Решение по дело №68/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от А. Е. Д., с [ЕГН], срещу Решение № 329/29.12.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 553/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1139-001160/22.05.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – [област]. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – [област].

В съдебното заседание по делото адвокат К. Д. – процесуален представител по пълномощие на А. Д., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Началникът на сектор ПП при ОДМВР – [област] не се явява и не представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 886/12.03.2024 г. процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Б. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от Д. адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическата страна на спора е установено, че на 11.05.2023 г. около 22:20 часа, на [улица]в [населено място], служители на ОДМВР – [област] извършвали полицейска проверка на водач на лек автомобил. Докато извършвали проверката друг автомобил – марка и модел „О А”, с рег. № [рег. номер], управляван от А. Д., ударил лявото огледало за обратно виждане на проверявания автомобил, спрял за кратко и потеглил по [улица]в посока към [жк] в [населено място]. Полицейските служители последвали с автомобила с патрулния автомобил и не губили контакт със същия до спирането му пред блок № **. А. Д. слязла от автомобила, оставила светлините му включени, заключила го и хвърлила ключовете в тревните площи пред блока. Тя била във видимо нетрезво състояние, поради което полицейските служители извикали патрул на сектор ПП за извършване на тестови проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. След пристигането си служителите на сектор ПП я поканили да бъде изпробвана за употреба на алкохол и наркотични вещества, но тя отказала. На Д. е издаден Талон за изследване № 094946, подписан от нея. В талона е отразено, че тя отказва да ѝ бъде извършена предварителна проверка, като в тази част същият е подписан от нея. В частта от талона, касаеща отразяване на избора на проверяваното лице дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо изследване, е отбелязано „отказвам да дам кръв за алкохол и наркотици”. Екземпляр от талона е връчен на Д. на 11.05.2023 г. в 22:55 часа. Срещу нея е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 937469/12.05.2023 г. за това, че отказва да бъде изпробвана с „Дрегер Друг тест 5000” с фабричен № ARLK-0004 за употреба на наркотични вещества, както и да даде кръв за лабораторен анализ, като нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от Д. на същата дата, като ѝ е връчен препис от него. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. В производството пред районния съд са разпитани полицейските служители О. Х. Г. (актосъставител), Р. С. С. и Р. П. З. (свидетели по акта, присъствали при установяване на нарушението), които потвърждават изложените в акта фактически констатации. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на А. Д. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на Д..

Правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (редакцията към датата на деянието – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е посочено, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената наредба при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В чл. 3, ал. 1 от наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. От свидетелските показания безспорно се установява, че в случая от контролните органи са предприети действия по използване на такъв тест, но Д. е отказала да бъде проверена на място. При заявен отказ от тестване без значение за съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е дали на водача е връчен талон за медицинско изследване с надлежните реквизити. Правилно за установеното нарушение на Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН А. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР – [област] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329/29.12.2023 г., постановено по АНД № 553/2023 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА А. Е. Д., с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – [област] сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.