Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286 20.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен
състав,
на шести февруари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Й. Б.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 155 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Виатекс – 66“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя В.Я.С., против решение № 123/06.12.2019г. по АНД №
235/2019г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002216/30.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас (НП), с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на касатора, в
качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Съдебното решение се обжалва
като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят намира, че
от доказателствата по делото не може да бъде направен безспорен извод за
наличие на административно нарушение. Твърди, че трудов договор с Т. бил сключен
и в деня на проверката същата не работила в обекта, а само наблюдавала работния
процес, т.е. не била допусната до работа. Иска се отмяна на съдебния акт и на
наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска санкцията да
бъде изменена към минимума.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище
излага съображения по същество, които са идентични с изложените в жалбата и
твърди наличие на предпоставки за приложение на чл.415в от КТ. Не сочи
доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, се представлява от юрисконсулт Николова. Оспорва
жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не сочи
доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Карнобат е потвърдил НП № 02-0002216/30.07.2019
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Виатекс
– 66“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
Първоинстанционният съд е
приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен
съставът на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство. Посочено е, че деянието не може да бъде прието за маловажен
случай на административно нарушение. Наложената имуществена санкция съдът е
преценил като правилно определена, съобразена с тежестта на нарушението.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Дружеството-жалбоподател
е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 20.06.2019г.
допуснал до работа в обект „Супермаркет Виатекс“, находящ се в гр.Сунгурларе,
лицето М.М.Т. на длъжност „продавач – консултант“ преди да ѝ бъде
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Съгласно чл.63,
ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63,
ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните
разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя
преди да му е връчил и двата документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването
на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по
трудовото правоотношение.
Правилен е
изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на 20.06.2019г. М.М.Т. е престирала труд, като „продавач – консултант“,
преди да ѝ бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Това се установява от представените писмени доказателства – трудов договор № 21
от 20.06.2019г., справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ,
служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа от 20.06.2019г., книга за инструктаж на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, график на работниците
през месец юни 2019г. в процесния обект, протокол за извършена проверка.
Възражението на
касатора, според което по време на проверката М.Т. не работила в обекта, а само
е наблюдавала работния процес няма доказателствена опора, поради което е неоснователно.
Касационният състав
приема, че Т. постъпила на работа именно на 20.06.2019г., тъй като видно от
трудовия ѝ договор работничката е постъпила на работа в деня на неговото
подписване 20.06.2019г., на тази дата ѝ бил проведен инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, за което на същата дата била
издадена и служебна бележка. Инструктажът бил отразен в съответната книга
именно с дата 20.06.2019г., където Т. положила подпис. Според справка за
приети/отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, уведомлението за сключения
трудов договор между М.Т. и „Виатекс – 66“ ЕООД било подадено до ТД на НАП на 20.06.2019г.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че в качеството си на работодател „Виатекс
– 66“ ЕООД допуснал до работа М.Т. преди да й предостави копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Ето защо,
правилно дружеството, в качеството на работодател е санкционирано за неизпълнение
на задължението си по чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Неоснователно е възражението,
изложено в писменото становище на касатора, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.415в от КТ. Възражение е било въведено още с жалбата
пред първоинстанционния съд, който е изложил мотиви във връзка с
неприложимостта на сочената разпоредба. Тези мотиви се споделят напълно от
касационния състав. В разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено,
че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ, поради което е неприложима по отношение на тях. В случая, нарушението,
за което е санкциониран касатора попада сред изключенията посочени в чл.415в,
ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не са маловажни, поради
което направеното искане за приложение на този правен институт е неоснователно.
Неправилен е
изводът на първоинстанционния съд по отношение размера на наложената
имуществена санкция. Касационният състав намира, че размерът определен от
административнонаказващия орган – 2 000 лв., се явява прекомерен и
несправедлив, доколкото няма изложени аргументи за обстоятелствата, мотивиращи
наказващият орган да определи санкция в по-висок размер от минималния предвиден
в закона. Разпоредбите на чл.27,
ал.2 и ал.3
от ЗАНН, императивно повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях
обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание.
В случая не е изложен анализ на тежестта на нарушението и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, както и, че по делото няма данни на дружеството да са
налагани други санкции за нарушение на трудовото законодателство намира,
че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на „Виатекс – 66“ ЕООД следва
да бъде определен размер на имуществената санкция в минималния
предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ –
1500 лв.,
който размер е съответен
на преследваните от закона цели.
Жалбата е
частично основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК обжалваното
съдебно решение следва да се отмени, в частта, в която е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002216/30.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, в частта, в която на „Виатекс – 66“ ЕООД, за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв., като наказателното постановление се
измени, чрез намаляване размера на имуществената санкция към предвидения от
закона минимум – 1500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 123/06.12.2019г. по АНД №
235/2019г. на Районен съд – Карнобат, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 02-0002216/30.07.2019 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, по
отношение на наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
02-0002216/30.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас,
с което на „Виатекс – 66“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя В.Я.С., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като
намалява размера на имуществената санкция на 1500 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/06.12.2019г. по АНД
№ 235/2019г. на Районен съд – Карнобат в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.