РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Добрич, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Х. Г. Х.
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230101094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 14, вх. А, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1906/2023 г. по описа на Районен съд Добрич:
1) 5295, 09 лева, представляващо главница по договор за
потребителски кредит № FL1043284 от 21.01.2020 г., ведно със законната
лихва от 27.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата;
2) 458, 85 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.01.2021 г. – 11.07.2023 г.;
3) 72, 00 лева, представляваща неплатени разходи за уведомяване;
4) 1332, 29 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 21.03.2021 г. до 22.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
FL1043284 от 21.01.2020 г. По силата на съглашението банката е предоставила
заем в размер на 5432, 00 лева. Страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е бил 9, 200 %. Сочи се,
че ответникът се е задължил да върне кредита до 21.01.2026 г.
Към договора са сключени допълнителни споразумения от 27.04.2020
1
г. и от 16.02.2021 г. за промяна в начина на погасяване на кредита, поради
което е съставен нов погасителен план. Заявява се, че на основание чл. 14 от
Договора, е обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните
суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д 1906/2023 г. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на заповедния съд.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
Особеният представител – адвокат В. К., пледира за отхвърляне на
исковите претенции поради недоказаността им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за потребителски кредит № FL1043284 от
21.01.2020 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем. По силата на съглашението ищецът е
предоставил на ответника заемна сума в размер на 5432, 00 лева, а последният
се е задължил да я върна заедно с възнаградителната лихва на 72 вноски в
срок до 21.01.2026 г. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран лихвен
процент за първите дванадесет месеца от договора - 9, 200 %, както и
променлив лихвен процент за оставащия срок на договора (чл. 3, ал. 1, т. 1 и
2). Променливият годишен лихвен процент от 9, 200 %, който представлява
сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За
референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен
процент Прайм на банката за необезпечени кредити, в съответната валута в
лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата
съгласно ал. 2 и следващите по-долу. В приложение № 1 към договора е
представена и Методология за определяне на референтен лихвен процент
(Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
На 27.04.2020 г. страните са сключили допълнително споразумение, по
силата на което са уговорили плащането на дължимите главница и лихви да
бъде отсрочено с шест месеца, считано от падежната дата на месечната
погасителна вноска, дължима през месец април 2020 г. Изготвен е нов
погасителен план, съгласно който последната вноска по кредита е с падеж на
21.07.2026 г. С друго допълнително споразумение от 16.02.2021 г. са
уговорили плащането на дължимите главница и лихви да бъде отсрочено с
нови три месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска,
дължима през месец октомври 2020 г. Падежът на последната вноска по
кредита се е изместил на 21.10.2026 г.
В чл. 14 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия
кредит при допусната забава в плащанията на една или повече вноски по
кредита.
2
От протокол за установяване на извършени посещения от връчител на
ЧСИ Николай Ников става ясно, че уведомлението за предсрочна изискуемост
е било връчено на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
22.05.2023 г. Приложено е преводно нареждане, от което се установява, че
банката е платила за връчването сума в размер на 72, 00 лева.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 5432, 00
лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница
от 5295, 09 лева; възнаградителна лихва от 1338, 91 лева, за периода от
21.03.2021 г. до 22.05.2023 г. Експертът е изчислил, че върху просрочената
главница се дължи обезщетение за забава в размер на 444, 71 лева, за периода
от 21.01.2021 г. – 11.07.2023 г. Посочил е също, че таксата за разходите при
изискуем кредит възлиза на 72 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата.
Ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит №
FL1043284 от 21.01.2020 г., в условията на пълно и главно доказване Установи
се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът
е усвоил кредитния лимит от 5432, 00 лева. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза стана ясно, че непогасената част от главницата
възлиза на 5295, 09 лева.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника
е да докаже, че е платил задълженията по
договора. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради
което следва да бъде направен категоричен извод за неплащане на процесното
3
вземане.
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е
настъпила на 22.05.2023 г., когато е изтекъл срокът за получаване на
уведомлението от канцеларията на съдебния изпълнител. Необходимо е да
бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е
посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се
установи от протокол на ЧСИ. Връчването на уведомлението по чл. 47 от ГПК
не препятства настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Това е
така, защото фингираното връчване на документа е предизвикано от
поведението на ответника, който не е изпълнил договорното си задължение да
уведоми ищеца за промяната на адреса си.
При това положение се налага изводът, че искът за претендираната
главница от 5295, 09 лева трябва да бъде уважен в цялост.
На тази основа следва да бъде прието, че поради настъпилата
предсрочна изискуемост, ответникът дължи и таксата за разходи при изискуем
кредит в размер на 72, 00 лева.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца
да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на
задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с
тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От
договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната
сума да бъде плащана възнаградителна лихва фиксиран лихвен процент за
първите дванадесет месеца от договора - 9, 200 %, както и променлив лихвен
процент за оставащия срок на договора (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2). От изчисленията
на вещото лице стана ясно, че за периода от 21.03.2021 г. до 22.05.2023 г. се
дължи възнаградителна лихва от 1338, 91 лева. Следователно и този иск
трябва да бъде уважен в цялост.
Особеният представител на ответната страна е депозирал молба, с
която е изложил възражения срещу възнаградителна лихва. Внимателния
прочит на процесуалния документ показва, че възраженията не касаят
процесната възнаградителна лихва и начина на формирането . Поради тази
причина същите не следва да бъдат коментирани от съда.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
4
установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетение за забава се претендира за периода от 21.01.2021 г. –
11.07.2023 г. Установи се, че първата непогасена вноска от ответника е с
падежна дата – 21.01.2021 г. Поради тази причина обезщетение за забава се
дължи от този момент върху неплатената главница. Експертът е изчислил, че
размерът на дължимото обезщетение за процесния период възлиза на 444, 71
лева. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата до 444,
71 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 458, 85 лева,
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената част от претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното
производство е направил разноски в размер на 917, 16 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 774, 00 лева и държавна такса в размер на 143, 16
лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 2840, 92
лева (държавна такса в размер на 221, 93 лева; депозит за вещо лице в размер
на 400, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 1000, 00 лева;
адвокатско възнаграждение в размер на 1218, 99 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 915, 34 лева; за първоинстанционното производство – 2835, 24
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260 срещу А. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 14, вх. А, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
5295, 09 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ FL1043284 от 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1906 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260 срещу А. И. И., ЕГН **********, с
5
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 14, вх. А, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1332, 29 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.03.2021 г. до 22.05.2023 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1906 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260 срещу А. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 14, вх. А, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 444,
71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 21.01.2021 г. – 11.07.2023 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1906 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 444, 71 лева до пълния претендиран размер
от 458, 85 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260 срещу А. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 14, вх. А, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72, 00 лева,
представляваща неплатени разходи за уведомяване, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1906 по описа на Районен съд
Добрич за 2023 г.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ №
14, вх. А да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 915, 34 лева – разноски по ч.гр.д. № 1906/2023 г. на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“
№ 14, вх. А да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 2835, 24 лева – разноски по гр.д. № 1094/2024 г. на Районен съд
Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6
7