Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185
гр. Перник, 26.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 26.06.2020 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00257 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 138/14.01.2020г. от длъжника Р. Р.В. против постановление на
Държавния съдебен изпълнител /ДСИ/, съдържащо се в покана за доброволно
изпълнение изх. № 11275/21.10.2019 г. по изпълнително дело № 20191720400871 по
описа на СИС при РС- Перник, в частта, в която е разпоредено длъжникът да
заплати на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., с
твърдения, че същият е прекомерен; в частта относно размера на определената в
поканата законна лихва от 120,62 лв., с твърдения за неправилното им
изчисляване, както и в частта, в която е определена дължимата такса в полза на
ДСИ.
В срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя. На 02.06.2020г.
е постъпила молба от взискателя, с която заявява, че не възразява адв. хонорар
да бъде намален до минималния размер, съгласно НМРАВ.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, като посочва, че в
ПДИ са включени претендираните суми от взискателя и съгл. представения изп.
лист и направените разноски по изп. дело на осн. чл. 79, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
в размер на 350 лв. за адв. възнаграждение и 25,90 лв. авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, както и
д.т. по чл. 53 от Тарифата по ГПК в размер на 74,27 лв. Относно искането на
длъжника за недължимост на сумите, ДСИ не е компетентен орган, който може да се
произнесе.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните,
както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за определените разноски
на 13.01.2020 г. с получаване поканата за доброволно изпълнение/, от
легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/, и срещу акт на
съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване /чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение размера законната лихва:
При съответните аритметични изчисления съдът прави
извод, че лихвите върху главницата от 246,20 лв. към деня на образуване на изп.
дело № 20191720400871, считано от 23.12.2014г. съгласно уточнителна молба рег.
№ 5774/18.10.2019г. от взискателя за периода до покана за доброволно изпълнение
изх. № 11275/21.10.2019 г. възлиза на 120.70 лв., т.е. са били правилно начислени
от СИ. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя:
Вземането на взискателя по изпълнителния лист към
деня на образуване на изп. дело № 20191720400871 възлиза на 246,20 лв. -
главница и законна лихва /120,62 лв./, считано от 23.12.2014г., съгласно уточнителна
молба рег. № 5774/18.10.2019г. от взискателя и съобразно чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение е 30
лв.
/за парични вземания до 500
лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата - в актуалната редакция към датата на постановяване на обжалвания акт
на съдебния изпълнител/, което заедно с възнаграждението от 200 лв. по чл. 10,
т. 1 от Наредбата /в актуалната редакция към датата на постановяване на
обжалвания акт на съдебния изпълнител/, при положение, че кредиторът е подал
молба за образуване на изпълнителното производство чрез упълномощен адвокат, в
която молба е посочен способ за изпълнение-запор върху вземания по банкови
сметки, предприети от съдебния изпълнител, възлиза на 230 лв. Като съобрази
фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и извършените от
процесуалния представител на взискателя действия това производство, настоящият
съдебен състав намира, че уговореното и платено възнаграждение за адвокат от
взискателя от 350 лв., който размер е прекомерен по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето
защо, адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено
от приетия от СИ размер от 350 лв. на 230 лв. Жалбата в тази част е основателна,
като атакуваното постановление за разноски следва да бъде отменено над
посочените суми.
По отношение таксата по чл. 53 от ТДТГПК:
Използваният в текста на чл. 53 от ТДТГПК израз
"събраната сума" ясно сочи, че таксата се дължи само при реално
събиране на паричното вземане, като размерът й се определя в зависимост от
събраната сума за погасяване на вземането /само чрез способите на
принудителното изпълнение, доколкото съгласно чл. 53, ал. 2 от
ТДТГПК върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за
доброволно изпълнение, такса не се събира/. Липсва основание за начисляването
на пропорционална такса по чл. 53 от ТДТГПК върху несъбран размер на вземанията,
доколкото дължимостта на същата би настъпила само при събиране на вземането,
което е бъдещо несигурно събитие. В случая по изп. д. липсва сметка, в която да
е посочено върху какъв материален интерес е начислена определената от СИ
пропорционална такса по чл. 53 от ТДТГПК и въобще по изп. д. липсват данни
вземането на кредитора да е било частично или изцяло удовлетворено след
започване на принудителното изпълнение по процесното изп. дело /данните за
плащания по изп. лист са по предходно изп. дело, което е прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК/ чрез способите на принудителното изпълнение, в т. ч.
запори по сметки и др. В този смисъл е и Опр. № 612 от 25.07.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1394/2016 г., III г. о., ГК, в което се приема, че не е
допустимо /юридически и технически/ пропорционалната такса да се впише преди да
са събрани парични суми чрез използвания по конкретното изпълнително дело
изпълнителен способ, тъй като този вид такса се определя в процент от събраната
сума. Освен това определянето по този начин на пропорционалната такса е от
значение за спазването на реда за удовлетворяване на вземането - разноски,
лихви, главница - чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което не може да бъде известно нито в
началото на процеса, нито в хода на неговата висящност. С оглед горното, като е
определил таксата върху вземане, което фактически не е събрано по изп. дело, СИ
е допуснал нарушение на чл. 53 от ТДТГПК, съгласно който пропорционалната такса
се събира съответно на събраната сума, поради което е налице основание за
незаконосъобразност в тази част. С оглед прието по-горе за липсата на основание за начисляването на
такса по чл. 53 от ТДТГПК върху несъбран размер на вземанията, без
значение за крайните изводи на съда в конкретния случай е обстоятелството дали направените от взискателя разноски за адв.
възнаграждение следва да бъдат включени в базата при
изчисляването на таксата по чл.53 от ТДТГПК. В тази връзка, при
съответните аритметични изчисления съдът прави извод, че в базата за
изчисляване на пропорционалната такса в размер на 74,27 лв. са включени и направените
от взискателя разноски за заплатено адв. възнаграждение от 350 лв. и авансово
заплатените от същия такси от 25,90 лв. По мнение на настоящия състав, няма
зависимост между приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и дължимата
такса по чл. 53 от ТДТГПК. Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса
"за изпълнение на парично вземане" се събира върху събраната сума, т.
е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по
изпълнението. По аналогичен начин стои и въпросът за пропорционалната такса върху
авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, като в Реш. №
278/25.06.2012 г. по гр.д.№414/2012 г., ІV г.о. на ВКС изрично е прието, че в
базата за изчисляване на пропорционалната такса не се включват авансово
заплатените от взискателя такси, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо. Без значение е и за конкретния
спор в настоящото производство, че в деловодния програмен продукт, с който
работи СИС, тази такса се изчислява автоматично от програмата върху цялата
дължима сума по изпълнителното дело. Жалбата в тази част е основателна, като
атакуваното постановление за разноски следва да бъде отменено в тази част.
По разноските във въззивното производство
Съгласно чл. 81 ГПК
съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на
отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.
Жалбоподателят-длъжник не претендира и не доказва
направени в настоящото производство разноски, поради което такива не му се
дължат.
Взискателят не претендира и не доказва направени в
настоящото производство разноски, поради което такива не му се дължат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 138/14.01.2020г. /по описа на СИС при
РС- Перник/ от длъжника Р. Р.В., ЕГН ********** от *** постановлението
за разноски на Държавния съдебен изпълнител /обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 11275/21.10.2019 г./ по изпълнително дело №
20191720400871 по описа на СИС при РС- Перник, в частта му за начислената
пропорционална такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 74,27 лв.
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 138/14.01.2020г. /по описа на СИС при
РС- Перник/ от длъжника Р. Р.В., ЕГН ********** от *** постановлението
за разноски на Държавния съдебен изпълнител /обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх. № 11275/21.10.2019 г./ по изпълнително дело № 20191720400871 по
описа на СИС при РС- Перник, в частта му за признаване за разноски и приемане
за събиране по изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение заплатено от
взискателя за сумата над 230 лева до приетата от СИ
сума от 350 лева, като НАМАЛЯВА
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за дължимо на взискателя „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК 20026710 от длъжника Р. Р.В., ЕГН ********** по изп. дело
№ 20191720400871 по описа на СИС при РС- Перник, адвокатско възнаграждение от
350 лева на 230 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 138/14.01.2020г. /по описа на СИС при
РС- Перник/ от длъжника Р. Р.В., ЕГН ********** от ***, в частта против
постановление на Държавния съдебен изпълнител /обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 11275/21.10.2019 г./ по изпълнително дело №
20191720400871 по описа на СИС при РС- Перник относно размера на определената в
поканата законна лихва от 120,62 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.