Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11316 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.10.2016г., постановено по
гр. д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено по
предявените от Н.Ц.Н. срещу „Ю.Б.”АД искове, че клаузите на чл. 3, ал. 1, чл.
3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074 от 22.07.2008г. са нищожни
като неравноправни, като е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на клаузите
на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL
41074
от 22.07.2008г.; осъден е ответника „Ю.Б.”АД да заплати на Н.Ц.Н. следните
суми: сумата 1201. 95 лв.,
представляваща разликата от предварително договорения размер на анюитетните
вноски и платени от ищцата 47 вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г.,
платена на основание нищожни клаузи; сумата 50 лв. – надплатена такса за управление по кредита, платена
ежемесечно в периода 07.12.2010г. – 05.12.2013г. на основание нищожни клаузи;
сумата 5703. 83 лв. , представляваща
недължимо платена сума за анюитетни вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г. и явяваща се разлика между
стойността на анюитетната вноска, определена в швейцарски франкове и платената
в лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2013г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3504.
51 лв. – разноски по делото, като са отхвърлени исковата претенция за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата над 1340. 36 лв. до пълния претендиран
размер от 3684. 46 лв. , както и за периода 11.04.2012г. – 05.12.2013г. , като
неоснователна; за сумата над 1201. 95 лв. до 1340. 36 лв. и за периода
28.08.2008г. – 06.12.2008г. , като погасено по давност, по отношение не
претенцията за надплатени такси за периода 28.08.2008г. – 28.10.2008г., като
погасена по давност, за сумата над 5703. 83 лв. до пълния предявен размер от
5886. 75 лв. и за периода 28.08.2008г. – 06.12.2008г. , като погасена по
давност.
Решението
е обжалвано от ищцата Н. Ц. Н. в отхвърлителната
част на всички искове. Жалбоподателката твърди, че клаузата на чл. 24 от
процесния договор също попада в приложното поле на чл. 146 ЗЗП, тъй като не е
индивидуално договорена и е неравноправна. Сочи, че с нея се прехвърля изцяло
риска от намаляване на потребителската стойност, тъй като потребителят поема
изцяло риска в стойността на швейцарските франкове, които би могло да се
закупят за сумата в лева към различни моменти на договора. По отношение на уваженото
възражение за давност сочи, че се касае за договор за банков кредит с
продължително изпълнение, чийто падеж не
е настъпил, поради което е неприложим института на погасителната давност спрямо
анюитетните вноски. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи предявените срещу ,,Ю.Б.”АД искове изцяло.
Решението е обжалвано от ответника ,,Ю.Б.”АД в частта, с която са уважени
предявените искове с правно основание 26 и чл. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като
недопустимо и като неправилно. Въззивникът твърди, че с решението в обжалваната
му част първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и
по-специално е уважил иска на незаявено от ищцата основание, за което твърдения
не са въведени нито с исковата молба, нито с уточняващата молба. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил така заявените твърдения и доводи на ищцата,
съставляващи основанието на предявения иск, а вместо това е уважил исковете на
незаявено основание, което е недопустимо. Отделно по същество поддържа, че по
делото не са налице предпоставките за проглясяване на процесните клаузи за нищожни
и за връщане на претендираните суми. Твърди, че ищцата е приела условията в договора
за кредитиране и съзнателно е приела създаденото кредитно правоотношение. Сочи,
че с представеното по делото искане от 24.06.2008г. ищцата е кандидатствала за
отпускане на равностойността в швейцарски франкове на 107 000 лв. в деня
на усвояване на кредита, а с допълнително споразумение от 11.10.2011г. страните
са удостоверили, че към този момент задължението на кредитополучателя е в
размер на 87 849. 41 швейцарски франка, като са уговорили тримесечен период на облекчено погасяване.
Поради изложеното се поддържа, че оспорените клаузи на чл. 3, чл. 6 и чл. 13 от
договора не са нищожни, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 143
ЗЗП. Сочи, че дължимата годишна лихва по договора е ясно и категорично
определена, като по арг. от чл. 58 и сл. ЗКИ сключването на договори за кредит
при променлива лихва е допустимо, при ясно определен механизъм, какъвто в
случая е налице. По отношение на възражението за давност поддържа, че в случая
е приложима тригодишната погасителна давност, а не общата петгодишна давност. Въззивникът-ответник
моли съда да уважи жалбата, с присъждане на разноски.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да я остави
без уважение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Наведените от въззивника-ответник оплаквания за недопустимост
на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск, са
неоснователни. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от твърденията в исковата молба. В конкретния случай,
първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основане чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на пет клаузи от договора и искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за сумата 3684. 46 лв. и 5886. 75 лв.
/допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 09.12.2015г./, както и
сумата 50 лв. – надплатена такса за управление,
и се е произнесъл по така предявените искове. Искът за заплащане на
сумата 3684. 46 лв. е предявен като главен на основание заявените като нищожни
клаузи на договора, евентуално като недължимо платена сума поради неправилно
изчисляване на лихвата от банката за периода 22.07.2008г. – 06.12.2013г. СРС е приел, че искът е частично основателен
на главното предявено основание – за връщане на процесната сума като недължимо
платена поради разликата от предварително договорения размер на анюитетните
вноски и платени от ищцата 47 вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г. на
основание нищожни клаузи и е приел в мотивите, че не следва да разглежда
евентуалния иск. Въззивният съд намира, че искът за заплащане на сумата 3684.
46 лв., съгласно изложената обстоятелствена част на исковата молба, е предявен
на едно основание – оспорените като нищожни клаузи, касаещи именно изчисляване
на лихвата, поради едностранната й промяна от банката. Ето защо заявеното в
исковата молба, че изчислението на претендираната сума като разлика от
предварително договорения размер на анюитетните вноски и платени от ищцата,
която се формира именно поради нищожност на клаузите за лихвата, не налага
извод за предявени главен и евентуален иск, а за един и същи иск, по който СРС
се е произнесъл. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо.
По същество двете жалби са частично
основателни досежно исковете по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП и са изцяло
неоснователни досежно исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между
тях е бил сключен договор № HL 41074/22.07.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя Н.Ц.Н.
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 107 000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 55 850 лева по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на ответната банка в деня на усвояване на кредита
за покупка на описания в договора недвижим имот, и равностойността в швейцарски
франкове на 51 150 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
ответната банка в деня на усвояване на кредита за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3, в деня на усвояване на кредита страните
подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него,
в което посочват приложимия към същата дата курс ,,купува” за швейцарския франк на ,,Ю.Б.”АД, както и конкретно определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове. С чл. 2, ал. 1 от договора
страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се
ползва от кредитополучателя при условията на ал. 4 и ал. 5. В чл. 2, ал. 4 от договора е предвидено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира
служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева
на банката в деня на усвояването.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента
на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 5 %. Според чл. 3, ал. 5, действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се
променят. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която
се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора (чл. 5).
Съгласно
чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план -
Приложение № 2 към договора, представляващ неразделна част от него. Според чл.
6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на ,,Ю.Б.”АД за швейцарския франк към лева, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора,
в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът
на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за
което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие. Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, при
които прилага операциите си, както и приложимите лихви па настоящия кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 22 – чл. 13, ал.1 от договора.
Съгласно
чл. 22, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати
съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа
на банката. Чл. 23 определя превалутирането като промяна на валутата, в която
се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същия.
С чл. 24,
ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от
договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
Съгласно
представеното Приложение № 1 към договора, датата на усвояване на кредита е
25.07.2008г., като към датата на усвояване на кредита , приложимия курс“
Купува“ за швейцарския франк към лева е 1.180400, като съобразно този курс, размерът
на предоставения и усвоен и кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 90 648 швейцарски франкове. Горното се установява и от
констатациите на вещите лица в заключенията на приетите единична и тройна ССчЕ.
С молба от
29.09.2011г. от ищцата – кредитополучател е поискано кредитът да бъде
преструктуриран с месечна погасителна вноска до 194 швейцарски франкове и с
допълнително споразумение от 11.10.2011г. страните са уговорили, че редовната
главница по кредита е в размер на 87 849. 41 швейцарски франкове, като е
уговорен тримесечен период на облекчено погасяване на дълга, през който
дължимата фиксирана годишна лихва е в размер на 2. 65 %, а размерът на месечната погасителна вноска –
194 швейцарски франка.
По исковете за
прогласяване нищожността на договорните клаузи като неравноправни на основание
чл. вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП:
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП.
Въззивницата – ищца като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Предпоставките
за определяне на договорна клауза като неравноправна са следните: 1. клаузите да
не са индивидуално определени - т.е. потребителят не е
разполагал с възможността да влияе върху съдържанието им; 2. да са уговорени
във вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на
потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3. не отговаря на
изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика и
4. уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и тези на потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации.
По арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите
са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално.
Установяването в
процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено е поставено в тежест на банката - чл. 146, ал.
4 ЗЗП. В хода на производството
ответникът не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи
в договора е в резултат на изричното им обсъждане и
постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание.
Ето защо оспорените клаузи не
са индивидуално уговорени с кредитополучателя и могат да бъдат нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП в случай, че се
установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на
изричните хипотези, при които една клауза в договора се
явява неравноправна, което не е изчерпателно.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва да се
приеме за допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; 2. тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора
– тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3. методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или в ОУ (чл. 144, ал. 4 ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4. при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя” съгласно
чл. 143 ЗЗП – напр. решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС,
ІV ГО.
В конкретния случай, в договора
за кредит не се съдържа методика за изменение на лихвата, предвиждаща начин на
формиране и изменение на БЛП, нито препратка към методология за определяне на
базисни лихвени проценти. Съдържа се препращане към Тарифа за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, каквато,
обаче, не е представена по делото. Същевременно общите условия и тарифите на
търговските банки не представляват обществено известни, нито служебно известни
на съда факти и подлежат на доказване на общо основание от страната, която се
позовава на тях – търговецът, който претендира приложение на изключението,
уредено в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Ето защо въззивният съд приема, че в договора не са определени обективни
обстоятелства, при чието проявление би възникнало потестативното право на
банката едностранно да променя договорения лихвен процент. Не са посочени нито
компонентите, формиращи БЛП и тежестта на всеки от тях, нито предпоставките,
при които за банката възниква правото й едностранно да променя БЛП, нито
механизъм, по който това ще става, като същевременно е предвидено задължение на
кредитополучателя да търпи измененията, които са задължителни за него и влизат
в сила, независимо от волята на последния - чл. 3, ал. 5, чл.6, ал.3, и чл.13,
ал.1 от договора, и да заплаща променените по размер погасителни вноски.
Поради тази причина оплакването на жалбоподателя - ответник, че в договора се
съдържат условия за промяна на лихвата, при които изменението на лихвата е
свързано с изменение размера на лихвения процент на финансовия пазар, който е
извън контрола на търговеца, се явява неоснователно. Не се достига до различно
заключение и при прилагане на обсъдената от вещото лице Тенева в заключението
на ССчЕ методология за определяне на базисни лихвени проценти и стойностите на
БЛП. Съгласно описаното от вещото лице съдържание, БЛП се формира от трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от пазарните лихвени
мерители – Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката за
привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране влоговете в банките и др. Буферната надбавка включва оценката под
формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти
и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50%
годишно. Съгласно методологията, при промяна на един или повече от изброените
по-горе компоненти на посочените, е налице основание за неговата актуализация.
Самата актуализация се извършва по решение на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката. Тоест, макар компонентите на БЛП да имат сами
по себе си обективен характер, изменението на тези компоненти, което е извън
волята на банката, не води автоматично до изменение на лихвения процент, а е
основание орган на банката да направи преценка дали да се извърши такова
изменение и по какъв начин. Поради тази причина, макар да е предвидена
възможност за намаляване на БЛП, не може да се приеме, че начинът на определяне
на лихвения процент е обективен, включително при прилагане на цитираната методика.
Не е налице ясен механизъм за
изменение на БЛП, тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при
изменение на съответния обективен показател, нито каква е тежестта на всеки
един от посочените показатели, а изменението е предоставено на волята на
банката, като увеличава БЛП със ставка, която тя счете за целесъобразна. Същото
изрично е посочило и вещото лице от ССчЕ.
Поради това в случая е неприложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП. Съгласно цитираното решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/ 2015г. на
IV ГО на ВКС, тази разпоредба не намира приложение, дори обстоятелството,
свързано с изменение на лихвата да настъпва обективно, ако то се явява
поставено в зависимост от волята на кредитора, когато липсва яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променливата лихва, респ. липсва обвързване на конкретния размер на повишението
на лихвата с размера на покачване на индекса, като само от банката зависи с
колко точно ще се промени лихвата, без тя да е длъжна да се съобрази с
конкретно изменение на пазарния индекс.
Съгласно чл.
143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Неравноправна съгласно чл. 143, т.
12 ЗЗП е и клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
В случая, при тълкуване волята
на страните, изразена в клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.3 и чл.13, ал.1 от
договора, се установява, че
с тях е предвидена възможност за банката едностранно, без постигане на изрична
уговорка за това с кредитополучателя, да промени /увеличи или намали/ размера
на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и
размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна
вноска. В тези клаузи изрично е посочено, че кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, посочен в договора, и въз основа на него да променя
размера на месечната вноска за лихва и главница. Упражняването на това право
зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната икономически
страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на
последния не се изисква, а той само се уведомява за извършените изменения в съдържанието
на неговата основна престация по този договор, направени от банката.
Предвид
изложеното, решението на СРС в частта за прогласяване на горните клаузи - чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.3 и чл.13, ал.1 от
договора, за нищожни като неравноправни, е правилно, поради
основателност на исковете, по арг. от чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
По
отношение на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, следва да се приеме, че
същата касае основния предмет на договора – цената му, чрез определяне размера
на възнаградителната лихва, поради което следва да се приеме за неравноправна
само ако е неразбираема. Клаузата е разбираема за средния потребител и не е
неравноправна – така и решение по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, ІІ ТО. Отделно
прогласяването на процесната клауза за нищожна би рефлектирало върху
действителността на целия договор и ще има за последица връщане на всички
получени суми по договора. Ето защо искът за прогласяването за недействителна
на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е неоснователен и решението в
посочената част за уважаването му е частично неправилно и следва да бъде
отменено, като искът бъде отхвърлен в посочената част.
По
отношение на клаузите на чл. 24, ал. 1 и 2 от договора, по отношение на които
искът е отхвърлен, към настоящия момент също е налице практика на ВКС, с която
клауза с идентично съдържание е приета за неравноправна. Цитираната клауза,
тълкувана във връзка с всички останали оспорени клаузи, представлява клауза от
кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са
уговорени само в тежест на потребителя и неравноправна – в този смисъл е
постановена практика на ВКС, с която е
даден отговор на същия въпрос – така решение
по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, ІІ ГО, постановено след преюдициално запитване и
задължителна практика на СЕС, цитирани в същото, както и решение по т.д. № 2520/2016г, ІІ ТО на ВКС. Предвид
изложеното, настоящият докладчик отстъпва от от становище в предоходно
постановено съдебно решение.
В случая действителната валута
на кредита по договора е
български лева. В договора за кредит е посочено, че на ищцата е предоставен
кредитен лимит в швейцарски франкове, чиито размер е равностойността на сумите 55 850 лв. и 51 150 лв. В договора не е посочено каква сума във
швейцарски франкове се равнява на 55 850 лв. и 51 150 лв. към момента
на сключване на договора,
респ. по кой курс. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, тази равностойност в швейцарски
франкове на отпуснатия кредит се превежда по блокирана сметка, открита на името
на кредитополучателя. Съгласно заключението на тройната ССчЕ,
сметката, по която е усвоен кредита, е в швейцарски франкове, усвоената сума е
в размер на 95 179. 60 швейцарски франкове, която е превалутирана в лева и
с постъпилите 112 350 лв. след превалуирането е извършено плащане на
недвижим имот, а останалата част от сумата е изтеглена в брой. В периода на изпълнение на договора от страна на
кредитополучателя,
курсът швейцарски франк/лев се покачва. В горецитираната
съдебна практика на ВКС е прието, че клауза с абсолютно идентично съдържание е неравноправна
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Прието е, че банката не е
предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева / евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице
"достатъчна информираност" на потребителя, съобразно дадено от СЕС
тълкуване в решение по дело С-186/16 и дело С-51/17 на СЕС. Разликата в курса на швейцарския франк към лева към
момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него се формира след служебно превалутиране от банката, поради което потребителят
поема пълния валутен риск и е нарушено равновесието между правата и задълженията на търговеца банка и потребителя -кредитополучател.
По изложените съображения искът за прогласяване нищожността на клаузите на
чл. 24, ал. 1 и 2 от договора е основателен и решението в частта за
отхвърлянето му следва да бъде отменено и искът уважен.
С оглед
изложеното, предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на сумите, платени на основание гореобсъдените нищожни клаузи, са
основателни.
По отношение на
иска по чл. 55, ал.1 пр. 1 ЗЗД за сумата 3684. 46 лв., СРС е приел, че дължимата
сума за връщане е 746. 24 швейцарски франка, съгласно неопроверганите
констатации на вещите лица и правилно е приел, че искът е доказан за сумата
1340. 36 лв. – левовата равностойност на 746. 24 швейцарски франкове по
фиксинга на БНБ за периода 28.08.2008г. – 10.04.2012г. За периода 11.04.2012г.
- 05.12.2013г. искът правилно е приет за недоказан, с оглед безспорно
установеното, че за визирания период, поради сключеното допълнително
споразумение от м.10.2011г. няма надплатени суми, а месечната вноска е била
намалена на 194 швейцарски франка. По отношение на иска за сумата 5 886. 75 лв.
, представляваща недължимо платена сума поради валутните разлики, искът е приет
за доказан, съобразно заключението на приетата ССчЕ и частично е отхвърлен,
поради изтекла 5 годишна погасителна давност.
По отношение на
иска за сумата 50 лв.- надплатени такси управление, жалбата на ответника е
неоснователна, предвид доказания по-голям размер на вземането на ищцата, макар
и неправилно да е приложена тригодишнна давност.
СРС правилно е
уважил направеното възражение за
давност, като е приложил общата петгодишна давност по отношение на останалите
вземания, считано от деня на плащането. Доводите в жалбата на въззивника –
ответник в тази връзка са неоснователни. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/79г.,
давностният срок за вземанията по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е петгодишен и тече
от момента на получаване на плащането. Поради това СРС правилно е приел, че
исковете за връщане на неоснователно заплатените суми по двата иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, са погасени по давност за периода 28.08.2008г. –
28.11.2008г., тъй като исковата молба е подадена на 06.12.2013г. и са погасени
по давност вземанията за суми, платени до 06.12.2008г.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено и частично потвърдено, съобразно гореизложеното.
По разноските: С оглед изхода на спора, всяка
от страните има право на разноски за въззивната инстанция съобразно уважената
част от жалбата. По отношение на разноските в първоинстанционното производство
въззивният съд намира, че не следва да бъдат променени, тъй като изходът на
спора е идентичен за всеки жалбоподател – уважаване на всяка жалба досежно един
неоценяем иск.
На
основание чл. 77 ГПК, поради пропуск на съда да събере цялата дължима държавна
такса, въззивникът - ответник следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по сметка на СГС в размер на 166. 42 лв. – дължим остатък от дължимата такса
съобразно броя на исковете, а жалбоподателката Н. – сумата 40 лв. – дължима
държавна такса за СГС.
Въззивницата
- ищца претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 евро /2934 лв./, по отношение
на което е релевирано в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е
основателно, с оглед реално извършените процесуални действия в настощата
инстанция и следва да бъде намалено до размера на сумата 1500 лв. Поради това,
на жалбоподателката Н. следва да се присъдят разноски в размер на 66. 81 лв.
/при съобразяване на допълнително дължимата сума по чл 77 ГПК/ и 1071. 43 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение или общо сумата 1138. 24 лв. /за пет
общо уважени иска/.
На
въззивника –ответник следва се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на общо сумата 430. 15 лв. – съответна част от общо дължима държавна
такса и адвокатско възнаграждение /цялото в размер на 1200 лв., заплатено по банков
път/. Възражението на ищцата за липса на доказани разноски за адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като са представени такива по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.10.2016г., постановено по гр.
д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявените от Н.Ц.Н. срещу „Ю.Б.”АД искове, че клаузата на чл.
3, ал. 1 от договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 41074/22.07.2008г. е нищожна като
неравноправна и е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.
24, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL
41074
от 22.07.2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Ц.Н., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т.10 и т. 12 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074/22.07.2008г., като
неравноправна, със следното съдържание: „За усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия
лихвен процент (БЛП) на Ю.И Е.Д.Б.АД за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1.7 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни
кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %“.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ, по предявения от Н.Ц.Н., ЕГН **********
срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като
неравоправни по чл. 143, т. 19 ЗЗП, клаузите на чл. 24, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074/ 22.07.2008г., със следното съдържание: „Кредитополучателят декларира, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към лев/евро, както и превалутирането по чл.
22 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.
2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен
с настъпването им“.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от
17.10.2016г., постановено по гр. д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав в
останалата част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ******** да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1138. 24 лв. – съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 430. 15 лв. – съдебно деловодни разноски
ОСЪЖДА Н.Ц.Н., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата 40
лв. по сметка на СГС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ******** да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата 166. 42 лв. по сметка на СГС.
Решението
не
подлежи на касационно обжалване
в частта по иска за сумата 3684. 46 лв., в останалата част решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до страните при условията
на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОТМЕНЯ решение от
17.10.2016г., постановено по гр. д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав, в
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от Н.Ц.Н. срещу „Ю.Б.”АД
искове, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор
за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 41074/22.07.2008г.
е нищожна като неравноправна и е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074 от 22.07.2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Н., срещу „Ю.Б.”АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т.10 и т. 12 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 3, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074/22.07.2008г., като
неравноправна, със следното съдържание: „За усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия
лихвен процент (БЛП) на Ю.И Е.Д.Б.АД за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1.7 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни
кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %“. ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, по предявения от Н.Ц.Н., срещу „Ю.Б.”АД, иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като
неравоправни по чл. 143, т. 19 ЗЗП, клаузите на чл. 24, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074/ 22.07.2008г., със следното съдържание: „Кредитополучателят декларира, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към лев/евро, както и превалутирането по чл.
22 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.
2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в
лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен
с настъпването им“. ПОТВЪРЖДАВА
решение от
17.10.2016г., постановено по гр. д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав в останалата
част. ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, да заплати на
Н.Ц.Н. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1138. 24 лв. – съдебно деловодни разноски за
въззивната инстанция. ОСЪЖДА Н.Ц.Н.,
да заплати на „Ю.Б.”АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 430. 15 лв. – съдебно деловодни разноски. ОСЪЖДА Н.Ц.Н.
да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата 40 лв. по сметка на СГС. ОСЪЖДА
„Ю.Б.”АД
да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата 166. 42 лв. по сметка на СГС.