РЕШЕНИЕ
№ 2667
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110206441 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седемнадесети юни хиляди и двадесет и пета година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар С.Нанкова като разгледа докладваното от съдията НАХД №6441 по
описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. Х. срещу електронен фиш, серия К, № от 2025 г.,
издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
1
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, като
издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, липсва елемент на
повторност на нарушението му, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител в съдебно заседание
моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2025 г. в 12:13 ч., в гр. София по Автомагистрала А1 на 0,8 км. с
посока на движение от бул. "Околовръстен път" към с. Лозен преминал л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № А 6997 РН, като скоростта му на движение била 79 км/ч, при въведено
ограничение от 60 км/ч. с пътен знак В26. Автомобилът бил с регистриран ползвател
К. Н. Х..
Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с
техническо средство за видеоконтрол CORDON M2, № MD1197, представляващо
одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била
вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към
датата на извършване на нарушението преносимата система е преминала периодична
техническа проверка на 21.03.2024 г., като срокът на валидност на проверката е
едногодишен.
С ЕФ, серия К, № 7186098 от 2023 г. на К. Х. на основание чл.182, ал.1, т. 3 от
ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер от 100 лв. ЕФ бил
връчен на К.Х. на 19.01.2024 г., бил обжалван, потвърден и е влязъл в сила на
12.04.2024 г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш, предмет на
проверка в настоящото производство, с който е наложена глоба в размер на 100 лева на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в
приобщената по делото административнонаказателна преписка доказателствени
материали, а именно: електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от средство за
контрол на скоростта; справка за регистрацията на превозното средство, копие на
заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на
образец на електронен фиш, справка от Българския институт по метрология,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща
проверка на система, както и схема на организация на движение от АПИ, които съдът
кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия
и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Такава снимка е приложена към
2
преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият автомобил е именно този,
посочен в ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване нарушения да
използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
може да се издаде ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства и системи. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В настоящия
случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и
компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията
на закона и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
В него се съдържат изискуемите данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но
не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
В обобщение - електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на
ЗДвП и на Наредбата.
По делото са ангажирани доказателства, че нарушението е установено с АТСС,
което представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и
Наредбата и е преминало изискуемите проверки за годност. Спазен е и чл. 5 от
Наредбата, тъй като несъмнено се установява, че процесното техническо средство
притежава уникален идентификационен номер, позволяващ индивидуализацията му.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. и
за използването на мобилното АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21,
3
ал.2 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни
средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно посоченото с пътен
знак, като в случая от представената от АПИ схема на организация на движение в
посочения участък се установява, че със съответния пътен знак В 26 е въведено
ограничение на максималната скорост на движение от 60 км/ч.
Измерената скорост на движение на автомобила е 82 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което, при отчитане на т. нар.
толеранс, е приета за установената скорост от 79 км/ч., която надхвърля разрешената с
19 км. в час.
В чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е
предвидено, че за превишаване от 11 до 20 км/ч. нарушителят се наказва с глоба в
размер на 50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно чл., 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, т.е. 100 лв. при нарушение по чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП.
Според съдържащата се в § 6, т. 33 от ЗДВП дефиниция, "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се
презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал.
1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този,
на когото е предоставено ползването на моторното превозно средство. Съгласно чл.
188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство
От справката от ОПП-СДВР за регистрация на процесното МПС се установява,
че като собственик на автомобила е вписан "ОББ Интерлийз" ЕАД, а като ползвател –
К. Н. Х.. При систематичното тълкуване на чл. 188, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП следва да
се направи извод, че доколкото изрично е вписано при регистрацията на процесния
автомобил, че ползването му е предоставено на конкретно физическо лице, именно то
следва да носи отговорност за така извършеното административно нарушение.
Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят – собственик да разполага
с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно
средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице –
лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува,
респективно – да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент
процесния автомобил. В този смисъл е Решение № 1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело
№ 885/2018 г. по описа на АССГ, II-ри касационен състав. Жалбоподателят и не
оспорва, че е процесното МПС му е предоставено за ползване.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че ЕФ се връчва на лицето по
чл. 188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му той може да възрази и
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
4
данни за лицето, извършило нарушението. Целта на така регламентираната в закона
процедура е установяване на действителния извършител на конкретното нарушение,
като чрез подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП може да се преодолее
установената в чл. 188 от ЗДвП презумпция. Това право на жалбоподателя му е
надлежно указано в електронния фиш, като по делото липсват твърдения и
доказателства, той да го е упражнил своевременно и да е възразил, че друго лице е
управлявало процесното МПС, подобни възражения не са релевирани и пред
настоящата инстанция.
По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно
и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
Налице е и квалифициращият признак повторност – видно от приетите по
делото писмени доказателства, за "същото" по вид нарушение – на чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание на жалбоподателя, като ЕФ, с който е
бил санкциониран е влязъл в сила по-малко от година преди извършване на
настоящото нарушение. Липсва разлика и във вида на нарушенията, съгласно
посочената в ЕФ фактическа обстановка и правна квалификация.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, но е искал да
управлява МПС с избраната от него скорост, надхвърляща ограничението, като е
съзнавал, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя.
Жалбоподателят е съзнавал и че вече му е било налагано административно наказание
за същото по вид нарушение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай.
Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид, напротив - в конкретния случай превишението на скоростта е значително – с 19
км/ч над разрешеното, поради което обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава
прилагането на административна санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че ЕФ е
законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от
ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № от 2025 г., издаден от МВР-
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на К. Н. Х. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева..
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН К. Н. Х., ЕГН ********** да
заплати на СДВР сумата от 80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6