Решение по дело №1602/2020 на Районен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….

 

гр. Русе, 09.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав  в публично заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 1602 по описа за 2020 год., за  да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ от П.К.К. и М.П.В. против Прокуратурата на Република България.

Ищците твърдят, че срещу тях било образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 03.06.2018 г. в гр. Русе, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Р* И* Ц* от гр.Р*, че играели на игрални автомати с истински парични знаци и с това причинили на ВИЛОКС ГРУП ЕООД, гр. С*, представлявано от Д* Т* Я* от гр. Р*, имотна вреда в размер на 340 лева, като измамата била извършена от две лица.

Ищците заявяват, че нa 23.05.2019 г. Окръжна прокуратура- Русе е внесла в Окръжен съд- Русе обвинителен акт, с който ги обвинила в горепосоченото престъпление. Образувано било НОХД № 338/2019 г. по описа на Окръжен съд- Русе, в производството по което ищците били защитавани от адвокат В.В. ***, като по силата на сключените на 16.10.2019 г. договори за правна защита и съдействие, те заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.

В проведеното на 16.10.2019 г. съдебно заседание прокурор от РОП е поддържал обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, но с присъда № 28/16.10.2019 г., постановена по НОХД № 338/2019 г., РОС е признал подсъдимите за невинни. С влизане в сила на 01.11.2019 г. на постановената оправдателна присъда, повдигнатото и поддържано срещу всеки от ищците обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК се явява незаконно по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ и според ищците обуславя отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените им, вследствие на това незаконно обвинение, имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на редовно упълномощен адвокат, който ги е защитавал по това обвинение в наказателния процес по посоченото дело.

Ответникът е дал писмен отговор и е обосновал възраженията си. Счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Заявява, че на 25.05.2019 год. Окръжна прокуратура - Русе е внесла в Окръжен съд – Русе обвинителен акт по досъдебно наказателно производство ДП № 2296/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе за извършени от П.К.К. престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. l, пр. 1 от НК и по чл. 244, ал. l, пр. 1, вр. чл. 20, ал. l от НК и за извършени от М.П.В. престъпления по чл. 210, ал. l, т. 2, вр. чл. 209, ал. l, пр. 1 от НК и по чл. 244, ал. l, пр. 1, вр. чл. 20, ал. l от НК. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 388/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе. Съдебното следствие протекло по реда на чл. 58а, ал. l от НК. В проведеното открито заседание по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Русе е поддържал повдигнатите обвинения срещу двете лица. С горепосоченият съдебен акт ищците били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 244, ал. l, пр. 1, вр. чл. 20, ал. l от НК, като им било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. l от НК било отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 304 от НПК съдът ги оправдал изцяло по обвиненията за извършени от тях престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК. Поради това намира, че не следва да понесе имуществена отговорност по отношение на пълния размер възнаграждение, тъй като по едно от обвиненията ищците са били осъдени. Счита, че ищците виновно са допринесли за вредоносния резултат, тъй като са имали предходни осъждания.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Срещу П.К.К. и М.П.В. е образувано и водено досъдебно производство за престъпления по чл. 244, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 03.06.2018 г. в гр. Русе, в съучастие прокарали в обръщение подправени парични знаци- 17 банкноти с номинал 20.00 лева, с един и същ сериен номер БУ5887459, като са знаели, че са подправени, както  и че след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Р* И*Ц* от гр.Р*, че играели на игрални автомати с истински парични знаци и с това причинили на ВИЛОКС ГРУП ЕООД, гр. София, представлявано от Д* Т* Я* от гр. Р*, имотна вреда в размер на 340 лева, като измамата била извършена от две лица.

Нa 23.05.2019 г. Окръжна прокуратура- Русе е внесла в Окръжен съд- Русе обвинителен акт, с който ги обвинила в горепосочените престъпления. В хода на образуваното НОХД № 338/2019 г. по описа на Окръжен съд- Русе ищците са защитавани от адвокат В.В. ***, като по силата на сключените на 16.10.2019 г. договори за правна защита и съдействие, те са заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 800.00 лева за всяко от обвиненията. Това обстоятелство се установява от приложените към НОХД № 338/2019 г. По описа на РОСдоговори за правна защита и съдействие от 16.10.2019 год.

В проведеното на 16.10.2019 г. съдебно заседание прокурор от РОП е поддържал обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, но с присъда № 28/16.10.2019 г., постановена по НОХД № 338/2019 г., РОС е признал подсъдимите за невинни по това обвинение и за виновни в извършването на престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът П.К.К. е заплатил 800.00 лева възнаграждение за защитата си в наказателното производство за обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, за което се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода. В този случай съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция към момента на извършване на разноските- ДВ, бр. 84 от 2016 г./ минималният размер на адвокатския хонорар по наказателното дело възлиза на 800.00 лева за всяка от фазите на наказателното производство.

Ищецът М.П.В. е заплатил 800.00 лева възнаграждение за защитата си в наказателното производство за обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, за което се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода. В този случай съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция към момента на извършване на разноските- ДВ, бр. 84 от 2016 г./ минималният размер на адвокатския хонорар по наказателното дело възлиза на 800.00 лева за всяка от фазите на наказателното производство.

Разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар до разумния и обичайния размер. Ищците са заплатили разноски в минималния, предвиден в наредбата размер.

Според Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК и решение № 843/23.ХII. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., IV г. о., ГК непредвидената в Раздел III от Глава единадесета на НПК (отм.), респективно в Раздел III от Глава петнадесета на сега действащият такъв, процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски, направени във връзка с незаконното му обвинение в извършване на престъпление, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия. Не налагат друг извод разпоредбите на чл. 299, т. 12 от НПК (отм.), респективно чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК, в сила от 2006 г., предвиждащи при постановяване на присъдата съдът да решава и въпроса на кого да се възложат разноските. С оглед разпоредбите от Глава единадесета и Глава петнадесета посочените норми при оправдателна присъда не касаят разноските, направени от подсъдимия, а направените от бюджета на съда и/или на органите на досъдебното производство такива, за които е прието, че остават за сметка на държавата. Поради това и изводът на съда е, че претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия.

Съгласно т. 1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в процесните договори за правна помощ е вписано извършеното плащане в брой на договорените суми.

Следва да се посочи, че обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на доказана  причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи и настъпилите  реални вреди. В конкретния случай се доказа наличие на причинена имуществена вреда за ищеца. По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени като такива.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищците виновно са допринесли за вредоносния резултат, тъй като са имали предходни осъждания. Това обстоятелство е ирелевантно, тъй като обвинението е поддържано не заради криминалното им минало, а заради подвеждането на фактите по преценка на прокуратурата под конкретна правна норма, като съдът е приел, че обвинението е недоказано, поради което ги е оправдал.

По делото е направено искане от ищците присъждането на разноски в настоящото производство. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците направените по делото разноски в размер на по 310.00 лева за заплатени държавна такса и адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на П.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата 800.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, приключило с оправдателна присъда № 28/16.10.2019 г., постановена по НОХД № 338/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на РОС- 01.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на М.П.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата 800.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от HK, приключило с оправдателна присъда № 28/16.10.2019 г., постановена по НОХД № 338/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението на РОС- 01.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на П.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата 310.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на М.П.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата 310.00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: