Решение по дело №893/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260052
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20203230100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Добрич 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на    двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

            При участието на секретаря  Румяна Иванова разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 893 /2020  год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. №893 / 2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от  С.Р.Г. с ЕГН **********, с която срещу „С. П.” ООД град С. с ***  е предявен  иск  с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца Г. на основание чл. 326 , ал.1 от КТ,извършено със заповед №*** г. на управителя на ответното дружество и за отмяна на издадена заповед като незаконосъобразна .

Предявеният иск черпи  правното си основание от разпоредбата на чл. 344 , ал. 1 , т.1 от КТ   .

Изложени са  следните обстоятелства  :

Със заповед № *** г. на управителя на ответното дружество  е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца Г. на основание чл. 326,ал.1 от КТ –поради  отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор .

Заявени са следните основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение :

        Около месец преди издаване на процесната заповед ищецът Г. е отправил до работодателя заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 , ал.1 ,т.2 от КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение ,но не е подавал предизвестие за прекратяването му .

        Излага се още,че на ищеца не му е известно въз основа на какъв писмен акт работодателят се е позовал и е приел,че е направено искане за прекратяване на трудовия договор с предизвестие .

Предвид това ,че от работника не е отправяно предизвестие за прекратяване на трудовия договор , то издадената заповед се явава незаконосъобразна .

На следващо място се твърди,че ищецът вече е бил уведомил работодателя ,че прекратява трудовия договор  поради неплащане в срок на трудовото възнаграждение и с достигане на изявлението до ответника трудовият договор се считал прекратен.Към момента на издаване на процесната заповед вече не е било налице действително трудово правоотношение .

        В депозиран отговор в срока по чл. 131 от ГПК  ответникът оспорва исковете и изложените обстоятелства .

Наведени са следните възражения  по иска с правно основание чл. 344 , ал. 1 , т.1 от КТ  :

Ищецът С.Г. ,заемал длъжността „*** „ по сключен трудов договор № *** г.  е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност  за периода 29.01.2020г. – 01.02.2020 г.

С оглед на това на дата 30.01.2020 г. не е било възможно да му се изплати полагащото му се трудово възнаграждение .Това е било възможно в първия му работен ден след временната нетрудоспособност  на 03.02.2020 г. –понеделник.

Независимо от това ,за да не изпадне в забава относно изплащането на възнаграждението на 30.01.2020 г. работодателят е изпратил покана на служителя , която видно от представена обратна разписка не е била доставена на домашния му адрес предвид отсъствието му .

Вместо на 03.02.2020 г. да се яви на работа ищецът Г. отправил  до работодателя изявление , получено  на 05.02.2020 г. , с което го уведомява ,че прекратява едностранно трудовия договор на основание чл. 327,ал.1,т.2 от КТ  поради забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2019 г.

Роботодателят е  констатирал ,че заявените претенции от ищеца са неоснователни , защото вместо да се яви на 03.02.2020 г. в офиса и да получи трудовото си възнаграждение  работникът подава заявление за прекратяване на трудовия договор поради забава в плащането на трудовото възнаграждение , получено на 05.02.2020 г. .

Имайки предвид ,че не са налице условията на чл. 327 от КТ подаденото заявление е прието от работодателя като отправено предизвестие по чл. 326 от ГПК , поради което и трудовото му правоотношение е прекратено на това основание .

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна следното :

По силата на сключен трудов договор с № *** г. между страните е възникнало трудово правоотношение и ищецът е изпълнявал длъжността“*** „ в офис Д. с адрес *** на пълно работно време от 8 часа .

На 06.03.2020 г. е издадена заповед с № *** на управителя на дружеството , с която е  прекратил трудовото правоотношение със С.Р.Г. на основание чл. 326,ал.1 от Кодекса на труда –поради отправено писмено предизвестие до работодателя .

Заповедта е връчена на лицето  на 23.04.2020 г. , видно от приложено по делото известие за доставяне  /лист 36 / .

Искът по настоящото дело е предявен в двумесечния срок по чл. 358 , ал. 2 от ГПК .

Представено е по делото заявление , отправено от С.Р.Г. до управителя на ответното дружество , с което е изразена волята на работника за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327,ал.1,т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на дължимо трудово възнаграждение .

Ответното дружество не оспорва по делото изпращането на заявлението и съответно получаването му.Излага се в отговора на исковата молба ,че изявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 , ал. 1  , т. 2 от КТ е получено на 05.02.2020 г.

В тежест на ответника „С. П. „ ООД по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ е да докаже законност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение – в случая отправено от работника писмено предизвестие до работодателя по чл. 326 , ал. 1 от КТ .

Такова предизвестие не е отправяно от ищеца С.Р.Г. .

Изявлението му  за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 , ал. 1  , т. 2-поради неплащане на трудовото възнаграждение няма съдържание , от което да се направи извод ,че е налице отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение .

Ответникът не отрича получаването на изявлението на работника , но заявява ,че същото не е произвело правно действие поради това ,че не са били налице предпоставките на  чл. 327 , ал. 1 , т. 2 от КТ .

Трудовото правоотношение , което се прекратява без предизвестие се счита прекратено  от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора –в процесния случай  от 05.02.2020 г.

С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327,т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл. 335,ал.2,т.3 от КТ  .

От горното следва,че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество  е било прекратено на основание чл. 327,ал.1 от КТ от момента на получаване на заявлението -05.02.2020 г.  и към датата на връчване на оспорваната заповед на управителя на ответното дружество трудово правоотношение вече не е съществувало .

Заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена .

По изложените съображения предявеният  на основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен .

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца  се следват разноски в производството –заплатено адвокатско възнаграждение .

Ответникът е направи възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение .

Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда възможност по искане на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение ,но не по-малко от  минимално определения  размер съобразно  чл.36 от Закона за адвокатурата .Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.Размерът на възнаграждението се определя с договор между него и клиента като размерът следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за определяне на  минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Преценката за прекомерност следва да направи във всеки конкретен случай съобразно  действителната правна и фактическа сложност на делото.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение , изчислено по реда на чл.7 , ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на сумата от 610.00 лева .При начисляване на ДДС сумата  е 732.00 лева

Изплатеното по делото възнаграждение за адвокат  от ищеца е в размер на 750.00 лева с включен ДДС , което  е към минимума  и не следва да бъде намалявано .

С оглед изхода на спора на ответника не се следват разноски.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК  „С. П. „ ООД следва да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса  по иска за незаконност на уволнението в размер на 50.00 лева .

Водим от горното , Добричкият районен съд

 

                                Р Е Ш И  :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО  прекратяването на трудовия договор на С.Р.Г. с ЕГН **********,извършено със заповед № 195 / 06.03.2020 г. на управителя на „С. П.  „ ООД град С. с *** на основание чл. 326 , ал. 1 от КТ –поради отправено писмено предизвестие от работника и отменя като незаконосъобразна заповед *** г. на управителя на „С. П.  „ ООД град С. с ***.

ОСЪЖДА  „С. П.  „ ООД град С. с *** да заплати на С.Р.Г. с ЕГН ********** разноски в производството в размер на 750.00 лева адвокатско възнаграждение .      

ОСЪЖДА „С. П.  „ ООД град С. с ***  да заплати по сметка на Районен съд град Добрич държавна такса по иска в производството в размер на 50.00 лева .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му в регистъра на съдебните решения на 11.09.2020 г.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :