Р Е Ш Е Н И Е
№ 35/31.1.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ-ти касационен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
Председател: |
Десислава Кривиралчева |
|
Членове: |
1. Георги Видев 2. Дияна
Златева-Найденова |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от председателя |
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1188 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в, от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез юрк. М.Ч.-Д., против Решение №
422 от 09.11.2022 г., постановено по анд. № 202252202001286 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 656789-F643885/17.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Пловдив, с което на ЕТ „Грозданови – Борислав Грозданов“ ЕИК *********, е
наложена на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
и чл. 86, ал. 1 и ал. 2, и чл. 119 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, имуществена
санкция в размер на 500 лева, като е преквалифицирано нарушението и е намален размерът
на имуществената санкция на 200 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд – Пазарджик
и постановено ново, с което да се потвърди НП и наложената с него имуществена
санкция като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от юрк. Ч. – Д., която поддържа така подадената жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЕТ „Грозданови – Борислав Грозданов“ ЕИК
*********, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява
от адв. Г., която оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е изменил НП № 656789-F643885/17.08.2022
г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което
на ЕТ „Грозданови – Борислав Грозданов“ ЕИК *********, е наложена на основание чл.
180, ал. 2, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2,
и чл. 119 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, имуществена санкция в размер на
500 лева, като е преквалифицирано нарушението и е намален размерът на имуществената
санкция на 200 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че при извършена проверка от органи по приходите е установено, че за
периода 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. дружеството е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 55 703,64 лева, поради
което дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал.
1 от ЗДДС до 07.07.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който е достигнат оборот от 50 000 лева). Едноличният търговец е
подал заявлението за регистрация по ЗДДС на 04.01.2022 г., заведено с вх. №
**********/04.01.2022 г.
ЕТ „Грозданови – Борислав Грозданов“ ЕИК ********* бил
регистриран по ЗДДС на 21.01.2022 г., с Акт за регистрация по ЗДДС №
130422200180084 от 18.01.2022 г. За периода от 07.07.2021 г. (датата, на която
е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление
в срок) до 21.01.2022 г. (датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС), търговецът е
следвало да бъде регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него
доставки по арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Търговецът е извършил облагаеми доставки
за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. на обща стойност 4489,14 лева, за
което е следвало да начисли ДДС в размер на 370,66 лева в срок до 14.09.2021 г.
Посоченото ДДС в размер на 370,66 лева е начислен о жалбоподателя на 12.03.2022
г., съобразно Справка – декларация вх. № 13001864087/12.03.2022 за данъчен
период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г.
Районният съд е установил правилно фактите по делото и извършеното
нарушение. Видно и от касационната жалба – спор по това между страните няма. Спорът
е досежно приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая
е приложим привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, относим към ал. 2,
а към ал. 1 по отношение само на санкцията – когато регистрираното лице е начислило
данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка,
но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв. В конкретния
случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че данъка е
следвало да бъде начислен за данъчен период 01.08.2021 г – 31.08.2021 г., но
бил начислен за данъчен период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г., тоест преди изтичането
на 6 месеца по ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС. Предвид това, съдът е приел, че
посочената норма следва да се приложи, тъй като е по-благоприятна за търговеца
– нарушител.
Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е
установил, че нарушението е следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал.
3 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Нарушението е извършено за
първи път, което се установява и от съдържанието на оспореното НП. Ето защо, в конкретния
случай имуществената санкция е следвало да бъде
размер на 5 % от данъка, но не по-малко
от 200 лв. Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че текстът на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да се
тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал. 2. При
систематичното и граматическо тълкуване на нормите на чл. 180, ал. 1-3, следва
извод, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегирования
състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато
това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по
ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след регистрирането му, което и в
настоящия случай е факт. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок, правилното
процедиране на административно – наказващия орган е било да наложи имуществена санкция
в размер на пет на сто от дължимия данък, но не по – малко от 200 лева.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Предвид това, решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
делото ответникът по касационната жалба е бил представляван от процесуален
представител и е сторил разноски, които са доказани по основание и размер. Предвид
това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника по касационната жалба разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за
адвокатски хонорар.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 422 от 09.11.2022 г.,
постановено по анд. № 202252202001286 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
- гр. София да заплати на ЕТ „Грозданови – Борислав Грозданов“ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и трета“ № 40,
представлявано от Б.С.Г., разноски в размер на 400 (четиристотин) лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/