МОТИВИ: НОХД № 30262/2010г.
Подсъдимият П.В.П. е обвинен в това, че за времето от 20.12.2009 год. до 04.03.2010 год.
в землището на гр. Мотана, местността “С. п.” при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване па
МПС и след предварителен сговор с Н.Ю.В. xxx отнел от владението на С.С.Д.
движими вещи: 2 бр. медни пръскачки на стойност от 130.00 лв., меден казан за
варене на ракия с вместимост 60 литра на стойност 128.00 лв., 20 бр. кофражни
платна метални стандартни на стойност от 140.00 лв., 20 л. м. гумиран ел. проводник
на стойност 33.20 лв., 1 бр. ел. контакт монофазен на стойност 1.20 лв., 1бр. щепсел
монофазен на стойност от 0.85 лв., 1бр. дърводелско ренде на стойност от 14.00
лв., 1 бр. пила на стойност от 2.50 лв., 1 бр. отоплителна печка “Пернишка”-
малка на стойност от 24.00 лв. и 1 бр. отоплителна печка тип “Пернишка”-голяма
на стойност от 35.00 лв. всичко на обща стойност от 508.75 лв. без съгласие на
собственика и с намерение противозаконно да присвои- престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 вр с чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр с чл. 194 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н.Ю.В. е обвинен в това, че за времето от 20.12.2009 год. до 04.03.2010
год. в землището на гр. Монтана, местността “С. п.” чрез разрушаване, на преграда,
здраво направена за защита на имот, чрез използване па МПС и след предварителен
сговор с П.В.П. xxx отнел от владението на С.С.Д. движими вещи: 2 бр. медни
пръскачки на стойност от 130.00 лв., меден казан за варене на ракия с
вместимост 60 литра на стойност 128.00 лв., 20 бр. кофражни платна метални
стандартни на стойност от 140.00 лв., 20 л. м. гумиран ел. проводник на
стойност 33.20 лв., 1 бр. ел. контакт монофазен на стойност 1.20 лв., 1бр. щепсел
монофазен на стойност от 0.85 лв., 1 бр. дърводелско ренде на стойност от 14.00
лв., 1 бр. пила на стойност от 2.50 лв., 1 бр. отоплителна печка тип “Пернишка”
– голяма на стойност от 35.00 лв. всичко на обща стойност от 508.75 лв. без
съгласие на собственика и с намерение противозаконно да присвои – престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр с чл. 194 ал. 1 от НК.
Прокурорът подържа
обвиненията. Предлага на съда след като признае подсъдимите за виновни да им
наложи конкретни по вид и размер наказания.
Гражданският ищец С.С. Д. моли съда да уважи
предявения от него устно граждански иск. Определянето размера на наложените
наказания предоставя на преценката на съда.
Подсъдимият П.В.П. се признава за виновен само
в това, че е извършил кражба на част от вещите предмет на обвинението, като
твърди, че не е извършил кражбата при условията на чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5.
Назначеният при условията на чл. 372 ал. 2 от НПК служебен защитник на
подсъдимия П.В.П. моли съда да го признае за виновен в това, че е извършил
кражба само на определени вещи по предявеното му обвинение. Счита също, че
следва да бъде признат за невинен в това да е извършил кражбата чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез предварителен
сговор с другия подсъдим. Моли съда да му наложи наказание под една година
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим.
Подсъдимият Н.Ю.В. се признава за виновен само
в това, че е извършил кражба на част от вещите предмет на обвинението, като
твърди, че не е извършил кражбата при условията на чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5. Защитникът
му адв. В. П. xxx моли съда да го признае за виновен в това, че е извършил
кражба само на определени вещи по предявеното му обвинение, на обща стойност от
138.75 лева. Счита също, че следва да бъде признат за невинен в това да е
извършил кражбата чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот и чрез предварителен сговор с подсъдимия П.. В подкрепа на твърденията си
развива в хода на съдебните прения подробни доводи. Счита, че едно наказание от
три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години би изпълнило целите на
закона.
Производството се разви при условията и реда
на чл. 370 ал. 1 и сл. от НПК /чл. 371 т. 1 от НПК/- съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 във вр/ка с чл. 372
ал. 3 от НПК във вр/ка с чл. 283 от НПК съдът прие, прочете и огласи
доказателствения материал, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено следното:
Подсъдимият П.В.П. xxx. Същият е осъждам
многократно за извършени от него престъпления от общ характер. В момента
изтърпява наказание в затвора град Враца. Деянието предмет на настоящия обвинителен
акт е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. ”б”
от НК. В град Монтана живее и подсъдимия Н.Ю.В.. Осъждан за деяние по 343б ал. 1
от НК, като му е наложено административно наказание. Двамата подсъдими са
братовчеди. Същите живеят и на един и същи адрес.
Св. С.С.Д. xxx. Същият притежава
вилен имот с лозе в землището на гр. Монтана, местността “С. п.”. Имота му
представлява гараж, който е на нивото на пътя и пристроена под гаража стаичка, като
отделно в парцела има едноетажна вила с две мазета и четири стаи. За времето от
20.12.2009г. до 04.03.2010г. св. Д. xxx.
В същия район, вилен имот притежава и бабата
на подсъдимия В.. На 20.12.2009 год. двамата подсъдими тръгнали с лек автомобил
марка „Опел Вектра” е ДК № М 09 53, червен на цвят на вилата на бабата на
подсъдимия В.. Времето било лошо и валяло дъжд. Пътят бил черен, не бил
асфалтиран и подсъдимите закъсали с автомобила в непосредствена близост до
вилата на свидетеля Д.. Като го избутали видели, че вратата на вилата му е
отворена, а вратата на гаража била подпряна с камък. В гаража нямало нищо освен
въглища. Влезли вътре и в двора видели две печки. Решили да ги вземат, за да ги
предадат на вторични суровини, тъй като имали нужда от пари. Взели също четири броя
метални кофражни платна, 20 л. м. гумиран ел. проводник, 1 бр. ел. контакт
монофазен, 1 бр. щепсел монофазен, 1бр. дърводелско ренде, 1 бр. пила и други
разхвърляни железа. Всички вещи натоварили в автомобила и ги закарали на пункт
за изкупуване на черни метали. Там била оформена покупко- изплащателна сметка
на името на подсъдимия В. от 20.12.2009г.
В хода на разследването е назначена и изготвена
съдебно оценъчна експертиза за установяване стойността на отнетите вещи. Съгласно
заключението на ветото лице, стойността на вещите предмет на кражбата е в
размер на 508.75 лв. Стойността на вещите, за които съдът призна подсъдимите за
виновни, че са ги отнели от владението на свидетеля Д. възлизат на сумата от 138.75
лева.
Така установената фактическа обсатновка се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, респ., както и от
обясненията на самите подсъдими.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимия П.В.П. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК-
на 20.12.2009 година в землището на град Монтана, местността “ С. п.” при
условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, в съучастие като
съизвършител с Н.Ю.В. xxx отнел от владението на С.С. xxx вещи на обща стойност
138.75 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна и субективна страна
подсъдимия Н.Ю.В. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК- на 20.12.2009 година в землището на град Монтана, местността “ С. п.”,
чрез използване на МПС, в съучастие като съизвършител с П.В.П. xxx отнел от
владението на С.С. xxx вещи на обща стойност 138.75 лева, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна подсъдимите са извършили деянието виновно с форма на вината - пряк умисъл - съзнавали, че извършват
кражба на чужди вещи, но въпреки това извършили деянието, като съзнавали
обществено опасните последици от деянието - нанасянето на вреди на свидетеля, мотивирани
да се сдобият с чужди вещи.
Причини за извършване на деянието от подсъдимите
са слабо - морално волеви задръжки, ниско правно и обществено съзнание и
стремеж за облагодетелстване по престъпен начин без труд.
Мотивиран от изложеното съдът призна подсъдимите
за ВИНОВНИ и им наложи съответни наказания: На подсъдимия П.В. П. - ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 60 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК при
превес на смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието е съобразено и с целите
по чл. 36 НК. Смекчаващи вината обстоятелства в случая са признаване на вината
от подсъдимия, както към момента на извършване на деянието, така и към
настоящия момент и стойността на причинената щета не е в голям размер, т. е тя
е под минималната работна заплата за страната. Отегчаващите отговорността
обстоятелства се определят от обществената опасност на извършеното -
престъпление против собствеността и положителната съдимост на подсъдимия П..
Съдът
след като съобрази разпоредбата на чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК и справката за
съдимост на подсъдимия на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия П.В.П. едно общо наказание по настоящата присъда и
по присъди по НОХД №93 /2010г. по описа на РС-Монтана, в сила от 06.07.2010г. с
която му е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, НОХД
№30123/2010г. по описа на РС-Монтана, в сила от 20.07.2010г. с която му е
наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и НОХД № 30204/2010г. по
описа на РС- Монтана, в сила от 15.10.2010г. с която му е наложено наказание
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до размер на най тежкото от тях, а именно ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на определеното общо най-
тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 60 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража определеното общо най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по- горе
присъди и дела.
Съдът признава за НЕВИНЕН подсъдимия П. в това,
че за времето от 20.12.2009г. до 04.03.2010г. в землището на град Монтана, местността
“С. п.” чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез
предварителен сговор с Н.Ю.В. да е отнел от владението на С.С. Д. движими вещи
на стойност над размера на сумата от 138.75 лева до размера на сумата от 508.75
лева поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Нито преки, нито косвени доказателства по това
обвинение на се събраха. Напротив свидетеля Д. е категоричен, че за времето от
20.12.2009г. до 04.03.2010г. не е посещавал имота си от което може да се
направи извода, че и други лица може да са извършили посегателство на
липсващите му вещи. В покупко- изплащателната сметка е видно, че са предадени
материали които отговарят като количество и описание на тези вещи за които
подсъдимите признават, че са ги взели от владението на свидетеля. Самата сметка
е от 20.12.2009г. , арг. лист 14 ДП.
На подсъдимия Н.Ю.В.
съдът наложи наказание - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което
наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение. В
процесният случай няма пречка да се приложи института на условното осъждане тъй
като подсъдимия В. към настоящия момент има наложено само административно
наказание. При определяне вида и размера на наказанието, съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като
го определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК при превес на смекчаващи
вината обстоятелства. Наказанието е съобразено и с целите по чл. 36 НК. Смекчаващи
вината обстоятелства в случая са признаване на вината от подсъдимия, както към
момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент, стойността на
причинената щета не е в голям размер, т. е тя е под минималната работна заплата
за страната и чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващите отговорността
обстоятелства се определят от обществената опасност на извършеното - престъпление
против собствеността.
Съдът призна за НЕВИНЕН подсъдимия В. в това, че
за времето от 20.12.2009г. до 04.03.2010г. в землището на град Монтана, местността
“С. п.” чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез
предварителен сговор с П.В.П. да е отнел от владението на С.С. Д. движими вещи
на стойност над размера на сумата от 138.75 лева до размера на сумата от 508.75
лева, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Нито
преки, нито косвени доказателства по това обвинение на се събраха. Напротив
свидетеля Д. е категоричен, че за времето от 20.12.2009г. до 04.03.2010г. не е
посещавал имота си, от което може да се направи извода, че и други лица може да
са извършили посегателство на липсващите му вещи. В покупко- изплащателната
сметка е видно, че са предадени материали /вещи/ които отговарят като
количество и описание на тези вещи за които подсъдимите признават, че са ги
взели от владението на свидетеля. Самата сметка е от 20.12.2009г. , арг. лист
14 ДП.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
На
основание чл. 84 ал. 1 НПК в настоящето наказателно производство е приет за
съвместно разглеждане предявения устно от пострадалия от престъплението С.С. Д.
срещу подсъдимите П. и В. граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 508.75 лева, считано от датата на извършване
на деянието 20.12.2009г. до окончателното й изплащане. Законна лихва не се
претендира от пострадалия.
Съдът
намери предявения устно от гражданския ищец Д. граждански иск за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН. Същият в хода на съдебното следствие се доказа и по размер и по
основание за сумата от 138.75 лева. Безспорно е обстоятелството, че подсъдимите
вследствие на деянието си са причинил имуществена щета на гражданския ищец. Ето
защо съдът го уважи за сумата от 138.75 лева, като в останалата част ОТХВЪРЛИ
гр. иск над уважения размер до претендирания размер на сумата от 508.75 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Съдът постанови подсъдимите да заплатят сумата по уважения
размер на гр. иск, считано от датата на извършване на деянието /20.12.2009г. / до
окончателното и изплащане.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимите П. и В. да заплатят солидарно по сметка на ВСС
- София сумата от 50.00 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 50.00 лева разноски по водене на делото и по 5.00
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди
разноски в тежест на подсъдимия П.В.П. за адвокатско възнаграждение на служебно
назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера
на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се
произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: