№ 2835
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 5940 от 02.04.2024г., постановено по гр.д. № 13932/2023г. по описа на
СРС, 170-ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Я. М. М.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл.79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата 981,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, аб. № 238200, през периода м.
март 2019г.- м. април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 20.07.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 144,28 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 21.06.2022г., на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 7,16 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. април 2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска[1]20.07.2022г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022г. по ч.гр. дело № 38989/
2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Я. М. М. установителни искове за цена на топлинна енергия, доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. “*********, аб. № 238200, над сумата 981,06 лева до сумата
1107,68 лева и за за периода м. май 2018г.- м. февруари 2019г.; за обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 144,28
лева; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за сумата 0,88 лева за периода 17.03.2021г.- 21.06.2022г.
Със същото решение Я. М. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация София" ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66,93 лева, представляваща разноски в заповедното
опроизводство и сумата от 111,22 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени,
е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата Я. М. М., в която са развити съображения
за неправилност на решението в посочената част. Жалбоподателката твърди, че въпреки
уваженото от съда възражение за изтекла погасителна давност, дължимите суми били в по-
малък размер, тъй като била извършвала плащания в общ размер на 229,93 лева, за които
представя разписки с въззивната жалба. Счита, че посочените плащания не били взети
предвид при присъждане на вземанията и моли да бъдат съобразени от въззивната
инстанция, като бъдат намалени съответно присъдените главници, лихви и разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София" ЕАД, “ който са развити съображения за неоснователност на
жалбата. Сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд бил обсъдил всички релевантни
за спора факти и бил достигнал до законосъобразен краен извод. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
2
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Страните не спорят и от представения в първоинстанционното производство договор
за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 26.01.2015г. се
установява, че жалбоподателката Я. М. М. е придобила правото на собстверност върху
процесния апартамент № 135, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. С оглед на това и
при липса на твърдения и доказателства за последващо разпореждане от нейна страна с
правото на собственост върху имота, следва заключението, че през процесния по делото
период от м.05.2018г. до м.04.2021г. жалбоподателката Я. М. М. е била собственик на
процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране
в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация
София“ ЕАД и жалбоподателката са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който „Топлофикация София“
ЕАД е доставяла топлинна енергия, а жалбоподателката дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания и относно топлоснабдяването на
имота през процесния период и количеството и стойността на доставената топлинна енергия,
както и на услугата дялово разпределение. Тези обстоятелства се установяват по
категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства. От приетите протокол за
проведено общо събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира имотът от 05.09.2002г., удостоверяващ прието решение на
етажните собственици за въвеждане на система за дялово разпределение в сградата и
сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД и договори за извършване на дялово
разпределение от 23.09.2002г. между етажните собственици и избраното дружество, както и
между „Топлофикация София“ ЕАД и избраното дружество по реда на чл. 139в ЗЕ от
03.06.2020г. се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
3
топлопреносната мрежа и е въведена система за дялово разпределение, като изпълнението
на тази услуга е възложено на третото лице – помагач. От приетите в първоинстанционното
производство протоколи за отчет се установява, че през процесния период в имота е имало
потребление на топлионна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, което е
разпределено въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение и монтирания
в имота водомер. Конкретната стойност на доставената топлинна енергия в размер на
1107,68 лева се установява от приетите индивидуални справки за дялово разпределение за
процесния период, както и от представените общи фактури. Също така от представените
фактури и счетоводна справка се изяснява и стойността на услугата дялово разпределение
от 7,16 лева. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение
на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие,
поради което вземането е възникнало именно за ищеца.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за дължимост на мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия. По отношение на процесните вземания са
приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е
предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна
фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар.
обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при
неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху
стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не
върху прогнозно начислените месечни сметки. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва
възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по
общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период Във въззивната
жалба липсват и конкретни оплаквания по отношение на размера на мораторната лихва,
поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът установи, че същата правилно е определена
в размер на 162,90 лева.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материалноправни норми и при произнасянето си по възражението за изтекла погасителна
давност. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
4
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.07.2022г. – са погасени по давност
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г. Вземането
за м.02.2019г. е възникнало на 01.03.2019г. и е станало изискуемо на 14.04.2019г. След
удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, срокът изтича на 21.06.2022г. – преди
датата на подаване на заявлението. Давностният срок за вземането по месечна сметка
м.03.2019г. изтича на 22.07.2022г. – след датата на подаване на зявлението. Следователно
вземанията за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г. не са погасени по давност, а видно от
представените фактури техният размер е 981,13 лева. В съответствие с нормата на чл. 119
ЗЗД е преизчислен и размерът на моратирната лихва само върху непогасената по давност
главница, а именно 144,28 лева. Доколкото главницата за цена на услугата дялово
разпределение се претендира за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., то към 20.07.2022г. не
е погасена по давност която и да било част от нея.
На последно място релевираното от въззивницата оплакване, че съдът не бил
съобразил извършените от нея плащания в погашение на процесните вземания, е
неоснователно. Единственото възражение, което ответницата е направила в
първоинстанционното производство по отношение на процесните вземания, е за изтекла
погасителна давност и същото е релевирано с възражението срещу заповедта за изпълнение
по чл. 414, ал. 1 ГПК /доколкото ответницата не е подала отговор на исковата молба/.
Останалите съображения във възражението касаят размера на претенцията с оглед
обстоятелството, че апартаментът бил на последен етаж и радиаторът не топлил достатъчно.
В единственото проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд
ответницата не се е явила, като вместо това с молба от 20.12.2023г. е посочила, че иска от
съда да приспадне погасените по давност вземания, а за останалите щяла да сключи
споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД. Следователно твърденията на ответницата за
извършени плащания през периода 2019г. – 2020г. и доказателствата в тази насока, са
релевирани за първи път с въззивната жалба, поради което на основание чл. 266, ал. 1 ГПК
не подлежат на разглеждане във въззивното производство. Единствено за пълнота следва да
се отбележи, че от представените платежни документи не се установява частичните
5
плащания да касаят процесните по делото вземания, доколкото извършените през периода от
19.12.2019г. до 03.07.2020г. частични плащания са съобразени при издаване на общата
фактура от 31.07.2020г., а при плащането от 09.12.2020г. на сумата от 40 лева не е посочено
какво вземане се погасява.
При съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В частта, с която исковете са
отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД. Същата не е сторила разноски, а претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5940 от 02.04.2024г., постановено по гр.д. №
13932/2023г. по описа на СРС, 170-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Я. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК
сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6