Решение по дело №533/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260002
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20203210100533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                        10.02.2022 г.                гр. Балчик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                          граждански състав

На единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 533 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство против П.П.П. и И.Д.П.,*** за прогласяване за нищожен на договор №356/4.07.2007 г. за продажба правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост, вписан с вх.р.№2912 акт №276 т. 3, им.партида №9422/11.07.2007 г. в СВ към Районен съд-Балчик, поради противоречие със закона.

Претендират се и направените в това производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците оспорват иска като недопустим и неоснователен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска:

Според доктрината всяка страна може да се позове на нищожността на сделката. Страната, която не признава и не търпи последиците от сделката не е необходимо да предприема нищо. Въпреки, че не търпи последиците от сделката, страната, която не ги признава може да предяви срещу насрещната страна иск за прогласяване на нищожността на правната сделка. За това не се изисква правен интерес. В тоя смисъл е становището на Б. Б. в „Помагало по гражданско материално гражданско право за кандидати за младши съдии II“, с. 25, което настоящият състав на съда напълно споделя.

Възражението за недопустимост на производството като неоснователно следва да се остави без уважение.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът твърди, че атакуваният договор е сключен на основание заповед № РД-11-04-23/26.06.2007 г. на областен управител на област Добрич.

При подаване на заявлението за закупуване на имота от ответника, не са представи доказателства относно законността на сградите, което представлява нарушение на чл. 44, ал. 3 от ЗДС. Като резултат на това и поради незаконността на сградите, ищецът навежда, че договорът е нищожен като сключен при противоречие със закона.

Изложеното го мотивирало да предяви настоящия иск.

Правната квалификация на кумулативно субективно съединените искове са по чл. 26, ал.1 ЗЗД.

По силата на  чл. 84 от ППЗДС, лицата, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението ѝ. Към молбата лицата прилагат: документ за собственост върху построената сграда; скица на имота от одобрена кадастрална карта; удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена; удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата.

Към делото е приложената преписката на ответниците относно закупуване на процесната вещ, в която липсва представено удостоверение от съответната общинска администрация, че сградите са законно построени. Такова не бе представено и от тях в процеса по събиране на доказателства.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице установи, че процесните имоти са били заснети през 1967 г.  в топографска карта и са част от обща застроена и  незастроена площ от 296,203 дка. През втората половина на миналия век върху територията са разположени бунгала на ТКЗС, ДЗС, АПК, производствени и търговски предприятия. Вещото лице, след справка в Общинска администрация, установи, че няма данни те да са поставени с разрешение от общината, нито да има одобрени строителни книжа и разрешение за строеж за тях. Сградите съществуват в геодезичен план и кадастрален план на местността. До м.декември 2000 г., кадастрални планове, околовръстен полигон, ПУП, в т.ч. регулационен, застроителен, за вертикална планировка и схеми, комуникационни, ВиК и др. за местността Тузлата не са одобрявани.

Процесните сгради са включени в кад. план на гр. Балчик, одобрен със заповед на  изпълнителния директор на АГКК на 04.02.2004 г. Имотът, върху който са изградени има трайно предназначение – урбанизирана територия и трайно ползване – за друг вид застрояване.

Вещото лице установява, че имотът, в който са разположени процесните сгради не е бил и не е в държавен горски фонд; за тях няма одобрени проекти, издадени разрешения за строеж, както и разрешения за поставяне.

Изводът на вещото лице е, че сградите са изградени преди 1975 г. на територия, която тогава и сега е неурегулирана. Сградите са незаконни към момента на сключване на договора, т.к. за тях няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както и издадени удостоверения за търпимост. Те не са допустими, поради обстоятелството, че към момента на построяване  е нямало действащ застроителен план.

Изложените констатации налагат извода относно липсата на доказателства относно законно осъществяване на строителството на сградите, което е предпоставка за неосъществяване на елементите от състава на нормата на  чл. 84 от ППЗДС за придобиване на прилежащата площ по силата на закона. Сделката като сключена при противоречие на закона следва да се прогласи за нищожна.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК. Съдът намира, че следва да присъди на ищеца юрисконсултско възнаграждение към минималния визиран в Закона размер от 150 лв.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор № 356/4.07.2007 г. за продажба правото на собственост върху недвижим имот-частна държавна собственост, вписан с вх.р.№ 2912 акт №276 т. 3, им.партида 9422/11.07.2007 г. в СВ към Районен съд-Балчик със страни: Държавата – продавач и П.П.П. - купувач, по иска на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство против П.П.П. *** и И.Д.П. ***.

ОСЪЖДА П.П.П. и И.Д.П., да заплатят на Държавата сумата в размер на 766 лв.(седемстотин шестдесет и шест лева), представляваща направените съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ:……