. по описа на
Габровски районен съд е прекратен сключеният на 17.10.2009г. брак между
страните.
Към момента на сключването на
брака ответницата била редовна студентка първоначално в гр. Свищов, а след това
в ТУ гр. Габрово. Не разполагала с парични средства и изцяло била на издръжка
на ищеца. Той заплащал както семестриалните й такси, така и посрещал нуждите на
семейството. Получаваната от нея стипендия по три месеца на семестър в размер
на около 100 лева, ищцата ползвала за закупуване на учебници и за лични нужди.
По това време, за да посреща всички нужди в семейството ищецът работел на две места- като
преподавател в ТУ - Габрово, вечер като охранител във фирма "Импулс"
на договор към Метал секюрити и същевременно получавал пенсия по болест.
Ответницата започнала да работи едва през м. май 2015 год.
Преди сключването на брака от
дълги години ищецът и баща му закупували валута предвид икономическата
обстановка в страната, която съхранявали в каса в дома си.
През 2012 година ищецът и
родителите му взели решение за ищеца да бъде закупено жилище. Средствата за
закупуване на недвижимия имот събрали както следва: Бащата на ищеца при
прекратяване на трудов договор с „Електроразпределение Г. Оряховица АД бил
получил сумата от 11 243.75 лева, като дарил на сина си сумата от 13 000 лева,
както и тези, които бил обменял като валута в размер на 8 708 лева. Бабата на
ищеца по майчина линия му дарила 10 000 лева. Брат му за това, че постигнали
уговорка жилището на родителите им да бъде за него, дарил на ищеца сумата от 7
000 лева. Останалите средства до сумата от 36 500 лева- цената на имота била от
обменената и съхранявана валута.
Договорът за депозит за закупуването на имота бил сключен между бащата
на ищеца и фирма „Парагон" ЕООД Габрово, като всички суми както по този
договор- 1000 лева, така и за сключването на сделката били заплатени от баща
му.
Преди сключването на окончателната сделка за покупката на недвижимия
имот така дарените му суми ищецът внесъл по своя сметка, от която превел по -
късно сумата от 36 500 лева на продавачката както следва: 8000 лева на
20.04.2012 год., като на същата дата внесъл и сумата от 13 000 лева. На
21.04.2012 год.- 14 000 лева. Към тази сума била и дадената от бащата на ищеца
сума от 1000 лева при сключването на договора за депозит, а в последствие и
сумата от 1 520 лева внесена на 26.04.2012 год.
С дарените суми описани по- горе, на 09.05.2012 год. с нот. акт № 62,
том I, рег. № 1307, нот. дело № 52/2012 год. на Нотариус Иван Колев бил закупен
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14218.508.398 по кадастралната карта и регистри
на гр. Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. „***" № 15 с площ от 284 кв.м. ,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 2072, квартал 39, парцел
XIII, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 14218.508.430, имот с
идентификатор 14218.508.397, ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО СГРАДА с идентификатор
14218.508.398.2, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж, предназначение-
ЖИЛИЩНА СГРАДА- ЕДНОФАМИЛНА, СГРАДА с идентификатор 14218.508.398.3, със
застроена площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение :ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ.
При закупуването на имота страните по делото били в добри отношения и за
това ответницата била вписана в нотариалният акт. Както тя, така и нейните
родители или близки не са давали никакви средства за закупуването на недвижимия
имот. Изцяло имотът е закупен с лични средства на ищеца - такива, каквито имал
от преди сключването на брака и тези, които му били дарени от баща му, брат му
и баба му.
С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с
което признае ищеца за изключителен собственик.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК като в законния срок е
постъпил отговор от ответницата, която взема становище за неоснователност на
иска, с който ищецът цели да обори установената в закона презумпция, че вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Според ответницата покупко - продажбата е възмездна и е сключена през
времетраенето на брака им, поради което върху имота е била установена съпружеска
имуществена общност, автоматично трансфор***ана в обикновена съсобственост, с
равни дялове на двамата бивши съпрузи, определени съобразно нормата на чл. 28 СК, при прекратяване на брака помежду им с влязло в сила на 27.06.2017 г.
бракоразводно Решение на ГРС.
Ответницата заявява, че по време на брака тя самата е полагала труд,
получавала е също финансови средства, грижила се е за детето, а освен това ще
ангажира гласни доказателства, че също
са й били предоставени суми под формата на дарение за закупуване на
жилището. Поради изложеното се прави искане за отхвърляне на предявения иск.
От събраните по делото
доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложения по делото нотариален акт № 62, том I, рег. № 1307,
нот. дело № 52/2012 год. на Нотариус Иван Колев, на 09.05.2012г. страните по
делото Т.Д. М. и Р.И.И. са закупили следният недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14218.508.398 по кадастралната карта и регистри
на гр. Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. „***" № 15 с площ от 284 кв.м. ,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване/до 10м/, номер по предходен план: 2072, квартал 39, парцел
XIII, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 14218.508.430, имот с
идентификатор 14218.508.397, ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО СГРАДА с идентификатор
14218.508.398.2, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж, предназначение-
ЖИЛИЩНА СГРАДА- ЕДНОФАМИЛНА, СГРАДА с идентификатор 14218.508.398.3, със
застроена площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение :ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ.
С решение № 239/27.06.2017 год. постановено по брачно гр.д. № 1853/2017
год. по описа на Габровски районен съд, бракът между страните, сключен на
17.10.2009г., е прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено споразумение по
чл. 51 от СК, според което процесният по настоящото дело недвижим имот, описан
в нотариален акт № 62, том I, рег. № 1307, нот. дело № 52/2012 год. на
Нотариус Иван Колев остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.
От показанията на свидетелите И. И. – баща на ищеца и Г. И. – негов брат се установява, че през
2012г. за нуждите на семейството на ищеца е бил закупен процесния недвижим
имот. Средствата за закупуването му били
собственост на ищеца Р.И. и дарени му от неговите близки. Бащата на
ищеца – свидетелят И. И. твърди, че е внесъл предварително капаро, за да бъде
свален имота от продажба в агенцията за недвижими имоти около 1000 лв. Средства
имал в дома си, не ги държал в банка. Една голяма част от тях свид. И. обръщал в чужда валута, понеже курсът
на лева се менял непрестанно. Свидетелят също така получил голямо обезщетение
от предприятието, в което работел - седемнадесет и половина брутни заплата през
2006 г. Една част от парите около 12 хил. лв. дал на сина си за закупуване на
имота. Парите били от спестявания, а
другата част свидетелят имал от втора пенсия, за каквато работодателят му го
осигурявал доброволно и когато му прекратил договора, директно му изплатили
сумите. Ищецът по същия начин, като работел си спестявал парите като ги обръщал
във валута. Тези пари били събрани преди страните да сключат гражданския брак.
В имота били вложени и още 10 000 лв. получени от бабата и дядото на ищеца, с уговорката до 2 г. да ги
върне. Точно след 2 години на 8 май 2014 г. парите били върнати по банков път.
Внесъл ги свидетелят от негови лични средства. Освен това ищецът и брат му се споразумели
старото жилище, в което живеят
родителите на ищеца да остане за брат му Г., а той да дал на ищеца спестяванията,
които имал - 7000 лв. Родителите на ответницата никога по никакъв начин не били
давали някакви пари. Те не разполагали със средства, тъй като баща й бил
пенсионер. По време на брака ответницата започнала да работи от средата на м.
май 2015 г. Преди това била студентка. Получавала е стипендия, но не е влагала
в къщата през годините. Парите от майчинството, които й били изплатени понеже е
редовна студентка - около три хиляди лева,
се изразходвали за детето. В подкрепа на свидетелските
показания на тези двама свидетели са приложените по делото Договор за депозит
от 10.04.2012г. сключен с „Парагон” ЕООД Заповед № 28/28.12.2005г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на
И. Р. И. с „Електроразпределение
Г. Оряховица” АД, операционна бележка от 20.04.2012г. за внесени от ищеца
8 000 лева по собствената му сметка в „Банка ДСК” ЕАД, операционна бележка
от 20.04.2012г. за внесени от ищеца 13 000 лева по собствената му сметка в
„Банка ДСК” ЕАД, операционна бележка от 21.04.2012г. за внесени от ищеца
14 000 лева по собствената му сметка в „Банка ДСК” ЕАД и справка за салдо
по същата сметка към 21.04.2012г., видно от която на посочената дата наличността
по сметката на ищеца е била 35 000 лева, операционна бележка от
26.04.2012г. за внесени от ищеца 1 520 лева по собствената му сметка в „Банка
ДСК” ЕАД и операционна бележка от 09.05.2012г. за преведени от сметката на
ищеца Р.И. 36 500 лева по сметката
на продавача на процесния имот А.Т.М., операционна бележка от 08.05.2014г. за
преведени от И. Р. И. 10 200 лева
по сметката на Д.Х.Х.., която видно от
приложеното удостоверение за родствени връзки № 1751/05.09.2017г. е баба на
ищеца по майчина линия.
По делото се оформи и втора група свидетелски показания – на майката и
бащата на ответницата Д.М.М. и Р.И.М. и на братовчеда на ответницата М.М.М..
От показанията на родителите на ответницата
се установи, че през 2012г. дъщеря им се обадила и споделила, че с тогавашния й
съпруг -ищеца Р.И. са харесали жилище, но не им достигат 15 000 лева.
Родителите на ответницата ги събрали, като
съдружникът на свид. Д.М. му изплатил 6 000 лева – половината от
стойността на железарската работилница, която двамата притежавали, 7 000
лева изплатил племенникът на свидетелката Р.И.М. за да изкупи наследствения й
дял от имот в с. Ласкарево и останалите пари били от спестявания, които имали в
дома си.
Свидетелката М. обясни, че са дали на дъщеря
си и съпруга й една чанта пари, които както в последствие разбрала от дъщеря
си, зетят Р. ги е внесъл през април 2012 г. на собствената си сметка, тъй като
нямало кой да гледа детето, за да отиде дъщеря им да ги внесе.
При така събраните доказателства съдът
кредитира с доверие показанията на
втората група свидетели - Д.М.М., Р.И.М. и М.М.М., тъй като техните показания
кореспондират, както с отразеното в нотариален акт № 62, том I, рег. № 1307,
нот. дело № 52/2012 год. на Нотариус Иван Колев, където като купувачи на имота
са посочени Т.Д. М. и Р.И.И., така и със споразумението по чл. 51 от СК, според което
процесният по настоящото дело недвижим имот с адрес гр. Габрово,
ул. „***" № 15 остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.
След одобряването на постигнатото между съпрузите споразумение относно
условията, при които да бъде прекратен бракът им, е налице сила на присъдено
нещо, която изключва последващо преуреждане на въпросите разрешени с
утвърденото от съда споразумение.
От друга страна показанията на първата група свидетели / посочени от
ищеца/ не могат с категоричност да установят твърдението, че средствата, с
които е придобит имота са индивидуална собственост на ищеца. Писмените
доказателства представляват разписки за
покупко – продажба на валута в периода от 2003г. до 2010г. вкл., които обаче
няма как да се обвържат със заплащането на цената на процесния имот и гласни
доказателства, които обаче се опровергават от всички останали събрани
доказателства.
С оглед на горното съдът приема от правна страна, че ищецът
не установи по несъмнен и безспорен начин, че средствата с които е придобито
процесното жилище са негови лични от преди сключването на брака и дарени му в
последствие от неговите близки.
Тези негови твърдения, както бе посочено по- горе се
опровергават от приложените по делото официални документи- копие от нотариален
акт и решение на ГРС по чл. 50 от СК, както и от показанията на посочените от
ответницата свидетели, които изцяло кореспондират с отразеното в тези писмени
доказателства.
Както се приема в Решение №
313/17.02.2012 г. по гр.д.No 62/11 г. на ІІІ г.о., по отношение на имуществата,
придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената
в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл.99, ал.3 СК от
1985г./отм./, респ. чл.100 от СК от 1985г./отм./ между страните воля ги обвързва по всички въпроси, свързани с
имуществените им отношения по смисъла на глава ІІІ на СК от 1985г./отм./,
включително и досежно наличието на съсобственост. Това е така, защото в частта,
регулираща отношенията между съпрузите, споразумението има значението на
спогодба /избягва се спора между тях/. Презумпцията за съпружеска имуществена
общност при възмездно придобиване на вещи е прогласена от закона. При липса на
волеизявление за друго съотношение в съсобствеността, се приема, че квотите са
равни –чл.27 от СК от 1985г./отм./, т.е. споразумението обвързва страните
относно приложението на установената презумпция в чл.19, ал.1 от СК от
1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност,
както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. След като не е
установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е
изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по
взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може в последващ
исков процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за
същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение, което
ги обвързва съгласно чл.20а ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 23
ал.1 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът следва да заплати на ответницата направените по длото разноски в
размер на 1 625.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, с
основание чл. 23 ал.1 от СК , предявен против Т.Д. М., ЕГН **********, с адрес *** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д. М., ЕГН **********, че
Р.И.И., ЕГН ********** е ИНДИВИДУАЛЕН
СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 14218.508.398 по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово, с
адрес гр. Габрово, ул. „***" № 15 с площ от 284 кв.м. , Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 2072, квартал 39, парцел XIII,
при съседи на поземления имот: имот с идентификатор 14218.508.430, имот с
идентификатор 14218.508.397, ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО СГРАДА с идентификатор
14218.508.398.2, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж, предназначение-
ЖИЛИЩНА СГРАДА- ЕДНОФАМИЛНА, СГРАДА с идентификатор 14218.508.398.3, със
застроена площ от 19 кв.м. на един етаж, с предназначение :ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДЗОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Р.И.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Д. М., ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото
разноски в размер на 1 625.00 лева /хиляда шестстотин двадесет и пет
лева/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК
Препис от решението да бъде връчен на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :