№ 1512
гр. Пловдив , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Виолета В. Низамова
като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно
наказателно дело № 20205330205101 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
5101/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А. И. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление
№ 528483-F548665 от 29.07.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на А. И. М., ЕГН
**********, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Жалбоподателят А. И. М. в жалбата си твърди, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и в допълнение навежда аргументи за
маловажност на нарушението. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител гл. юрк. С.,
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.04.2020г. в 14.45 часа проверяващ екип към ЦУ на НАП посетил търговски обект –
1
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив, ул.
„Река Камчия“ № 1, стопанисван от А. И. М., ЕГН **********. В рамките на извършената
проверка, длъжностните лица констатирали, че в търговския обект се осъществявало
търговска дейност, като нейното начало било още от 01.02.2020г., без да е било монтирано,
въведено в експлоатация и използвано фискално устройство, което да е свързано към
системата на НАП. Проверяващите служители извършили и проверка в информационния
масив на НАП, но към 29.04.2020г. не е имало данни за регистрирано ФУ в ТД на НАП -
Пловдив за проверявания търговски обект.
Преди легитимация, един от проверяващите служители - П.П.А., извършил контролна
покупка на 1 бр. газирана вода, на стойност 1,00 лв. Сумата била заплатена в брой на А. И.
М., който стопанисвал търовския обект, като последния не издал фискален касов бон от
фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
За така извършената проверка бил съставен ПИП с № 0382348 от 29.04.2020г.
Впоследствие, в присъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН № F548665 от
23.05.2020г., който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. В срока
по чл.44 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства, както и от
показанията на св. П.П.А., който в съдебно заседание поддържа в цялост констатациите си,
обективирани в АУАН. Съдът кредитира изцяло изложеното от актосъставителя, като счита,
че показанията му са обективни, логически последователи и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена
в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в приложимата редакция, лицата по
чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ
от датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1, също в приложимата редакция,
е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
2
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Дефиниция на понятието
„търговски обект“ е дадено в т. 41 на § 1 от ДР на ЗДДС, според която това е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например:
гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби. Тълкуването на цитираните разпоредби съотнесени към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че определящо за квалифицирането
на един обект като търговски е не простото му посочване като такъв, а фактът на
извършване на продажби на стоки и услуги във или от него – какъвто е настоящият случай –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Раковски, обл. Пловдив, ул. „Река Камчия“ №
1. В случая безспорно е установено по делото, че именно А. И. М. е извършил нарушението,
тъй като е продавал хранителни стоки без да е притежавал оборудвано фискално устройство.
Типът на обекта, видът на контролната покупка и фактът, че на 29.04.2020г. лицето е
попълнило собственоръчно декларация, че осъществява дейност от 01.02.2020г. в процесния
хранителен магазин, по един категоричен и несъмнен начин доказават извършеното
нарушение. Чрез извършването на контролна покупка, плащането по която е прието, по един
категоричен и несъмнен начин се налага разбирането, че проверяваният търговски обект е
бил в работен режим към датата на извършване на проверката и в него се е реализирала
продажба на стоки и/или услуги. Същевременно не само, че в хода на цялото производство
не бяха представени доказателства, които да компрометират установените факти в рамките
на административнонаказателното производство, но последните се потвърждават и от самия
жалбоподател, който не отрича, че на процесната дата в стопанисвания от него търговски
обект не е имало монтирано, въведено в експлоатация и използвано фискално устройство,
което да е свързано към системата на НАП, а единствено моли за приемане на нарушението
за маловажно от настоящия съдебен състав.
Въз основа на всичко гореизложено, съвсем законосъобразно
административнонаказващият орган е счел, че с действията си А. И. М. е осъществил в
тяхното единство всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушение по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. При
това положение, още от датата на започване дейността на търговския обект жалбоподателят
е следвало да организира монтирането, въвеждането в експлоатация и използването на
регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД. Процесният търговски обект е стартирал своята
дейност още на 01.02.2020г., видно от собственоръчно попълнената декларация от
жалбоподателят, като и към датата на извършване на проверката от органите на приходната
администрация, 29.04.2020г., в него не е било монтирано и въведено в експлоатация ФУ. С
това си бездействие, жалбоподателят е консумирал състава на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Както бе посочено и по-горе, при наличието на действащ търговски
обект- хранителен магазин, в който се осъществяват продажби на стоки/услуги, липсата на
3
монтирано и въведено в експлоатация ФУ осъществява състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18/ 13.12.2006г. на МФ / в тази насока Р-е № 585 от 18.04.2017 г. по н. д. № 469 / 2017 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив/.
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС „извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“. В конкретния случай, доколкото се касае за физическото лице,
стопанисващо обекта, правилно административнонаказващият орган е наложил глоба в
размер от 400 лв., която се явява в рамките на почти законоустановения минимум, като е
отчетено, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, но е взето предвид и че
последният е извършвал търговска дейност без изобщо да е монтирал, въвел в ескплоатация
и регистрирал в НАП фискално устройство близо 3 месеца след започване на дейността на
магазина. Следва да се разясни и следното: нарушението по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
Наредбата винаги води до неотразяване на приходи, поради което правилно наказващият
орган не е приложил привилегията, разписана в изр. 2- ро на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. След като
в обекта е липсвало монтирано и въведено в употреба фискално устройство, то е ясно, че
жалбоподателят не е издавал фискални касови бележки за възмездно доставяните от него
стоки и/или услуги, както се е случило и при процесната проверка. След като не са се
издавали фискални касови бележки, то закономерно следва и изводът, че съответните
приходи за дружеството не са се отразявали в единната система на приходната
администрация. ( в тази насока Р-е № 2429 от 21.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2468 / 2018 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив).
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства,
типични за нарушение от този вид - работещ търговски обект, в който не е било монтирано,
работещо и свързано с приходната администрация фискално устройство, което дори не е
било налично в хранителния магазин доста време след като той е започнал да развива
дейност. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път не обосновава само по
себе си извод за маловажност на случая, а и фактът, че липсват предходни нарушения вече е
бил отчетен при определяне размера на глобата, която следва да бъде наложена.
Следва да се посочи и че обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само
обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните
вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и
надлежно отчитане на стопанската дейност. От особено значение за осъществяване
дейността на приходната администрация по контрол за съблюдаването на тези обществени
отношения, е именно наличието на регистрирано ФУ във всеки един действащ търговски
обект.
С оглед на гореизложеното, като законосъобразно, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в своята цялост.
4
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от въззиваемата страна не
е направено.
Поради гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 528483-F548665 от 29.07.2020г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП,, с което
на А. И. М., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5