Р Е Ш Е Н И
Е № 52
гр. Пловдив, 30.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 22.01.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 509 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм., сега чл. 558, ал. 7 КЗ/ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Гаранционен фонд, гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 против М.С.С. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че по щета № ***/**** г. изплатил
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 82 000 лв. на
лицето Х.Г.Г., пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на дата **** г. в
гр. * на бул. „***“ № ***. Виновен за произшествието съгласно Решение по
ВНАХД № 29 / 2014 г. по описа на ОС –
Пловдив бил ответникът С., който при управление на лек автомобил „Хонда Легенд“
с рег. № 9441 МС при светеща червена светлина на светофарната уредба не
преустановил ход и преминал през пешеходна пътека, по която пресичали при зелен
сигнал на светофарната уредба група деца, между които и пострадалият Х.Г.
Настъпил удар с предна дясна част на автомобила, при който тялото на
пострадалото дете било отхвърлено в дясно към тротоара. С. не реагирал на
създалата се ситуация, не задействал спирачната система на автомобила, а спрял
на около 30 м. разстояние след пешеходната пътека и слязъл. В резултат от удара
Г. получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейно счупване на
обвивката в дясната теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, както и
счупване на лявата раменна кост в горната й половина. Сочи, че в нарушение на
чл. 249 във вр. чл. 259 от КЗ (отм.) ответникът управлявал лекия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана №
335 / 10.03.2015 г. ищецът поканил С. да възстанови платеното от Гаранционния
фонд, но ответникът не погасил задълженията си. Ето защо се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди М.С.С. да заплати на Гаранционен фонд
сумата от 82 000 лв. (осемдесет и две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изплатено от ищеца по щета № ***
/ **** г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът М.С.С.
с ЕГН ********** чрез упълномощения процесуален представител адв. Н.Г. депозира
отговор, с който оспорва претенцията по размер като неоснователна за разликата
над 30 000 лв. до пълния заявен размер от 82 000 лв. Поддържа, че
ищецът не е изложил твърдения относно това на какви обективни критерии за
справедливост се базира формирането на сумата от 82 000 лв., от които
70 000 лв. обезщетение за черепно-мозъчната травма и 12 000 лв.
обезщетение за фрактурата на лявата раменна кост. Счита, че определеният размер
е в нарушение на заложения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливо възмездяване
на моралните вреди и е несъобразен с икономическата обстановка в страната. В
Протокола от 27.11.2014 г. на Гаранционен фонд средната телесна повреда
„черепно-мозъчна травма“ е била разгледана като четири отделни травматични
увреждания. Този подход определя като житейски нелогичен, тъй като за една
травма пострадалото лице не би могло да има отделни усещания за страдание.
Твърди, че за телесната повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, следва
да бъде определено обезщетение не повече от 20 000 лв., а за фрактурата на
лявата раменна кост не повече от 10 000 лв. Доколкото е нарушен принципът
на справедливост при определяне на обезщетението, счита, че не дължи плащане на
сумата, надвишаваща 30 000 лв. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът
подава допълнителна искова молба. Във връзка с наведените възражения на
ответната страна за подхода при определяне размера на изплатеното обезщетение,
прави следните пояснения: съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Правилника
за устройство и дейността на Гаранционен фонд, приет с Решение № 63-П от
16.08.2006 г. на Комисията за финансов надзор, при телесни увреждания на трети
лица, обезщетението се определя от експертна комисия към фонда. С протоколно
решение № 27 от 21.11.2014 г. и протоколно решение № 34 от 27.11.2014 г. на УС
на ГФ след обстоен преглед на представените доказателства и документи по щета №
*** / **** г. , на база медицинските заключения, изготвени от вещото лице д-р
М. В. и при съобразяване лимита на отговорност, УС е одобрил обезщетението за
претърпени от ПТП неимуществени вреди на Х.Г. да е в размер на 82 000 лв.
Правилата, въз основа на които се определят обезщетенията, са публични,
съобразени със съдебната практика и публикувани със свободен достъп на Интернет
страницата на ГФ. Периодът, необходим за възстановяване на пострадалия, също е
посочен от вещото лице. В конкретния случай на детето са били причинени пет
тежки травматични увреждания и то когато е било едва на 9 години.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК
ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, в който се коментират
единствено доказателствените искания.
Съдът, от
събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
По делото няма спор от
фактическа страна.
По наличието на материално
правните предпоставки на чл. 45 ЗЗД – вина, противоправно поведение, вреди и
причинна връзка между двете, не се спори. Те се установяват и от
доказателствата по делото, като в тази връзка следва да се посочи, че с влязло в сила решение на
наказателен съд ответникът е признат за виновен за настъпилата катастрофа и причинените
по непредпазливост две средни телесни повреди на Х.Г., изразяващи се в черепно - мозъчна
травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната й
половина, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник.
Влязлата
в сила присъда, както и решението, с което деецът е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А НК и му е наложено административно наказание
„глоба“, какъвто е разглежданият случай, са задължителни за гражданския съд по
въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинените на пострадалия две средни телесни
повреди така, както са описани в решението, признаващо вината на водача и
именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А
вр. ал. 1 б. Б вр. чл. 342, ал. 1 НК. Тези факти са елемент от състава на
престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно
това престъпление.
Следователно,
обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания в присъдата/решението
начин и при така настъпилия противоправен резултат, не може да бъде пререшавано
и следва да се приеме за установено.
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Няма спор, като това се установява и от материалите по
делото, че след предявена претенция от пострадалия ищецът е
определил и изплатил обезщетение в размер на 82 000 лева, от които 70 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания във
връзка с черепно-мозъчна травма и 12 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания във връзка в фрактура на лява раменна
кост в проксимална област.
Няма спор също, че с регресна покана ищецът поканил
ответника да възстанови общия размер на платеното обезщетение.
Същевременно ответникът не твърди и не доказва да е
имал валидно сключена застраховка ГО към датата на произшествието, нито да е
възстановил на ищеца платените суми. Доколкото това са все положителни изгодни
за ответника факти, негова е тежестта да ги докаже – при условията на пълно и
главно доказване.
Затова съдът приема, че
твърдените от ищеца отрицателни факти, като необорени от ответника, са верни, а
претенцията му – доказана по основание. Още повече, че ищецът представя доказателства за
твърдения от него отрицателен факт – липса на валидно сключена застраховка ГО към
датата на произшествието, а именно справка от
базата данни на ИЦ към ГФ.
Спорен е само размерът на
обезщетението, като в тази връзка ответникът твърди, че е прекомерно и не
следва да отговаря за цялата платена от ищеца сума, а само до размера от общо
30 000 лв за двете средни телесни повреди.
По този спорен въпрос е
необходимо да се посочи следното:
Законът възлага на Гаранционния фонд
отговорност за чуждо задължение, когато това е поискано от пострадалия. Двата правни
режима - този за отговорността на застрахователя и този за отговорността на Гаранционния
фонд за обезщетяване на третото увредено
лице при отсъствие на сключена в момента на непозволеното увреждане от
деликвента - собственик или водач на МПС, застраховка "Гражданска
отговорност" или когато няма правоспособност, са сходни, както по реда за
реализиране на гражданската отговорност за вреди, така и по обема на тази
отговорност, поради което на общо основание следва да бъде доказано, че
обезщетението отговаря на причинените вреди. Деликвентът
дължи на увредения репариране на вредите такива, каквито последният е претърпял
като пряко и непосредствено произтичащи от неговото виновно и противоправно
поведение. Задължението, което едно лице поема по силата на договор
/застрахователят/ или на законова разпоредба /Гаранционният фонд/, да обезщети
увредения от деликта, е за изпълнение вместо прекия причинител на вредата в
рамките на отговорността, която носи последният. Независимо от основанието за плащане,
на обезщетяване подлежат едни и същи вреди и отговорността за тях не би могла
да надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди, които по
начало дължи да обезщети причинителят.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, както е в случая, от значение е дали увреждането е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др.
външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
За установяване
на горните обстоятелства по делото е изслушано заключение на СМЕ. Изводите на
експерта, които съдът възприема като обективно и професионално формирани, а и
неоспорени от страните, са, че е налице съответствие между травматичните
увреждания по решението на наказателния съд и тези, описани в протокола на
гаранционния фонд, но в последния са
посочени и допълнителни такива: травматичен шок, оток на мозъка и кома. Същевременно
травматичният шок е клинична диагноза и не подлежи на квалификация като телесна
повреда, а отокът на мозъка се среща при всяка тежка контузия на мозъка, както
и комата. Първоначално след травмата пострадалият е бил приет на лечение в КАИЛ
на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. *, където чрез консервативно лечение с вливания
на разтвори и активно наблюдение е овладяно тежкото състояние. На 29.04.2013
год. е извършена кръвно наместване с вътрешна фиксация и поставяне на гипсова
лонгета в Травматологично отделение на същата болница, след което на 29.04.2013
год. е приведен в Клиниката по неврохирургия на същата болница, където на
04.05.2013 год. е било извършено оперативно лечение с цел премахване на
кръвната колекция, намираща се над твърдата мозъчна обвивка и намаляване на
налягането в черепната кухина. После на 24.06.2013 год. в КОТ на УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД гр. * пострадалият е приет и на 25.06.2013 год. е извършено
оперативно премахване на металните тела. На 29.07.2013 год. е приет в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД гр. * в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина за провеждането на
Кинезетерапия, Елтерапия и Термотерапия. Непосредствено след ПТП пострадалият е
изпитвал от значителни до нетърпими по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване, след приключване на
оздравителния процес, като за черепно-мозъчната травма, изразяваща се в линейно
счупване на черепа и на черепната основа, кръвна колекция над твърдата мозъчна
обвивка в дясната теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, този процес е траел
около 3-4 месеца, а за счупването на лявата раменна кост в горната й половина -
около 4-5 месеца. Периодът на възстановяване за черепно-мозъчната травма, изразяваща
се в линейно счупване на черепа и на черепната основа, кръвна колекция над
твърдата мозъчна обвивка в дясната теменно-слепоочна област и контузия на
мозъка е траел около 5-6 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.
Периодът на възстановяване за счупването на лявата раменна кост в горната й
половина е траел около 4-5 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото. В
кориците на делото не се срещат данни за настъпили усложнения в оздравителния
процес на пострадалия, поради което вещото лице, счита, че след
приключване на оздравителния процес той е възстановен напълно.
При устния си доклад в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че черепно – мозъчната травма е тежка, но поради младата
възраст на пострадалия организмът се е възстановил напълно.
Въз основа на така събраните
доказателства и предвид обтоятелството, че при определяне размера на обезщетението
гаранционният фонд е включил допълнителни суми за травми, които не са
установени от наказателния съд като самостоятелни такива и които вещото лице
разяснява, че се обхващат от установените, тъй като травматичният
шок е клинична диагноза и не подлежи на квалификация като телесна повреда, а
отокът на мозъка се среща при всяка тежка контузия на мозъка, както и комата, а именно
4 000 лв за травматичния шок и 26 000 лв общо за контузия на главния
мозък, мозъчен оток и кома, от които обезщетение следва да се определи само за
контузията на главния мозък, като същевременно, макар и изключително тежка и
причинена на дете, черепно – мозъчната
травма е преминала без усложнения и понастоящем предвид младата възраст на пострадалия
организмът е напълно възстановен, съдът намира, че справедливият паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания, които се отличават със сериозен
интензитет, а в началото са били до степен на «нетърпими», както се сочи от
вещото лице и съответно немалката им продължителност, възлиза на сумата от
50 000 лв. Касае се до болки и страдания, по-големи
от обичайните предвид сериозността на травмата и крехката възраст на
пострадалия. Същевременно обаче при отчитане на благоприятното развитие на
възстановителния процес, стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези,
съдът намира, че сумата от 50 000
лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от инцидента
неимуществени вреди, до който размер искът следва да бъде уважен ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, а за
разликата до пълния му предявен размер от 82 000 лв – отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се
дължат разноски съразмерно на уважената част от иска, които възлизат на сумата
от 2 000 лв – за държавна такса
съобразно списък на разноските на л. 96.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, които възлизат на сумата от 1 365 лв – за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице
съобразно списък на разноските на л. 97 и доказателствата за действително
направен разход в този размер.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
По изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН **********
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2 сума в общ размер от 50 000
лв., представляваща сбор от платени от Гаранционен фонд обезщетения за неимуществени
вреди по щета № *** / **** г. , претърпени от Х.Г.Г., пострадал като пешеходец
при ПТП, настъпило на дата **** г. в гр. * на бул. „***“ № ***, от което
получил две средни
телесни повреди - черепно - мозъчна травма, временно опасна за живота и
счупване на лявата раменна кост в горната й половина, довела до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник, за което ответникът е признат за виновен с Решение по
ВНАХД № 29 / 2014 г. по описа на ОС –
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2018г, до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния й предявен размер от 82 000
лв.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН **********
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2 сумата от 2 000 лв –
разноски в производството съразмерно на уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2 да
заплати на М.С.С.
с ЕГН ********** сумата от 1 365 лв -
разноски в
производството съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, BIC: ***, Уникредит Булбанк АД , съобразно данните в ИМ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: