№ 114
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 463, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 342519/06.08.2021 г., подадена от А. К. Ч. с
ЕГН:********** срещу решение № 264786/15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 5556/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата
на А. К. Ч. – длъжник по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М., срещу
разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК, обективирано в протокол от 15.01.2021 г. по същото
изпълнително дело.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Твърди, че производство пред Софийски градски съд било образувано по жалба срещу
изготвено и предявено на 15.01.2021 г. разпределение по изпълнително дело № 20148410400433. С
предявеното разпределение били определени сумите, които следвало да се внесат ефективно след
продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“
№ *** (заедно с избено помещение), за чийто купувач бил обявен К. И. Ч. (взискател по
изпълнителното дело) с наддавателно предложение в размер на 232 232 лв. Ноторно било известно,
че в хипотезата на обявен за купувач взискател, който участвал в проданта без да внася задатък,
съдебният изпълнител изготвял т. нар. „предварително разпределение“ по чл. 495 ГПК по
отношение на сумата от наддавателното предложение от взискателя. В този случай сумата била в
размер на 232 232 лв., презюмирало се, че била собственост на длъжника, разпределяла се и се
указвало на обявения за купувач взискател каква сума следвало ефективно да внесе (съобразявайки
се с размера на вземанията на този взискател по изпълнителното дело и евентуалната им
привилегия).
1
Посочва, че с жалбата срещу разпределението били изложени твърдения за множество
пороци на обжалвания акт на съдебния изпълнител: 1) С изготвеното разпределение неправилно
били удовлетворени множество взискатели за почти пълния им размер на вземания, тъй като
разпределяната сума била постъпила в резултат на проведена публична продан на недвижим имот,
който бил единствено жилище на длъжника А. К. Ч. и несеквестируем по отношение на всички
взискатели по делото, с изключение на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД. Поради
това, сумата надвишаваща вземанията на ипотекарния кредитор, следвало да се разпредели на
длъжника, а не на неговите хирографарни кредитори. 2) Неправилно била призната привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД относно разноски на присъединените взискатели. Съгласно ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени
взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.“.
Видно от предявеното разпределение, стр. 5 - долу, изцяло били погасени (с призната привилегия)
разноските на всички взискатели по делото, което било неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съгласно цитираното тълкувателно решение, тези разноски не се ползвали с каквато и да било
привилегия и следвало да се погасят с останалите вземания на хирографарните кредитори -
пропорционално, съгласно размера на вземанията им. 3) Неясно била изчислена такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Изписано било, че била приспадната т. 20 – такса опис, но не било ясно дали била
спазена разпоредбата на забележка 1 към т. 26: „При частично събиране на паричното вземане
таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума“ -
никъде не била изчислена такса по т. 26 за целия размер на вземанията по делото, а след това и
пропорционалния размер на таксата по т. 26 за събраната сума. Освен това по делото имало
взискатели с напълно погасени вземания, за които следвало да се изчисли съответната такса, а за
взискателите с частично събрани вземания да се изчисли пропорционално. Не ставало ясно дали
била взета предвид забележка 4 към т. 26: „В размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси“. Съдебният изпълнител следвало да обоснове механизма на формиране на
съответните стойности по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което не било направено обстойно в посоченото
разпределение. 4) Неправилно била включена в разпределението Столична Община. Видно от
обжалваното разпределение, в полза на Столична Община били разпределение 3 041.26 лева за
данъци и 5 179.40 лева, чието основание било неясно. И двете суми били включени като
задължения по делото и преведени на основание писмо с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от 29.12.2020
г. Писмо от кредитор по никакъв начин не доказвало вземане и качеството на взискател по
изпълнително дело. Нямало как едностранно волеизявление, дори и от Столична Община, да се
приемело за годно за присъединяване изпълнително основание. Евентуалното наличие на
задължения към Столична община и включването им в разпределението следвало да стане въз
основа на годно изпълнително основание, а не на едностранно волеизявление – писмо. Подобно
годно изпълнително основание не било представено до изготвяне на обжалваното разпределение,
поради което Столична община не следвало да удовлетвори вземанията си.
Тези оплаквания за нарушения, сред които и противоречие с тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК („Не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен
разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.“),
първоинстанционният съд въобще не бил коментирал. В обжалваното решение липсвали каквито и
2
да било мотиви. Производство по обжалване на разпределение било сложно и била налице
множество противоречива практика в страната, поради която с разпореждане от 09.06.2021 г. било
образувано тълкувателно дело № 2/2021 г. ОСГТК, което да даде отговор на следните въпроси: 1.
Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на
оспорваното разпределение — ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може
служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение ?; 2. Какви са
правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ.
след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение - да
реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ,
респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение ?; 3. Ползват ли се с привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното
производство ?; 4. Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД ?. Видно било от обжалваното решение, че първоинстанционният съд избрал
най-лесния за себе си вариант – потвърждаване на разпределението без каквито и да било мотиви,
като по този начин избягнал да отговори на първите два въпроса: дали да изследва цялото
разпределение за пороци или да се ограничи само с посочените в жалбата (в решението не били
коментирани дори и те), както и дали при открити пороци да отмени разпределението и да го
върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново или да положи усилия да изготви решение по
същество.
По тези оплаквания, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, както и да отмени изготвеното и предявено
на 15.01.2021 г. разпределение по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ М., след
което да прецени дали да изготви разпределение или да върне делото на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново. Счита, че въпроси 1 и 2 от тълкувателно дело № 2/2021 г. ОСГТК били
относими към оплакванията в жалбата, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, моли
апелативния съд да спре производството по новообразуваното дело пред Апелативен съд – София
до постановяването на тълкувателно решение, доколкото последното щяло да има значение за
правилното решаване на конкретно образуваното гражданско дело.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Юробанк България“ АД с
ЕИК:********* чрез адвокат Д. Д. от САК, с който се изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение.
В същия срок е подаден отговор и от Столична Община чрез гл. юр.к. Н. К. – Г., с който се
оспорва частната жалба като неоснователна.
„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) с
ЕИК:********* чрез юр.к. С. М. също е подало отговор в законния срок, с който излага
съображения за неоснователност на частната жалба и поради това моли апелативния съд да я
остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Останалите страни – взискателите К. И. Ч., А. Б. Ч., „Софийска вода“ АД, „Топлофикация
София“ ЕАД, „Еос Матрикс“ ЕООД и Национална агенция за приходите и длъжниците „Мирал“
ООД и Д. Д. Д., не са представили становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата, доказателствата по
делото по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 463, ал. 2 ГПК и съобразно задължителните разяснения
3
по ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, намира частната жалба за
редовна и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна поради
следните съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба вх. № 2860/18.01.2021 г.,
подадена от А. К. Ч. – длъжник по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М.,
срещу извършеното по делото разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК, обективирано в протокол
от 15.01.2021 г. Жалбоподателката счита така извършеното разпределение за неправилно и
незаконосъобразно по идентични съображения изложени в настоящата частна жалба, конкретно
посочени по-горе. Моли съда да отмени разпределението и върне делото на съдебния изпълнител
за изготвяне на ново такова. В случай, че съдът прецени, че следва да изготви правилно и
законосъобразно разпределение, то моли да бъде назначено вещо лице, което да направи
необходимите изчисления за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ след като се съобрази с данните по
изпълнителното дело и направените в настоящата жалба възражения по отношение на части от
разпределението.
Взискателите по изпълнението Столична Община и „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) са подали писмени възражения срещу
жалбата и молят съда да я остави без уважение като неоснователна.
Останалите страни – взискателите „Юробанк България“ АД, К. И. Ч., А. Б. Ч., „Софийска
вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, „Еос Матрикс“ ЕООД и Национална агенция за
приходите, както и длъжниците „Мирал“ ООД и Д. Д. Д., не са изразили становище по жалбата.
За да постанови решението си, с което е оставил без уважение жалбата на А. К. Ч., градският
съд е изложил съображения, обосноваващи извода му, че с оглед характера на обжалваното
разпределение и допустимите доводи, на които можело да са основава атакуването на същото,
разпределението било законосъобразно извършено и доводите на жалбоподателката за
опорочаването му били неоснователни.
Въззивният съд намира следното:
Изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М. е образувано по молба на
взискателя „Юробанк България“ АД и въз основа изпълнителен лист от 12.11.2013 г. по гр. дело №
45949/2013 г. на РС-София срещу солидарните длъжници „Мирал“ ООД, А. К. Ч. и Д. Д. Д. за
сумите: 128 162.02 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 21 586.26 лева - договорна лихва,
842.81 лева - такса, 5 358.91 лева - разноски по делото.
С разпореждания на ЧСИ от 12.11.2020 г. Д. Д. Д. и А. Б. Ч. са присъединени като взискатели
по делото, а с разпореждане от 04.12.2020 г. К. И. Ч. е конституиран като взискател по делото на
мястото на Д. Д. Д., по отношение на който производството е прекратено.
Изпълнението по делото е насочено върху ипотекирано имущество, собственост на длъжника
А. К. Ч., а именно: недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул.
„***“ № *** (заедно с избено помещение) като на проведената от 04.11.2020 г. до 04.12.2020 г.
публична продан с протокол от 07.12.2020 г. за купувач е обявен взискателят К. И. Ч. за
предложената от него цена в размер на 232 232 лв., след което е насрочена дата за предявяване на
4
разпределение съгласно чл. 495 ГПК - за 15.01.2021 г. от 16:00 часа, когато е съставен протокол от
ЧСИ.
Страните по делото са уведомени за насроченото разпределение чрез изрично изпратени
призовки до взискателя, длъжниците, двамата присъединени взискатели - физически лица,
присъединените по закон взискатели НАП и Столична община, както и до всички лица, вписали
възбрана върху имота – „Топлофикация София“ ЕАД, „Електрохолд Продажби“ ЕАД („ЧЕЗ
Електро България“ АД), „Еос Матрикс“ ЕООД и „Софийска вода“ АД, присъединени по делото по
реда на чл. 456 ГПК.
Разпределението на сумата, за която присъединеният взискател К. И. Ч. е обявен за купувач е
предявено с протокол от 15.01.2021 г., в присъствието на адв. Т. Т. - пълномощник на
присъединените взискатели К. И. Ч. и А. Б. Ч., както и на представители на Столична община и
НАП.
Видно от протокола за разпределението, изготвен от ЧСИ съобразно чл. 434, ал. 2 ГПК,
сумата от 232 232 лв., за която присъединеният взискател К. И. Ч. е обявен за купувач, се
разпределя по следния начин:
Първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: авансови такси по т. 11 ТТРЗЧСИ в полза на
присъединените взискатели К. И. Ч. (60 лв. с ДДС), А. Б. Ч. (60 лв. с ДДС), „Електрохолд
Продажби“ ЕАД („ЧЕЗ Електро България“ АД) (120 лв. с ДДС), „Топлофикация София“ ЕАД (180
лв. с ДДС) и „Софийска вода“ АД (60 лв. с ДДС); разноски в полза на ЧСИ Н. М. - държавни такси
на основание т. 31, б. „а" ТТРЗЧСИ в размер на 75.80 лв.; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
в полза на ЧСИ Н. М., съобразно със събраната част от задълженията, като е приспадната
внесената такса по т. 20 ТТРЗЧСИ - 6 235.29 лв. с ДДС; такса по т. 13 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.
М. - 36.00 лв. с ДДС.
Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: вземания на държавата и общината за данъци
върху имота в полза на Столична община съгласно писмо с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от
29.12.2020 г. в размер на 3 041.26 лева – пълно погасяване.
Трети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: вземания, обезпечени с ипотека в полза на
„Юробанк България“ АД размер на 135 264.81 лв. - пълно погасяване.
Четвърти ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: вземания на държавата за публични
задължения полза на Национална агенция за приходите съгласно уведомени е по чл. 191 ДОПК за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 05-10-00-910/29.12.2020 г. в
размер на 20 лв. - пълно погасяване и в полза на Столична община в размер на 5 179.40 лв. - пълно
погасяване.
Пети ред съгласно чл. 137 ЗЗД: хирографарни вземания в полза на взискателите, както
следва: К. И. Ч. за вземане в общ размер на 28 975.69 лв. - 28 708.45 лева - частично погасяване; А.
Б. Ч. за вземане в общ размер на 29 422.64 лв. - 29 151.28 лева - частично погасяване; „Електрохолд
Продажби“ ЕАД („ЧЕЗ Електро България“ АД) за вземане в общ размер на 910.36 лв. - 901.96 лева
- частично погасяване; „Електрохолд Продажби“ ЕАД („ЧЕЗ Електро България“ АД) за вземане в
общ размер на 1 397.44 лв. - 1384.55 лева - частично погасяване; „Еос Матрикс“ ЕООД за вземане
в общ размер на 1 729.30 лв. - 1 713.35 лв. – частично погасяване; „Софийска вода“ АД за вземане в
общ размер на 3 440.42 лв. – 3 408.69 лв. – частично погасяване; „Софийска вода“ АД за вземане в
общ размер на 1 734.35 лв. – 1 718.35 лв. – частично погасяване; „Топлофикация София“ ЕАД за
5
вземане в общ размер на 4 935.84 лв. – 4 890.32 лв. – частично погасяване; „Топлофикация София“
ЕАД за вземане в общ размер на 7 319.56 лв. – 7 252.05 лв. – частично погасяване; „Топлофикация
София“ ЕАД за вземане в общ размер на 2 796.23 лв. – 2 770.44 лв. – частично погасяване.
При така изготвеното разпределение, ЧСИ Н. М. е приел, че сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, по смисъла на чл. 495
ГПК, която обявеният за купувач взискател К. И. Ч. следва да внесе е в размер на 203 463.55 лева.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно задължителните разяснения по ТР № 2/22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК (респ. на т.нар.
„предварително разпределение по чл. 495 ГПК) може да се изразява в следното: 1) неправилно
приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2)
неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД
относно съразмерността на удовлетворяване и 4) грешка в пресмятането на сумите, като с така
очертания кръг от въпроси може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението.
Процесуално допустимо е и оплакването срещу законосъобразността на разпределението,
основано на нарушаване забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив - т. 1
от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Също така, с ТР № 2/22.11.2022 г. по т.д.
№ 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че относно законосъобразността на разпределението
окръжният съд (респ. Софийски градски съд) е ограничен само до оплакванията, наведени в
жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е
необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата
на други взискатели по разпределението, като съдът служебно проверява, дали в обжалваното
разпределение са включени присъединените по право взискатели.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на
жалбоподателката А. К. Ч., че с изготвеното разпределение неправилно били удовлетворени
множество взискатели за почти пълния им размер на вземания, тъй като разпределяната сума била
постъпила в резултат на проведена публична продан на недвижим имот, който бил единствено
жилище на длъжника и несеквестируем по отношение на всички взискатели по делото, с
изключение на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД, с оглед на което сумата,
надвишаваща вземанията на ипотекарния кредитор, следвало да се разпредели на длъжника, а не
на неговите хирографарни кредитори.
По аргумент от разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК, съгласно която от забраните по чл. 444
ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека,
когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, в настоящия случай в хода на
изпълнителния процес съдебният изпълнител може да насочи изпълнението върху
несеквестируемия имот на длъжника А. К. Ч.: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №
*** (заедно с избено помещение), само по молба на взискателя, чието вземане е обезпечено с този
имот – ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД, тъй като само по отношение на него
закрилата на длъжника по чл. 444, т. 7 ГПК отпада. Останалите хирографарни кредитори на
длъжника не могат да насочат принудителното изпълнение и да се удовлетворят от осребряването
на несеквестируемия имот и ако същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на
ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за
удовлетворяване на останалите кредитори според реда на предпочитание (в този смисъл и
6
определение № 1154/11.11.2014 г. по гр. дело 3279/2014 г. на III-то г.о. на ВКС, мотивната част на
ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и др.). Поради това и сумата, надвишаваща вземанията на
ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД следва да се разпредели на длъжника, а не на
неговите хирографарни кредитори.
Останалите възражения по жалбата на А. К. Ч. се явяват неоснователни.
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се отбележи, че
същата е правилно изчислена от ЧСИ. Общият сбор на петнадесетте задължения, присъединени за
събиране по делото възлиза на 226 167.30 лв., при което въпросната такса е в размер на 9 292.02 лв.
с ДДС. За да се определи размера на пропорционалната част от събраното задължение, сумата, за
която е обявен купувач - 232 232 лв., следва да бъде разделена на сбора от петнадесетте
задължения и общата пропорционална такса (22 6167.30 лв. + 9292.02 лв. = 235459.32 лв.). Така
определената пропорция следва да бъде умножена по пълния размер на пропорционалната такса
(т.е. - 9292.02 лв.), за да бъде получен размера на дължимата пропорционална такса в случая - т.е.,
232 232 : 235 459.32 х 9292.02 = 9164.66 лв., след което от така получения размер на таксата по т.
26 следва да бъде извадена платената по делото такса опис по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 2 921.64
лв. (стр. 251, 254, 255, 256), а именно: 9 164.66 – 2 921.64 = 6 243.02 лв. Видно е че дори ЧСИ е
посочил в протокола за разпределение по-малък размер – 6 235.29 лв. с ДДС, което обаче не би
могло да бъде коригирано от съда предвид правилото да се влошава положението на
жалбоподателя.
Неоснователни са и възраженията по жалбата, че в разпределението не следвало да се
включва Столична Община. Общините, наред с държавата, също са присъединени по право
кредитори за дължимите от длъжниците местни данъци и такси във връзка с продаваното
имущество, като в случая конкретните задължения на длъжника А. К. Ч. се удостоверят с
представените и приложени по делото официални удостоверителни документи – писмо на
Столична Община с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от 29.12.2020 г. и удостоверение на НАП изх. №
05-10-00910/29.12.2020 г. Следователно, от въпросната сума и по съответния ред следва да се
удовлетворят вземанията на Столична Община за данък върху имота в размер на 3 041.26 лева и
такса битови отпадъци в размер на 5 179.40 лв., както и на НАП в размер на 20 лв.
По така изложените съображения, обжалваното решение, както и потвърденото с него
разпределение по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М., обективирано в
протокол от 15.01.2021 г., следва да бъдат отменени и се извърши ново разпределение на
основание чл. 460 вр. чл. 495 ГПК на сумата от 232 232 лв., за която присъединеният взискател К.
И. Ч. е обявен за купувач, а именно:
Първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: разноски в полза на ЧСИ Н. М. - държавни такси
на основание т. 31, б. „а" ТТРЗЧСИ в размер на 75.80 лв.; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
в полза на ЧСИ Н. М., съобразно със събраната част от задълженията, като е приспадната
внесената такса по т. 20 ТТРЗЧСИ - 6 235.29 лв. с ДДС; такса по т. 13 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.
М. - 36 лв. с ДДС.
Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: вземания на държавата и общината за данъци
върху имота в полза на Столична община съгласно писмо с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от
29.12.2020 г. в размер на 3 041.26 лева – пълно погасяване.
Трети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: вземания, обезпечени с ипотека в полза на
„Юробанк България“ АД размер на 135 264.81 лв. - пълно погасяване.
7
Четвърти ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: вземания на държавата за публични
задължения полза на Национална агенция за приходите съгласно уведомение по чл. 191 ДОПК за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 05-10-00-910/29.12.2020 г. в
размер на 20 лв. - пълно погасяване и в полза на Столична община съгласно писмо с изх. №
ДСР20-ДИ11-184(1) от 29.12.2020 г. в размер на 5 179.40 лв. - пълно погасяване.
След така извършеното разпределение за сума в общ размер на 149 852.56 лв., останалата
част в размер на 82 379.44 лв. следва да се върне на длъжника А. К. Ч., поради което обявеният за
купувач взискател К. И. Ч. следва да внесе предложената от него цена за недвижимия имот, а
именно сумата в размер на 232 232 лв.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 264786/15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 5556/2021 г. по описа
на Софийски градски съд и потвърденото с него разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК,
обективирано в протокол от 15.01.2021 г. по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на
ЧСИ Н. М. с рег. № *** и район на действие СГС и вместо него постановява:
На основание чл. 460 вр. чл. 495 ГПК извършва следното разпределение на сумата от 232
232 лв., за която присъединеният взискател К. И. Ч. с ЕГН:********** е обявен за купувач на
недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** (заедно с
избено помещение) на проведената от 04.11.2020 г. до 04.12.2020 г. публична продан с протокол от
07.12.2020 г., а именно:
Първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: разноски в полза на ЧСИ Н. М. с рег. № *** и
район на действие Софийски градски съд - държавни такси на основание т. 31, б. „а" ТТРЗЧСИ в
размер на 75.80 лв.; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н. М., съобразно със
събраната част от задълженията, като е приспадната внесената такса по т. 20 ТТРЗЧСИ - 6 235.29
лв. с ДДС; такса по т. 13 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н. М. - 36 лв. с ДДС.
Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: вземания на държавата и общината за данъци
върху имота в полза на Столична община съгласно писмо с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от
29.12.2020 г. в размер на 3 041.26 лева – пълно погасяване.
Трети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: вземания, обезпечени с ипотека в полза на
„Юробанк България“ АД с ЕИК:********* в размер на 135 264.81 лв. - пълно погасяване.
Четвърти ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: вземания на държавата за публични
задължения полза на Национална агенция за приходите съгласно уведомение по чл. 191 ДОПК за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 05-10-00-910/29.12.2020 г. в
размер на 20 лв. - пълно погасяване и в полза на Столична община съгласно писмо с изх. №
ДСР20-ДИ11-184(1) от 29.12.2020 г. в размер на 5 179.40 лв. - пълно погасяване.
След така извършеното разпределение за сума в общ размер на 149 852.56 лв., останалата
част в размер на 82 379.44 лв. следва да се върне на длъжника А. К. Ч., поради което обявеният за
купувач взискател К. И. Ч. следва да внесе предложената от него цена за недвижимия имот, а
именно сумата в размер на 232 232 лв.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9