О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
София, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на девети
май през две хиляди двадесет
и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 14760/2019 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявен е иск от Н.Е.А., ЕГН **********, чрез адв. В.М.,
със съд.адрес:***, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 30 000 лв.,, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на
разглеждане и приключване в разумен срок на воденото срещу нея наказателно
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане
в сила на определението за неговото прекратяване спрямо нея, до окончателното
изплащане и сторените разноски, в т.ч. възнаграждение за един адвокат.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2004 г.
ищцата била разпитана /първоначално като свидетел/ по сл. д. № 96/2003 г. по
описа на 09 ТО - ССлС. Пет месеца по-късно /на 07.07.2004 г./ следственото дело
било върнато за допълнително разследване с Постановление на СРП по пр. пр. №
54444/2003 г. - за отстраняване на процесуални нарушения и допълнителни
действия по разследването, за което бил даден срок от 60 дни. Дълго време след изтичане
на този срок /на 21.12.2004 г./ предварителното производство приключило със
Заключително постановление, след което делото бил внесен от СРП Обвинителен акт
в СРС. На 05.12.2005 г. съдебното производство било прекратено на основание чл.
287, ал. 1, т. 1 НПК, а делото - върнато за отстраняване съществени нарушения
на процесуалните правила.
На 01.02.2006 г. ищцата била привлечена като обвиняема,
като по отношение на нея била взета мярка за неотклонение, била и разпитана на
21.02.2006 г.
На 06.03.2006 г. делото било внесено с Обвинителен акт в
СРС. С Разпореждане от 25.05.2008 г. съдът отново прекратил производството и
върна делото на СРП заради процесуални нарушения, а с Постановление от
14.08.2008 г. ПРБ, от своя страна, го върнала в ССлС.
На 02.09.2008 г. ищцата пак била привлечена като
обвиняема, на 10.09.2008 г. била разпитана, на 16.09.2008 г. било съставено
поредното Заключително постановление, на 06.11.2008 г. СРП внесла поредния
Обвинителен акт срещу ищцата в СРС и на 15.12.2008 г. съдът отново върна
материалите в СРП. На 17.03.2009 г. с Постановление СРП указала на следователя
да отстрани процесуалните нарушения.
Последвало ново привличане на ищцата като обвиняема и
един месец по-късно /на 24. 04.2009 г./ - ново Заключително постановление. С
Постановление от 30. 04.2009 г. СРП дала указания по ДП № 96/2003 г. по описа
на 09 ТО - ССлС, пр. пр. № НСН 70/2005 г. на СРП, на 22.05.2009 г. отново
ищцата била привлечена като обвиняема и била разпитана и на 08.06.2009 г.
разследването й било предявено. На 29.06.2009 г. наказателното производство за
пореден път било спряно, впоследствие възобновено, след което СРП съставила и
внесла в съда поредния Обвинителен акт срещу ищцата по обвинение за извършване
на две престъпления - по чл. 212, ал. 1, предл. 1 и 2 НК и по чл. 212, ал. 2,
предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за които се предвижда
наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода.
По-нататък ищцата заявява, че СРС отново върнал делото на
СРП, която от своя страна го спряла и две години по-късно /на 20.05.2011 г./ го
възобновила, като на 29.06.2011 г. разследването пак й било предявено. На
13.06.2013 г. СРП внесла отново Обвинителен акт срещу ищцата и съдът, с
Разпореждане от 15.09.2013 г., върнал делото на държавното обвинение, а с Постановление
от 03.04.2014 г. СРП го върнала на СлО - СГП.
На 03.06.2014 г. ищцата отново била привлечена като
обвиняема, а на 18. 06. 2014 г. била разпитана.
В заключение ищцата заявява, че на 26.07.2018 г.
наказателното производство спрямо нея било прекратено поради изтеклата
абсолютна давност във връзка с едното обвинение, като това определение влязло в
законна сила на 11.08.2018 г.
На 17.08.2018 г. съдът прекратил на същото основание
наказателното производство срещу ищцата и в частта, касаеща другия пункт от
обвинението, като това определение влязло в законна сила на 04.09.2018 г.,
когато делото срещу ищцата било окончателно прекратено.
С оглед изложеното ищцата твърди, че, в пряка
причинно-следствена връзка с неразумно дългата продължителност на воденото
срещу нея наказателно производство, изживяла силен стрес, отрицателни емоции,
душевни болки и страдания. Здравословното й състояние сериозно се влошило,
постоянно чувствала, че се задушава, лесно се уморявала при най-малкото
физическо усилие, изпитвала постоянно болка в задгръдната кост, иридираща към
долна челюст, главоболието й станало непоносимо. Ищцата изпитвала постоянно
неудобство и поради обстоятелството, че неразумно дългото наказателното
преследване срещу нея станало достояние на широк кръг хора - внуци, съседи,
близки, роднини, приятели и т. н.
В тази връзка е предявила
настоящата претенция срещу П.НА Р.Б.за заплащане на обезщетение в посочения размер
- 30 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, ведно със законните
последици – лихва и разноски.
Представила
е и е изискал прилагане на писмени
доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и на н.о.х.д. №
5314/2017 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
В хода по същество моли
съда да уважи предявения иск със законната лихва.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва така предявения иск изцяло –
както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
На първо място счита иска за недопустим, поради липса на
идентичност между имената на ищцата и лицето срещу което се е водило
наказателното производство.
На второ място счита, че, с оглед разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 ЗОДОВ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ е да е изчерпана административната процедура за
обезщетения за вреди по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение.
Заявява, че по делото липсват доказателства,
претендираните от ищцата неимуществени вреди да са пряка и непосредствена
последица именно на посочените в исковата молба обвинения и основания, както и
не е обоснован техния размер.
Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно по размер и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
нито с установената съдебна практика.
Възразява срещу искането на ищцата за назначаване на СМЕ
и СПЕ, поради липса на медицинска документация, въз основа на която да се
прецени здравословното състояние на ищцата през целия процесен период.
Също е поискал прилагане на наказателното дело.
В хода по същество заявява, че предявеният иск е на първо
място недопустим, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, а,
заедно с това - и неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли
изцяло.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото бе приложено и прието като доказателство н.о.х.д. № 5314/2017 г.
по описа на СРС, НО, 18 състав, което, след запознаване на страните с
доказателствата, намиращи се в него, по искане на СРС бе върнато в хода на
настоящото производство за продължаване на процесуалните действия.
От събраните в
хода на делото доказателства е видно, че по сл. д. № 96/2003 г. по описа на 09 ТО – ССлС,
пр.пр. 54444/2003 г. ищцата била привлечена като обвиняема, заедно с други лица
за престъпление по чл. 262, ал. 1, пр. 2 НК, като с Постановление от 07.07.2004
г. на СРП наказателното производство е върнато за доразследване на следствието.
След връщането му от следствието, с Постановление от
16.12.200 г. прокурорът отново върнал сл.д. № 96 на 09 ТО – ССлС за
доразследване.
На 01.02.2006 г.
ищцата е привлечена като обвиняема отново и по отношение на нея била взета
мярка за неотклонение, а на 21.02.2006 г. й бил проведен разпит.
След като по следственото дело й било повдигнато
обвинение, на 06.03.2006 г. делото било внесено с обвинителен акт в СРС. С
Разпореждане от 25.05.2008 г. съдът прекратил производството и върна делото на
СРП заради процесуални нарушения, а с Постановление от 14.08.2008 г. ПРБ, от
своя страна, го върнала в ССлС.
На 02.09.2008 г. се осъществило ново привличане на ищцата
като обвиняема и на 06.11.2008 г. отново бил внесен обвинителен акт срещу нея в
СРС, като на 15.12.2008 г. съдът отново върнал материалите по следственото дело
на СРП, а на 17.03.2009 г. с Постановление СРП ги върнала на следствието със
съответните указания за отстраняване на процесуални нарушения.
Не се спори, че на 24. 04.2009 г. ищцата отново е била
привлечена като обвиняема. С Постановление от 30. 04.2009 г. СРП отново дала
указания по ДП № 96/2003 г. по описа на 09 ТО - ССлС, пр. пр. № НСН 70/2005 г.
на СРП.
На 22.05.2009 г. отново ищцата била привлечена като
обвиняема и била разпитана и на 08.06.2009 г. разследването й било предявено.
На 29.06.2009 г. наказателното производство било спряно, впоследствие
възобновено, а срещу ищцата бил внесен нов обвинителен акт в СРС по обвинение
за две престъпления - по чл. 212, ал. 1, предл. 1 и 2 НК и по чл. 212, ал. 2,
предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за които се предвижда
наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода.
Не се спори, че, след възобновяване на наказателното
производство на 20.05.2011 г., на 29.06.2011 г. разследването отново било
предявено на ищцата. На 13.06.2013 г. бил внесен нов обвинителен акт в СРС срещу
нея, като съдът, с Разпореждане от 15.09.2013 г., върнал делото на СРП, която с
Постановление от 03.04.2014 г. СРП го върнала на СлО - СГП.
На 03.06.2014 г. ищцата отново била привлечена като
обвиняема, а на 18. 06. 2014 г. била разпитана.
От събраните доказателства се установява, а и по това не
се спори, че, по образуваното н.о.х.д. № 5314/2017 г. на СРС, 18-ти с-в, с
определение от 26.07.2018 г., влязло в сила на 11.08.2018 г., наказателното производство спрямо Н.А. било
прекратено поради изтеклата абсолютна давност по едното обвинение, а с
определение от 17.08.2018 г., влязло в
сила на 04.09.2018 г – поради изтекла
погасителна давност по второто обвинение.
По искане на ищците по делото бе разпитан свидетелят Ангел Илков Караджов.
Той заяви, че е приятел с ищцата повече от 20 години,
живеят и двамата във Владая и заедно с нея е бил обвиняем и подсъдим по
процесното следствено дело и по н.о.х.д. № 5314/2017 г. на СРС, 18-ти с-в. Ищцата
е над 70 години. Доколкото знае, нейното обвинение е било за стоков кредит,
който е теглила. Делото било образувано преди 17 - 18 години и обвинението
срещу нея отпаднало по давност преди две години. Много зле й се отразило това дело, ходенето в полицията, явяването по
делата в съда, получавала призовките си в кметството във Владая и всички нейни
съседи разбрали. Започнала да вдига високо кръвно, имала проблеми със сърцето,
оттогава и досега все още не се е справила с последиците от това.
По – нататък свидетелят каза, че ищцата винаги се явявала
на насрочените в съда заседания, само на последното не могла да дойде. Той и
тогава, и сега се вижда много често с нея.
От ищцовата страна бе представено съдебно удостоверение
по н.о.х.д.. № 5314/2017 г. на СРС, НО, 18-ти с-в, издадено на 04.06.2021 г.,
от което е видно, че Н.А. продължава да бъде страна по делото, в качеството си
на граждански ответник.
Представено е и Писмо от Министерство на правосъдието от
26.03.2019 г., адресирано до лице, неучастващо в настоящото дело, но участващо
в посоченото наказателно дело, в качеството си на граждански ответник, заедно с
ищцата, по отношение на което наказателното производство също е прекратено с
изтичане на абсолютната давност. Съгласно съдържанието на цитираното писмо,
лицето не може да получи обезщетение по реда на Глава трета на ЗСВ, тъй като,
според нормата на чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, заявленията се подават в шестмесечен срок
от приключване на производството с окончателен акт, какъвто по отношение на
лицето не е налице, пред вид качеството му на граждански ищец по несвършилото
наказателно дело.
Доказателства за протекло производство от страна на
ищцата за получаване на обезщетение по Глава трета на ЗСВ за неприключване на
делото, по което тя е била страна в разумен срок не бяха ангажирани в
настоящото производство.
От ответната страна по делото бе представена Справка за
съдимост на ищцата, от която е видна, че лицето е осъждано, съответно: 1/ с Присъда
от 27.09.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 14917/2008 г. на СРС, НО, 14-ти с-в,
влязла в сила на 20.07.2011 г. за престъпление по чл. 209 НК, с наложено
наказание година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години и 2/ с Присъда от 14.07.2017 г. по н.о.х.д. № 11657/2011 г.
на СРС, НО, 109–ти с-в, влязла в сила на 12.04.2018 г., за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
наложено й е наказание две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години.
Изложеното се доказва от приетите
от съда и неоспорени от страните писмени, гласни доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е искове с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 30 000 лв. в
резултат от нарушаване правото на ищцата за разглеждане и решаване в разумен
срок на наказателно производство, образувано срещу нея, ведно със законните
последици – лихва и разноски.
Посочената разпоредба предвижда отговорност за действията на органите на съдебната
власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
Според чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
При разглеждане на исковете съдът взема пред вид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
предпоставя право на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени
при условията на чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по
общия ред.
Разпоредбата на ал. 2
на същия текст дава възможност на гражданите и юридическите лица да предявят
иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава
трета "а" ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Безспорно се установява
образуваното срещу ищцата и други лица сл. д. № 96/2003 г. по описа на 09 ТО – ССлС,
пр.пр. 54444/2003 г. - започнало на
фаза следствие съд през 2003 г., наказателното производство по което е прекратено по
отношение на ищцата с определение по н.о.х.д.. № 5314/2017 г. на СРС, НО, 18-ти с-в през 2018 г. поради
изтичане на абсолютна давност. Не се спори и че в настоящия момент ищцата все
още е конституирана като граждански ответник по наказателното дело.
Не се спори и досежно обстоятелството, че ищцата не е
изчерпала възможността за търсене на обезщетение по реда на Глава трета на ЗСВ
– чрез подаване на заявление в
шестмесечен срок от приключване на производството с окончателен акт, съобразно
нормата на чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Наистина, в хода на настоящото производство се
установи, че н.о.х.д.. № 5314/2017 г. на СРС, НО, 18-ти с-в през 2018 г. все още не
е приключило, което, съобразно изричната норма на закона и, с оглед
задължителната практика на ВКС, препятства възможността за подаване на заявление
чрез ИВСС на ВСС до министъра на правосъдието по посочения ред.
С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е
недопустим – като преждевременно предявен и неотговарящ на специалните
изисквания, визирани в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Производството по него следва да бъде
прекратено, като бъде отменен и даденият ход по същество на делото.
Пред вид прекратяване производството по делото съдът
намира, че не следва да се произнася по останалите възражения на ответника по
същество, включително и това за наличие на две влезли в сила присъди по
отношение на ищцата.
Водим от горното
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА дадения ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14760/2019 г. на СГС,
I-3 с-в, като
НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: