Р E Ш Е Н И Е
№ 436
гр.Плевен, 13.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 271 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 79 от 11.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2684/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 3774 от 09.12.2019 година на
Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в ГД „МРР“ в ЦМУ
в частта, с която на Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 126, ал. І, предл.
І-во от ЗАДС е наложено административно наказание – глоба в размер на 2258,26
лева (две хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) за
това, че при извършена проверка на 06.06.2019г. е установено, че държи в дома
си – къща, находяща се в гр. Долни Дъбник, Плевенска област, ул. „Бузлуджа“ № 8
общо 188 литра дестилатен етилов алкохол (ракия) с действително алкохолно
съдържание по обем 54,6% vol при 20`С, разпределен в 14 броя пластмасови туби с
различна вместимост и наличност, подробно описани и идентифицирани в Опис на
иззетите веществени и писмени доказателства № 19BG9950A023538/06.06.2019г., без
да притежава данъчен документ фактура или друг писмен документ по смисъла на
ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз – нарушение по чл. 126, ал.
І, предл. І-во, т.1 от ЗАДС.
Със
същото решение РС- Плевен потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление № 3774 от 09.12.2019 година на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“ в ГД „МРР“ м ЦМУ в частта му, с която на
осн. чл. 107е, ал. І във вр. с чл. 124, ал. І от ЗАДС е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението – 14 бр. пластмасови туби с различна
вместимост и наличност, съдържащи общо 188 литра дестилатен етилов алкохол
(ракия) с действително алкохолно съдържание по обем 54,6% vol при 20`С, намиращи
сена съхранение в склад на ТД Дунавска по складова разписка № 00081/2019г.
съгласно ППП №59/26.06.2019г. (гр. Свищов).
С Определение № 105/20.02.2020 г.,
постановено по същото дело РС- Плевен е осъдил Агенция „Митници“- ЦМУ – гр.
София да заплати на Х.Н.Х. с ЕГН ********** сумата от 150 лв., представляваща
направени поделото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част на жалбата.
Срещу постановеното решение в
отменителната му част е подадена касационна жалба от Агенция „Митници” – ТМУ- Свищов,
чрез гл. юрисконсулт Я., който счита същото за неправилно поради противоречие
със закона. Счита за неправилен извода на РС, че физическо лице не може да бъде
субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС. Като аргумент в посока на обратното посочва,
че законодателят е предвидил налагането на наказание „глоба“, наред с
„имуществена санкция“. Твърди, че физическото лице не може да бъде нито
регистрирано лице, нито лицензиран складодържател, съобразно раздел IIIа от ЗАДС. Позовава се на съдебна практика,
възприемаща физическите лица като субекти на нарушения по чл.126 от ЗАДС. Излага
доводи, че конкретното нарушение не е свързано със съставянето на документи,
какъвто извод е направил РС. Счита за неправилен и изводът на съда за липса на
ясно и точно описание на нарушението.В конкретния случай според касатора е
достатъчно да е налице държане на стоката, независимо от това кой е нейния собственик,
какъв е произходът ѝ, с каква цел се държи и в този смисъл счита за
неправилен извода на съда , че АНО е следвало да посочи кои конкретни документи
лицето е следвало да представи на контролните органи. Счита, че това може да
бъде документ от всякакъв характер, установяващ заплащането на акциза, поради
което не е необходимо да се изброява примерно в НП. В заключение прави искане
да бъде отменено съдебното решение в частта
му, с която е отменено НП, респ. оспореното НП д бъде потвърдено и в тази му
част.
Подадена е и частна жалба
против Определение № 105/20.02.2020 г. по същото дело, с което първостепенният
съд е присъдил разноски в полза на Х.Н.Н.. В жалбата се излагат доводи, че в
проведеното ОСЗ процесуалният представител на жалбоподателя не е направил
искане за присъждане на разноски, поради което такива не е следвало да бъдат
присъждани. На второ място се сочи, че НП е отменено само частично, а в
останалата му част е потвърдено, поради което жалбоподателя също е следвало да
бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“ сума, кореспондираща с потвърдителната
част на решението. На следващо място се оспорва процесуалният ред на горното
произнасяне, а именно редът на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Сочи се и че
определението страда от формален порок, тъй като в него е посочено, че е
предоставен договор за правна помощ по административнонаказателно производство
с друг номер.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Х.Н.Х. в съдебно
заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната
жалба и предлага да бъде отменено атакуваното решение в оспорената му част.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, както и частната такава са
подадени в законоустановения срок и от
надлежна страна, поради което и двете жалби са допустими за разглеждане .
Разгледани по същество, същите са основателни.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Въззивният съд е обсъдил събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и в мотивите си е изложил приетата от него за
установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните.
За да постанови решението в оспорената му част РС-
Плевен е приел, че разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС цели да обезпечи съставянето
на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства
и в него няма промяна и с последното изменение на закона (ДВ бр. 97 от 2017 г.,
в сила от 1.01.2018 година). Задължени да водят такава документация са само
регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС.
Последната норма лимитативно определя кои лица могат да начислят акциза, това
са и лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на
такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави
редовни документи за това и отново това са само регистрирани лица. Следователно
смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които
макар и редовно регистрирани по закона (като производители или
складодържатели), не изпълняват задължението си да съставят редовни документи,
които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не
да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или
складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или
складодържател според РС не може да
произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в
санкционната норма документи, поради което такова лице не може да носи
отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и
разполага с изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на
субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените
в нея състави. Пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на
обезпечаване на дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния,
които са обявени за административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на
дължимия акциз. Съобразно нормата на чл. 3, ал. ІІ от ЗАДС, адресати на такава
санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е жалбоподателят Х., но в
случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Въззивният съд направил извод, че налагането на административно
наказание, без да е доказан съставът на съответното административно нарушение,
което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на
основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност по арг. на
чл. 6 от ЗАНН. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон.
За пълнота РС изложил съображения, че в АУАН и
наказателното постановление липсва ясно и точно описание на конкретното
противоправно деяние, за което се претендира да е установено, в нарушение на
изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От
актосъставителя е посочено, че лицето държи акцизни стоки, без да има документ,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При
тълкуване на съдържанието на мотивната част на НП въззивният съд възприел, че
също се претендира като нарушение държането на акцизни стоки, без да има
документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС съдържа множество различни и напълно
самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага
конкретизиране при описанието на фактическия състав на установеното деяние в
НП. Съдът изложил мотиви, че в случая,
както в АУАН, така и в НП не се посочва кои са конкретно необходимите
документи, които е следвало да притежава лицето и с които да удостовери
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Неясното фактическо
описание на деянието, представлява процесуално нарушение, съществено
ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата си още в
първата фаза на административно-наказателното производство, поради което и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Изводът, който
формирал РС е, че липсата на надлежно установено изпълнително деяние по чл.
126, предл. първо от ЗАДС, от лице, което може да бъде субект на този вид
нарушения, е достатъчно основание НП да бъде отменено.
Независимо от административнонаказателната
отговорност, съдът счел, че правилно са отнети в полза на държавата вещите – акцизни стоки, поради което потвърдил
оспореното НП в тази част.
Касационната инстанция намира решението в
оспорената част за неправилно като
постановено в нарушение на закона и при неправилна преценка на фактите
при наличие на събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС в редакцията му към момента на извършване
на административното нарушение, е
предвидено налагането на административно наказание, в т.ч. „глоба“ за
физическите лица, за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни
стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Посочената разпоредба предвижда административно
наказание за лицата, които държат, предлагат, продават или превозват акцизни
стоки, без същите да са придружени от съответния документ, удостоверяващ
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза. Санкцията е предвидена
за всяко лице, което осъществи едно от изброените изпълнителни деяния-и
физически, и юридически, т. е. не е предвидено специално качество за субекта на
нарушението, а именно същият да е регистрирано лице по ЗАДС. Действително
разпоредбата чл. 43, ал. 1 ЗАДС визира само регистрирани по ЗАДС лица. Но
тези лица са задължени да издават съответните данъчни документи, а нарушението
по чл. 126 от ЗАДС не визира издаване на посочените в
разпоредбата документи, а касае действия по държане, предлагане, продажба и
превоз на акцизни стоки, при което тези акцизни стоки следва да са придружени
със съответния документ като лицето, държащо, предлагащо и т. н. такива стоки,
следва да разполага с този документ, независимо дали той е издаден от самия
него или от друго лице. Ето защо е необоснован извода на районни съд, че чл. 126 ЗАДС е неприложим по отношение на физически лица. От
съдържанието на разпоредбата се установява, че същата поставя изискване към
лицата да притежават /а не да издават/ документи за платен акциз за държаните,
предлагани, продавани или превозвани от тях акцизни стоки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че за различните административни нарушения по този
закон са предвидени както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за
юридическите лица и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да
извършат процесното административно нарушение е ограничен, то това би било
посочено изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат
да извършат конкретното административно нарушение. Следователно, по аргумент на
противното, нормата на чл. 126 от ЗАДС не се отнася само за лицата, които по
закон имат задължението да издават документи, доказващи начисляване,
деклариране, обезпечаване и заплащане на акциза, а за всяко лице, което държи
акцизни стоки, за които не може да представи документ, удостоверяващ внасянето
на дължимия акциз. Липсата на ограничение в правната норма, в смисъл, че
задължение за представяне на документ, удостоверяващ плащането на дължимия
акциз, имат само регистрираните по този
закон лица и че само когато нарушението е извършено от регистрирани за целите на
този закон лица може да се ангажира отговорността им,
дава основание на съда да счита, че конкретното административно нарушение може
да бъде осъществено от всяко лице, в т.ч.
и от ответника по касация като физическо лице в качеството му на
държател на акцизни стоки, за които не е
могъл и не е представил документи, удостоверяващи плащането, начисляването и
обезпечаването на дължимия акциз, същият е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 126 от ЗАДС, за което е ангажирана отговорността му.
Неправилен е и другият изведен от РС
извод, че с непосочването в НП на конкретния документ, който следва да се
представи от лицето-държател на акцизните стоки, е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на санкционния акт.
В
разпоредбата на чл. 126 ЗАДС императивно е въведено задължението всяка
акцизна стока да е съпроводена с един от изброените в нея документи, от който
да е видно, че акцизът за стоката е заплатен, начислен или обезпечен, съответно
задължение на лицето, което държи акцизната стока, е да носи и представи при
проверка един от изброените документи, удостоверяващи плащане, начисляване или
обезпечаване на акциза. В този смисъл непосочването на конкретния
удостоверителен документ не е довело до нарушаване на правото на защита на Х..
Ето защо, по изложените съображения, касационната инстанция намира изводите на
въззивния съд за неправилни, което обосновава отмяна на въззивното решение в оспорената му част.
При този изход на производството частната
жалба против определението, с което са присъдени разноски в полза на въззивния
жалбоподател е неправилно и следва да бъде отменено и настоящият съдебен състав
не счита за нужно да излага мотиви във връзка с останалите доводи, развити в
нея.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 79 от 11.02.2020 г., постановено по НАХД № 2684/2020 г. в
частта му, с която
Районен съд – Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 3774 от 09.12.2019 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ в ГД „МРР“ в ЦМУ в частта, с която на Х.Н.Х. с ЕГН **********
*** на осн. чл. 126, ал. І, предл. І-во от ЗАДС е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2258,26 лева (две хиляди двеста петдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки) за това, че при извършена проверка на
06.06.2019г. е установено, че държи в дома си – къща, находяща се в гр. Долни
Дъбник, Плевенска област, ул. „Бузлуджа“ № 8 общо 188 литра дестилатен етилов
алкохол (ракия) с действително алкохолно съдържание по обем 54,6% vol при 20`С,
разпределен в 14 броя пластмасови туби с различна вместимост и наличност,
подробно описани и идентифицирани в Опис на иззетите веществени и писмени
доказателства № 19BG9950A023538/06.06.2019г., без да притежава данъчен документ
фактура или друг писмен документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането
на дължимия акциз – нарушение по чл. 126, ал. І, предл. І-во, т.1 от ЗАДС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3774 от
09.12.2019 година на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ в ГД „МРР“ в ЦМУ в частта, с която на Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** на
осн. чл. 126, ал. І, предл. І-во от ЗАДС е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2258,26 лева (две хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет
и шест стотинки) за това, че при извършена проверка на 06.06.2019г. е
установено, че държи в дома си – къща, находяща се в гр. Долни Дъбник,
Плевенска област, ул. „Бузлуджа“ № 8 общо 188 литра дестилатен етилов алкохол
(ракия) с действително алкохолно съдържание по обем 54,6% vol при 20`С,
разпределен в 14 броя пластмасови туби с различна вместимост и наличност,
подробно описани и идентифицирани в Опис на иззетите веществени и писмени
доказателства № 19BG9950A023538/06.06.2019г., без да притежава данъчен документ
фактура или друг писмен документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането
на дължимия акциз – нарушение по чл. 126, ал. І, предл. І-во, т.1 от ЗАДС.
ОТМЕНЯ Определение № 105/20.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2684/2020 г. по описа на РС- Плевен, с което Агенция
„Митници“- ЦМУ – гр. София е осъдена да
заплати на Х.Н.Х. с ЕГН ********** сумата от 150 лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на
жалбата и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адв.
Н. М. *** за присъждане на деловодни разноски по делото в полза на
жалбоподателя Х.Н.Х. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2.
/п/